Изборът е наш???

20 отговора 420 прегледа
#1

Изборът е наш???

Никога не си имал ИЗБОР.
Освен цвета на блузата, приятелите, убежденията, начина по който сътворяваш своя свят.
Всъщност само това си правил, откак си се родил - Избор след Избор.
Какъв парадокс, нали?
Да избираш без да имаш ИЗБОР.

Отговор
в отговор на *_* #2

Re: Изборът е наш???

Не е точно така. Нещата са по- сложни. Имаш избор, но той касае някои детайли в живота ти. Не точно тези ,които са изброени в темата ти.
Има една много хубава книга "Необходимост и свобода". В нея пише за свободния избор, доколко имаме такъв и доколко нещата са предопределени.

Отговор
в отговор на *_* #3

Re: Изборът е наш???

Може би винаги има компенсации, дори когато не ги осъзнаваме или приемаме.

Например да му е интересно на човек да избира без да има ИЗБОР.

Отговор
в отговор на *_* #4

Re: Изборът е наш???

Разбира се, че си имал избор. Винаги си го имал и винаги ще го имаш.
Точно затова ти е даден умът. За да можеш във всеки един момент да правиш избор и да се развиваш, докато достигнеш момента, в който можеш без избор. Защото тогава всеки избор ще е ПРАВИЛЕН.

Отговор
в отговор на *_* #5

Re: Изборът е наш???

А самият факт, че приемаш да нямаш избор, нима също не е правото ти на избор да нямаш избор .

Отговор
в отговор на wonderer #6

Re: Изборът е наш???

Само дето не приемаш, че нямаш избор, а идва момент да се убедиш в това.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Отговор
в отговор на *_* #7

Re: Изборът е наш???

Естествено. Само тоя който се е родил по своя воля има избор. А тоя който се е родил по чужда воля никога няма избор.



Отговор
в отговор на searcher #8

Re: Ха ха-много добре казано. е наш???



Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Отговор
в отговор на Kaily #9

Re: Изборът е наш???

А какво мислиш за това? Приемаш ли подобна идея за избора?
"Така е, защото никога не си правил избор в живо­та си, Дики! Никога не си искал промяна, не си търсил онова, което обичаш и не си го откривал, не си се пота­пял в света, който е изпълнен със смисъл за тебе, не си се борил с дракони, които си мислил, че ще те погълнат, не си ходил на ръба на бездната с риск всеки миг да по­паднеш в нея, само и само да се избавиш от страха! Из­борът е всичко, Дики! Ако избираш онова, което обичаш и го следваш с всички сили, то аз, който съм твоето.бъдеще, най-тържествено ти обещавам, че никога няма да умреш, питайки се „и какво от това"!"
Ричард Бах - Бягство от сигурността

Отговор
в отговор на wonderer #10

Re: Изборът е наш???

Приемам го.
Това е изборът да излезеш от света на собственото си удобство и сигурност. Доброволно.
Истината е, че нямаш избор какво да правиш, но можеш да го направиш доброволно, а можеш и насила.
Значи нямаш избор относно КАКВО, но имаш избор относно КАК.
Добра идея (потупвам се по работо и ти благодаря).

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Отговор
в отговор на Kaily #11

Re: Изборът е наш???

Винаги имаш избор, Кали, стига да имаш смелостта да го направиш!

Отговор
в отговор на wonderer #12

Re: Изборът е наш???

Само дето този избор може и да не е твой.
Всъщност като видиш последиците,няма нужда от смелост.... за да
разбереш,че избора е чужд.

Отговор
в отговор на wonderer #13

Re: Изборът е наш???

Това вече не е вярно.
Имаш избор да пипнеш втръсналия вече на всички любом ми горещ котлон и имаш избор да не го пипнеш.
Ако смяташ, че това е право на избор....
Битието има собствено виждане за теб и те кара да вървиш според своето виждане, не според твоето. Имаш избор да се дърпаш....имаш свободата на такъв избор, но и задължението да си понесеш последствията.

Ошо казва, че ти се като ръка от тялото на цялото. Ръката може и да си въобразява, че върви на север, когато тялото върви на юг...
Имаш избор дали да осъзнаеш какво иска бог от теб и да го правиш доброволно или да му се пънеш като мульо на мост.
Егати избора...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Отговор
в отговор на wonderer #14

Re: Изборът е наш???

Хубав цитат от хубава книга!

Отговор
в отговор на *_* #15

Re: Изборът е наш???

Глупости, всеки има избор. Всеки може да избира рамките на своите ограничения.
Всяко разумно същество е система с безкраен брой степени на свобода и избора му се състои в това какви ограничения ще постави пред себе си.

Парадоксално, свободата (ако тя е избора между възможности) е приемане на ограничения, свобода в избора на забрани. От тук и безкрайното безцелно лутане на търсещите свобода извън забраните. Неосъзнаване на единството на свободната воля с вътрешно приетите и присъщи на лоичността ограничения.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Отговор
в отговор на Kaily #16

Re: Изборът е наш???

