trevata
6 отговора
355 прегледа
trevata
ako ima kompetentni lica, pishete kakva e razlikata mejdo majki i jenski semena, i kak da gi razpoznavame edno ot drugo.
oshte, kak da razmnoja trevata? - imam rastenie maika. tribva da otreja strakje i da go poseia, ili da poseia novite semena ot rastenieto maika.
BLAGODARIA PREDVARITELNO !!!
oshte, kak da razmnoja trevata? - imam rastenie maika. tribva da otreja strakje i da go poseia, ili da poseia novite semena ot rastenieto maika.
BLAGODARIA PREDVARITELNO !!!
Re: trevata
за разпознаването на семената - няма начин.
по принцип конопа се размножава полово - т.е. чрез семена, но става и чрез клониране (вкореняване на филиз). Ето малко инфо, не съм го странирал като хората още...
----
Вегетативното размножаване (клонирането) се състои в отделянето на част от растението и развиването му до цялостно растение. Това позволява запазване на генотипа, тъй като при нарастването и регенерацията се извършва само нормално клетъчно делене (митоза). Всички вегетативни клетки на едно растение съдържат еднакъв наследствен материал и при идентични условия ще се развият до еднакви растения.
При конопа клетъчното делене се осъществява само във връхните меристеми, меристемите по връхчетата на корените и камбия в стеблото, затова именно тези тъкани са подходящи за клониране. Клонинги могат да се получат и от една единствена клетка, тъй като всяка клетка съдържа цялата генетична информация, необходима за развитие на цяло растение.
Поради принципите на половото размножаване е възможно ценни характеристики да се загубят при кръстосването, затова клонирането е единствения сигурен начин за запазване на полезните гени. Освен това отглеждането на хомогенна популация неимоверно улеснява култиватора, тъй като клонингите ще реагират еднакво на еднакви промени във външните условия.
От принципите на клонирането не следва всички клонинги да бъдат абсолютно идентични във всички възможни характеристики, тъй като фенотипът на растението зависи не само от генетиката му, но и от условията на средата, а те никога не са абсолютно еднакви. На теория клонирането може да запази даден генотип завинаги, но в практиката се наблюдават ефектите на различни заболявания, стрес и мутации.
Генетичното еднообразие на клонингите предоставя и възможност за изследване влиянието на дребни изменения в околната среда и култивационните техники. Но то крие и рискове, тъй като всички сродни клонинги са еднакво податливи на вредители, заболявания и стрес.
Клонирането чрез вкореняване се основава на свойството на растението да образува допълнителни (адвентивни) корени, израстващи от стеблото при влажни условия.
Вкореняване
--- Познаването на вътрешната структура на стеблото е полезно за разбирането произхода на адвентивните корени.
Развитието на адвентивни корени може да се раздели на три стадия:
1. Инициация на меристематични клетки, разположени непосредствено по външната повърхност и между проводящите снопчета;
2. Диференциация на тези клетки до коренови зачатъци.
3. Изникване и растеж на нови корени чрез пробиване на старите тъкани на стеблото и изграждане на проводящи връзки с филиза.
Инициацията на коренчета обикновено започва до около седмица сед отрязването, а появата на коренчетата - след още 3 седмици. Често над мястото на срязване се образува неправилна бяла растителна тъкан; тя няма нищо общо с формирането на корени, но появата й е знак, че условията са подходящи за вкореняване.
Физиологичната основа на образуването на корени е добре известна, което позволява да се прилагат многобразни полезни модификации на процеса. Вкореняването се контролира от естествените растителни хормони - ауксини, цитокинини и гиберелини; от тях ауксините се най-важни - те са свързани с контрола на практически всички процеси в растението: растеж на стеблото, образуване на корени, подтискане на страничните пъпки, утвърждаване на пола, съзряване на цветовете и зреене на плода. Затова прилагането на тези вещества трябва да става изключително внимателно и отговорно.
