СЛЕД ЛЮБОВТА

След любовта остават телефонните номера, които бледнеят. след любовта остават чашите с гравирани монограми. след любовта остава навикът - бялото вино да се налива в две чаши и чертита да бъдат на една и съща височина. след любовта остава празна маса в кафенето и учуденият поглед на келнера, задето ни вижда с други. след любовта остава на устните металният вкус на несполуката и някакви адреси на квартири, взети под наем от четири до шест. след любовта остава изречението: "Прекрасно изглеждаш, не си се променила с нищо. Обаждай се понякога по телефона. Имаш ли още телефонния ми номр?"
след любовта остават мелодиите, които бавно излизат от мода. остават тайните звуци, любовните цифри, остава твоето място на постелята и страхът да не би някой да дойде.възклицание, оставената слушалка, когато се появи някой чужд глас...след любовта остава изречението: "Ще вляза първа в банята", въпросът: "Нима няма заедно?" и отговорът: "този път не!" след любовта остават съучастниците - пазители на тайните, които вече не са никакви тайни. след любовта остава леко безпокойство, когато пътьом вдъхнеш познатия парфюм на някоя непозната жена. след любовта остават ненадписаните изгледи от Венеция и Амстердам. препълнените пепелници и празното сърце. навикът да се палят две цигари едновременно, фотографиите, направени пътьом, шофьорите на таксита, които ни обичаха. след любовта остава накърнената обич. след любовта остава всичко друго, но не и любов. СЛЕД ЛЮБОВТА НЕ ОСТАВА НИЩО!

Остава онова за което сте се смели... онова за което сте мечтали... остава спомена за време което не е пропиляно а е използвано докрай... остава сладостта от докосването на ОНАЗИ ръка която те е милвала... нима е лошо... нима е нищо... сладкия спомен... горчивия спомен... кои са повече???

Sled luibovta ostavat nereshenite problemi, sled luibovta ostavat priatelite, skoito ne si se vizhdala skoro, sled luibovta ostava razhodka srred prirodata, koiato so pozabravila, sled luibovta ostavat rodittelite i semejstvoto, kakto i rabotata.
Tolkova mnogo ima i ostava mezhdu ednata i drugata luibov ...

sam/a ne znae6 kolko si prav/a.
vlubenite se namirat vyv vakuum sprqmo realnostta.
sled lubovta opakovkata se propukva i vakuuma zasmukva...realnostta.
po4ti se rajdame otnovo.
po4ti proglejdame otnovo.
po4ti...

ВСИЧКИ СПОМЕНИ СТАВАТ ХУБАВИ С ВРЕМЕТО

остава тишината
страхливия въпрос "Защо"
ехото на думи и чувства, които след време се чудиш твои ли са били или по това време си сънувал

Прав си...не остава нищо

No, DeeDee, leave the turbolaser!

Келнерката като видя, че идвам сам взе, че ме хареса и оттам се сещайте

Пролетарии всех стран соединяйтесь!

Първият параграф ми изглежда като "след раздялата" - когато у теб не си е отишла любовта, а тя си е отишла само у другия.

Странно защо заглавието на темата ти ми напомни за един стих Следлюбов...

Може да съм кучка, ама вярна!

След ЛЮБОВТА оставаш ти, богата с всичко онова, което си научила с него, до него, чрез него. По-силна, по-опитна, а защо не и по-добра.

... заличавам го сякаш не е имало нищо ... всичко отива у боклука или се преподарява на некои дето не ги пОзнавам амъ съ мъ пОканили за нещо
... ако е срещна някъде е подминавам сякаш не е пОзнавам ... ъ ако тя реши да мъ заговарва или не и обръщам внимание или се разярявам и е нагрубявам ... аз всичките си стари гаджета ги мразя и ако съ умни няма да праятъ опити да мъ заговарят ... все пак каквото било ... било .... амъ ако чуя да сме съ срещнели някъде за да мъ чуела какво съм правил пОлудявам отвсякъде ... мнОго го мразя това нещо ... все се чудя как да ги отуча тези пачаври,че пОвече нито искам да ги виждам нито чувам ... да си глеатъ себе си мене да ме оставятъ
... но по принцип аз винаги съм готов за тОва заличаване ... пОнеже е държа на страна от любимите ми неща ... и кОгато си напраи мизериятъ и бия шута от раз ... амъ любимите ми неща си оставатъ непОкътнати от въшлива шунда

Хмм... кофти.
Ужасно ми хареса написаното... толкова много ми хареса, че чак ми потънаха гемийте ..... просто ми хареса защото съм го изпитвал но не винаги съм намирал точните думи за да го изразя.

След любовта обикновено нищо не ти остава ..... остават ти разни нездравословни надежди, разни ветрове в главата и много бури в сърцето. В началото се чудиш как изобщо ще оцелееш ....после се ядосваш, че си оцелял...
Любов, нали?!

