Претенциозност...

... и повърхност. Въздух под налягане. Какво мислите? Освен това - плагиат! Търговец в мъдрост, датираща отпреди хилятолетия. Претендиращ за авторство.

мисля, че би било жалко, ако продължаваш да си купуваш книгите на Куелю след като си открил вече фактите, за които споменаваш

Защото няма нови истини, които човекът да намери отново за всички хора, не и в житейските мъдрости. Истините са нови, когато ги намерим за себе си- изкривени, различни, претенциозни, себични и самовлюбени, и все пак НАШИ!
И това ги прави да НЕ СА КАТО ДРУГИТЕ истини, вече откритите.
Но когато прочетем тези наши истини в някоя книга, филм и т.н., изведнъж разбираме, че те не са били......само наши.....
Моето мнение- всички сме плагиати, преписваме от живота. Пререфразираме го, за да не познаят, че го правим. Опитваме да го кажем с наши думи и все пак...не казваме вече нищо ново.

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Соред мен е обратното. Проблемътът му не е в претенциозността, а в липсата на такава, по-скоро в липсата на изисквания към себе си и към това, което дава на публиката.
Ако е само за мъдростта, тогава всички са палгиати. Въпросът е не какво, а как - не знам дали е от превода, ама хич не ми харесва като стил и език. Като че ли ми разказва нещото, замо за да ми направи след това извода - много стилистично- и сюжетно-меркантилно подхожда. Минимализмът е хубаво нещо, но не когато води до обедняване. Освен това е прекалено еднопланов разказът.

Този сезон темата за Коелю позакъсня. До седмица очакваме и постинг за Набоков. Все пак това са патроните на клуб Литература.

П.П. По мои данни името на преинтересния, метафизичен, иновативен и напълно самобитен автор се пише Паулу. Не те поправям, защото страшно мразя някокй да се заяжда за правописни грешки, а просто си сравнявам данните.

Леле, как се дразнех докъто го четях!
Ама нали съм инта - трябва да се кара докрай.
Твърде поучително, твърде предсказуемо.
Пък и никаква свобода не ти оставя - непременно трябва да обясни какво точно мислят и чустват героите.

Никаква претенциозност не виждам. Търговец с мъдрост, и то датираща от хилядолетия? Ок, може би. Факт е, обаче, че тази мъдрост, заедно с хилядолетията си доста позбравена днес, ни се преподнася отново и то по начин, който да не те уморява, да не изисква от тебе мозъчната ти кора да пропуква; да не те задължава. Мъдрост за деца - непретенциозна и лесно достъпна. Може би евтина (според определени виждания). Но лесно достъпна. И в никакъв случай претенциозна.
Книгите му влияят на милиони умове - връстни, невръстни, селски и градски - всякакви. И със съгурност ги правят малко по-добри. Или малко по-чувствителни за тези неща.
Всъщност единственият проблем е за подходящността. Има моменти (или възраст), в които една книга може (трябва) да се прочете и такива, в които не трябва. Това е.

------------------------
Слушай беззвучието...

е толкова слаб като стил, че даже и аз мога да пиша по-добре от него

е за задръстените тинейджърки, които си мислят, че да си проститутка е романтично и вдъхновяващо занимание

за пруморените от бездуховността си хора, които копнеят по една по-обикновена и смилаема версия на онова, което им липсва

е толкова елементаризиращ (се), че е загубил способността си да се наслаждава на естествената парадоксалност на живота - затова и във всичко си измисля някакъв, естествено - висш, смисъл

и все пак чета Паулу с един особен, малко извратен, интерес

мухахаха

не питайте защо се смея - злодеите винаги го правят

Много добре го каза - "Като че ли ми разказва нещото, замо за да ми направи след това извода". Малко ме назидава. Тези "неговите" мъдрости съм ги чел в Библията. Там стоят по-добре.

Paulo Coelho. Грешката ми е по-скоро във фамилията. Но нали не съм педант...

"Търговец с мъдрост, и то датираща от хилядолетия". Както каза една позната - "добре сдъвкана". В наши дни хората това искат, някой да мисли вместо тях. И го получават от Коельо /май така се пише/. А той.... печели.

Съгласен със всичко, което казваш. Аз го чета /взимам книгите от познати, не бих си платил за такава... боза/, възприемайки книгите му като издание на "Хумор, сатира и забава". Понякога наистина се наслаждавам. Мисля, че не е за нашия коефициент. Относно житейската мъдрост - Ник Хорнби се представя далеч по-добре.

По принцип, в литературата и изобщо в изкуството не виждам да има нещо ново от столетия насам - като тема или мъдрост, сюжетите или поне това, което е в основата им като мотивация, са общо взето познати.
По-скоро става въпрос за слаби технически умения - слаба структура (от сорта на онова познато ми "теза, изложение, заключение" - ама повтарящо се по протежение на целия т.нар. "роман"), не е добре тия неща да прозират толкова елементарно; не достатъчно богат език - вероятна липса на въображение или страх от експерименти по отношение на езика (за да го разберат читателите, все пак - а не обичам да се подценяват читателите). И - опити за политическа, или по-скоро литературна, коректност - това е май най-дразнещо. Щото розовите романи ги приветствам, но авторките/авторите им не се изживяват като месии.

каквито и причини да ми изтъквате, важен е фактът:
ЧЕТЕТЕ МУ КНИГИТЕ
квото и друго да ми говорите:
ЧЕТЕТЕ МУ КНИГИТЕ
е това е важно за един писател:)

"и умната!"

Аз съм чела три, четвъртата не я издържах, а не съм ги препрочитала. От четенето нещото не става по-добро. А иначе и на Сандра Браун съм чела толкова. Книги от по 100 страници, които четеш за 2 месеца - щото ти се приспива от тях.

ПРочетох две - Демонът и синьорите Прим и Алхимикът.
Инак как ще си съставя мнение, ако не ги прочета. Но не смятам да продължавам. С четенето на неговите книге де. Само се чудя какво толкова важно намериха, че да правят и театрални постановки.

Не претенциозност, а претенционизъм Така се казва стилът, в който се подвизава посоченият от теб, ъъъъъ, автор
Нещо като суха супичка на "Маги" - отваряш пакетчето, изсипваш съдържанието, заливаш с гореща вода и ручаш първокласна мъдрост

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Най-големите антикомунисти познават Маркс до основи. Когато гледаш филм / по кината имам предвид/ и не ти хареса е същото - вече си го гледал, парите ти са дадени.

Писател-наивист.Без собствени инвенции.Крайно подходящ за западния читател и пазар.

Аааа, и за източния (или по-точно южния)? Кво е "западен пазар" - аз в момента се възползвам от един уж "западен" пазар, чак пък стълпотворение за книгите му не наблюдавам (сигурно щот има адски много други). Общо взето, положението е едно и също на всички що годе развити литературни пазари - книги тип "Коелю" се четат - от нормалните хора, от които все пак не очакваме да тръгнат да разшифроват "Одисей", нали? (Това е все пак занимание за "маниаци"). Които харесват Маркес, но на които Фуентес би им дошъл малко в повече.