Защо?

Май ще перифразирам нещо от една книга, която чета в момента... - във връзка с нещо, което току-що прочетох.
Млади поети/поетеси/писатели или там каквито искате да сте..., надявам се да получа отговор (щото аз не пиша, а чета, при това не съм "стара").
Защо току пишат за смърти, мракове, вечност, готики, т.нар. "разложение"? Защо е толкова мрачна фантазията? Или този филм вече съм го гледала - "сърдитите млади хора" 52-ро издание?

Пубертетска работа.

тъмната страна се смята за романтична от нас младите. обикновено я забъркваме с 2/3ти либовен бълвоч и се получава екзистенциално-вампирска розова драма.

що не си го писала там където си го прочела? :) я иди прочети и това за чашката, пак не е веселяшко, но е много на място в съвремения бг бит :)

Това за чашката не го бях чела - мерси. Направо имам чувството, че тука някъде се подвизава новият Ървин Уелш (а самият той дали е нов???) или... - сещайте се.
Мисля си, че онзи, който го интересува, ще отвори и тая тема.
Що се отнася до романтиката - не е ли по-романтично слънцето навънка или вятърът, и т.н. (не ставам за писател, нито за поет). Колкото и да се мъча, не си спомням дървета с преплетени клони - може би около Баба Яга??, ама там хич не ми е романтично (съжалявам, смърди на урина). И като го написах това, се сещам - току някой пише "спомням си, че Х ми каза/казваше...": някой помни ли думи? Щот аз помня цветове, миризми, звуци, всякакви сетивни неща, желание за рекация, ама убий ме, не се сещам какво направил или казал някой си еди-кога си... Включително и от книгите - от "Любов по време на холера" например - помня някакви бели цветове и че дори им усещах миризмата - азалии, бадеми, не помня как се казват; че някой свиреше на нещо, някакъв площад и някакви писма, шум...
Е, от Умберто Еко това не помня, помня, че й се кефех, три пъти съм чела "Името на розата" и в момента нищо не помня...
Е, май за това се даваха награди - и Нобелът не прави изключение. Това беше по темата за великите писатели - ще го постна и другаде, ако трябва.

хайде да ми разкажеш нещо романтично, което си спомняш

аз си спомням повече състояния, не помня предмети, обстановки и прочее в детайли.

Ох, романтика - се си мисля, че ще пишем за романтиката малко по-късно, кат разберем какво е.
А как да не помним детайли ... - а не помним ли дървените (а май беха талашитени - ама дървени е по-хипи, а и по-шик:)) копчета на лекясаната червена жилетка на мама (изхвърлих я преди пет години); а помним и ... как се пробвахме да караме колело, леля ни учеше, уж, самата тя не караше в права линия, та така и не се научихме, паднахме във вадата, а може и д абеше до вадата, която смърдеше на блатно гнило; помним как скърцаше дървения под в къщата на баба и дядо, рано сутрин, когато се опитвахме да се измъкнем, уж без никой да ни усети; или как миришеше трендафила в двора - огромен храст (май не беше толкова огромен), с много цветове - като розов водопад, точно над пейката срещу прозореца на стаята ни, под лозата; спомени имаме от 2- или 3-годишни - едно коте се пробваше да се качи по същата тая лоза, а майка му мяукаше, ама много истерично-жално, отдолу; и някакви лодки - на морето, с особена форма, големи платна и малки, продълговати; помня преди две години очите на едно негърче, което рецитираше "Аз съм българче" - от един български дом за сираци; и т.н.
А миналата година едно 18-годишно момче каза (може и да го прочете) - нямам нищо, до вчера имах гадже, ама кво от това, животът ми е празен, виж какви са хората около мен, колко са лоши - да, сигурно беше лоша циганката, която помогна на бабата да се качи в автобуса (не й взе портмонето, бабата провери след това); и т.н.
А не се съмнявам, че някой такъв след това ще пише (има такива със заложби) за ... какво ... как всички мадами от ... са решили да се изчукат с него (не че той ?или неговият Герой - според замисъла? имат способност да четат мисли и решения, де). За дамите с творчески наклонности да не споменавам.
Та пак питам - защо - а и не са пубертети някои... (или май мозъкът?)
И, като нямат нужда да пишат, защо пишат? Защото имаш ли нужда да пишеш за нещо, което не е твое - прочел си го някъде, наизустил си някакъв текст на някаква песен за вечността, любовта, тъмнината, ковчезите, миришещи на смърт и го въобразяваш? Ако е твое - ОК, но на повечето не е.

а теб какво те смущава, че пишат за ковчези, смърт и прочее? явно искат такова впечатление да направят, такова въздействие да предизвикат някакво.

ти какво би искала да прочетеш?

Смущава ме липсата на искреност? Защото, за съжаление, съм виждала и ковчези, и смърт... Освен ако не ходят специално, за да ги гледат (или правят) тия работи, а си мисля, че повечето не го правят - когато ги видиш, не мислиш точно за това, което чета.
Какво въздействие да предизвикат - за въздействието ли се пише? (все пак чета и други неща - много оплювани - че не били актуални или не били интересни, може би няма екшън).
Смущава ме, че понякога такива писатели/поети ми задават въпроси (или чета и слушам по медии да ги задават) от рода на "а какъв трябва да е съвременният (?великият?) писател".... за какво трябва да пише - отговарят -съвремието, проблемите на... (българите, младите, корупцията - а всички ли имат еднакъв опит?), изразени по... (ама да не е еди-какво си - да са наболелите проблеми - те ни интересуват, интересни са).
Когато искаш да пишеш и имаш нужда да пишеш, не питаш другите какво искат да четат, просто го пишеш и си личи дали е искрено - сигурно не съм права, не знам.

Огледай се още веднъж! Светът не е само цветя и рози! Колкото и да го отричаш има и нещастие, тъга, омраза.... Литературата отразява живота, не само добрата половинка, но и тъмната страна.
Огледай се още веднъж! Сега вече виждаш ли че и тъжното мрачно лице на света може да крие някаква своя красота и романтика? Та нали когато сме наскърбени можем да усетим по-пълно щастието, когато то ни се усмихне? Или ще продължаваш да отричаш очевидното.
Огледай се още веднъж! Сега вече разбираш ли че литературата може да носи успокоение със всеки един аспект от своята уникална същност?
Останалото е въпрос на вкус

Чети между редовете и каквото и да прочетеш ще е вярно!

Добре, вярвам ти. Иначе - животът е уникален, дори и като фантазия, не литературата.

Липса на тематика и инкасирани емоции, най - вече - търсене на популярност с неприсъщи (респ. любопитни) за съответната възрастова група теми... :)
Понякога са добри, понякога - все трябва да се заинтригува аудиторията с нещо...
...Та сърдити? Отчаяно искащи според мен

Нищо човешко не ми е чуждо :)