Съществуват много синтетични съединения с действие на ауксини - нафталеноцетна киселинана, indolebutyric acid и 2,4-дихлорфеноксиоцетна киселина, но в растенията се среща само индолоцетната киселина. Естествените ауксини се синтезират основно във връхната меристема и младите листа. Ауксините стимулират появата и развитието на адвентивни корени, като вероятно високите концентрации на ауксини водят до растеж на корени, а ниските - на връхни меристеми.
--- Изглежда растенията реагират по-добре на смес от индолоцетна и нефталеноцетна киселени.
--- Ауксините се разграждат бързо, така че трябва да се добавят редовно.
Цитокинините са вещества, стимулиращи клетъчния растеж; те потискат нарастването на корените и стимулират растежа на меристемите. В растенията има естествен баланс между ауксини и цитокинини, регулиращ нормалния растеж. Някои изследователи препоръчват употребата на равни количества ауксини и цитокинини за равномерно стимулиране на растежа.
Въпреки че по принцип конопените калеми се вкореняват лесно, съществуват вариации и по-старите стебла и клонки може да не се вкоренят. Изборът на клончета за вкореняване е изключително важен. Младите, нежни вегетативни клонки с диаметър 3-7 mm се вкореняват най-лесно. Избягват се слаби, нездрави растения, дебели твърди клони и цъфтящи глави, тъй като те се вкореняват по-трудно и по-бавно.
Най-лесно се вкореняват клонките с високо съдържание на въглехидрати (скорбяла). Крехкостта е сигнал за високо съдържание на въглехидрати, но може да означава и наличие на много дървесина. Количеството въглехидрати може да се оцени чрез прилагане на разтвор на йод и калиев йодид върху прерязаната клонка - по-тъмното оцветяване ще означава по-високо съдържание на въглехидрати.
Високото съдържание на азот забавя вкореняването, затова младите клонки, все още нарастващи на дължина с високо съдържание на азот и ниско съдържание на въглехидрати не са толкова подходящи, колкото малко по-старите, растящи на ширина. За улесняване на вкореняването се използват няколко техники:
1 - Спиране подаването на азотни торове; евентуално промиване на почвата.
2 - Избор на най-подходящи части от растението - долни клонки, които са спряли да нарастват на дължина; филизите не се отрязват прекалено дълги.
3 - Отглеждане при пълна тъмнина. При това пада съдържанието на скорбяла, но целулозните влакна се размекват, клетъчните стени изтъняват, проводимите тъкани отслабват, съдържанието на ауксини нараства и се образуват недиференцирани тъкани; всички тези условия благоприятстват вкореняването. Могат да се затъмнят цели растения, отделни клони или само няколко сантиметра около бъдещите места на срязване да се обвият с непрозрачна лента. Това се прави две седмици преди отрязването на клонката.
4 - Обелване на флоемата (ликова проводяща тъкан), което блокира преноса на въглехидрати и ауксини надолу по клонката.
Отрязване на филизи
Избират се сравнително млади вегетативни (това означава неразмножителни) клонки, и се отрязват на дължина 10-45 cm с остър нож (напр. макетен нож) или скалпел и незабавно се поставят в съд с чиста вода, така щото мястото на отрязване да не изсъхва. Изсъхването дори и за кратко време води до поемане на въздух в проводящите тъкани, ако случаят е такъв, се отрязват още 1-2 cm. Филизите се поставят в предварително оформени дупки във влажна среда от инертен материал (напр. минерална вата или перлит) поне на 10 cm един от друг. Поливат се веднъж дневно с разреден торов разтвор.
Грижи за клонингите
Филизите се вкореняват за 3-6 седмици и са готови за пресаждане. Младите коренчета са много нежни и затова пресаждането става много внимателно.
От момента на поява на коренчетата клонингът се нуждае от торове, особено азотни. Клонингите са особено податливи на гъбични зарази, затова често се прилагат фунгициди.
Кислород
Появата и растежа на корените зависят от атмосферния кислород и ако съдържанието на кислород в разтвора е ниско, вкореняването са забавя. Увеличаване на концентрацията кислород в разтвора с 0,002% вече води до значително подобрено вкореняване. Затова се подбира лека добре аерирана среда; може да се достави и допълнителен кислород в неограничени количества.
