за смъртта
46 отговора
994 прегледа
за смъртта
Смъртта е най-обикновеното нещо в живота - единственото, което е сигурно.
Когато се ражда човек, не му е гарантирано, че ще има очи, нито че ще чува. Не е гарантирано, че ще може да ходи, че ще се научи да пише, че ще му порастне коса, или че ще бъде с всичкия си. Не е гарантирано дори че ще има родители, които да го отгледат, даже не е гарантирано че ще живее, обаче е гарантирано, че ще умре.
Не е ясно дали някога ще види самолет, нито дали ще срещне някого, в когото да се влюби. Съвсем сигурно е обаче, че ще срещне смъртта.
Ти ще умреш. И майка ти ще умре и приятелите ти ще умрат. Аз също ще умра. Всички хора, които в момента живеят на тази планета, един ден ще умрат и това е абсолютно гарантирано. Твърдението `аз ще умра` е единственото, срещу което Съдбата не би приела облога ти.
Смъртта е най-обикновеното нещо в този живот.
Единственото, което е гарантирано.
Защо когато се случи, причинява такъв шок?
Защо сълзите, защо ритуалите, защо поменуването?
Някой дори е готов да се закълне, че ще страда в неописуеми мъки до края на живота си, защото някой негов близък ще умре.
Защо бе хора, след като всичко има край? И живота има край и любовта има край и радостта също някога свършва. Край има красотата, всяка мелодия и тя, вдъхновението даже има край. Денят има край, нощта, облаците, дори камъкът и радиацията имат край. И мъката има край, болката също свършва.
Ние хората нямаме никакъв контрол върху този простичък факт - че всичко има своя край. Само че за повечето неща имаме почти пълна власт над това кога ще дойде краят. Е, това не е така точно за смъртта, но пък за болката и мъката - със сигурност.
Защо сълзите, бе хора? Та на този човек просто му се е случило най-обикновеното нещо в тази вселена ..
______________
Ако искаш изненада, защо просто не се влюбиш?
Когато се ражда човек, не му е гарантирано, че ще има очи, нито че ще чува. Не е гарантирано, че ще може да ходи, че ще се научи да пише, че ще му порастне коса, или че ще бъде с всичкия си. Не е гарантирано дори че ще има родители, които да го отгледат, даже не е гарантирано че ще живее, обаче е гарантирано, че ще умре.
Не е ясно дали някога ще види самолет, нито дали ще срещне някого, в когото да се влюби. Съвсем сигурно е обаче, че ще срещне смъртта.
Ти ще умреш. И майка ти ще умре и приятелите ти ще умрат. Аз също ще умра. Всички хора, които в момента живеят на тази планета, един ден ще умрат и това е абсолютно гарантирано. Твърдението `аз ще умра` е единственото, срещу което Съдбата не би приела облога ти.
Смъртта е най-обикновеното нещо в този живот.
Единственото, което е гарантирано.
Защо когато се случи, причинява такъв шок?
Защо сълзите, защо ритуалите, защо поменуването?
Някой дори е готов да се закълне, че ще страда в неописуеми мъки до края на живота си, защото някой негов близък ще умре.
Защо бе хора, след като всичко има край? И живота има край и любовта има край и радостта също някога свършва. Край има красотата, всяка мелодия и тя, вдъхновението даже има край. Денят има край, нощта, облаците, дори камъкът и радиацията имат край. И мъката има край, болката също свършва.
Ние хората нямаме никакъв контрол върху този простичък факт - че всичко има своя край. Само че за повечето неща имаме почти пълна власт над това кога ще дойде краят. Е, това не е така точно за смъртта, но пък за болката и мъката - със сигурност.
Защо сълзите, бе хора? Та на този човек просто му се е случило най-обикновеното нещо в тази вселена ..
______________
Ако искаш изненада, защо просто не се влюбиш?
Редактирано от Labrett на
Да.
Но мъката по близък,любим човек е нужда -мъка...Представа за животът ти БЕЗ...Този човек е бил НЕЩО за теб....и изведнъж...НЯМА ГО!!!Тръгва си от теб....оставя те сам...неподготвен и объркан..Егоистично е , и оттам съвсем човешки нормално...Празнина,там,където в теб е имало човек...,любов...,подкрепа..Особено като разчиташ на друг /единствен/за тези неща..Често умиращият прегръща щастливо Смъртта и й благодари ,че е избавен от мъките на Живота или болестта..Но хората ,дори и обичайки дотолкова ,че да се съобразяват с волята на другия, се съобразяват и обичат най-вече себе си.
