Дали...

след като ви задам въпроса си, ще скочите всички да ме оплювате каква съм кучка и мръсница , но както и да е?
Как (но не по какъв начин), с какви думи би могла една омъжена жена да каже на женен мъж, че страшно много си пада по него. От три години. При съвсем официални взаимоотношения, официални разговори, (не мога да кажа служебни, защото не е верно, но в такъв дух обикновено), в които се промъква от време на време усещането за нещо по-топло, но всичко е изключително дискретно...
Е, малко се срамувам, но съм сигурна, че не съм първата на която й се е случило да се влюби след дълги години семеен живот отново... в някой друг... и да се опитва да подтиска това чуство... защото не би било редно...
Е, объркани са ми вероятно думите, но ... чакам атаките!
А пък ако все пак някой даде разумен съвет, само мога да му бъда благодарна.

Просто му го казваш. И аз бях така, бяхме влюбени, но понеже женени и никой не обелваше дума за това, но флуидите хвърчаха навсякъде. Аз му казах че много го харесвам като мъж и човек и т.н., както го чувстваш. На него му беше трудно да се реши, също женен , но след 2-3 седмици нещата се промениха и имахме връзка, прекрасна, с много близост и топлина, човешко разбиране. И понеже сме женени това продължи 1 година, след което се разделихме.Никой не беше готов да си разваля семейството. Много болезнена раздяла беше, обичахме се но..., нямаше как. И един съвет не хлътвай много, защото идва момент в който се налага да избираш и зависи везните накъде ще натежат. Не можах да жертвам семейството си. Но мога да твърдя че това е била най-пълноценната ми връзка досега.Много си пасвахме, с очи се разбирахме. И това е , сега всеки живее своя живот, но беше чудесно. Така че.... ти решаваш И изобщо не се срамувай.Това е нещо съвсем човешко.На сърцето си не можеш да сложиш брачна халка. Даже и да искаш. Но бъди разумна.

Може би. А може би да. Защо така си мислиш? Защото не разказвам за чуствата си и мислите си ... не обяснявам нашироко ситуациите ... нито желанията си...
Пък и не това ми беше въпроса. Не ви питам дали съм влюбена, а какво бих могла да сторя.

Първата ми реакция беше да кажа, че винаги съм била разумна, но явно това не е верно щом съм си позволила да хлътна така. По-скоро винаги съм била изключително сдържана в поведението си, ... никога не съм го умеела това - да флиртувам, да показвам чуства ... Да, не мога да жертвам семейството си в никакъв случай. Той също е много "стегнат" в поведението си.
Ама че каша станаха мислите ми.

виж това че си разумна няма общо с това че си влюбена. Имах предвид да си разумна в действията си, предвид че си семейна. Ти си знаеш дали искаш да имате нещо повече с този човек.Трудно се подтискат чувствата, особено ако са силни и взаимни. Аз не се колебах, защото с този човек много си пасвахме, бяхме много близки и се усещахме един друг без много приказки.За съжаление се срещнахме късно, вече женени но така се е случило, какво да се прави.
А за флирта... на мен не ми се наложи да флиртувам, бяхме в много естествени отношения и му го казах най-естествено.Като нещо съвсем нормално. Единствения риск е да те отблъсне, но ако няма чувства той поне ще си наясно с нещата. Мен не ме отблъсна, просто това го накара да помисли може би и нещата тръгнаха, по-точно продължиха съвсем естествено както си бяха, с тази разлика че си открихме чувствата. Това е

Не знам. Все се надявах на първа стъпка от негова страна, някак си ми е трудно да си представя че ще отида и ще му кажа... Сигурно съм си го представяла 100-тина пъти сценката, но така и не съм събрала кураж да го направя. Мислила съм думи, рецитации, ... а, сигурно има и друг проблем: никога не оставаме сами двамата... винаги има разни хора, които се мотаят наоколо... а това със сигурност не предполага по-интимен разговор. Затова напоследък ми дойде идеята за електронната поща като алтернатива... но така хем е по-лесно, хем е много по-страшно...
Ох, най-вероятно никаква няма да я свърша, ами само ще си страдам... а сега си изливам болката пред вас

Кобрини!!!Скалпел си!

при мен стана спонтанно, на едно събиране, даже помолих някои които седяха на масата да се изнесат че имам разговор с него. За 10 тина минути си приказвахме, директно за това. Но бяхме близки , ежедневни лични контакти. Просто ми омръзна така да продължава и явно ми е дошла музата да действам. Иначе дотогава и аз чаках чаках....След това явно се е замислил защото мина малко време и пое инициативата в свои ръце. Ако има чувства и той се страхува да не бъде отблъснат и не действа.Зависи от характера му, ти си го познаваш.
Всъщност му казах че го харесвам като мъж, не само като познат.Той си каза какво мисли, че му е трудно, но пък сякаш си изясни има ли нещо към мен или няма. Оказа се че има/то си и личеше, защото външни хора го бяха забелязали даже, мани мани/ и т.н. Според мен сега и да си страдаш само, ще ти писне в един момент и ще му кажеш.По добре да се изяснят нещата, така в неведение е трудно.Най-много той да ти каже че не мисли това което ти мислиш. И толкова.Не мисля че е унижение да си кажеш първо ти.И според мен е по-добре очи в очи. Така можеш да видиш реакцията му а и да поприказвате за нещата още на момента.Поне ще знаеш какво мисли, как гледа на нещата.

