Търся съвет

Кажете ми, моля ви, как съжителствате мирно с вашия тинейджър? Как контактувате с него? Чува ли ви като му говорите? Безотговорен и мързелив ли е? Предварително искам да кажа, че не приемам никакви форми на насилие и наказания. Може би имате някакъв по-нестандартен метод на общуване? Благодаря предварително за всички мнения изказани по темата. Просто съм в затруднение и търся помощ във вид на идеи и съвети.

това си е ебало майката направо вече

Прочети 'Тийнейджърите' на Франсоаз Долто,книгата ще ти бъде много полезна:)))

линк нещо
тва онова а?
ква книга като положението е мамата
почвам с ембарго и това е
и само капиталистически методи

Ааа не! Това ако го видя в още един клуб мога да откача.
Не се притеснявай толкова много! Въпреки че както го описа в деца и родители си е направо сериозно. Но не само той е така! Както вече ти казаха да се държиш с него като с приятел. Да не му нареждаш много много,че тои както си се убедила предполагам,прави точно обратното. Аз мисля че тои се интересува от повече неща отколкото ти си мислиш, но просто не го показва да не изкглежда мекушав накак си. Аз мисля че на тази възраст е просто много нормално да правим всичко на пук. Иде ни някак си отвътре. И аз незнам как се получава. Поне аз на каквито разговори съм присъствала между мои приятели и техните родители направо си не е истина. А те са нормални интелигетни личности. Но пред родителите това не се показва, защото на тази възраст си мислим че всичко се върти около нас. По добре спри да се притесняваш! Не му се хващай като ти прави на пук и не му прави забележки или мрънкания или комплименти защото просто ефекта ще е нулев или обратен. А и тийнеиджърският живот не е лесен! Влюбвания, училище, приятели, взаимоотношения и поемане на пътя към самостоятелният живот.
С поздрав: Една 17годишна откачалка

Ти като си на 17 няма да се обаждаш изобщо

и няма не ,няма да ,няма тва онова
аз тва с въртенето го знам мноооо добре чедо
че се върти всичко около вас а?
напрао взимам един брой братче/сестриче и тогава да видим къде ше се въртят нещата а
баси майката колко сте отворени начи
и тва е
рекет начи ше праите а
абе у голема грешка сте попаднали да знаеш

Вечният проблем на родителите, как да се справят с непокорните тийнейджъри е отразен в многобройни специализирани издания, които може би вършат работа. Но едва ли методите, предписани в тези книги, могат да помогнат бъдат прилагани безотказно (зависи колко тежък е случая...)
И все пак, ето една книга, която може да ти даде няколко решения:
[линк]

И, от опит само мога да споделя: опитай с добро. Наказанията могат само да влошат отношенията ви.

Успех!

защо така а
никви наказания
така ли?
ембарго и това е
и тва което става сега не е вечния проблем изобщо
проблема си е сегашен и си актуален
метода е бил винаги един и същи и той - тояга и морков

Този период съвсем скро го минах.

Единствения път на общуване, е като покажеш, че уважаваш мнението му.
Като зачиташ правата му и свободата му.
Когато поиска да разбере до къде се простират границите
и до къде авторитета, да се остави до предела, но не и да се преминава границата.

Момента е деликатен, за да успее един тинейждър /момче/ да усети, че е станал силен мъж, не трябва да се тревожи човек, че няма да се справи или че му се е случило нещо страшно, ако е закъснял.

ДОВЕРИЕ - основно правило.

Той споделя с вас нещо. "Да" кимате - много добре ... усмивка.
Той иска помощ - "Не" казвате - "достатъчно си голям да се справиш при това си мъж вече". И споменавате колко много работа имате, да не ви занимава с проблемите си, така както вие не го занимавате с вашите.

Лична свобода - трябва да има лична свобода, вече е достатъчно голям. Както и вие да имате собствена и да нямате време за него.

Това е малка част, която се сещам в момента

Успех!

Никога не ме е предал до сега за доверието
Той се справя. Споделят се само черезвичайни ситуации, в които
има истинска нужда от мен и сам е неспособен да се оправи и то първо на мен се казва, после се информират всички приятели и роднини.

Много е деликатен въпросът, не само това, твърде индивидуален според това, което е изграждано и оформяно като индивидуалност. Зависи, дали е поставен в голяма зависимост от вас - тогава ще реагира остро, за да осъзнае собствената си индивидуалност и авторитет. Имат нужда от това себепознание и осъзнаване. Търсят себе си в тази връзраст. Трудно е, но и родителите винаги се държим, особено майките като "Квачки", което ги дразни.

Няма по-голям срам за един народ и една държава от ....овчедушното търпение!!!

Това дава много бърз резултат
особено когато владееш капитала



Обаче, ако не го владееш ... я познай какво се случва, м?
Можеш ли?

мисля да пускам и втори пилот
ъхъ
знаеш ли ква конкуренция се почва
и борба за кокала настава

ембарго са съм въвел
няма нито да ,нито не
блокада пълна

Съжалявам, ако теб са те възпитавали според този принцип ...

опитай се да си припомниш ти как си се чувствал на неговите години в подобни ситуации

Ей "батко" А не се заяждай с малки деца че като кажа на тати.
А това че сме били попаднали в голяма грешка сигурно е така. Още не съм го изпитала на свой гръб но и на това ще му дойде времето.

Толкова съм съгласна с теб. Направо съм изненадана от мнението ти. Личи че си с опит. Направо ти се възхищавам. Какво ли би било ако и моята майка мислеше така. Тя по-скоро се справя успешно в ролята на "Квачка".
А това дето казваш че е малка част за която се сещаш аз бих казала че е основната.

това е принцип откакто свят светува така че....
и всеки един от нас всекидневно го усеща
може и да отрича някой но това е само куртоазия и нищо друго

с две думи начи - да си правиш кво си искаш а
ми така погледнато що па и вашите да не правят кво си искат
и тва е

Най-бърз ефект се постига, като трайно се занимавам с мойте си работи, до степен да му заприлича, че изобщо не се интересувам от него.

Ето днес например. Нямам спомен вече от колко месеца не му бях звъняла в къщи да го питам дали нещо е направил /негово си лично занимание всъщност/. Днес като му се обадих, не само, че ми докладва в подробности какво е правил, но ми каза и къде ще бъде и накрая май толкова е бил щастлив от този факт, че цъфна в работата за обедната ми почивка и поиска да обядва с мен. Не ... не ми поиска пари за обяд, а ми каза, че иска да обядва с мен. Аз отначало му отказах и казах, че е абсурд да изляза обедната почивка, защото имам много работа и нямам никакво време ... обаче после се плеснах по челото и си казах, бе защо да не мога да кръшна заради него за малко и така... Такива ми ти работи. То едното време стига ли за всичко и всички.

Ей такива са ... децата ни. Като им отпуснеш края започват навъсено да си мислят, че не ги обичаме и не се интересуваме от тях ... като им обърнеш малко повече внимание "Ау ... остави ме намира". Честно казано второто никога не ми се е случвало да го чуя. И не мисля, че съм му отпуснала съвсем края, защото той сам си го държи ... Не знам дали разбирате какво искам да кажа.


Няма по-голям срам за един народ и една държава от ....овчедушното търпение!!!