до Колош за един ден
4 отговора
65 прегледа
до Колош за един ден
миналия петък реших да обиколя Колошкия дял на Конявска планина. по принцип не обичам да ходя по места, за които няма карта, но нямах друг избор.
хванах автобус от София, Овча Купел, за Кюстендил. пътуват на 30 минути от 07 часа, ако се вярва на десетките табели на фирмите. до с. извОр след Радомир се стига за един час. автобусът спира отстрани на селото, до бензиностанцията. до площада се върви 15-ина минути. там може да се налее вода, да се видят интересни соц-паметници и след това нагоре и вдясно се тръгва по черния път за х. Момин кладенец, означен със скромна табелка и лепенка.
до хижата се стига за около час без никакви отклонения от пътя. като се стигнат двата панела отдясно на пътя, и след тях поизоставената овощна градина, и се спуснеш наляво и надолу в дола, който разделя хълма с пътя, на който си, от насрещния хълм вляво, а после се изкачиш нагоре и пак наляво, стигаш до останките от извОрския манастир - половин църква и вратата към нея, която е полуотворена и обрасла с коприва.
оттук има пътека за хижата - нагоре и наляво, после надясно и нагоре, накрая надясно и надолу, но е сложно за обясняване.
пак с връщане от манастира на пътя за хижата, се стига най-бързо до нея.
на пръв поглед има постоянен хижар и вярното му куче Икар. човекът ми разчерта подробен план как се стига на връх Колош.
продължава се 30-ина метра по черния път след хижата. той слиза в долче, прави десен завой и след още 20-30 метра през гората, вляво нагоре се тръгва по добре очертана пътека през борчетата. след малко се стига до подсичащ път, който се хваща наляво и първо през борчетата, после през дол на река и широколистна гора с леко изкачване се стига до друг път, който идва отдолу. по него се завива надясно и нагоре. точно на кръстопътя, насреща на дървото, има табела на Ловно-рибарска дружина Колош.
върви се по тоя път и скоро се стига полуразрушено заслонче и нещо като останки от римско време - камъни в обширен правоъгълъник. оттам се продължава по пътеката, по която се идва. скоро тя стига до малък разклон, пак с табелка на дружината. вляво бързо се стига до военния й фургон, вдясно е пътят за върха.
след известно време обаче трябва да се отклоним вляво, където има маркировка с единичен жълт цвят. след известно време се стига на обширно плато с естествени каменни тераси, а зад тях е връх Колош. тук е ограденото място на резервата Янковец, където растат диви божури. в момента те са покрили цялата поляна, но още не са разцъфнали. може би след 2-3 седмици ще изглежда супер красиво.
от оградата се следи пътеката, която с леко отклонение вдясно и надолу прекосява поляната с каменните зъбери и се спуска към ловна хижа Ведрица. от нея има черен път, означен с табелка за с. Житуша, който за 20 минути стига до ловен дом Колош. горе-долу на най-високото място на този път се отделя относително ясна пътека за върха. той е на около 20 минути от черния път между двете ловни хижи.
от върха се вижда връх Виден, първенеца на Конявска планина, с ретранслатора отгоре. до него има отклонение от пътя София - Кюстендил, след яз. Извор вляво. долу се вижда чудно село в китна долина, а насреща са Рила и Бобов дол.
от хижата до върха е 1,5-2 часа.
10х на Турист за цялото инфо, което ми даде на тръгване.
K .
хванах автобус от София, Овча Купел, за Кюстендил. пътуват на 30 минути от 07 часа, ако се вярва на десетките табели на фирмите. до с. извОр след Радомир се стига за един час. автобусът спира отстрани на селото, до бензиностанцията. до площада се върви 15-ина минути. там може да се налее вода, да се видят интересни соц-паметници и след това нагоре и вдясно се тръгва по черния път за х. Момин кладенец, означен със скромна табелка и лепенка.
до хижата се стига за около час без никакви отклонения от пътя. като се стигнат двата панела отдясно на пътя, и след тях поизоставената овощна градина, и се спуснеш наляво и надолу в дола, който разделя хълма с пътя, на който си, от насрещния хълм вляво, а после се изкачиш нагоре и пак наляво, стигаш до останките от извОрския манастир - половин църква и вратата към нея, която е полуотворена и обрасла с коприва.
