Здравейте

По-лесно е да обичаш, отколкото да бъдеш обичан
По-лесно е да даваш, отколкото да взимаш

Не знам защо, но от известно време тази мисъл (дори не знам кой го е казал тва) ми се върти в главата и иска да ми каже нещо. Но какво ли?
И дали въобще е вярно това?

Струва ми се, че има доста голяма доза истина. Абсолютно съм съгласна, че е далеч по-лесно да даваш или да обичаш, или да страдаш, или да помагаш, отколкото да си "потърпевш" или ако щеш "да се ползваш" от тези неща.

Когато даваш или обичаш, го правиш според собствените си критерии и мярка. Когато вземаш или си обичан, обществените условности и етиката изискват да го правиш или изживяваш така, че да покриеш някакви очаквания на другия, който ти прави "голямата услуга" да те обича или да ти дава според неговите критерии и мярка, към които ти трябва да се приобщиш, за да не го разочароваш. Но нали твоите са други? Нали си отделна личност със свои разбирания? Ами сега какво? Разочарования, сълзи и сополи, и дълги разкази как не си оценил някого, какъв си неблагодарник, как си го прецакал и как си плюл на доброто му сърце.

Има нещо изкривено в цялата ситуация, но възпитанието в детството е добра юздичка и все ни насочва натам .
Тъй или иначе, всеки попада и от двете страни на това отношение и си преценява от коя страна да бъде следващия път.

Както и да е, този, който дава и обича е в ролята на "добрия герой", а тя е по-лесната. Не знам защо обаче в последно време тази роля става все по-неубедителна.

Със сигурност е по-лесно, но много по-важно е това, че е важно).