Кому выгодно?

Ако за АЕЦ Белене бъде купен канадски реактор CANDU, България ще може да използва български необогатен уран

[линк]

There are two disadvantages of the CANDU reactor design. The second major disadvantage is that since the reactor can use unenriched uranium, the reactor could be used to produce plutonium for nuclear weapons. Canada requires states to agree not to produce nuclear weapons in order to purchase CANDU designs, but the plutonium for the weapons programs of India and North Korea have been produced in reactors similar to CANDU.

[линк]


И така: кому выгодно?

Що за глупости не мога да разбера? Основната част (над 95%) на ядреното гориво (без значение за кой реактор) е Уран-238. Присъединяването на неутрон води до образуването на изотопа Уран-239, който е с период на полуразпад 20-тина минути, ако не се лъжа. Основният продукт на разпада е Плутоний-239. От това следват 2 неща:
1. Фактически, България разполага със значителен потенциален ядрен арсенал.
2. Български необогатен уран може да се използва само в комбинация с U-233 или U-235. Реактора няма абсолютно никакво значение.

Всички реактори използуват енергиата от деленето на уран235, който е под 1% в природния уран. Разликата между различните технологии е, че реакторите с тежка вода (като CANDU) могат да работят с природен уран, докато реакторите с лека вода (като ВВЕР) работят с обогатено на уран 235 гориво (но недостатъчно обогатено за направата на ядрено оръжие).
Така че наистина, при CANDU можем да си правим горивото сами, но пък имаме нужда от тежка вода. Общо взето, водата се обогатява по-лесно от урана.

Останалата част на урана е прединмо уран 238, и наистина, гогато захване неутрон той се превръща в плутоний 239. Работата е там, че плутоният също захваща неутрони и става на плутоний 240 и 241. С тази смес от изотопи на плутония е много трудно да се направи ядрено оръжие, защото времето за създаване на критична маса е много малко - по малко от това за плутоний 239 и още по-малко от това за уран 235, при който е технически елементарно да се направи бомба като тази в Хирошима. Плутоният за бомби се прави в специални оръжейни реактори (обикновено със забавител графит), където прътите с уран се облъчват само няколко дни. Във водните реактори по технически причини, това е трудно да се направи. Горивните пръти там се облъчват в продължение на година и те съдържат смес от изотопите на плутония. Така че в България няма плутоний подходящ за ядрени оръжия.

<P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от uran235 на 07.05.04 23:01.</em></font></p>

Искаш да кажеш, че тоя под 1% е достатъчен за CANDU!?

Да, КАНДУ работи с природен уран, който съдържа 0.7% U235. Много хубаво описание на технологията, но на английски има на препратката от първия постинг [линк] . Там са споменати повечето предимства и някои от недостатъците.

Предимства: 1. работи с природен уран, евтино гориво (все пак трябва технология за производство на горивните пръти, напр. циркониева обвивка, но тя се използува и при ВВЕР). 2. Горивните елементи могат да се разместват и сменят по всяко време, което позволява по-ефективно изгаряне на горивото и осигурява непрекъсната есплоатация (не е нужно реакторът да се спира за презареждане). 3. Много малка част от активната зана е под налягане, няма големи обеми и тръби с голям диаметър, които могат да се спукат и това повишава безопасността. 4. Голяма част от активната заона се намира при стайна температура, което позволява използуването на по-евтини материали.

Недостатъци: 1. Нужна е изключително чиста (99.7%) тежка вода. Въпреки, че тя не е консуматив, винаги има загуби и е нужна сложна система за получаване на тежка вода. (От друга страна това може да се прави когато има свободни мощности). 2. По-голяма активна зона, по-голям реактор. 3.Нисък КПД (характерен за всички водни реактори, включително ВВЕР).
4. Технологията е от 60-те години. 5. Тъй като горивните елементи могат да се вадят по всяко време, реакторът може да се изполува за получаване на оръжеен плутоний. (Това не е недостатък за нас, но може да се използува от антиядреното лоби.)

Да, доколкото разбрах, уловката е, че трябва да се внася тежка вода от Румъния. Бтв, тя с деутерий ли е или с тритий? Щото ако е тритиева - лоша работа, много радиация.

5. Тъй като горивните елементи могат да се вадят по всяко време, реакторът може да се изполува за получаване на оръжеен плутоний.

Това как да го разтълкувам? За да филтрираш плутония от останалото трябват центрофуги и направо цели заводи, какво общо има ваденето на горивните елементи?

Тежката вода е с деутерий. Нямам представа според офертата дали ще се внася или произвежда на място. Тритият е слабо радиоактивен в сравнение с другите ядрени продукти.
Той се образува, когато деутерият захване неутрон. Не знам дали е нужно да се отстранява от тежката вода.

За оръжейния плутоний писах вече:
Плутоният за бомби се прави в специални оръжейни реактори, където прътите с уран се облъчват само няколко дни. Във леко-водните реактори по технически причини, това е трудно да се направи. Горивните пръти там се облъчват в продължение на година и те съдържат смес от изотопите на плутония. Така че в България няма плутоний подходящ за ядрени оръжия.

Когато е налице плутоний 239, той може да се отдели по химически път, т.е. не е нужно разделяне на изотопи с центрофуги, газова дифузия и т.н.

Да добавя - нямам мнение какъв реактор трябва да се строи в Белене. Май въобще не се дискутира използуването на най-новите технологии - високотемпературни реактори с хелиево охлаждане, пасивна безопасност, високо КПД и възможност за ефективно производство на водород.

Аха, деутерийната вода е забавител, сега си опресних паметта. Обаче отпадъкът е тритиева вода, щото както отбеляза, деутерия захваща неутрон. Предполагам, че и кислорода захваща неутрони, и като цяло се получава една доста приятна радиоактивна боза. Което е още една уловка - съхранението на течни радиоактивни в-ва е доста по-мъчно в сравнение с твърдите такива.

Аз съм фен на реакторите с течнометално охлаждане.

Разбира се кислородът също захваща неутрони. Но кислород има и в леката вода . Между другото, едно от качествата на реакторите ВВЕР (като Козлодуйските), които се признава от всички е добрата "химводочистка", която води до по-ниска радиоактивност на водата от пътвия контур и от там на целия реактор.

И леката и тежката вода служат като забавители и освен това захващат неутрони. Проблемът с леката вода е, че захваща повече неутрони и за да се компенсира техния недостиг, реакторът трябва да използува обогатен уран.

И ко я правят таз вода после?

Не знам. Въпреки че има технологии за превръщането на течните отпадъци в твърди а след това в остъкляването им (разтваряне в стъкло). В Козлодуй, мисля че течните отпадъци си стоят на място (в басейни) и не знам какво ще се прави с тях. Обикновено течните отпадъци съдържат изотопи с кратко (и средно) време на живот и тяхната активност бързо намалява. Най-дългоживущи са отпадъците от самото ядрено гориво.