Моля пак за съвет

Сега, след като Assassin вече не е модератор, взех, че се престраших пак да попитам по моята болна тема Шегувам се, разбира се.

Преди около месец попитах клуба какво мисли по въпроса дали един баща може да отгледа и възпита сам детето си. Клубът съответно се наежи, пощръкля, то не бяха проклятия, то не бяха присъди... Дадох си сметка, че това, което искам е точно толкова жестоко, колкото това, което аз самият се опитвам да предотвратя. Явно детето ни е обречено да живее далече от единия родител и клубът единодушно присъди, че този родител трябва да съм аз. Само че мен това ме изпълва с болка и отчаяние. Не искам и нямам намерение да се отказвам да се боря за правото на детето си да има баща до себе си. Не ме интересуват мухлясалите пуритански порядки. Бащата е точно толкова родител, колкото и майката. И двамата имат равни права, но и равни задължения. Или бъркам?!
Ето какво възнамерявам да предложа на (все още) жена ми. Искам да си поделим ПО РАВНО родителските права. Половин година за нея, половин за мен. Знам, че това не е особено благоприятно за детето, но според мен за детето вече никой вариант не е благоприятен - то винаги ще бъде ощетено по някакъв начин. Доколкото знам, макар и рядко, подобно решение се среща в съдебната практика. Моля ви за съвет и мнение. Вече обръгнах на заплахи и ругатни от миналия път, така че ако нямате какво друго да кажете - давайте, излейте си излишъка от негативна енергия.
След първия шамар не ми остава друго, освен да си обърна и другата буза
Вие сте...

a kak shte stane nomarat s uchilishteto na deteto?
polovin godina v edno uchilishte , polovin - v drugo.
tova dete shte se pobarka.
moje da iskash po-goliam srok da prekarvash s deteto - vsichki vakantzii i tn

* Колко е голямо детето?
* От колко време сте разведени?
* Майката и бащата дали живеят с някой друг на семейни начала?

Къде всъшност е проблема в досегашното положение?

Не съм казал, че детето ходи на училище. Всъщност, редовните клубари може би си спомнят, че то все още не е родено. Естествено, че желанието ми за редуване на родителските задължения е осъществимо едва след няколко години (поне три). А по въпроса за училището или детската градина - мислил съм върху това. Живея в сравнително неголям град и няма да представлява никакъв проблем всеки ден да го карам до училище (градина) и след това да го вчемам обратно. С кола пътят би бил десетина минути.

* Детето е на минус пет месеца
* Все още не сме разведени, но по всяка вероятност е въпрос на време
* Това отговаря и на третият ти въпрос

То нашето мнение мнозинството вече го казахме.
По добре кажи - говори ли вече сериозно с юрист по това последното предложение и най-вече говори сериозно ив спокойна обстановка ли с бременната си жена????

Нейното мнение е по-меродавно от нашето.
В края на краищата след като детето в най-добрия случай ще живее по равно и при двама ви - то знаеш ли как тя ще го "надъха" срещу теб, ако не се разберете предварително и ако не установите добри отношения.
Ами ако тя те намрази / може би с право/ задето си първо си и почернил живота, а сега / в нейните очи/ се опитваш да и "откраднеш" плода от утробата?

Отговорите на най-важните въпроси ще ги получиш отнея и от специалистите юристи - не от нас. Ние не сме морални съдници тук....по -скоро сме прагматици и скептици....

Qui scribit, bis legit.

Да бе ,ти беше с нероденото дете!!!Какво да ти кажа ,щом толкова искаш даваи,но не съм сигурна че ще се справиш Похвално е желанието ти ,повечето татковци не стават,а и не желаят.Не се отказваи ,а влез в преговори .На женати има ли кой да и помага,ако няма вече си се вредил ,казвам го от личен опит,моят син порасна при двама ни макар че сме разведени от дълго време .Аз го карах да ходи ,нямаше да позволя да не познава баща си ..Не че той тръпнеше да го вземе а пък и имах нужда да оставам за малко сама ...та възпитах моят бившия,така и двамата носим отговорност....Ако твоята булка не е съгласна сега ,повярвай много скоро ще е на друго мнение

Остави това кой какво ти приказва. Ако са гракнали по тебе, то това е заради общоприетия тъпизъм, че жената е майка по подразбиране, а мъжката работа е има-няма 30 минути.

