Не мога

Как преодолявате болката от изгубената любов? Ще спре ли изобщо някога да боли? Сякаш току-що се сблъсках със света... Не мога... Иском да умра...

Da,shte spre da boli...........no trqbva malko vreme........trqbva da mislish pozitivno i SMELO NAPRED

се преодолява тази болка, но не е кратко. Всеки я преодолява както може - някои с други хора, някои с работа, някои с пиене... последното не е за препоръчване. Няма защо да искаш да умираш - колко други любови и раздели те чакат занапред. Не вярваш ли? Честна дума! Сега не си го и представяш, но повярвай ми така е. Иначе нямаше да има хора на земята - да сме измрели всичките...

хайдеее, още един с грип
ами температура , главоболие имаш ли?
няма да се плашиш ,един по-силен антибиотик и работата ще е на шест
оххх , направо се извинявам за несериозното отношение, ама ми стана много смешно
аз нямам сили да се повтарям...ама някой също ти го каза "ша съ опрайш" вервай му!

Май трябва да си основен клуб на " изгубената любов "!
Недей иска да умираш - нали знаеш - внимавай с желаниятар че те понякога се сбъдват!
Ако това ще те успокои - и мен ме боли - и аз изгуби... не по-точно нямах една желана любов!!! и ме боли та място не си намирам! Обаче намирам упование в това, че обичта не се губи и щом си способен да обичаш - можеш да си щастлив! а за болката - щом е от любов - нека ни боли

Можеш - вЕрвай ми. Настрой се позитивно и се отпусни, почни да гледаш философски на нещата независимо от спомените и преживяната любов! Знам, че е ужасно трудно ... не знам до каква степен си бил влюбен, но може би ще се смущаваш в съня си, ще я сънуваш, ще ти се иска да й се обадиш и т.н. Не се притеснявай - всичко е за добро.

Минавай през форума, намери си някакво занимание извън задълженията ти, което ти доставя удоволствие - погледни към приятелите си и виж, кои са тези, които ще ти помогнат. Не губи надежда!

А и минавай през форума, хората тук са печени и солидарни с мъката ти. Били сме там ... няма страшно.

Вървете напред, аз ви следвам, за да ви показвам пътя.

Ришельо

тежко е да убиваш илюзиите си, но какво да се прави... трябва да се научим и да губим... всеки е така
но и това не е всичко, има и други интересни неща в живота, умирането е лесно и решава проблемите, но не всички
останалите учстници във форума добре се изказват , дори и да ги разбереш няма да ти олекне много , само ще намалиш желанието си да умираш

Отпусни се.Независимо дали е безвъзвратно,запази себе си,за не се ядосваш един ден когато ти заискри отново за изгубеното време.

На някои хора просто им е трудно да преглътнат, че околните могат да живеят и да се чувстват добре без да се тормозят с чувство за вина. Вината е като торба с тухли - омръзне ли ти да я мъкнеш на гръб, просто я хвърли и продължавай да вървиш по пътя си (май цитирам по памет фраза от “Адвокат на дявола”). Не обръщай внимание на тези, които едва кретат, превити под тежестта на огромни товари. Те ги влачат с гордост, не пропускат случая да добавят още някоя тухла допълнително и се гордеят със страданието си. А когато ги подминеш, крачейки леко и свободно, размахват заканително пръст - "Сега ти е добре, ама един ден ще ти дадат по-тежка торба от нашите !!!".
Можеш само да съжаляваш такива хора. Те пропускат живота си, вместо да му се радват. И разчитат на награда в отвъдното. В действителност всички ще умрем и ще ни изядат червеите. Само че някои ще умрем задоволени, опитали от всичко в живота и взели каквото сме успели. А други - с отворени очи, чакащи някаква награда за пропиления си живот.
Е, ти от кои си?! Все още ли искаш да умреш, изгубил себе си?!
И в заключение: Не може да изгубиш нещо, което никога не си притежавал.

Има хора и хора. Аз щях да пукна цели две години близо, преди 100 години. На Мартин му предлагам да дели всичко с някой 4 години, после то да се съсипе изведнъж и чак след това да се прави на безсмъртен. А съм обичал всичко на всичко - 3 жени за 35 години. И не защото съм задръстен, а защото съм живял доста по-различно от вас. С последната се видяхме 4-5 пъти общо. Още я обичам, вече по друг начин, за съжаление. Нищо по-чисто не съм срещал, и нищо по-омъжено. Ти си доста по-млад от мен, поне това не прави. Защото си боли винаги и то зверски. И никой не се оплаква без причина Мартине. Да не мислиш, че някой си прави актив от нещастието си. За да го постне тук и да се правиш на велик, който и да си, точно пък ти. Малко уважение към болката на хората, няма да ти се отрази зле.
Приятелче, писаха ти достатъчно. Че и Дискетката да допълва. Не се пропивай, дори и инцидентно. И през това минах. Ставаш противен и едва ли би срещнал Любовта си, този път истинската. За смърт не ми говори. Това е най-сигурното нещо, което ще ни се случи на всички.
Жалко, че не мога да напиша всичко, което ми се иска. Това са реални събития, с реални личности. Твоето не е болка за умиране. Дано съдбата само това да ти е сервирала, сутрин, рано, преди да успееш да се събудиш. За Любов, говоря. Животът е доста странно животно. А някои си цитират филми. Които всички са гледали. Чак се впечатлявам. Гъхх...

Преодолява се рано или късно. Зависи колко си обичал и що за човек си. Но ако не преодолееш никога, значи си мазохист, на който му е приятно да бъде мъченик. Не го допускай, това не е романтично... а тъпо.
А за първо време излизай с приятели, прави, каквото ти е приятно, гледай да не оставаш без работа и не му мисли много.

Bolkate se preodoliav a druga luibov ili s dobur priatel. Togava shte ti e po-leko da preodoleesh razdialata. A priateli vinagi ima, nali ?

Всяка раздяла е една малка смърт... :(
Както е казал поетът:
"Бавно и мъчително възкръсвам след неуспешната си смърт поредна
и съжалявам, че не бе последна"...
За съжаление няма лек за болката след раздялата - просто трябва да чакаш да мине... а през това време - срещай се с приятели, прави това, което ти доставя удоволствие, глези се... Бавно и внимателно залепяй парченцата на разбитото си сърце. За мен лично периодът на възстановяване е 6 месеца:) Преди известно време и аз това трябваше да преодолявам... Искаше ми се да "изчезна за 60 sec" от света за много дълго време... Добре че приятелите ми бяха до мен, иначе от цялата работа щеше да излезе бая сълзлява драма :))
Стискам ти палци и ти желая бързо "оздравяване"!

... свободатъ е най-ценното нещо ... все пак Бог е свободен и не е обвързан нали така?