Хубаво го написа. Нещо не забелязах читав re-пост. Детайлно описано, без да не споменеш как се чувстваш. Господи, все едно сме били заедно, две двойки. Чувствата са абсолютно същите. Без Амстердам и Венеция. Една Прага върши ли работа? Заболява ме сърцето. Нещо отминало, нещо хубаво. Което никога няма да се върне. Сега пък обичам нещо друго. Нещо, което няма как да е мое. То ме съветва да гледам в бъдещето. Там нищо пък не виждам. Трябва да счупя, за да намеря. Ще чупя, щом трябва. Алтернативата ми седи на бюрото. Или ми се обажда по телефона. Дали ми е писнало? Ами да. Кой не иска да е щастлив? Ти не искаш ли? Радва ме как си го написал. Готино е. Аз пък чакам едно къпане. Дори за това си струва да се живее. Някои сме мъртви отдавна. Лесно се симулира живот. Сам те намира и всичко се променя. В това не си приличаме. Аз идвам отдолу, а ти слизаш там. Няма да ти хареса. Както и на мен. Сигурно се залъгвам. Пак съм щастлив. Дори и да се самозалъгвам. Никой не живее вечно. Иска ми се. Дори се опитвам. Не става, приятелче. Защо не ги питаш? Поне това знаят. Нищо, че е на прима виста.
Успех от мен! Пожелай ми късмет. Аз на теб го желая...

От доста дълго следя заредяващите ти постове... има нещо в теб което ме кара да си мисля че те познавам...

Witness the man who waves at the wall
Making the shape of his question to heaven
Whether the sun will fall in the evening
Will he remember the lesson of giving?

Възможно е да се познаваме. Светът е малък. Нещо не виждам много хора напоследък. Просто нямам желание. Виж, че само отговарям. Вече не си спомням откога не съм пускал нещо свое. Не усещам на някой да му липсва. Не, че няма какво. Просто нещо сме на "вие" с желанието ми да поствам. Ближа се по топките. Явно някой ме е ритнал в живота шибан. "Вие как мислите?". Трябва ли всичко, което ми случва и виждам, да плесна тъдява? Поне ми пиши на пощата, като толкова се интересуваш. Само не ми казвай, че не я помниш от някъде. Твърде си скришен, не намираш ли? Излишно. Дори полът ти не знам. Когато се обръщаш толкова открито към някой, поне подхвърли нещо. Анонимен.

Знам ,че след всяка любов има страдание .Остава спомен .Дори времето да се опитва да го заличи той остава макар и вече да не е болезнен.

Тръгвай!
Дори да те боли,
Остани със спомена от вчера,
Носи го , и пази.......
докато не се изпепели

след любовта остава пак любов.Минава болката от раздялата и остава едно чудно чувство тук в сърцето ти. Разделих се с него преди 2 години.И не сме се виждали оттогава/само веднъж за малко/и от няколко дни си мисля пак за него. И ми е хубавоооо ама хубаво и съм щастлива че съм имала късмет да преживея такава близост с такъв мъж в живота си.Днес минах на местата където ходехме заедно и се усмихвам и ми е хубаво и още го обичам.И най-интересното не съжалявам че не сме заедно. Връзката ни е приключила но любовта която изживях с него още я имам.Той ме караше да се чувствам истинска жена, в най-пълния смисъл на думата.Направи така че сега се чувствам 100% жена и вече излъчването ми е на такава. Разбрах каква мога да бъда, да бъда ценена и обичана това което съм. Е това остава от силната любов. Тя ме промени мен самата. Малко ли е това?? За мен е цяло богатство.Обичам те слънце мое и ти благодаря за тази жена която съм сега....

Не е истина!!!

Оставаш ТИ - ти си създаден да обичаш - това не се губи...

завжидам ти блгородно!

Б ъди щастлива!

е да, оставаш, и???
на кой му пука, че оставаш?

... и какво правим когато остане само болката, само тъгата, само чувството, че си загубил нещото, което винаги си търсил, и си го имал, и не си го оценил, и често си постъпвал неправилно, и си я карал да плаче от глупостите ти, и си се заблуждавал, че това, което имаш е вечно твое... до момента, в който всичко се срутва и нищо не остава, оставаш сам с болката и самосъжалението, и очакваш момента, в който всичко ще се повтори, и този път ти ще си 'на място', но моментът не идва и ти знаеш, че никога няма да дойде, защото си я загубил безвъзвратно, защото сега тя е щастлива с друг, а ти ближеш раните си скрит нейде дълбоко, далеч от света, далеч от смеха на щастливите, далеч от риданията на другите като теб, далеч, далеч в самотата ...уф гадна тема е това.... чудя се дали любовта не означава болка...