Изглед

Коя е любимата ви гледка от прозореца на вашия дом?

За мен...
Един последен етаж. Не този точно отсреща, където гол мъж си мие краката на кухненската мивка. А онзи на хоризонта, под който се виждат само керемиди, а над него – небе. Изглежда като спомен от море.
Една малка част от стената му е боядисана в зелено като белег, по който ще го позная. Ограден е от широки тераси без покрив като бряг, на който се пече слънцето и хвърчи пране.
Бих искала да отида там.

Няма нищо по-подходящо от момента.

От прозореца на последния етаж се вижда всичко, но моят не е толкова във висините. Все пак не се отделям от земята, по която бродя. Не обичам да надничам в чуждите прозорци - там няма да видя нищо интересно, което би ме заинтригувало. Често рея поглед по покривите и над тях. Обичам небето през пролетта. По него има повече бели пухкави облачета в различни форми и гледайки ги по-продължително могат да ти разкажат приказка като сменят бавно формите си и плъзгайки се едвам-едвам изчезват незабелязано. Обичам и светлината, слънчевата. А и топлината, която гали леко през този сезон, не изгаря, няма стичащи се солени капки по кожата, които искаш да удавиш в солената морска вода. Гледам гълъбчета, размахвайки крилата си и свободно летейки. Преди няколко дни едно влезе в стаята ми. Уплаших се, спях. Тук-там иззад покривите се виждат раззеленени върхове на дървета. А цветовете - оранжево-червено като огън, крещящо свежо зелено, убийствено дълбоко чисто синьо, бяло като пух, сиво-черно-гълъбово - толкова невероятно хубава, но естествена палитра. Усещам я и ми става хубаво.

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Връщаш ме с тази тема поне три месеца назад във времето.
Ще ти го разкажа със закъснение ,защото тогава кой знае защо не го написах.
Ето моята любима, която и сега е пред очите ми:
Зима . Една пейка . Една лампа(оцеляла по чудо ),светеща. Всяка вечер, в продължение на няколко месеца, две момчета (на около 14-15 години) с часове стояха и разговаряха под моя прозорец. Снегът блестеше на светлината, беше студено, но на тях явно им беше добре.
Сега вече е пролет, пред прозореца ми има много зеленина, пейката отново е там , но момчетата ги няма. Сигурно са тръгнали нанякъде...
П.П. Моят спомен пък е от зимата.

Ето гледка от прозореца в една пролетна вечер...

поглеждам навътре, а всъщност навън.



Nightwish 1999

Sleeping Sun (Four Ballads Of The Eclipse)



Sleeping Sun

The sun is sleeping quietly
Once upon a century
Wistful oceans calm and red
Ardent caresses laid to rest

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night
The truth at the end of time
Losing faith makes a crime

I wish for this night-time
to last for a lifetime
The darkness around me
Shores of a solar sea
Oh how I wish to go down with the sun
Sleeping
Weeping
With you

Sorrow has a human heart
From my god it will depart
I'd sail before a thousand moons
Never finding where to go

Two hundred twenty-two days of light
Will be desired by a night
A moment for the poet's play
Until there's nothing left to say

I wish for this night-time...

I wish for this night-time...


Walking in the Air

We're walking in the air
We're floating in the moonlit sky
The people far below are sleeping as we fly

I'm holding very tight
I'm riding in the midnight blue
I'm finding I can fly so high above with you

Far across the world
The villages go by like trees
The rivers and the hills
The forests and the streams

Children gaze open mouth
Taken by surprise
Nobody down below believes their eyes

We're surfing in the air
We're swimming in the frozen sky
We're drifting over icy
Mountains floating by

Suddenly swooping low on an ocean deep
Arousing of a mighty monster from its sleep

We're walking in the air
We're floating in the midnight sky
And everyone who sees us greets us as we fly


Swanheart

All those beautiful people
I want to have them all
All those porcelain models
If only I could make them fall

Be my heart a well of love
Flowing free so far above

A wintry eve
Once upon a tale
An Ugly Duckling
Lost in a verse
Of a sparrows carol
Dreaming the stars

Be my heart a well of love
Flowing free so far above

In my world
Love is for poets
Never the famous balcony scene
Just a dying faith
On the heaven's gate

Crystal pond awaits the lorn
Tonight another morn for the lonely one is born


Angels Fall First

An angelface smiles to me
Under a headline of tragedy
That smile used to give me warmth
Farewell - no words to say
Beside the cross on your grave
And those forever burning candles

Needed elsewhere
To remind us of the shortness of your time
Tears laid for them
Tears of love tears of fear
Bury my dreams dig up my sorrows
Oh Lord why
The angels fall first?

Not relieved by thoughts of Shangri-La
Nor enlightened by the lessons of Christ
I'll never understand the meaning of the right
Ignorance lead me into the light

Needed elsewhere...

Sing me a song
Of your beauty
Of your kingdom
Let the melodies of your harps
Caress those whom we still need

Yesterday we shook hands
My friend
Today a moonbeam lightens my path
My guardian




Numquam sapiens irascitur.