Краят

Интернет: Компютърът изхвърли книгата на боклука
Posted on 03.05.2004 11:45:31 by madwitch
Кажи ми каква книга четеш, за да ти кажа какъв си. Никакъв, ще бъде отговорът за 25% от младежите у нас, ако се приложи древната мъдрост. Защото според най-новите данни на социолозите 1/4 от хората между 16 и 22 г. не са прочели нито една книга през последната година. Те нямат време, не виждат полза от художествената литература или твърдят, че не са открили интересни книги, които да привлекат вниманието им. И колкото и кошмарно да звучат подобни обяснения на възрастните, трябва да се признае, че в тях има много логика. Истинският отговор на въпроса защо интересът към писаното слово в традиционен вид намалява прогресивно през годините до голяма степен се крие именно в понятието традиционно. Защото при съвременните технологии има толкова по-бързи начини човек да си набави информация - каквато е една от целите на четенето, че наистина изглежда излишна загуба на време да се ровиш в хиляди страници.

Всъщност, колкото и да звучи парадоксално, именно нетърпението и жаждата за знания са бариерата по пътя към романите за част от младежите. От времето, когато книгите бяха единственият "прозорец към света", действителността е променена. Тази роля вече е поета от монитора на компютъра, при това с размерите на цяла витрина. Що се отнася до емоциите, няма как да не се признае, че киното вдига с ефекти и сюжети адреналина доста повече и от класическата, и от съвременната литература. Ако родители и учители не отчетат тези реалности, всички обвинения в неграмотност и всякакви опити да се принудят тийнейджърите да четат са обречена кауза. И закъснели усилия, ако са оставяли прекалено дълго детето си да гледа анимационни филмчета, когато е трябвало да намерят време да му четат приказки. Да се драматизира обаче проблемът "нечетене" е излишно. И много по-вероятно да се стигне до обратен на родителските намерения ефект. Вместо да морализаторствате и да наказвате тийнейджъра си "с книга в ръка", по-полезно е просто да вземете любимото си четиво. Рано или късно децата възприемат модела на поведение на родителите си, твърдят специалистите. И съветват: използвайте всички начини да привличате интереса на младите хора към книгите, само не напътствията. Защото в книгите има всичко, което интересува особено много подрастващите. Включително любов, секс, наркотици, убийства.

Ако навреме им се предлага подходящото четиво - според възрастта и завладелите ги в момента емоции, младежите няма да се откажат изцяло от книгите. Или със сигурност ще се върнат към тях, ако временно са ги загърбили. Важно е да се запази доброто отношение към книгата, защото конкуренцията й за интереса на младия човек вече е твърде голяма.


Коментари по темата (30) Източник: В-к Стандарт

Естествено това си е мое и необвързващо мнение.
Предпочитам да са с добър край и Доброто да побеждава Злото, защото в реалния свят не винаги е така.

My opinion is subject to change without warning.

не мисля че сега се чете по-малко, както не мисля и че само 1/4 от хората не четат. по мои наблюдения доста повече от хората, вероятно към 1/3-1/2 не поглеждат към книгите, но това си е тяхна работа и мене не ми дреме.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

ами първо книгата не трябва да се разплува и разтяга много, да не мяза на латиносериал. ако се поразплуе, трябва да е разделена тематичо на подчасти с различна тема, но пак не бива да се прекалява. за мене оптимално ми се струва едно действие да се разреши на около 300 страници. харесвам книгите при които не всичко става напълно ясно в края, типичен пример за такава е "обреченият град", въпреки че ми е донакъде гадно и ми оставя вкус на неудовлетворение. това е предполагам нещо като извращаване на вкуса, все едно обичането на люти ястия.
друг много готин финал за който се сещам е този на "падането на нощта" - тоя разказ само заради финала съм го препрочитал много пъти.
и разбира се ако книгата е по-лековатичка хепиенда не е лош вариант.
сещам се още един готин клас финали - тези със силна изненада в края. голяма част от романите на азимов са такива. докарването на такъв финал не е лесна работа, защото понякога успявам да се досетя какво крои автора и изненадата се проваля.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Кога :
ако е добре написана книжката - примерно от Азимов,
края е на последната страница,
а теоретично може да се случи да приключи преди достигането на тази...

Как :
задължително да има/няма хепиенд не ми изглежда добра идея - това са крайности,
може да свършва при изчерване на въпроса, но пък въпроси възникват докато е жив човек, точно затова мазохистите предпочитат липсата на хепиенд, а по утопично би било да свършва със смъртта на читателя - никой не гарантира че ще е жив през цялото време което е необходимо да се стигне до последната страница...
Хепиендите пък представляват израз на толкова добри условия за появата на хиляди и милиони нови въпроси, та няма как да се продължи...
/но ще спра дотук.../

Защо:
Това е въпрос на стил. Добре е да има край, за да купиш нещо друго от този автор без да те е задължил с безкрайни сериали/продължения... повече може да уважаваш автора ако забрави за всичко, отиде на друг плаж и му хрумне нещо ново...

