За силмарилите...

Ами, наскоро се замислих за тези красиви, но коварни (ако позволите да се изразя така) предмети.

Как мислите, че изглеждат? Дали са сферични или кристаловидни? Или с някаква друга форма? Каква е на цвят светлината им? Колко са големи?

Как си ги представяте? И има ли някакъв цитат от произведенията на Толкин, който да ги описва по-точно?

Интересно ми е да го науча, защото съвсем наскоро говорих с няколко души за силмарилите и установих, че всеки си има своя представа за тях - при това понякога крайно различни.

Та, какво ще речете?

Аз лично дори бях си постнал една схемичка в една подобна тема, но набързо ми разбиха представите чуждите постинги. И от тогаз в главаата ми се въртят едни сферични каманаци с милиони странички, всяка от тях блестяща в различен цвят. Но като цяло силмарила излъчва бяла светлина. Чак като се вгледаш виждаш отделните цветове, отблясъци. Представям си го много ясно...
Ех, зиби ме на меланхолия...

Предполагам , че са млечно бели , със собствено сияние.Доколкото знам Феанор като ги е направил , ги е запълнил със светлината на двете дървета във Валинор.

Аз може би съм с най-бедното въображение
На мен името им ми звучи по-красиво, отколкото си ги представям...

Иначе 'моите' силмарили са сферични, съвсем гладки и със синкава светлина. За прозрачността... някак си са прозрачни, но погледнати през тях, нещата изглеждат ... особено бляскави

Интересно... винаги съм ги възприемал на вид като шлифовани диаманти, с неопределен цвят, тъй като в тях е събрана светлината на двете дървета. А тъй като тя е предшественик на слънчевата, сериозно се чудя дали и спектърът и не е същият? Като големина са не по-големи от човешка длан.

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.

Този тук има заблуждаваща форма. Не е звездовиден.

Тук пък виждаме трите силмарила в короната на Моргот.

How many sorrows Do you try to hide ...

Трябва ли да се изненадвам, че мислим почти еднакво? :Р

само че при мен само един от силмарилите е в синьо, най-готиния обаче е бял.

Понякога си представям третия с червеничко...

Isn't there a newborn baby somewhere that you should be devouring?

Според мен те са сферични, малки и симпатични(както се беше изразил Икел-"гет дем ал!"), тъмно сини, но същевременно-сякаш никой не може да улови червените жилки, извиращи от ядрото им...


Същественото е невидимо за очите...

Ти как си ги представяш?

/Да знаеш, че започвам да се чувствам като лабораторната мишка на Мелиндор.
Все измисляш разни тестващи постановки :)))))/

Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че друг преди мен ги е описал по-добре, отколкото мога :/
"едни сферични каманаци с милиони странички, всяка от тях блестяща в различен цвят. Но като цяло силмарила излъчва бяла светлина. Чак като се вгледаш виждаш отделните цветове, отблясъци"


Флайче, срази ме с тъмносините силмарили :)))))

Обичай съдбата си

Ами - големина като на грейпфрут, обаче с много стени, с блясъка на диамантите, изглежда прозрачно, но не е, едно такова лъскаво, и леко сияещо, обаче по-скоро студено.

Необходимото Ми Зло

Толкиновото описание:
Като три безценни камъка изглеждали те на вид. Ала от що са били изваяни не ще узнаем до самия Край на битието, когато Слънцето погасне, Луната се сгромоляса и когато се завърне Феанор, който загинал още преди Слънцето да грейне на небосклона, а днес седи в Чертога на очакването и никога не идва сред своя народ. На елмазни кристали приличали, но безмерно по-крепки, та никоя сила в Пределите на Арда да не разбие и помрачи тяхната хубост. И все пак онзи кристал не бил за Силмарилите нищо повече от онуй, що представлявали тленните тела за Чедата на Илуватар: дом за вътрешната жар, изпълнила ядрото и всичките им части с вечен живот. А жарта на Силмарилите сътворил Феанор като слял лъчи от Дърветата на Валинор и тая светлина е жива до днес, ако и да са посърнали Дърветата още във времена незапомнени. Затуй даже и в мрака на най-дълбоката съкровищница сияели Силмарилите със свое собствено зарево като звездите на Варда; и при все това като живи създания се радвали те на светлината, приемали я, а сетне я връщали с още по-вълшебни багри.

As three great Jewels they were in form. But not until the End, when Fëanor shall return who perished ere the Sun was made, and sits now in the Halls of Awaiting and comes no more among his kin; not until the Sun passes and the Moon falls, shall it be known of what substance they were made. Like the crystal of diamonds it appeared, and yet was more strong than adamant, so that no violence could mar it or break it within the Kingdom of Arda. Yet that crystal was to the Silmarils but as is the body to the Children of Ilúvatar: the house of its inner fire, that is within it and yet in all parts of it, and is its life. And the inner fire of the Silmarils Fëanor made of the blended light of the Trees of Valinor, which lives in them yet, though the Trees have long withered and shine no more. Therefore even in the darkness of the deepest treasury the Silmarils of their own radiance shone like the stars of Varda; and yet, as were they indeed living things, they rejoiced in light and received it and gave it back in hues more marvellous than before.

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.

Явно силмарилите много са отивали на короната на Моргот, за да ги пази така упорито. Но Берен доста лесно успява да изкърти един от тях. Представям си ги как стърчали като три рога - формата им била като на две пирамиди с общо дъно. Нещо такова:
<> , но изправени.
Светели с бяло-златиста светлина, но в бърлогата на Врага изпълвали пространството със зловещо-синкави отблясъци. Нали били олицетворение на властолюбието / в сърцата на Феанор, Мелкор, Тургон/ - нагаждали се според владетеля.

"...But there were some who resisted!"