Когато е трудно, когато е страшно,
6 отговора
179 прегледа
Когато е трудно, когато е страшно,
Когато е трудно, когато е страшно,
но дръзнеш да вярваш, че имаш крила.
Когато е зима, когато е мрачно,
размахай, размахай крила.
Лети до последната капчица въздух,
лети дори когато не виждаш земя,
лети и ще срещнеш, ще срещнеш приятел
със сърце колкото цяла земя.
но дръзнеш да вярваш, че имаш крила.
Когато е зима, когато е мрачно,
размахай, размахай крила.
Лети до последната капчица въздух,
лети дори когато не виждаш земя,
лети и ще срещнеш, ще срещнеш приятел
със сърце колкото цяла земя.
:))
Хубаво е. Кой е автора?
Ето още едно:
Когато - тогава
Когато ръката ми сляпа увисва,
несрещнала твоята длан...
Когато очите ми празни заспиват,
загубили в твоите плам...
Когато усмивката бавно угасва,
стопена от късчета лед...
Когато сълзата неспирно нараства,
от капка родена - в море...
Когато и слънцето стиснато скрива
лъчите от мойте коси...
Когато и вятърът хлъзгаво спъва
и мойте раздрани пети...
Когато във гърлото съхнещо, прашно
не стига и глътка вода...
Когато в стомаха пробожда изящно,
ритмично игла след игла...
Тогава... какво ли тогава...?
Поплаках - какво от това?
Животът, дочух, продължава -
да видя аз вдигам глава.
Горица Петрова
Ето още едно:
Когато - тогава
Когато ръката ми сляпа увисва,
несрещнала твоята длан...
Когато очите ми празни заспиват,
загубили в твоите плам...
Когато усмивката бавно угасва,
стопена от късчета лед...
Когато сълзата неспирно нараства,
от капка родена - в море...
Когато и слънцето стиснато скрива
лъчите от мойте коси...
Когато и вятърът хлъзгаво спъва
и мойте раздрани пети...
Когато във гърлото съхнещо, прашно
не стига и глътка вода...
Когато в стомаха пробожда изящно,
ритмично игла след игла...
Тогава... какво ли тогава...?
Поплаках - какво от това?
Животът, дочух, продължава -
да видя аз вдигам глава.
Горица Петрова