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Харесвам край в който е развръзката за разлика от край три_дни_яли_пили, ама разтегнато в 10-20 страници и харесвам развръзки с неочакван край, примерно Шекли.

Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.

Предполагам си чел Дъглас Адамс. Той има една идея за литературата на бартелданците, чиято характерна особеност се състои в това, че всяка тяхна книга е дълга точно 100 000 думи. Независимо какво става със действието, книгата продължава докато не дойде стохилядната дума и чак тогава свършва.

- Когато и както реши авторът и когато и както реши читателят след това.
- Защото всяко нещо си има край.

Има и книги, които не свършват - най-лЮбимите. Моята лЮбима книга няма начало и няма край - нито като история, нито като преживяване . Късмет...

За хепи/нехепи енд - няма чак толкова голямо значение, ако книгата е добра.

what's so amazing about really deep thoughts?

ММММММММ, това съм го пропуснал, но явно Джоран не е:)

Сайт за нова българската литература [линк]
Вече над ДВЕ години

Blagodrja za interesnata tema.

Na men mi haresvat knigi/razkazi, v koito krajat s&vpada s kraja na istorijata,
zashtoto (otnovo podchertavam) na _men_ mi haresvat knigi, koito razkazvat
istorii, tochno kakto sa go pravili oshte drevnite g&rci.

Nasitina, njakojj avtori razkazvat edna isotirja, kojato mozhe da se s&bere na
tri stranichki v tri toma ot po 400 str., no tova e v&pros na stil.

"Как лист увядший падает на душу..."

Джордан отдавна не гони стохилядната дума, вече си е поставил за цел да напише стохилядната си страница

Ми аз обичам да слушам коментари на филми на DVD, ако някой не знае за какво става дума много е просто, вместо звука от филма тече друг запис със коментар най-често от хората които са го правили. Та преди няколко дни гледах разширената версия на Пришълците и чух нещо интересно. Според Джеймс Камерън, който е режисьор на филма (или по-скоро според това дето съм дочул, не мога да гарантирам че точно това е казал) всичко опира до връзки между хората. Затова например в третия пришълец първата им работа беше да избият оцелелите от втория филм - все едно нищо не е било. Мисля че с всичко е така, а краят настъпва когато хората се сменят. Може някой да възрази че при книгите зависи от един човек, но мисля че това е погрешно, тая работа с връзките ми се струва единствено вярна като обяснение, защото например от личен опит (и от личния опит на всеки) - когато чета някоя книга дали ще се вживя в нея, дали ще я усетя зависи не толкова от мен, колкото от това кога/къде я чета.

Твоят постинг ме наведе на мисълта за връзката между
края на книгата и края на промяната на героите - много,
да не кажа повечето от книгите, които ми харесват, са
за някакжа промяна в героите и когато тя приключи,
приключжа и историята.

"Как лист увядший падает на душу..."

Ами да, героят във филма претърпя известна промяна, както сигурно можем да видим на диаграмата по-горе.

Като интересни могат да се окачествят и факторите, които я предизвикват..



Но в основата на тази промяна е връзката между Елън и Нют. Тя влияе на целия филм, при това много по-силно от всичко останало.

S&zhaljavam, gledal s&m samo p&rvija film i to beshe njak&de v sredata na minalija vek...
Pochti njamam spomeni.

"Как лист увядший падает на душу..."

Това за което споменах го има само във втория филм. Приликите с първия и следващите са предимно стилистични, дори сценарият е адаптация на вече съществуващ към вселената на пришълците.

що ли ако има щастлив край книгата задължително се смята за лековата?
Иначе отвореният финал , ако е майсторски направен май наистина е естествен за всяко по-добро произведение - пак ще скоча на темата за "пикника" - там Шухарт е толкова жив образ, добил е свой собствен живот, че и авторите в действителност не знаят какво ще направи всъщност - всички отговори на интервюта са дадени "по принуда" - на хората им е писнало да ги тормозят с тъпи въпроси и са се помъчили да скалъпят някакво отговорче, което да задоволи журналистите. Сещам се - май Толстой беше,(ако бъркам поправете ме) като го питали, защо героите му постъпват така, не може ли едикакси - отговорил, че и на него му се иска, но те постъпват точно така, а не както той иска
Така че , ако даден автор успее да създаде истински жив образ и накрая му набута искуствен край се губи целият ефект. Може би затова отвореният финал, колкото и да е стар похват още не е станал "изтъркан" .

Когато боговете говорят, ония с фактите никакви ги няма.