Много пъти съм разглеждала и съм говорила за смъртта..имаше няколко теми..
И аз го приемам за нормално...Приемеш ли го философски и живееш ли с тази мисъл..по-добре ще живееш, отърсен от изконния страх и носочил енергия,заделена за страха и вкопчена в живота ,в енергия за Живота.
Смятам и ,че умирането започва от момента на раждането ни...С всеки дъх и миг се приближаваме към края..Колкото ни е писано...От нас зависи как ще си го изживеем и колко полезно..Някои са мъртви още преди да са живяли.
Мдаа ,смъртта е неутрална...прозрачна...тя не ни мрази,не ни и обича...просто идва.Понякога я приемат като любима, друг път като несправедливо зло,съсипващо живота на другите,останали живи и вкопчили се в спомена, несъумяващи да живеят своя си живот...
Просто хората не могат да приемат ,че света ще се върти без тях...,че един ден хоп...няма да ги има...няма да се смеят,няма да правят любов..дори няма да тъжат..Нормално е.И се съпротивляват срещу неизвестното...не знаят какво ги чака отвъд.
Нормално е да има край , за да има ново начало...Всяка смърт поражда нов живот...и всичко започва отначало, но различно...В наши ръце е да е по-добро..
Да..смъртта е неподкупен кадър, там не важат връзки и корупции...ИИи,едно нещо, което заслужава уважение..Всъщност всичко ,което е част от Природата , Времето и Системата е едно голямо Уважение.
Уважавам я,защото знае кога да дойде...Никога не отнема повече ,от колкото трябва..Не се съобразява с чин,пол, статус, имидж...коси наред ..
Пак да си цитирам Есенин-"Да се живее не е по-ново от това да се умира"...Едното не може без другото..
И колкото по-рано го разберем,толкова по-спокойно и градивно ще живеем колкото можем и ни е писано..
Преди хиляди години написах едно стихченце...ето го,макар че първата част не е актуална тук:
Съдбовно
Кошмарите търся в съня.
В живота ми те са реалност..
завърших такава специалност-
не знам кога ще умра.
Но...след смъртта винаги идва нов живот.Нали,душа?
Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....
Много пъти съм разглеждала и съм говорила за смъртта..имаше няколко теми..
И аз го приемам за нормално...Приемеш ли го философски и живееш ли с тази мисъл..по-добре ще живееш, отърсен от изконния страх и носочил енергия,заделена за страха и вкопчена в живота ,в енергия за Живота.
Смятам и ,че умирането започва от момента на раждането ни...С всеки дъх и миг се приближаваме към края..Колкото ни е писано...От нас зависи как ще си го изживеем и колко полезно..Някои са мъртви още преди да са живяли.
Мдаа ,смъртта е неутрална...прозрачна...тя не ни мрази,не ни и обича...просто идва.Понякога я приемат като любима, друг път като несправедливо зло,съсипващо живота на другите,останали живи и вкопчили се в спомена, несъумяващи да живеят своя си живот...
Просто хората не могат да приемат ,че света ще се върти без тях...,че един ден хоп...няма да ги има...няма да се смеят,няма да правят любов..дори няма да тъжат..Нормално е.И се съпротивляват срещу неизвестното...не знаят какво ги чака отвъд.
Нормално е да има край , за да има ново начало...Всяка смърт поражда нов живот...и всичко започва отначало, но различно...В наши ръце е да е по-добро..
Да..смъртта е неподкупен кадър, там не важат връзки и корупции...ИИи,едно нещо, което заслужава уважение..Всъщност всичко ,което е част от Природата , Времето и Системата е едно голямо Уважение.
Уважавам я,защото знае кога да дойде...Никога не отнема повече ,от колкото трябва..Не се съобразява с чин,пол, статус, имидж...коси наред ..
Пак да си цитирам Есенин-"Да се живее не е по-ново от това да се умира"...Едното не може без другото..
И колкото по-рано го разберем,толкова по-спокойно и градивно ще живеем колкото можем и ни е писано..
Преди хиляди години написах едно стихченце...ето го,макар че първата част не е актуална тук:
Съдбовно
Кошмарите търся в съня.
В живота ми те са реалност..
завърших такава специалност-
не знам кога ще умра.