Благодаря ти, даваш ми някакъв кураж... Сигурно ще трябва да опитам, ... някога, когато обстоятелствата позволяват...
Боже, защо никой не ме наплю ? Може би не е толкова погрешно колкото ми се струва.

Ама защо да те плюе, бе, защооооо??? Какво значение има какво мислят някакви си хора (дето всъщност може и да не съществуват) в някакъв си форум, или пък извън него???
Их, нямах никакво намерение да пиша, ама хайде.

В положението, в което си, е хубаво да си отговориш на малко въпроси, не на мен, нито пък тук, ами на себе си.
Какво ти липсва в семейството, което той ще ти даде? Казваш, че не би посегнала на семейството си, но всъщност точно това ще направиш.
Къде сте спали 3 години двамата (с извинение)?Ако е имало любов, как сте устояли три години на това - нещо толкова типично за неопитните тийнейджъри... Явно не сте такива. Трудно ми е да разбера, след като три години само сте се гледали, защо това не може да продължи още 33?
Готова ли си да понесеш ти цялата вина и отговорност за една връзка? Защото ако ти я започваш, ти и ще я носиш. Моето лично скромно мнение е, че не е на хубаво жената да е двигател на нещо такова. Има си мъже за тежката работа.
Оф, разписах се, макар че не трябваше, ама все си мисля, че преди човек да тръгне да разпитва кое как се прави, е хубаво да знае дали МОЖЕ да го понесе. Той, самият.
На теб успех, търпение, размисъл и да знаеш - винаги ще има болка, много болка. За съжаление.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Знаеш ли, моето поведение е отговорът на твоите въпроси. Точно защото (предполагам) семейството е нещо важно, затова никой нищо не предприема, затова съм се терзала, затова очаквам да ме наплюят,.... точно защото тази работа е за мъжете,затова си трая и се свивам, ... за това се обърнах тук, да се оплача, да споделя, и да чуя и други мнения освен това на собствената ми съвест. И защото предполагам безумието, което ще ме сполети, ако предприема някаква по-сериозна стъпка....

Разбирам те.
Мисля, че нещата не вървят на много добре.
Дано се справиш...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Според мен, нещата изобщо не вървят. И няма да тръгнат, докато някой не направи първата крачка. Явно е обаче, че и двамата сме достатъчно колебливи и нерешителни, или може би не вярващи в себе си... знам ли. Искаше ми се да предприема нещо, да изясня ситуацията за себе си. Защото вероятно знаеш, колко е ужасна неизвестността, тръпненето в очакване... на нещо да се случи... Направо си е отвратително състояние... мъъничко приятно. Ама все още не съм открила у себе си мазохистични наклонности.

Хех

Човек прави всичко, което прави, защото така му харесва.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ами не аз ви поздравявам. не ви осъждам, напротив подкрепям. мисля че това е прекрасно и считам, че е правилно ако наистина тези чувства са взаимни да продължите напред.
С пожелания за успех- lady_smile

Благодаря!

Всички ми давате някаква надежда, по мъничко кураж, от който определено имах нужда, ... Макар че, ако се замисли човек - за какво е всичко това, като рано или късно всичко свършва... оооо, що за песимизъм. Но наистина сърцето (ама че идиотски звучи) не пита. Или пък мозъкът - като тръгне де произвежда разни там феромони, ендорфини и др. подобни... ами няма спиране

Направо се виждам на местото на този за когото говориш.
За съжаление и аз съм некъв си .."бастион на семейните ценности"...вече 17 годинки..И естествено през този период е имало достатъчно приятни и обичани момичета като теб. За съжаление ...нито веднъж не си позволихме да го направим. Да...с някои сме си го казвали. И разумът ни е казвал какво НЕ трябва да правим. Не знам.При мен може би е малко различно...С тези, които сме си споделили...се оказа че ни е достатъчно само да знаем че се обичаме взаимно...без да е нужно да го "изконсумираме"..При теб може и да е различно. Но няма лошо. Някои хора цял живот не могат да изпитат тези чувства или да намерят човек който да ги предизвика...еле пък и да ги споделя...

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Никога не можеш да си 100%сигурна какво си готова да жертваш и какво не без да знаеш какво точно мисли (иска)"той".
Ако си готова да приемеш това което е готов да даде...действай...както и бързо да си обереш крушите (ако е било само секс).Ще е болезнено и сладко но изборът е твой:)

Такива сме за съжаление. ... Не знам разум ли е, чуства ли или съвест... въпрос на мантатлитет или възпитание, ... ама да ти кажа честно на моменти ми писва да съм винаги разумна и уравновесена... наистина ми писва.... ама какво да се прави )Усмихма се, но това изобщо не означава че съм щастлива. Дори не бих казала, че се радвам че съм срещнала брат по съдба, просто ... успокоението, че не сме сами на този свят