Аз сам си гледам сина и не ме е страх да си мисля какво ще е утре, вдруги ден или след 10 години! Слава на Господ, че успях да си прибера детето, защото само аз знам какъв беше, когато майка му след всички издевателства над него, се отказа от отгледжането му с една проста декларация, за която даже си позволи да ми се развика, когато й казах, че я искам заверена от нотариус.
Сина ми (тогава на 4 години) не умееше да се обслужва сам - нямаше елементарни навици за ходене до тоалетна, за миене, за обличане и събличане. Говореше по-зле, отколкото хлапетата на 2-3 години - несвързани думи. В детската градина го уредих чрез познати, а там на втората седмица ми казаха да го заведа на психиатър, че бил умствено изоставащ!

ТАКА ЛИ? НИщо подобно! Но за да открия, че си е съвсем наред ми беше нужна една година. Започнахме с елементарните неща, а сега единственият проблем е връзването на връзките на обувките! Учи английски и е придобил завидна двигателна култура от заниманията с футбол и танци. Накратко - съвсем нормално дете на 5 години и половина, а не имбецил, в какъвто го беше превърнала милата му МАЙЧИЦА.
Тук изобщо не желая да пиша за страховете, с които детето дойде. Страхове и комплекси, каквито нямат дори възрастните хора, и които са направо ужасяващи, когато човек ги види в една детска душа.

Има жени, които стават за майки.
А има и такива, на които трябва да изтръгват яйчниците!

"Пай се! Апем лошо!"

Двата казуса (и двата чисто хипотетични) са напълно различни. Онзи отпреди месец беше наистина краен и нереалистичен, един вопъл на наистина Отчаян баща. Мисля, че сегашното ми желание е много по-близо до реалността. Не съм говорил с юрист, това смятам да направя едва когато нещата се придвижат по-напред. Може би след година или повече, не знам. Относно надъхването : НЯМАМ НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ ДА ВОДЯ ВОЙНИ. Едва ли желая нещо по-силно от това да успеем да запазим нормални си и човешки взаимоотношения.
Това за почернения живот не знам защо го каза. Знаеш колко субективни са нещата, така че много може да се спори кой кого бил зачернил и т.н. И стига вече с това собственическо чувство от страна на жените към децата си!!! Какво значи "да й открадна" ? То е толкова нейно дете, колкото и мое. Или бившите ви съпрузи са ви научили на отношението : "Детето си е твое, гледай си го!" Е, съжалявам, мили майки, обаче се срещат и изключения.

А пък попитах птрво вас, защото в момента ме интересува най-вече моралната страна на казуса, дали и доколко това ще бъде добре за детето, а и за неговите ДВАМА родители. Повтарям - ДВАМА! Всяко дете освен майка, се налага да си има и баща.

родило ли се е вече :)

Не бързай да слагаш тигана на огъня.
Всичко се случва.


груууууух :)))

Ей, това наистина звучи обнадеждаващо !!!
Ама де късмет всички жени да разсъждаваха като теб! Нищо, все още не съм изгубил надежда, че ще й дойде акъла и на моята. Наистина държа на своя дял отговорност, каквото и да ми коства това.

Това, което ми разказа ме натъжи и зарадва едновременно. Натъжи - заради това, което е преживяло детето ти, преди да дойде при теб. Зарадва - защото твоят случай просто още веднъж ми вдъхва кураж и увереност, че съм на прав път. Е, искренно се надявам, че жена ми няма да е толкова лоша майка. Дори съм почти сигурен, че ще е много грижовна и обичлива към детето ни. Но това едва ли ще й попречи да го откъсне и отчужди от мен. Просто е такъв характер - болезнено горда и абсолютно уверена в своята непогрешимост.
Но нищо, живея и се надявам, както пишеше някъде...

Ами няма го още
Но ще дойде, ще видиш и ще е най-сладкото бебе на света

Но мисля, че твоето е малко, като приказката за нероден Петко. Дай Боже детето да се роди живо и здраво!

Според мене сега въобще не би трябвало да мислиш за развод. Съпругата ти е в състояние, което не позволява на един мъж да си позволява каквото и да било, което може да доведе до някакво психическо напрежение. Така ще бъде и известно време след раждането. Сетне, ако все още имаш желание да се разведеш, то тогава търси най-подходящия начин за да устроиш детето. Допускам да са се обтегнали взаимоотношенията между вас покрай беремността. Опитай се да погледнеш философски. Не отдавай значение на изпуснати реплики или някакви други неприемливи за тебе неща. За момента това е най-достойната позиция.