оттук има пътека за хижата - нагоре и наляво, после надясно и нагоре, накрая надясно и надолу, но е сложно за обясняване.
пак с връщане от манастира на пътя за хижата, се стига най-бързо до нея.
на пръв поглед има постоянен хижар и вярното му куче Икар. човекът ми разчерта подробен план как се стига на връх Колош.
продължава се 30-ина метра по черния път след хижата. той слиза в долче, прави десен завой и след още 20-30 метра през гората, вляво нагоре се тръгва по добре очертана пътека през борчетата. след малко се стига до подсичащ път, който се хваща наляво и първо през борчетата, после през дол на река и широколистна гора с леко изкачване се стига до друг път, който идва отдолу. по него се завива надясно и нагоре. точно на кръстопътя, насреща на дървото, има табела на Ловно-рибарска дружина Колош.
върви се по тоя път и скоро се стига полуразрушено заслонче и нещо като останки от римско време - камъни в обширен правоъгълъник. оттам се продължава по пътеката, по която се идва. скоро тя стига до малък разклон, пак с табелка на дружината. вляво бързо се стига до военния й фургон, вдясно е пътят за върха.
след известно време обаче трябва да се отклоним вляво, където има маркировка с единичен жълт цвят. след известно време се стига на обширно плато с естествени каменни тераси, а зад тях е връх Колош. тук е ограденото място на резервата Янковец, където растат диви божури. в момента те са покрили цялата поляна, но още не са разцъфнали. може би след 2-3 седмици ще изглежда супер красиво.
от оградата се следи пътеката, която с леко отклонение вдясно и надолу прекосява поляната с каменните зъбери и се спуска към ловна хижа Ведрица. от нея има черен път, означен с табелка за с. Житуша, който за 20 минути стига до ловен дом Колош. горе-долу на най-високото място на този път се отделя относително ясна пътека за върха. той е на около 20 минути от черния път между двете ловни хижи.
от върха се вижда връх Виден, първенеца на Конявска планина, с ретранслатора отгоре. до него има отклонение от пътя София - Кюстендил, след яз. Извор вляво. долу се вижда чудно село в китна долина, а насреща са Рила и Бобов дол.
от хижата до върха е 1,5-2 часа.
10х на Турист за цялото инфо, което ми даде на тръгване.
K .
Re: до Колош за един ден
10-ина души искахме да походим по Конявската планина на 16. и 17. юни 2007. Хем нямаше водач, който добре за познава планината, хем знаехме, че божурите вече са прецъфтели и няма да можем да им се порадваме. За подготовка се ровнах в ИНТЕРНЕТ и единственото, което намерих е твоето описание, затова се включвам - да ти благодаря.
Искам до добавя за информация и на други препис от един материал от в. ЕХО, който също е добър. (С изключение на твърдението, че нагоре по пътя има единична маркировка. Тя се открива на две места и това ако е маркировка, здраве му кажи. Табелките в тая планина започват от никъде, иначе плаче за маркиране, но и това едва ли ще стане, след като досега не е станало.)
Та материалът, който препращам, е:
ПО БИЛОТО НА КОЛОШ ПЛАНИНА
Колош се нарича източният дял на Конявската планина, чийто най-висок връх е Колош – 1315 м. Според проф. Иван Урумов тя е средиземноморски оазис на южни растения , които цъфтят в по-голямата част от годината.
Природните дадености са условие за растежа на планинския красавец “див розов божур” /самовилски божур/, оцелял на площ от 30 дка само в красивата Колош. Ако не се вземат мерки за опазването му , и той ще изчезне от планинското било.
Тук се срещат още жълто урумово лале, сръбско звънче, белоцвет и червеникав дебелец, скален карамфил с бялорозови цветове, ведрица /козарка/, небесносиньо звънче, снежнобяло кокиче, жълта високостебла иглика, а също и ароматни билки за чай: мащерка, риган, жълт и червен кантарион, бял равнец, мента и др.
В местното дивечовъдно стопанство се срещат сърни, глигани, лисици, зайци, много рядко вълци, белки, костенурки.
