Да загубиш чувствата

Случвало ли ви се е да останете празни.... да загубите всичките си чувства - добри или лоши, любов, радост, смях, сълзи.... всичко? Да се почувствате кухи отвътре... но продължавате да живеете по навик, механично да ставате сутрин, до ходите на работа, да говорите по телефона и също толкова механично да си лягате... и така до другата сутрин...
Случвало ли ви се е? Робот - без чувства
Не знам какво значи голямо нещастие... за мен... този момент представлява голямото нещастие.....знам само, че останах напълно празна отвътре без да усещам нищо... или може би не е нищо, усещам само болка, разгаряща, раздираща, която се опитва да излезе от всяка фибра на тялото, но е заклещена вътре и те разяжда. След като сълзите пресъхнаха, дойде тази адска празнота в душата. Сякаш не съм способна на нищо повече освен да усещам мъката.
Времето лекува, дъра, дъра... колко дълго трябва да се чака това време, за да излекува едно такова състояние?
Случвало ми се е да страдам силно от това, че съм по-чувствителна от колкото трябва, но и тази липса на чувства е убийствена.
Къде има рецепта, за справяне с болката и страданието? Хиляда пъти предпочитам физическата болка пред душевната, защото е страшно.
Знаете ли изход?

има да.. трябват ти само повече свободно време и мастика със снежанка

We be jammin'...

Че като се разразят едни ми ти чувства!

Да случвало ми се е.И предполагам на всеки човек.Обаче колкото и кухо да ти звучи точно времето е изхода.А пък колко дълго...това вече е относително.Много зависи и от теб самата.

Приятелите,истинските приятели могат да ти помогнат:)

Поздравявам те с тази песен

[линк]

Може би си прав до известна степен, че приятелите помагат. Вчера поговорих с един близък човек и не ми олекна, но поне разсея... Но ситуацията е такава, че всички могат само да съчувстват и да казват колко съжаляват без да могат да помогнат - и те се чувстват зле и неудобно, а на мен това не ми помага. И въпреки всичко не мога просто да крия тази убийствена болка. Изпитвам неудобство, че ги натоварвам с негативни емоции, но в същото време имам нужда да го кажа.
Няма чувства, няма емоции...това ли е душевната смърт...

Да.

Но ти не си права да твърдиш, че не изпитваш чувства, щом се оплакваш от болка. Когато спреш да изпитваш и болка, тогава ще си говорим за "душевна смърт". Знаеш ли, много ме кефи една фраза - Hell is the absence of God. :-j Както и една от песен на Бон Джоуви: Just like everything, even good love has to die.

Обаче, добрата новина е, че и това е временно - нещо като умората която чувстваш докато тялото ти регенерира изразходената (емоционална в случая) енергия. Или поне така казват авторитетите ;)))

"Your choice of armor was your intellect."

Не помня да ми се е случвало.
Но ще ти мине.

Снайперистка със сияеща усмивка :)

Уф,не знам дали е душевна смърт,но трябва да излееш болката и страданието,които те 'задушават'

''Изпитвам неудобство, че ги натоварвам с негативни емоции...''

Не се притеснявай да споделяш с приятели,те са за това,в трудни моменти да те подкрепят,да ти помогнат със съвет,да почувстваш,че не си сама в мъката си
Не чакай времето да те лекува,защото болката ще продължи да те разяжда

Тогава си щастлива жена.... надявам се това щастие да се запази в сърцето и душата ти завинаги.
Знам, че ще ми мине, въпросът е как да оцелея дотогава

В това отношение може би съм щастлива, че не съм изпадала в състояние на ... празнота отвътре.
Каквото и да е било настроението ми, винаги е имало някакво чувство или някаква емоция.
Дори и апатията не е празнота.
Важно е човек постоянно да опознава себе си, да се научи да се разбира и да се тълкува правилно.
Само тогава ще съумее да контролира в по-голяма степен това, което Е отвътре.
Когато се наблюдавам по-задълбочено с `вътрешни очи`, понякога се изненадвам от това, което `виждам`.
Ту ми харесва, ту не ми харесва.
Но опознаеш ли механизмите, по които нещата се случват ... ще успееш да съкратиш значително времето на ... усещането, което не ти харесва.