Но...след смъртта винаги идва нов живот.Нали,душа?
Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....
Re: за смъртта
Защото това е човешко. Така са устроени хората, когато дойде края на нещо-живот или нещо друго*, но кво ли ти говоря като ти си го знаеш.
*Под нещо друго може да се разбира каквото и да е, то е различно за всеки-Примеро аз-като бях малък винаги плаках като съдран когато си тръгвах от мерето, защото си мислех че няма да го видя повече.
Та така това са все човешки работи-Пък и олеква от това
Шампион, нищо лично
*Под нещо друго може да се разбира каквото и да е, то е различно за всеки-Примеро аз-като бях малък винаги плаках като съдран когато си тръгвах от мерето, защото си мислех че няма да го видя повече.
Та така това са все човешки работи-Пък и олеква от това
Шампион, нищо лично
"Everything dies"
Искам да цитирам една книга:
"Не е много трудно да мислите за смъртта като за нещо мъгляво,което витае в далечното бъдеще.Съвсем друго е да приемете абсолютния факт на собствената си смъртност,да разберете,че Смъртта стои до рамото ви от мига на вашето раждане,да проумеете факта,че следващия ви дъх,може всъщност да е и последен."
Хърби Бренън "Смъртта-великата загадка на живота"
Което написа и ти,всъщност.И при все това,смъртта на близък е един вид раздяла с него.А раздялата с нещо обичано винаги е болезнена.Шокира,защото е вечна.И защото с нея си е отишла и надеждата,че ще го видиш отново.Затова аз не искам да приема Смъртта като абсолютен край.За да имам надежда и за да вярвам,че този човек не живее само в сърцето ми.
П.С.С риск да прозвучи като черен хумор,темата ти е много хубава.
"Не е много трудно да мислите за смъртта като за нещо мъгляво,което витае в далечното бъдеще.Съвсем друго е да приемете абсолютния факт на собствената си смъртност,да разберете,че Смъртта стои до рамото ви от мига на вашето раждане,да проумеете факта,че следващия ви дъх,може всъщност да е и последен."
Хърби Бренън "Смъртта-великата загадка на живота"
Което написа и ти,всъщност.И при все това,смъртта на близък е един вид раздяла с него.А раздялата с нещо обичано винаги е болезнена.Шокира,защото е вечна.И защото с нея си е отишла и надеждата,че ще го видиш отново.Затова аз не искам да приема Смъртта като абсолютен край.За да имам надежда и за да вярвам,че този човек не живее само в сърцето ми.
П.С.С риск да прозвучи като черен хумор,темата ти е много хубава.
Re: за смъртта
>> Ти ще умреш. И майка ти ще умре и приятелите ти ще умрат. Аз също ще умра.
Чудесно, самоубеди ли се сега, че няма нищо съществено в това да умреш, вече ще си спокоен занапред и с усмивка на уста ще приемеш, като минаваща кола размаже някого на улицата. Мухите умират, ние също. самоубеден ли си вече напълно, надявам се автовнушението да е било ефективно, повтаряй си мантрата всяка вечер преди лягане, Лаб
А истината е, че на всички ни се ще да живеем вечно, дори и да не го съзнаваме и ни боли затова, че всекиднението ни показва колко бъркаме в тази вяра. Не мога да разбера и за какво са тези героични напъвания и това постоянно "мен не ме засяга" поведение. По-скоро е причинено от дълбоки душевни рани, отколкото от дълбоката мъдрост на просветеност в нещо, което ние простите юзъри не виждаме.
Бъди здрав. И страдай, когато чувстваш страданието в себе си. Boys don't cry, right? Дори, когато ги подиграват в училище, дори, когато нещата в живота не са били както сме искали. Ние ще сме твърди.
А човешката реакция на страднието е в изразяването му и в сълзите, споделянето на болката с хората, които ни обичат. А смъртта на обичан човек е едно от най-тежките изпитания в живота на човек. Затова плачем
Чудесно, самоубеди ли се сега, че няма нищо съществено в това да умреш, вече ще си спокоен занапред и с усмивка на уста ще приемеш, като минаваща кола размаже някого на улицата. Мухите умират, ние също. самоубеден ли си вече напълно, надявам се автовнушението да е било ефективно, повтаряй си мантрата всяка вечер преди лягане, Лаб
А истината е, че на всички ни се ще да живеем вечно, дори и да не го съзнаваме и ни боли затова, че всекиднението ни показва колко бъркаме в тази вяра. Не мога да разбера и за какво са тези героични напъвания и това постоянно "мен не ме засяга" поведение. По-скоро е причинено от дълбоки душевни рани, отколкото от дълбоката мъдрост на просветеност в нещо, което ние простите юзъри не виждаме.