Следи от римски и византийски заселници са намерени в местността Градище. На места личат останки от второстепенни и третостепенни римски пътища през Колош от запад на изток и до Беломорието /към Солун/. През Средновековието планината е била ту във византийска, ту в българска територия. На западните склонове под местността Червено присое, сред борови гори се намира х. Момин кладенец – изходен пункт към нея е с. Извор, а дотам се стига с автобуси от София /Перник – Радомир - Извор – Кленовик – Касилак/. От с. Извор има маркирана пътека към хижата. На хоризонта на юг ясно се очертават върховете Сливата, Градището, Чаталето и вр. Колош. Хижата е 4-етажна, добре обзаведена с 30 места с по 2,3,4 легла, електрифицирана и водоснабдена, с вътрешни санитарни възли. Построена е през 1985 г. от ловното и туристическото дружества, кметството в с. Извор и ОС на БТС-Перник. Стопанисва се от ТД “Орлите”, гр. Радомир /тел. за инф. 0777-25-79, GSM 0888 378 286, GSM 0896/257 812 /Бойко и Райна/.
На изток по стръмна пътека през борова гора за около 40 мин. се стига до местността Говедарника, където се намира късноантичната крепост Градище. Разположена е на естествено защитен терен с елипсовидна форма, дълга е около 400 крачки и широка до 80 м. Градена е от ломен камък и хоросан. Тази крепост е една от 35-те в полузависимото малко царство на болярина Кракра, управлявал област, съставена от две по-малки – Грахово и Мраката /Радомирско/. Крепостите пазили югозападната част на Конявската планина от нападения откъм крепостта Пауталия /гр. Кюстендил/. Защитник на крепостта Градище бил верният на болярина Кракра войвода Янкула. Негов пръв сподвижник бил хайдутинът Колош /Колуш/, пазител на пътищата в района. Уплътнените ъгли на североизток и югозапад са останки от наблюдателни кули. При разкопки са намерени строителна и битова керамика, железни предмети и бронзови монети, повечето от времето на император Константин Велики /312 – 337 г./ В началото на ХХ век на Градището е намерена мраморна плоча с изображение на човек, който държи змия – богът-лекар Асклепий. В местностите Червено присое и Любенов дол са открити единични погребения от късноантичния некропол, принадлежащ към близките крепости.
Пътят продължава на юг по билото на височината Чаталето. По маркирана добре очертана пътека се стига до две пресъхнали езера и горска поляна от 30 дка, осеяна с див розов /самовилски/ божур, който цъфти в края на май и началото на юни. Още по на юг е местността Янкувец и х. Ведрица, разположена сред вековна дъбова гора – защитен природен обект. На юг от резервата е вр. Колош, кръстен на хайдутина Колош. Падането на мъгла на тази височина означава, че времето ще се развали. При ясно време върхът служи като планинска наблюдателница. На север е веригата от ридове на Голо Бърдо, на изток – Витоша с конусовидния Черни връх, на юг в далечината – заоблените очертания на Рила, а в дъното край Струмската долина – острите върхове на Пирин. В югозападна посока се вижда Осоговската планина с първенеца Руен /2253 м/. Оттук човек може да се наслади и на плодородните котловинни полета на Кюстендил, Дупница, Радомир и долината на р. Струма.
На вр. Колош са намерени останки от римско светилище, строителна и битова керамика и монети от римската епоха и от времето на Йоан ІІ Комнин.
На север от резервата Янкувец има ловна хижа. По-надолу започва резерватът Люлякова падина. В края на май и началото на юни местността ухае на бял, розов и червен люляк. Тук расте и рядко срещаното жълто диво лале. В северозападна посока пътека води надолу до местността Манастира, където е манастирът “Св. Николай Летни”. Тук е изворът на Кленовска река.
Коларски път води до с. Кленовик, в началото на което се намира църквата “Успение Богородично”, строена през 1836 г. Тя е еднокорабна, с полукръгла външна абсида, построена е във възрожденски стил. Запазени са надписи с герб на Цариградската вселенска патриаршия /двуглав орел с кръст/. Стенописите са на иконописеца Николай от самоковската школа на Захари Зограф. /1810-1850 г./.