--- Ако кислородът в разтвора не достига, корени ще се формират само близо до повърхността.
Често като среда за вкореняване се използва само вода, но в такъв случай трябва да се ограничи достъпа на светлина до мястото на прерязване (съответно вкореняване), което пречи на процеса. Водата трябва да се сменя често; чешмяната вода съдържа достатъчно разтворен кислород за известно време. Ако се използва торов разтвор, се явява нужда от обогатяване с кислород и периодично доливане на чиста вода.
--- Вкореняването става най-добре под умерена осветеност, предпочитат се флуоресцентни лампи при непрекъснат фотопериод.
Вкореняване в почва
Твърдата среда дава опора на филизите, осигурява необходимата тъмнина и кислород; предпочитат се плодородни, силно порести, добри дренирани почви, подобно на подходящите за покълване, но с необходимост от стерилизация.
Малки количества почва могат да се стерилизират чрез нагряване до 80-85° C за около 30 min, това ще унищожи голяма част от вредните бактерии, плесени, нематоди, насекоми и плевели; по-високите температури водят до разграждане на торовете и органичните вещества и образуване на токсични продукти.
По-големи количества се стерилизират чрез химически дезинфекционни средства - напр. формалин. Формалинът (40%) се разрежда 1:50 с вода и се полива (бавно и равномерно!) по 85-170 ml на 1 l почва, почвата се покрива за 24 часа, след това се оставя да се изветри за около 2 седмици или докато не се усеща мирис на формалин. Така третираната почва се напоява обилно преди употреба. Формалинът и другите химически дезинфекционни средства (напр. метилбромид) са опасни и за човека, затова трябва да се ползват с повишено внимание и със защитни средства.
--- Обикновено е по-лесно да се ползва естествено стерилна среда - напр. перлит.
Размножаване чрез отводи
При този процес се развиват корени от филиз без да се прекъсва връзката му с растението. Вкореняването се подтиква чрез прекъсване на потока на продуктите на фотосинтезата надолу по клонката, което води до натрупване на ауксини и въглихидрати.
Размножаването чрез отводи става по-бавно и непрактично за получаване на повече клонинги, но е по-лесно, по-евтино и по-сигурно - особено при по-стари растения.
Размножаването чрез отводи разчита на ограничаването на светлината, висока влажност, добра въздушна циркулация и умерени температури в мястото на вкореняване.
Отвеждането в почва може да стане по няколко начина, най-често се практикува т.нар. «връхно отвеждане». За целта се подбира дълго, еластично, базално разположено разклонение, превива се внимателно и се полага в предварително изкопана бразда (дълга 20-30 cm и дълбока 5-10 cm), укрепва се с клечки или тел и се зарива с малко почва, така че върхът му да остане открит. На заровената част предварително се очистват листата и се обелва ликовата проводяща тъкан, която отвежда продуктите на фотосинтезата, могат да се приложат и растежни регулатори. Почвата на това място трябва да е постоянно влажна; но незаровените части трябва да не се допират до влажната почва, за да не се развият плесени.
Вкореняването започва до 2 седмици и до 4-6 седмици отводите мога да бъдат отделени. Ако корените са се развили добре, пресаждането може да е трудно. Отводите са развиват по-бързо и по-добре от клонингите, получени чрез вкореняване на отрязани филизи.
--- При отглеждане на закрито вкореняването може да става в отделна саксия.
--- По-дълги разклонения могат да се заровят на няколко места, за да се получат повече клонинги, при това всяка незаровена част трябва да включва поне едно междувъзлие.
