неделя

здравей‚ виж какъв ден – леко хладен и чист‚ един такъв... в края на лятото. тихо е. разлетели сме се‚ кой чисти къщата и подрежда‚ кой на сватба‚ или на разходка до близкото попрегоряло зеленко... кой още мързелува с книга в ръка‚ или просто ей така... някои пък си имат работа‚ недовършена от миналата седмица и гледат малко накриво как часовете летят и ето – струпва се нов понеделник върху главата.. ей така‚ като няма никой‚ аз пък дойдох тук. да поогледам пак‚ да почета и да помисля... какво ли не става тук – срещаме се‚ забавляваме се‚ мислим‚ караме се‚ разменяме мнения и оценки‚ влюбваме се‚ любопитстваме‚ клюкарстваме‚ наблюдаваме и излагаме наблюденията си‚ налагаме се един на друг‚ сплетничим‚ очароваме се‚ разочароваме се един от друг‚ дружим‚ разтоварваме се‚ натоварваме се‚ хрумват ни разни неща‚ докато други излитат от главите ни‚ или прелитат покрай нас... някои казват – ама това е само наужким‚ виртуално е‚ не е наистина... други нищо не казват‚ а какво мислят си остава там‚ където се е родило – в главите им‚ или пък се показва мъничко – само хоботчето и едното оченце – колкото да блесне и да намигне...едни казват повече‚ други – по–малко. едни остават по–дълго време‚ други преминават закратко. всеки понесъл себе си по сребърната пътечка на своя... на своя... мисля си понякога за всички‚ които идваме тук‚ за тези‚ които идваха‚ а вече не идват... разни неща си мисля. ей‚ забравих да предупредя – ако очакваш да прочетеш тук някоя мъдра мисла‚ или нещо съществено – зарежи тази работа. така ще е до долу‚ отсега да знаеш. аз... така само‚ да помисля дойдох. тук няма много значение кой на колко години е. големи чичовци по на петдесетина години си говорят с малки момиченца на осемнайсет и това никому не се зловиди. лелички на същата възраст разговарят‚ флиртуват‚ смеят се или плачат пред широката аудитория на пишещи и само четящи‚ без кой знае какви притеснения. винаги има какво ново да види човек‚ поне мъничко зрънце (умишлено избягвам "обидните думи" – да научи – никой не обича отявлено да му се дава акъл.) някои декларират – "не ми пука". други – кършат пръсти. трети – само четат. не ми се иска да давам някакви оценки. ще ми се само да понаблюдавам‚ но човек е устроен така‚ струва ми се‚ преценява‚ оценява... няма как. така че – прости ми‚ моля‚ не е нарочно... понякога мисля дни наред върху нещо‚ което съм прочела‚ или преживяла тук. друг път се усмихвам на нещо недодялано‚ или пък се ядосвам дори‚ но го забравям за минути. или пък се забавлявам – дъщеря ми е идвала да ме пита добре ли съм‚ когато се смея с глас пред монитора – когато с магда‚ дзвер1 и още други хора пишем блестящи глупости... с картофи. понякога сгазвам лука на приличието и хвърчат сълзи и светкавици. прости‚ моля те. не обещавам‚ че вече никога няма да правя така. ще правя‚ сигурно‚ а после пак ще моля да ми простиш. така става то. понякога съм объркана и нищо не разбирам. внимавам със себе си‚ да не би в тъмното на неяснотата да се разгневя и да засегна някого‚ но не винаги успявам. понякога се налагам‚ тропам с крак и ... става тя една... понякога чувствам хлад.... студ направо... такъв‚ мъглив и паяжинно жилав. понякога златото на люспите ми се посипва с пепел. страхувам се‚ когато тази пепел извира отвътре. понякога се чувствам като гаснещ фас‚ друг път – като горски пожар‚ а някога мириша на локва стара куча мочка... стават такива работи. тихо е днес‚ неделя‚ 27 август‚ 2000‚ 12:16 минути тук. прилича ми на голяма къща‚ или зала‚ но с много прикътани кьошенца между колоните‚ където се е вихрил бал. на места подът е гладък‚ восъкът по паркета блести меко‚ другаде има засъхнали локвички вино‚ пепел от цигари‚ капки от свещи и смачкани цветни листенца. ей там пък някой е повърнал и над грозното леке кръжи зелена муха‚ и бръмчи... по белите покривки има недопити чаши вино‚ някои са паднали‚ виното е потекло и засъхнало... някои петна нямат изпиране‚ но надали някой не е запомнил завинаги изхвърлената покривка. ето тук някой е изпуснал диамантената си обица‚ по стъклото на огромния прозорец се е стекла сълза... ничия‚ вече. в средата на залата се търкаля позамърсена ръкавица – дуел? или небрежност‚ дребна загуба по време на веселие? някакво птиче влита като у дома си и кълве трохички от фини сладкиши и люспи от семки... какво неочаквано щастие. в кристалната купа за боле се полюшва в помътняла локвичка самотно резенче праскова...ароматът все още витае... на пода‚ под масата покрита с плюш‚ се търкаля с гърба нагоре карта с подвито ъгълче. дали е изпаднала от ръкава на комарджия‚ или е изпуснат джокер‚ от ненужните в тестето? няма да погледна. но си мисля – няма непотребни джокери. те служат дори само за това веднъж да ги загубиш... под тавана‚ около полилеите‚ сякаш... има нещо – някакви отблясъчета от кристалните висулки ли са това? ситно... звънти... или са думи‚ от нечути мисли? хората рядко се слушат един–друг‚ когато говорят. но все пак се събират‚ за да го правят заедно. на високия рафт зад кръглия бар са подредени бутилки от тъмно стъкло и от блестящ‚ прозрачен материал. те всичките са пълни догоре с разноцветни течности. бутилка притворство‚ бутилка самота‚ бутилка тъга‚ бутилка радост‚ бутилка непокорство‚ бутилка небрежност‚ бутилка нежност‚ бутилка обич‚ бутилка смелост‚ бутилка неврастения‚ бутилка любопитство‚ бутилка скука‚ бутилка мисъл‚ бутилка мъка‚ бутилка злоба‚ бутилка очарование‚ бутилка плахост‚ бутилка покорство‚ бутилка сила‚ бутилка слабост‚ бутилка прелест‚ бутилка гняв‚ бутилка мечти‚ бутилка въпроси‚ бутилки прах – от тлен и от звезди‚ бутилка газирано вино – от минало.... толкова са много и колкото и да наливаш от тях – те винаги остават пълни. въртя се с гръб към бара и разглеждам рафта с бутилките. въртя се‚ въртя и не спирам... краката ми вече не докосват пода‚ но това не ме притеснява – няма никого‚ когото да уплаша с това... ...летя под тавана‚ все по–бързо‚ вятърът‚ който правя разклаща кристалните висулки на полилеите‚ те се чукат една о друга и звънтят‚ постепенно ушите ми откриват хармония и подредба в звуците – това е странна‚ но някакси обичайна мелодия... а очите ми‚ привикнали с въртеливото движение‚ откриват паяжинки между кристала... нека всичко си остане така‚ както си е... нека... нека... довиждане.