Бъди здрав. И страдай, когато чувстваш страданието в себе си. Boys don't cry, right? Дори, когато ги подиграват в училище, дори, когато нещата в живота не са били както сме искали. Ние ще сме твърди.
А човешката реакция на страднието е в изразяването му и в сълзите, споделянето на болката с хората, които ни обичат. А смъртта на обичан човек е едно от най-тежките изпитания в живота на човек. Затова плачем
Re: за смъртта
от случилите се смърти край мен ми е останало усещането, че всъщност се плаче за живите...плаче се, казано в прав текст, от егоизъм - бил той осъзнат или не.
и аз приемам смъртта за нещо естествено и някак все си мисля, че човек отива на по-хубаво място и се е отървал от лицемерието, което цари тук...но и аз съм плакала...било ми е мъчно. какво значение има дали смъртта е нещо естествено или не...мъката си е мъка.
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
и аз приемам смъртта за нещо естествено и някак все си мисля, че човек отива на по-хубаво място и се е отървал от лицемерието, което цари тук...но и аз съм плакала...било ми е мъчно. какво значение има дали смъртта е нещо естествено или не...мъката си е мъка.
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
Re: за смъртта
дали някой ще забележи с каква грижа си го написал това
нали знаеш че нас хората инстинктите все ни дърпат към щастието.. вперили сме очи в него, слепи за всичко останало и драпаме да го сграбчим, а то все ни се изплъзва.. и така, макар всички да осъзнаваме че безкрайните неща на тоя свят са химера, всеки път когато ни сполети радост, изтласкваме този факт някъде надълбоко в нас и даваме всичко от себе си да избегнем края.. но когато той се случи въпреки всичко.. защото така е устроен света и ние нямаме власт над това.. идва болката и боли и плачем и скърбим.. та краят на любим човек е край на нещо толкова прекрасно в живота ни.. и когато го загубим, ние всъщност плачем за себе си..
нали знаеш че нас хората инстинктите все ни дърпат към щастието.. вперили сме очи в него, слепи за всичко останало и драпаме да го сграбчим, а то все ни се изплъзва.. и така, макар всички да осъзнаваме че безкрайните неща на тоя свят са химера, всеки път когато ни сполети радост, изтласкваме този факт някъде надълбоко в нас и даваме всичко от себе си да избегнем края.. но когато той се случи въпреки всичко.. защото така е устроен света и ние нямаме власт над това.. идва болката и боли и плачем и скърбим.. та краят на любим човек е край на нещо толкова прекрасно в живота ни.. и когато го загубим, ние всъщност плачем за себе си..
Хехехееееее
и аз това щях да кажа...
Аз сега отивам в съседната стая да пия за рожден ден на колегата...
Това е животът!Продължава.
За всяко нещо си има време.
Да са ни живи и здрави хората ,които обичаме, пък..смъртта ,когато дойде..
Ще празнувам!!!
Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....
Аз сега отивам в съседната стая да пия за рожден ден на колегата...
Това е животът!Продължава.
За всяко нещо си има време.
Да са ни живи и здрави хората ,които обичаме, пък..смъртта ,когато дойде..
Ще празнувам!!!
Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....
Аз примерно
не те познавам, но не ми пречи да усетя ,че си я написал с грижа.
Дотолкова съзнавам,че не пишеш случайно.
А защо...всеки сам си нагажда смисълът, както му върши работа и на каквото ниво му е съзнанието и чувстването..Това е по-важно .Защото темата не я пишеш за себе си,нали...?По-важно е дали хората се познават...Тогава ще разберат и темата ти...Малко хора ги интересува тук какъв си и дали те познават.
Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....
Дотолкова съзнавам,че не пишеш случайно.
А защо...всеки сам си нагажда смисълът, както му върши работа и на каквото ниво му е съзнанието и чувстването..Това е по-важно .Защото темата не я пишеш за себе си,нали...?По-важно е дали хората се познават...Тогава ще разберат и темата ти...Малко хора ги интересува тук какъв си и дали те познават.
Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....