От в. “Ехо”
Автор Кирил Христов
Искам до добавя за информация и на други препис от един материал от в. ЕХО, който също е добър. (С изключение на твърдението, че нагоре по пътя има единична маркировка. Тя се открива на две места и това ако е маркировка, здраве му кажи. Табелките в тая планина започват от никъде, иначе плаче за маркиране, но и това едва ли ще стане, след като досега не е станало.)
Та материалът, който препращам, е:
ПО БИЛОТО НА КОЛОШ ПЛАНИНА
Колош се нарича източният дял на Конявската планина, чийто най-висок връх е Колош – 1315 м. Според проф. Иван Урумов тя е средиземноморски оазис на южни растения , които цъфтят в по-голямата част от годината.
Природните дадености са условие за растежа на планинския красавец “див розов божур” /самовилски божур/, оцелял на площ от 30 дка само в красивата Колош. Ако не се вземат мерки за опазването му , и той ще изчезне от планинското било.
Тук се срещат още жълто урумово лале, сръбско звънче, белоцвет и червеникав дебелец, скален карамфил с бялорозови цветове, ведрица /козарка/, небесносиньо звънче, снежнобяло кокиче, жълта високостебла иглика, а също и ароматни билки за чай: мащерка, риган, жълт и червен кантарион, бял равнец, мента и др.
В местното дивечовъдно стопанство се срещат сърни, глигани, лисици, зайци, много рядко вълци, белки, костенурки.
Следи от римски и византийски заселници са намерени в местността Градище. На места личат останки от второстепенни и третостепенни римски пътища през Колош от запад на изток и до Беломорието /към Солун/. През Средновековието планината е била ту във византийска, ту в българска територия. На западните склонове под местността Червено присое, сред борови гори се намира х. Момин кладенец – изходен пункт към нея е с. Извор, а дотам се стига с автобуси от София /Перник – Радомир - Извор – Кленовик – Касилак/. От с. Извор има маркирана пътека към хижата. На хоризонта на юг ясно се очертават върховете Сливата, Градището, Чаталето и вр. Колош. Хижата е 4-етажна, добре обзаведена с 30 места с по 2,3,4 легла, електрифицирана и водоснабдена, с вътрешни санитарни възли. Построена е през 1985 г. от ловното и туристическото дружества, кметството в с. Извор и ОС на БТС-Перник. Стопанисва се от ТД “Орлите”, гр. Радомир /тел. за инф. 0777-25-79, GSM 0888 378 286, GSM 0896/257 812 /Бойко и Райна/.
На изток по стръмна пътека през борова гора за около 40 мин. се стига до местността Говедарника, където се намира късноантичната крепост Градище. Разположена е на естествено защитен терен с елипсовидна форма, дълга е около 400 крачки и широка до 80 м. Градена е от ломен камък и хоросан. Тази крепост е една от 35-те в полузависимото малко царство на болярина Кракра, управлявал област, съставена от две по-малки – Грахово и Мраката /Радомирско/. Крепостите пазили югозападната част на Конявската планина от нападения откъм крепостта Пауталия /гр. Кюстендил/. Защитник на крепостта Градище бил верният на болярина Кракра войвода Янкула. Негов пръв сподвижник бил хайдутинът Колош /Колуш/, пазител на пътищата в района. Уплътнените ъгли на североизток и югозапад са останки от наблюдателни кули. При разкопки са намерени строителна и битова керамика, железни предмети и бронзови монети, повечето от времето на император Константин Велики /312 – 337 г./ В началото на ХХ век на Градището е намерена мраморна плоча с изображение на човек, който държи змия – богът-лекар Асклепий. В местностите Червено присое и Любенов дол са открити единични погребения от късноантичния некропол, принадлежащ към близките крепости.