Много обичам да казвам това:
Времето лекува всичко.
Раните зарастват, но могат да останат белези за цял живот.
Болката изисква време, за да премине.
Болката е необходима.

Е, не трябва да проточваш ненужно дълго страданието, защото се превръща в чист мазохизъм.

Снайперистка със сияеща усмивка :)

да, това е страшното.....робот.....
по-страшно от това едва ли има.....
не бих търсила приятелите в тоя момент.....бих търсила природата.....бих съзерцавала дърветата и отворила сетива за всичко във въздуха....
дишай дълбоко и опитай да чувстваш въздуха, птичата песен и миризмата на цъфналите дървета......
сега е момента да се преоценят малките радости...самичка с кафето на пейка в парка...., музиката, рисунката, танца....
опитай...

Life is only a transient transfection

Even the bad times were good times. Ако проумееш това, значи си се научила да се радваш на живота. После ти остава само да направиш така, че и животът да ти се радва

А дотогава... механично яж, механично спи, механично ходи на работа... не е чак толкова ужасно. Милиони хора го правят

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Е, тва не е загуба, просто едно доминира над всички други и ги потиска... мен ако питаш когато мине болката, тогава ще дойде пълната липса на чувства, но тогава няма да ти е кофти. Може и фен на дзен да станеш

лошото е, че източникът на болка и страдание няма да изчезне..........дори напротив........може би павтарящата се болка и мъка ще изяде една душа, която доскоро се е радвала на красивото.
Първопричината не е преходна, а ще се превърне в постоянна. Глупаво е да се надяваш и да вярваш, че нещата ще се променят към добро.
Мислех, че днес съм по-добре........... може би трябва още време, за да се събуди надеждата ..... или напълно да изчезне.
Може би е добре да си безчувствен, но дали изобщо ще си човек в такова състояние

Не си загубила чувствата си. Просто те боли и болката е по-силна от всички останали емоции. Плачи, нормално е. И говори с приятели - винаги, когато имаш нужда. Това е техният начин да ти помогнат - позволи им да го направят. Затрупай се с работа - всякаква, непрекъснато. Върши неща, които не си правила досега. Изтощението не е лекарство, но помага. И не се отказвай от надеждата, независимо от всичко.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Ще ти мине все някога , да..
По-важно е ,че хич не си загубила чувствата си ,след като усещаш тези,които си споделила.
А това е по-важно ,за да останеш човек..
Не мога и не искам да ти казвам нищо успокояващо.Въпреки ,че чудесно те разбирам...
Мразя да ми казват:всичко ще се оправи, още малко остана, да нямаш никакви проблеми...
Няма да се оправи, ако сама не се справиш и сама не поискаш.
Това е важно-искаш ли да си усмихната и слънчева?Тогава виж навън и в себе си и открий красивото и хубавото ..Все трябва да има нещо...стига да искаш да го видиш ..спасително.
Мдаа,приятели и хора ,които обичаш и те обичат...
Но често в такива моменти нямаш желание за никой..
Тогава..остани в състоянието си колкото имаш нужда ,зареди се и....продължи да живееш...
Все някое очакване ще се сбъдне.
Но..ти трябва да го поискаш.
Няма кой вместо теб.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

хвани си някой да ги търсите заедно - чувствата ти =))

после си направете, не дете, а детективска агенция за чувства...
сума работа ще ви се отвори

Знаеш ли, и без да знам за какво става въпрос, най-напред ще ти кажа съжалявам и ти съчувствам, защото от постингите ти се усеща твоята болка..

В такива моменти се старая да се държа здраво за една мисъл:
Казват че нещата са направени така, че от всяка ситуация да имаме изход. Както и че във всеки един момент знаем достатъчно, за да го намерим сами..

Усмих

Човек се примирява с неизбежното.... Странно, но в този момент имам нужда от физическа болка. Може би тя ще заличи душевната.
Искам нещата да са както преди, но знам, че е невъзможно.
А това е само началото на болката.... ще има още и то по-силна, по-страшна. Не можеш да се стегнеш като знаеш, че предстоят още по-кошмарни дни. Стягането ти се изразява именно в това - да си сложиш пелена, да живееш като робот и да чакаш пикът на страданието.
Лошото е, че от фактите няма изход - има само един факт, убийствен, болезнен, ужасяващ факт. Ако беше проблем - да се бориш, но не е....