При въздушното отвеждане образуването на корени става чрез прикрепяне на влажна почва към клонка, без последната да се навежда към земята. Това е доста древен метод за получаване на клонинги, вероятно произхождащ от древен Китай, където се е ползвала топка глинеста пръст, прикрепена с лико и бамбуков съд с вода. Проблем при тази техника е внезапното изсъхване на почвената среда, затова се ползват водонепроницаеми материали (които обаче трябва да пропускат въздух). Въздушното отвеждане е особено подходящо за парници, където влажността е висока, но може да се прилага навсякъде, стига де се подсигури достъпа на вода. Въздушното отвеждане изисква най-малко място и е ефективно за получаване на голям брой клонинги.
За въздушно отвеждане се подбира млада клонка с диаметър 3-10 mm, мястото за вкореняване са разполага на 30 cm от върха или повече. Ако клонката не е особено здрава, се налага прикрепяне с клечка (напр. от старо стебло) със същия диаметър, която се привързва с еластична материя под и над мястото за вкореняване. Обелва се ликовата проводяща тъкан, прикрепя се влажната почва и се омотава добре, като се оставя отвор за навлажняване (или се ползва спринцовка). Прекалената влажност ще доведе до развитие на плесени, така че може след напояване привързаната почва леко да се изстиска. Вкореняването започва след 2 седмици и до 4 седмици корените могат да се наблюдават, ако привързващият материал позволява. Когато корените са добре развити, превръзката се отстранява внимателно, клонката се прерязва и пресажда заедно с прикрепената почва и поддържащата пръчка. Напоява се обилно и се оставя на сянка или слаба изкуствена светлина за няколко дни, докато укрепне. При горещо време може да се отстранят п-едрите листа, за да се ограничи изпарението.
Отвеждането става най-добре точно след обособяването на пола на растението.
по принцип конопа се размножава полово - т.е. чрез семена, но става и чрез клониране (вкореняване на филиз). Ето малко инфо, не съм го странирал като хората още...
----
Вегетативното размножаване (клонирането) се състои в отделянето на част от растението и развиването му до цялостно растение. Това позволява запазване на генотипа, тъй като при нарастването и регенерацията се извършва само нормално клетъчно делене (митоза). Всички вегетативни клетки на едно растение съдържат еднакъв наследствен материал и при идентични условия ще се развият до еднакви растения.
При конопа клетъчното делене се осъществява само във връхните меристеми, меристемите по връхчетата на корените и камбия в стеблото, затова именно тези тъкани са подходящи за клониране. Клонинги могат да се получат и от една единствена клетка, тъй като всяка клетка съдържа цялата генетична информация, необходима за развитие на цяло растение.
Поради принципите на половото размножаване е възможно ценни характеристики да се загубят при кръстосването, затова клонирането е единствения сигурен начин за запазване на полезните гени. Освен това отглеждането на хомогенна популация неимоверно улеснява култиватора, тъй като клонингите ще реагират еднакво на еднакви промени във външните условия.
От принципите на клонирането не следва всички клонинги да бъдат абсолютно идентични във всички възможни характеристики, тъй като фенотипът на растението зависи не само от генетиката му, но и от условията на средата, а те никога не са абсолютно еднакви. На теория клонирането може да запази даден генотип завинаги, но в практиката се наблюдават ефектите на различни заболявания, стрес и мутации.
Генетичното еднообразие на клонингите предоставя и възможност за изследване влиянието на дребни изменения в околната среда и култивационните техники. Но то крие и рискове, тъй като всички сродни клонинги са еднакво податливи на вредители, заболявания и стрес.
Клонирането чрез вкореняване се основава на свойството на растението да образува допълнителни (адвентивни) корени, израстващи от стеблото при влажни условия.
Вкореняване
--- Познаването на вътрешната структура на стеблото е полезно за разбирането произхода на адвентивните корени.
Развитието на адвентивни корени може да се раздели на три стадия:
1. Инициация на меристематични клетки, разположени непосредствено по външната повърхност и между проводящите снопчета;
2. Диференциация на тези клетки до коренови зачатъци.
3. Изникване и растеж на нови корени чрез пробиване на старите тъкани на стеблото и изграждане на проводящи връзки с филиза.
