vupros
15 отговора
1047 прегледа
Re: vupros
Дешифрирането на генома, ще рече, че вече е ясно къде се намира всеки ген кодиращ конкретен признак, бил той нормален или патологичен. Все едно да направиш първата подробна географска карта на света...май не го обяснявам добре...
Колкото до клонирането на човек, аз лично мисля, че вече е направено, но както се видя и с клонирането на Доли (която беше първия клониран бозайник) резултатите засега не са обнадеждаващи. Уголемени вътрешни органи, имунен дефицит и бързо стареене...
Колкото до клонирането на човек, аз лично мисля, че вече е направено, но както се видя и с клонирането на Доли (която беше първия клониран бозайник) резултатите засега не са обнадеждаващи. Уголемени вътрешни органи, имунен дефицит и бързо стареене...
Re: vupros
Taka e v obsti linii, no ne sum suglasen che vsichki geni se znaiat. Dori vse oste se spori za priblizitelnia im broi (nai veroiatno okolo 30 000, no e vuzmozgno ot 20 000 do 50 000). Sravnenieto s geografska karta e hubavo, no po-skoro geografska karta s mnozgestvo beli petna po neia. Vizdash konturite na kontnenti i ostrovi , no ne vizdash kakvo ima v obgrazdastia gi otvsiakude okean (opasni plitchini, techenia, skriti sukrovista). Osven tova samite konturi ne sa mnogo stabilni i imat tendenciata da se promeniat. (kakto mezdu otdelnite individi taka i v genoma na edin i sust individ).
"In umbra, igitur, pugnabimus"
"In umbra, igitur, pugnabimus"
"машинен език"
Всички цъкате на PC-та, така че ще пробвам тази аналогия...
Да приемем , че А Г Т Ц съответстват на 0 и 1 при компютрите. Секвенирането на генетичния материал, означава нищо повече от откриването последователността на тези буквички. Това е все едно да имаме един компакт диск (генома) и от всяка пътечка (хромозома) да изтеглим и напишем на един лист нулите и единиците (А,Г,Ц,Т).
Но има едно но... 0 и 1 не ни дават все още информацията от която се нуждаем, т.е. неможем да разберем от къде започва даден фаил (ген) и каде свършва, какво прави, какъв белтък кодира , с каква функция и т.н.
Затова след завършване на проекта Човешки геном тази база данни от "буквички" се подлага на анализ. Всички знаем , че информацията е огромна, ето защо се използват компютри, и по скоро суперкомпютри. IBM разработва BlueGene, който ще бъде използван точно за това.
Компютърния анализ включва определяне на кодиращи и некодираши области (екзони и интрони). Има критерии според които се определя една област като кодираща и по математически път се дава вероятността за това (няма да се спирам в подробности в/у екзоните). След това се определя рамката на четене и аминокиселинната последователност. После пак чрез компютри се прави теоретичен модел на белтъка, неговата конформация, домени, активни центрове. Това означава много изчисления и страхотна процесорна мощ (използват се 64 битови Alfa и Spark процесори, Unix базирани операционни системи и т.н.).
Ето защо броя на гените се увеличава в публикациите, но с разкодирането на генома нищо не свъшва, а тепърва става интересно!
Да приемем , че А Г Т Ц съответстват на 0 и 1 при компютрите. Секвенирането на генетичния материал, означава нищо повече от откриването последователността на тези буквички. Това е все едно да имаме един компакт диск (генома) и от всяка пътечка (хромозома) да изтеглим и напишем на един лист нулите и единиците (А,Г,Ц,Т).
Но има едно но... 0 и 1 не ни дават все още информацията от която се нуждаем, т.е. неможем да разберем от къде започва даден фаил (ген) и каде свършва, какво прави, какъв белтък кодира , с каква функция и т.н.
Затова след завършване на проекта Човешки геном тази база данни от "буквички" се подлага на анализ. Всички знаем , че информацията е огромна, ето защо се използват компютри, и по скоро суперкомпютри. IBM разработва BlueGene, който ще бъде използван точно за това.
Компютърния анализ включва определяне на кодиращи и некодираши области (екзони и интрони). Има критерии според които се определя една област като кодираща и по математически път се дава вероятността за това (няма да се спирам в подробности в/у екзоните). След това се определя рамката на четене и аминокиселинната последователност. После пак чрез компютри се прави теоретичен модел на белтъка, неговата конформация, домени, активни центрове. Това означава много изчисления и страхотна процесорна мощ (използват се 64 битови Alfa и Spark процесори, Unix базирани операционни системи и т.н.).
Ето защо броя на гените се увеличава в публикациите, но с разкодирането на генома нищо не свъшва, а тепърва става интересно!
...моля теgenomiX/proteoniX :P
хм.. благодаря ти! 
ICQ-то вече ми го имаш. Така... ами какво следва после... Има два големи проекта - Genomics (вече се досещаш какво е това, all about the genes) и Proteonics (съответно за белтъците - да се определи структурата и функцията на всички белтъци; незнам какво точно разбират под всички). Значението и приложенията на тази информация ги отавям натеб!
ICQ-то вече ми го имаш. Така... ами какво следва после... Има два големи проекта - Genomics (вече се досещаш какво е това, all about the genes) и Proteonics (съответно за белтъците - да се определи структурата и функцията на всички белтъци; незнам какво точно разбират под всички). Значението и приложенията на тази информация ги отавям натеб! книжки
ха ха, мейла ли? заповядай! колкото повече приятели толкова по-добре!
Как си с английския? Защото това, което ще ти препоръчам е на английски. Една солидна основа би ти дала книгата Molecular cell biology, която я има свободно и онлайн на: [линк] отиваш на-> books и си четеш.
Друга "култова" книжка е GENES. Няма я свободно в нет-а, но намерих пиратско електронно копие на нея, можеш да я изтеглиш, като напишеш в Google: genes7 filetype:chm
На български сериозна, но вече морално остаряла книга е "Съвременна генетика" на Аяла. По добре чети горните две.
Има още една книжка на български, която също е старичка, но пък много добре и достъпно написана - "Рекомбинантна ДНК".
Как си с английския? Защото това, което ще ти препоръчам е на английски. Една солидна основа би ти дала книгата Molecular cell biology, която я има свободно и онлайн на: [линк] отиваш на-> books и си четеш.
Друга "култова" книжка е GENES. Няма я свободно в нет-а, но намерих пиратско електронно копие на нея, можеш да я изтеглиш, като напишеш в Google: genes7 filetype:chm
На български сериозна, но вече морално остаряла книга е "Съвременна генетика" на Аяла. По добре чети горните две.
Има още една книжка на български, която също е старичка, но пък много добре и достъпно написана - "Рекомбинантна ДНК".