КРАСИВА БОЛКА

Идеята за темата (а и заглавието) ми дойде
след разговор с наша приятелка.

Благодаря на всички, които споделиха своите мнения за семинара на Рибарица.
Радвам се, че сте останали доволни и че той е донесьл много приятни емоции и преживявания.

За сьжаление, по стечение на обстоятелствата, мнозина от нас бяхме вьзпрепятствани да участваме в него,
поради което ни беше тьжно и болно.

Искате ли да си поговорим за природата на болката?
Кога и защо ни е болно, коя е причината за тьгата и страданието?
Можем ли нещо да направим срешу тях?
Или просто трябва да ги изживеем?

Когато на душата й е наложено ограничение идва страданието, идва болката. Когато осъзнаем, че всичко, което ни е близко и не е близо до нас, всъщност е вече частица от нас, може и болката да си отиде. Боли ни при липса на нещо желано, а то е защото искаме, защото нещо очакваме...колкото повече любов имаме в нас и можем да даваме, толкова по-малко ще ни боли...за мене всяка болка е следствие на някаква форма на привързаност - може би при тебе към земята, на която си се родил в плът, а не можеш да стъпваш в момента, към приятелите, с които не можеш пълноценно да общуваш, както би могъл - да се огледаш в очите им...това се провокира вероятно от нашите описания на природата в Рибарица, на радостта на някои от нас от общуването помежду ни...това усещам...

Болката е многопластова и многофункционална.
Една основна нейна същност е при проникването.
Когато си много честен със себе си и в един момент откриваш неща, от които ма много боли.
Друга силна болка е от загубата и аз не мисля, че боли от притежанието, ако ти резнат крак, ще боли, никой не може да твърди, че боли от притежанието.
Когато си с някой или нещо повече време, то се слива с енергетиката ти и после е като рязане на част от теб.
Кучето може да умре от скръб и болка, ако стопанинът му умре.
Надявам се никой да не го обясни с идеята за притежание.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

ами винаги когато съм търсил и/или анализирал причините за страднията ми и тъгата съм стигъл до моите мили его и ум.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Има една по- различна болка и тя е , когато знаеш, че трябва да скъсаш една връзка с един човек. Не говоря за любим или за приятел. Става дума за кармично отношение. Връзката ,която се къса представлява преустановяване на определен вид отношения с дадения човек. Отношенията с него минават на по- високо ниво, където тази връзка я няма. Късането на тази връзка е свързано е с една много силна болка в слънчевия сплит. Тази болка , не е свързана с егото , а с астрала. Интересно преживяване е. Чувстваш се така ,все едно си плакал много дълбоко , но не си. Усещаш се зареден с енергия, но затворен и мълчалив.

Защо искаш да правиш нещо срещу страданието? То е едно от най- силните преживявания. То е красиво чувство. То пречиства. Изгаря всичко нечисто в нас.

защо си мисля,че душевното
страдание и болка е удивително
сходно с любовта и вълненията
свързани с нея.
какво ще кажеш?
трябва ли да хвърлиш факла
в дълбините и за да видиш
колко дълбока е пропаста?

там където има воля,там има и път

Но какво те правят?
Защо довеждат до тъги и страдания?

Знаеш ли, преди да прочета твоето мнение,
и аз си мислих, че определено има
такава връзка.
Според теб, защо е така?
И дали не може да има любов без страдание?

А как се получава привързването?
И може ли да има любов без привързване?

......може. И има любов без страдения. Буда, Исус, няма нужда от изреждането на имена.
Когато приемеш любовта, когато приемеш болката, идва разбирането за тях. Щом дойде разбирането - ти минаваш над тях, отиваш отвъд. Тогава намираш едно друго състояние, което не може да се обясни, или опише. Думи за това няма, защото думите са символи, обясняващи нещата, когато си обърнат навън. Когато се обърнеш навътре - не ти служат. Това състояние е любов, но няма нищо общо с любовта, подчинена на човешките емоции. И думата любов се използва, само за да може човек да има поне малка представа - защото без представи ние просто не можем да живеем.
Защо искаш да знаеш може ли едното без другото? Опитай да стигнеш. Това е верният път.

но за да се разбере удоволствието, трябва да се изживее болката, нали?

"...Душите сме си стиснали в зъбите,
ала не мислим да умираме..." Н.В.

как да ти отговоря
като всеки вярва на
себе си

там където има воля,там има и път

При красивата болка няма тъга и страдани, защото тя е съпроводена с любов. Раждането на дете е подобен пример. Има душевна и физическа болка, понякога са и двете но често не. Душевната болка води до необходима трансформация.

А как се получава привързването?

С желанието, необходимостта от близост, внимание, получаване на удоволствие...с усещането за принадлежност, за притежание...от усещане за непълнота, от нужда за допълване.

И може ли да има любов без привързване?

За мене - може. Ще питаш как...и кога...когато сме цялостни, като свържем душата с духа си...тогава няма нужда да търсим някого, за да запълваме празнота... всичко е в нас, тогава просто споделяме с другите, взаимно се радваме на общуването, на приятелството...всичко е леко, без претенции.

Да, аз разбирам, че ако човек изпитва болка,
а след това тя изчезне, това доставя наистина удоволствие.

Обаче бих нарекъл това: удоволствие (щастие) като резултат
на отстраняване на болката (нещастието).

Дали обаче, ако удоволствието (щастието) са сами по себе си,
а не като резултат на премахнати негативни чувства,
това няма да е по-дълбоко удовлетворяващо?

те са сами по себе си, но човека (както и останалите земни твари) е устроен така, че да забелязва контрастите, сравняването на две състояния - удоволствие и липсата на удоволствие

"...Душите сме си стиснали в зъбите,
ала не мислим да умираме..." Н.В.

За физическата болка няма да говорим, това е ясно.

Но ето това сливане с нашата енергетика е много интересно.
Как се получава това? Защо?
Добро ли е или не?

А за кучетата казват, че изпитват едно чувство на комфорт, удоволствие, когато стопанинът му е наблизо.
Липсата му довеждала до силен дискомфорт.

Добре, обаче повечето от нас сме с претенции да сме
малко повече от другите земни твари .

Тогава дали можем да породим едно дълбоко
чувство в себе си, което да не е основано
на противопоставянето му на едно отрицателно?

А защо при преминаването на по-високо ниво
връзката вече я няма?
Защо тя се къса?

А какво изгаря в нас страданието?