Инициацията на коренчета обикновено започва до около седмица сед отрязването, а появата на коренчетата - след още 3 седмици. Често над мястото на срязване се образува неправилна бяла растителна тъкан; тя няма нищо общо с формирането на корени, но появата й е знак, че условията са подходящи за вкореняване.
Физиологичната основа на образуването на корени е добре известна, което позволява да се прилагат многобразни полезни модификации на процеса. Вкореняването се контролира от естествените растителни хормони - ауксини, цитокинини и гиберелини; от тях ауксините се най-важни - те са свързани с контрола на практически всички процеси в растението: растеж на стеблото, образуване на корени, подтискане на страничните пъпки, утвърждаване на пола, съзряване на цветовете и зреене на плода. Затова прилагането на тези вещества трябва да става изключително внимателно и отговорно.
Съществуват много синтетични съединения с действие на ауксини - нафталеноцетна киселинана, indolebutyric acid и 2,4-дихлорфеноксиоцетна киселина, но в растенията се среща само индолоцетната киселина. Естествените ауксини се синтезират основно във връхната меристема и младите листа. Ауксините стимулират появата и развитието на адвентивни корени, като вероятно високите концентрации на ауксини водят до растеж на корени, а ниските - на връхни меристеми.
--- Изглежда растенията реагират по-добре на смес от индолоцетна и нефталеноцетна киселени.
--- Ауксините се разграждат бързо, така че трябва да се добавят редовно.
Цитокинините са вещества, стимулиращи клетъчния растеж; те потискат нарастването на корените и стимулират растежа на меристемите. В растенията има естествен баланс между ауксини и цитокинини, регулиращ нормалния растеж. Някои изследователи препоръчват употребата на равни количества ауксини и цитокинини за равномерно стимулиране на растежа.
Въпреки че по принцип конопените калеми се вкореняват лесно, съществуват вариации и по-старите стебла и клонки може да не се вкоренят. Изборът на клончета за вкореняване е изключително важен. Младите, нежни вегетативни клонки с диаметър 3-7 mm се вкореняват най-лесно. Избягват се слаби, нездрави растения, дебели твърди клони и цъфтящи глави, тъй като те се вкореняват по-трудно и по-бавно.
Най-лесно се вкореняват клонките с високо съдържание на въглехидрати (скорбяла). Крехкостта е сигнал за високо съдържание на въглехидрати, но може да означава и наличие на много дървесина. Количеството въглехидрати може да се оцени чрез прилагане на разтвор на йод и калиев йодид върху прерязаната клонка - по-тъмното оцветяване ще означава по-високо съдържание на въглехидрати.
Високото съдържание на азот забавя вкореняването, затова младите клонки, все още нарастващи на дължина с високо съдържание на азот и ниско съдържание на въглехидрати не са толкова подходящи, колкото малко по-старите, растящи на ширина. За улесняване на вкореняването се използват няколко техники:
1 - Спиране подаването на азотни торове; евентуално промиване на почвата.
2 - Избор на най-подходящи части от растението - долни клонки, които са спряли да нарастват на дължина; филизите не се отрязват прекалено дълги.
3 - Отглеждане при пълна тъмнина. При това пада съдържанието на скорбяла, но целулозните влакна се размекват, клетъчните стени изтъняват, проводимите тъкани отслабват, съдържанието на ауксини нараства и се образуват недиференцирани тъкани; всички тези условия благоприятстват вкореняването. Могат да се затъмнят цели растения, отделни клони или само няколко сантиметра около бъдещите места на срязване да се обвият с непрозрачна лента. Това се прави две седмици преди отрязването на клонката.
4 - Обелване на флоемата (ликова проводяща тъкан), което блокира преноса на въглехидрати и ауксини надолу по клонката.
Отрязване на филизи
Избират се сравнително млади вегетативни (това означава неразмножителни) клонки, и се отрязват на дължина 10-45 cm с остър нож (напр. макетен нож) или скалпел и незабавно се поставят в съд с чиста вода, така щото мястото на отрязване да не изсъхва. Изсъхването дори и за кратко време води до поемане на въздух в проводящите тъкани, ако случаят е такъв, се отрязват още 1-2 cm. Филизите се поставят в предварително оформени дупки във влажна среда от инертен материал (напр. минерална вата или перлит) поне на 10 cm един от друг. Поливат се веднъж дневно с разреден торов разтвор.