Пожелавам ти да мине всичко гладко и да си оправите взаимоотношенията. А каквото има да става ще си стане, независимо какви ги мъдриш сега.

Късмет и здраве!

Знам, че малко избързвам. И Hell ми го каза. Но това не са някакви празни фантазии. Не се подвеждай по nickname-а, колкото и лекомислен да ти се струва Мисля, че съм достатъчно отговорен и нямам желание да създавам неприятности и тормоз на една бъдещта майка. То и без друго вече живеем разделено, така че има нужното й спокойствие.
Благодаря за пожеланията!
Да ти се връщат

Дано да е такава, защото обратният вариант е изключително "фекален", както се изразява един колега.
Обаче бъди нащрек - забележиш ли нервност у детето, постарай се да разбереш откъде идва и веднага предприемай мерки.

Ако изпиташ затруднения с набавянето на инфо, опитай с моя метод, а той е следния:
Предлагам му да играем игра, в която аз съм той, а той е майка си. Тогава аз казвам нещо, и той отговаря, както е отговорила майка му, или ме поправя, ако мойта (т.е. неговата) реплика не е точно тая. После той си е той, а аз ставам втория съпруг на майка му (същото кално копеле, което го наказвало да стои с часове в тъмния килер, въпреки, че на два пъти припадал и си гълтал езика). Тая, втората, част от спектакъла донесе на "кандидат бащата" два избити зъба и пукнато ребро, но му беше малко.
Следи всичко - реакции, думи, физиономии, които прави и преди всичко обръщай внимание на интонацията.
Децата обичат да играят роли - използвай това.

"Пай се! Апем лошо!"

Ако наистина детето ти е единственият приоритет в тази ситуация, т.е. ако ти и жена ти/ и вашите преживявания / не сте толкова важни, то моят съвет е да останете заедно и да отгледате заедно детето до момента, в който то само започне да разбира нещата, т.е. поне до 5-6 годишна възраст. Ако все още продължаваш да смяташ, че искаш да се разделите - развеждайте се тогава. Детето обаче ще знае кой кой е и никой няма да може да му влияе решаващо. Вероятно всеки може да се справи сам с отглеждането на едно дете стига да е мотивиран да го прави. Майки има всякакви, но статистически погледнато, бащите са още по-всякакви. Така че то си е до човека.

Благодаря за съветите! Лошото е, че ще мога да се възползувам от тях едва след няколко години. Е не, ако се появи някакъв подобен "кандидат баща" при мене не два зъба, ами цялото чене ще се наложи да сменя

Хубав е съветът ти. И аз се опитах да предложа нещо подобно на жена ми. Тя и не поска да чуе! Аргументът й е, че не трябвало да се правят жертви на всяка цена. Сиреч : детето е важно, но не чак толкова, че да си струва компромисите, които трябвало да правим. Е, това последното си е моя интерпретация на думите й, но общо взето изказването беше в тоя дух.
А аз наистина искам един ден детето ни да има ясна, точна и ОБЕКТИВНА представа за причините, поради които мама и тате няма да са заедно.
Мисля, че поне част от тази обективност е постижима, ако и двамата се грижим за хлапето, макар и с редуване във времето.

И преди ти дадох съвет, но ти накрая гракна че всички са против теб и ни сложи дружно под общ знаменател...

Сега ще опитам пак. Моят съвет е такъв:
Остави жена си спокойна, докато е бременна. Надявам се, че тия неща само ги пишеш тук, а не й пилиш на главата всеки ден!

Консултирай се с адвокат. Идеята за 1/2 година при единия родител, 1/2 при другия не е лоша, но трябва да е осъществима: да живеете близо и да се разбирате по отношение грижите за детето. За да няма проблеми по-късно с детска градина, училище, приятели, среда на детето и т.н.

Прав си, че двамата родители имат равни права. Равни!!! Направи най-доброто за детето ви, което устройва и двама ви като родители. А ако сте разбрани хора, ще можете така да комбинирате нещата, че да е удобно за всички.

Успех желая и на трима ви!

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!