Джани Родари

Чели ли ей тази приказка на Родари " Човечето от нищо" а някога усещали ли сте се като него. И когато се усещате повече, от нищо как си вдъхвате увереност , че си струва.

сигурно съм я чела, но това, което ми се върти в момента, е онази приказка за човечето, което си дало цветовете...май бъркам
припомни.
от нищото ли...някак след известен размисъл решавам, че има начин, че има и по-хубаво, че трябва да се върви напред...вярвам си

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

о , тази е друга тъжна....на кратко живяло някога човече от нищо..в свят от нищо в град от нищо ...в къща от нищо.. лутайки се тъжно в своята къща от нищо то се блъскало в стини от нищо..и т.н. приказката е много по красива аз не съм Родари не мога да ти я разкажа красиво....но е и много тъжна приказка, проблема е че тази приказка може да се разбере само от хора който са се усещали НИЩО...другите просто преминават през нея

предвид последната ти реплика ми се прииска да поспорим...какво значи да усетиш нищо...и защо си мислиш, че много хора са неспособни да го направят; и значи ли, че трябва да си горд, защото можеш да усетиш нищо...
сигурно е тъжна приказката. край нас има и други тъжни неща. но не бива непрекъснато и само към тях да се стремим.

добра вечер пожелавам, по-малко тъжна и самотна...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

благодаря ти за пожеланията...повярвай не се гордея че усещам нищотото...защото нищото се излива в празното...е май, с една думичка болката все пак се усеща

забравил съм го джани с неговите приказки по телефона ли бяха ини некви такива
нищо?
нищото е нищо и толкоз