Грижи за клонингите
Филизите се вкореняват за 3-6 седмици и са готови за пресаждане. Младите коренчета са много нежни и затова пресаждането става много внимателно.
От момента на поява на коренчетата клонингът се нуждае от торове, особено азотни. Клонингите са особено податливи на гъбични зарази, затова често се прилагат фунгициди.
Кислород
Появата и растежа на корените зависят от атмосферния кислород и ако съдържанието на кислород в разтвора е ниско, вкореняването са забавя. Увеличаване на концентрацията кислород в разтвора с 0,002% вече води до значително подобрено вкореняване. Затова се подбира лека добре аерирана среда; може да се достави и допълнителен кислород в неограничени количества.
--- Ако кислородът в разтвора не достига, корени ще се формират само близо до повърхността.
Често като среда за вкореняване се използва само вода, но в такъв случай трябва да се ограничи достъпа на светлина до мястото на прерязване (съответно вкореняване), което пречи на процеса. Водата трябва да се сменя често; чешмяната вода съдържа достатъчно разтворен кислород за известно време. Ако се използва торов разтвор, се явява нужда от обогатяване с кислород и периодично доливане на чиста вода.
--- Вкореняването става най-добре под умерена осветеност, предпочитат се флуоресцентни лампи при непрекъснат фотопериод.
Вкореняване в почва
Твърдата среда дава опора на филизите, осигурява необходимата тъмнина и кислород; предпочитат се плодородни, силно порести, добри дренирани почви, подобно на подходящите за покълване, но с необходимост от стерилизация.
Малки количества почва могат да се стерилизират чрез нагряване до 80-85° C за около 30 min, това ще унищожи голяма част от вредните бактерии, плесени, нематоди, насекоми и плевели; по-високите температури водят до разграждане на торовете и органичните вещества и образуване на токсични продукти.
По-големи количества се стерилизират чрез химически дезинфекционни средства - напр. формалин. Формалинът (40%) се разрежда 1:50 с вода и се полива (бавно и равномерно!) по 85-170 ml на 1 l почва, почвата се покрива за 24 часа, след това се оставя да се изветри за около 2 седмици или докато не се усеща мирис на формалин. Така третираната почва се напоява обилно преди употреба. Формалинът и другите химически дезинфекционни средства (напр. метилбромид) са опасни и за човека, затова трябва да се ползват с повишено внимание и със защитни средства.
--- Обикновено е по-лесно да се ползва естествено стерилна среда - напр. перлит.
Размножаване чрез отводи
При този процес се развиват корени от филиз без да се прекъсва връзката му с растението. Вкореняването се подтиква чрез прекъсване на потока на продуктите на фотосинтезата надолу по клонката, което води до натрупване на ауксини и въглихидрати.
Размножаването чрез отводи става по-бавно и непрактично за получаване на повече клонинги, но е по-лесно, по-евтино и по-сигурно - особено при по-стари растения.
Размножаването чрез отводи разчита на ограничаването на светлината, висока влажност, добра въздушна циркулация и умерени температури в мястото на вкореняване.
Отвеждането в почва може да стане по няколко начина, най-често се практикува т.нар. «връхно отвеждане». За целта се подбира дълго, еластично, базално разположено разклонение, превива се внимателно и се полага в предварително изкопана бразда (дълга 20-30 cm и дълбока 5-10 cm), укрепва се с клечки или тел и се зарива с малко почва, така че върхът му да остане открит. На заровената част предварително се очистват листата и се обелва ликовата проводяща тъкан, която отвежда продуктите на фотосинтезата, могат да се приложат и растежни регулатори. Почвата на това място трябва да е постоянно влажна; но незаровените части трябва да не се допират до влажната почва, за да не се развият плесени.