винаги важните неща са очевидните неща които никой никога не казва. чарлс буковски здравей! вярвах в това. но вече не вярвам. защото Ти винаги си успявала да кажеш важните (да, важни са!) неща които никой никога не казва. защото тези неща не са очевидни, не са!...докато зад тях не застанат думи, а зад думите хора. хора , които могат да носят отговорност за думите си, изпитват мъничко страх и обичат...да, обичат! - такива хора. ти си приятел, Б. приятел - който знае откъде идвам, къде отивам и какво крия зад думите и отвъд... благодаря ти.

Автор: Aurora Дата: 25.04.00 11:40 небето , такова каквото е сега и няма цвят, който да може да се доближи до неговия бледосин оттенък в мрачния ден. цветето , първото, което виждаш след 100-ина и повече тъмни, студени дни. усещането сутрин, когато се събуждаш, след първата глътка кафе, първата струя отрова на цигарата, разливаща се в дробовете ти... а онова чувство на свобода , когато след дълга депресия излизаш като къртица от дупката си или когато чистосърдечно, без да лъжеш себе си теглиш една майна на всичко и решаваш да бъдеш ТИ... или просто красиви неща , като коркова тапа, захвърлена в разгневеното море и ти плуваш сам с нея или пък онзи миг , когато намериш куража да погледнеш право в челюстите на дракона... а не е ли красиво понякога, когато разбереш, че макар отваряйки своя рана, си успял да затвориш нечия друга? ти го направи.

Hi, beshe mi priatno, da procheta tova...:)

Много красиво. Музика от много чист извор. Благодаря ти.

Какво е това "довиждане"? Направо си е "здравейте, аз съм ваш'та леля"!!! Не знам дали, не виждам нещо... Ох, няма да го пиша да не го урочасам!:))))

Драга ми Боряна... Защо не впрегнеш тая напираща енергия в нещо по-здравословно?

По някога сякаш душата ти се отваря и аз виждам в нея неща - такива неща - които ти казваш, че ги няма! Не разбирам!

и аз! нищичко не разбирам!

когато, затваряйки своята, отваряш рана у другиго....?

А въобще искаш ли да разбереш? И има ли значение - за теб - да разбереш?

има. за теб има ли значение да разбереш какво? е в тебе

да, има! аз разбирам и зная какво е в мен. не разбирам и не зная у хората около мен.

tva ne moje da e verno vse edno viatara da duha ama samo okolo teb a ne da te pronizva mmmmm ne beshe li tova koeto kazvash po skoro ravnovesie

не! не казвам, че всичко вътре в мене е наред, а че го зная какво е и че го разбирам. това с вятъра и равновесието - ти говориш за друго, не за което говоря аз.

tova drusko za men ne e taka ima promeni novi neshta se sluchvat eksistencia kakto mu se vika na kulturtregerski no diavolski nategnata