Пътят продължава на юг по билото на височината Чаталето. По маркирана добре очертана пътека се стига до две пресъхнали езера и горска поляна от 30 дка, осеяна с див розов /самовилски/ божур, който цъфти в края на май и началото на юни. Още по на юг е местността Янкувец и х. Ведрица, разположена сред вековна дъбова гора – защитен природен обект. На юг от резервата е вр. Колош, кръстен на хайдутина Колош. Падането на мъгла на тази височина означава, че времето ще се развали. При ясно време върхът служи като планинска наблюдателница. На север е веригата от ридове на Голо Бърдо, на изток – Витоша с конусовидния Черни връх, на юг в далечината – заоблените очертания на Рила, а в дъното край Струмската долина – острите върхове на Пирин. В югозападна посока се вижда Осоговската планина с първенеца Руен /2253 м/. Оттук човек може да се наслади и на плодородните котловинни полета на Кюстендил, Дупница, Радомир и долината на р. Струма.
На вр. Колош са намерени останки от римско светилище, строителна и битова керамика и монети от римската епоха и от времето на Йоан ІІ Комнин.
На север от резервата Янкувец има ловна хижа. По-надолу започва резерватът Люлякова падина. В края на май и началото на юни местността ухае на бял, розов и червен люляк. Тук расте и рядко срещаното жълто диво лале. В северозападна посока пътека води надолу до местността Манастира, където е манастирът “Св. Николай Летни”. Тук е изворът на Кленовска река.
Коларски път води до с. Кленовик, в началото на което се намира църквата “Успение Богородично”, строена през 1836 г. Тя е еднокорабна, с полукръгла външна абсида, построена е във възрожденски стил. Запазени са надписи с герб на Цариградската вселенска патриаршия /двуглав орел с кръст/. Стенописите са на иконописеца Николай от самоковската школа на Захари Зограф. /1810-1850 г./.
От в. “Ехо”
Автор Кирил Христов
Re: до Колош за един ден
Стара е и информацията, че х. Момин кладенец се стопанисва от ТД "Орлите". Сега не е към БТС, а се стопанисва от общината. Хората имат желание да се посещава, но са неумеятни, както се казва. Актуалните телефони са на хижарите Бойко и Цанка, които съм вмъкнала в материала от в. ЕХО.
Хижата е чиста, районът е бъкан от горски ягоди и гъби. Ние стигнахме до хижата от Углярци през гората покрай стълбовете на ел. захранването на хижата, но съвсем близо до тях, за да се държил по-високо от дола, вляво от него и стълбовете - без пътека, до пътека стигнахме в по-високата част на склона - изпонадрахме се. Беше си преживяване
Хижата е чиста, районът е бъкан от горски ягоди и гъби. Ние стигнахме до хижата от Углярци през гората покрай стълбовете на ел. захранването на хижата, но съвсем близо до тях, за да се държил по-високо от дола, вляво от него и стълбовете - без пътека, до пътека стигнахме в по-високата част на склона - изпонадрахме се. Беше си преживяване
Re: до Колош за един ден
Ако някой иска да види местността Янкьовец с цъфналите диви божури, сега е моментът!
В неделя, 25.май бях с група приятели - пътят е все същият - точно, както го е описал Yogi, хижата беше заключена - някой спомена, че пак са се сменили стопаните...
Но свежото зелено на гората е навсякъде наоколо, всякаквите бели, сини и лилави туфи цветя и от никого неподрежданата градина на дивите божури сред камъните - не са розови! Божурът тук е копринено червен - представете си най-доброто червено вино!
Сега, тази седмица, сега е моментът да се види, защото беше пълно с толкова много пъпки, че тепърва има да разцъфва.
Ако някой се запали да посети тази част на Конявската планина, само да има предвид, че на слизане в селото видяхме обяви за предстоящия събор - на 31. май. Който не обича дандания...
В неделя, 25.май бях с група приятели - пътят е все същият - точно, както го е описал Yogi, хижата беше заключена - някой спомена, че пак са се сменили стопаните...
Но свежото зелено на гората е навсякъде наоколо, всякаквите бели, сини и лилави туфи цветя и от никого неподрежданата градина на дивите божури сред камъните - не са розови! Божурът тук е копринено червен - представете си най-доброто червено вино!
Сега, тази седмица, сега е моментът да се види, защото беше пълно с толкова много пъпки, че тепърва има да разцъфва.
Ако някой се запали да посети тази част на Конявската планина, само да има предвид, че на слизане в селото видяхме обяви за предстоящия събор - на 31. май. Който не обича дандания...