Вкореняването започва до 2 седмици и до 4-6 седмици отводите мога да бъдат отделени. Ако корените са се развили добре, пресаждането може да е трудно. Отводите са развиват по-бързо и по-добре от клонингите, получени чрез вкореняване на отрязани филизи.
--- При отглеждане на закрито вкореняването може да става в отделна саксия.
--- По-дълги разклонения могат да се заровят на няколко места, за да се получат повече клонинги, при това всяка незаровена част трябва да включва поне едно междувъзлие.
При въздушното отвеждане образуването на корени става чрез прикрепяне на влажна почва към клонка, без последната да се навежда към земята. Това е доста древен метод за получаване на клонинги, вероятно произхождащ от древен Китай, където се е ползвала топка глинеста пръст, прикрепена с лико и бамбуков съд с вода. Проблем при тази техника е внезапното изсъхване на почвената среда, затова се ползват водонепроницаеми материали (които обаче трябва да пропускат въздух). Въздушното отвеждане е особено подходящо за парници, където влажността е висока, но може да се прилага навсякъде, стига де се подсигури достъпа на вода. Въздушното отвеждане изисква най-малко място и е ефективно за получаване на голям брой клонинги.
За въздушно отвеждане се подбира млада клонка с диаметър 3-10 mm, мястото за вкореняване са разполага на 30 cm от върха или повече. Ако клонката не е особено здрава, се налага прикрепяне с клечка (напр. от старо стебло) със същия диаметър, която се привързва с еластична материя под и над мястото за вкореняване. Обелва се ликовата проводяща тъкан, прикрепя се влажната почва и се омотава добре, като се оставя отвор за навлажняване (или се ползва спринцовка). Прекалената влажност ще доведе до развитие на плесени, така че може след напояване привързаната почва леко да се изстиска. Вкореняването започва след 2 седмици и до 4 седмици корените могат да се наблюдават, ако привързващият материал позволява. Когато корените са добре развити, превръзката се отстранява внимателно, клонката се прерязва и пресажда заедно с прикрепената почва и поддържащата пръчка. Напоява се обилно и се оставя на сянка или слаба изкуствена светлина за няколко дни, докато укрепне. При горещо време може да се отстранят п-едрите листа, за да се ограничи изпарението.
Отвеждането става най-добре точно след обособяването на пола на растението.
Re: trevata
mnogo ti blagodaria za poleznoto info, tojno tova mi triabva.
smiatam te za kompetenten, zatova ako imash jelani si dai mnenieto. situacata e slednata-shte porajam semena ot internet 10 ( jenski ) poneza takiva shte gi plashtam. iskam da gi otgledam za rastenie maiki, i posle da gi kloniram kakto ti pisa. jesno dosta bos sam vav tazi istoria, no imam jelanie da go napravia kakto triabva. znam samo je vaprosnite semki triabva da gi porajam sas visoko sadarjanie v procent na thc (ako ne se laja mai taka beshe) i da badat za otglejdane na zakrito. imam dostatajno mesto za okolo 100rastenia. ne sam naiasno kolko grama dava edno napalno zrialo rastenie ikolko dalgo trae procesa ot klonirane do brane ?
ako imash polezen savet- davai
smiatam te za kompetenten, zatova ako imash jelani si dai mnenieto. situacata e slednata-shte porajam semena ot internet 10 ( jenski ) poneza takiva shte gi plashtam. iskam da gi otgledam za rastenie maiki, i posle da gi kloniram kakto ti pisa. jesno dosta bos sam vav tazi istoria, no imam jelanie da go napravia kakto triabva. znam samo je vaprosnite semki triabva da gi porajam sas visoko sadarjanie v procent na thc (ako ne se laja mai taka beshe) i da badat za otglejdane na zakrito. imam dostatajno mesto za okolo 100rastenia. ne sam naiasno kolko grama dava edno napalno zrialo rastenie ikolko dalgo trae procesa ot klonirane do brane ?
ako imash polezen savet- davai