"Битието има собствено виждане за теб и те кара да вървиш според своето виждане, не според твоето. "

Съществуването няма план, Кали. И в тоя смисъл нито може да има виждане за теб, нито да те кара да вървиш , според това, което ТО вижда.
Точно затова, тия дето вече го познават - казват - остани тук и сега! Тук и сега е без минало, без бъдеще, без план. А на нас ни е дадена възможността за избор, за да можем чрез този съзнателен избор един ден да стигнем момента на чистото съществуване. Когато вече необходимостта от какъвто и да е избор отпада.
За това, което Ошо казва - той казва много неща и те изглеждат доста противоречиви. Защото се отнасят за различни нива на развитие на съзнанието. Ошо примерно казва - Как можеш да се откажеш от богатството, ако не си бил богат? Ако не си впрегнал всички сили и ум да постигнеш богатство и да видиш после, че това не ти носи търсеното удовлетворение, че вътре в теб си остава празно - как би могъл да се откажеш от него?......Само, че това е друга тема.

Отговор
в отговор на *.* #17

Re: Изборът е наш???

Има божествен план и всеки е част от него.
Не смятам, че битието е хаотично брауново движение.
Има и един режисьор...
Точно затова, ония, които знаят това, казват-остани тук и сега. Защото само тук и сега можеш да се движиш с божествения план.
Като градиш свой, влизаш в противоречие с божествения и затова ядеш пердах.
Така и така нищо не зависи от теб-нито дори раждането и смъртта ти.
Тук сърча го каза ясно-само който се е научил да се ражда и умира по собствена воля, само той може да взима и други решения.
Останалите е носим като лист по течението с манията, че плуваме сами....ще видя една много хубава притча дали я преведох и закачих....

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Отговор
в отговор на *.* #18

Re: Врабче и лист

Имало едно време един лист. Веднъж вятърът го откъснал и той полетял нагоре надолу. малко врабче, току що излюпено, го попитало:
-Ти защо падна от дървото?
-Не съм паднал, просто ми омръзна да стоя там.
-А накъде летиш?
-Където си искам, натам летя.
Трябва да признаем, че той бил твърде горд и високомерен лист, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинен на външни влияния, например на вятъра...а може той и наистина така да си е мислил.
Когато вятърът стихнал, листът паднал в реката и започнал да се носи по течението и.
-А сега защо падна и накъде си се отправил? - попитало врабчето.
-Аз не паднах-обидил се листът-просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде-накъде си искам, тъй като аз съм свободен лист и правя, каквото си искам.
-А защо не поплуваш в другата посока?
- Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам.
След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листа, но той бил съвсем пожълтял.
- Защо си станал жълт? - запитало то.-Какво са ти направили?
- Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих.
Врабчето повярвало на листа и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета.
Но настъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но врабчето никога не видяло нито един лист да лети в посока обратна на вятъра, а когато попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не видяло лист, който да остане зелен.
Врабчето порастнало и придобило жизнен опит, а заедно с това променило отношението си към листата, живеещи в илюзията на самоуспокоението, че управляват живота си.
А още узнало, че има и други същества, които считат себе си независещи от нищо-хората. Тяхното поведение изцяло зависи от порива на емоциите им, чувствата и желанията.
Врабчето така и не могло да разбере защо хората са толкова странни.
И врабчето решило за себе си, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и то лети именно там, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
Отговор
в отговор на Kaily #19

Re: Врабче и лист



Отговор
в отговор на Kaily #20

Re: Изборът е наш???

Кали, защо мислиш, че сме се родили на тази земя като човешки същества, ако единственото, което трябва да научим е че "Като градиш свой, влизаш в противоречие с божествения и затова ядеш пердах." Ами, ако е така защо не сме се родили камъни, или в най-добрия случай дървета?
Не мислиш ли, че това което се намира под шапката ни, ни е дадено, за да мислим, за да разграничим видимостта от реалността, за да се докоснем до онова висше същество, което се намира в самите нас и което е тук, за да се учи. И едно от нещата, които трябва да научи е, че има право на избор и трябва да започне да прави своите собствени избори.
Какво означава "остани тук и сега"? Не е ли това влизане в сегашно време, т.е. излизане над видимостта и навлизане в реалността?
"само който се е научил да се ражда и умира по собствена воля, само той може да взима и други решения" - и как мислиш, как той се е научил на това - докато е чакал някой друг да прави неговите собствени избори ли?
"Останалите е носим като лист по течението с манията, че плуваме сами...." - да, може би в момента плуването е само мания, но ако сме упорити, ако не се отчайваме и не се предаваме, един ден ще се научим да плуваме истински. И само по този начин ще можем да се наредим в редиците на тези, които се раждат и умират по своя собствена воля!

Отговор