депресия

моля за съвет
изпаднах в депресия
нищо не ми се прави, не ми се живее, вси4ко в живота ми се струва безсмислено...и това е (може би) защото изгубих илюзията, 4е любовта ми към един мъж е споделена...не 4е при4ината за депресията има зна4ение
е, какво да правя?
може ли въобще нещо да се направи?
благодаря на тези, които ще си направят труда да отговорят

Най-важният върпос е от колко време се чувстваш така?
И друго. Не ти се прави нищо, а правиш ли нещо? Или си изоставила нормалния си ритъм на живот? Храниш ли се например? А спиш ли? А ходиш ли на работа?

Разбира се,4е може да се направи неЩо,стига да си отговориШ на едно въпрос4е:ИскаШ ли ве4е да излезеШ от това състояние или искаШ само да си попла4еШ на не4ие рамо?
Няма неразреШими проблеми,когато има желание за разреШение.

Ако сама не успееш да си внушиш, че животът продължава и не се е променил особено от това, че Х не споделя твоите чувства, то има един велик лечител на всяка болка - Времето. Повярвай ми, че един ден ще ти е чудно как си могла толкова да страдаш. Този ден не е близо, затова пък със сигурност ще настъпи. Зная, че това в момента никак, ама никак не те успокоява. Рецепта няма. Всички минават оттам и уж добиват опит, но всеки път, когато отново се случи / а то се случва неведнъж в живота/ ни се струва, че тогава е най-страшна болката, че никога не е била така силна. Дълго време ще ти е чоглаво, но не можеш да стоиш така и да чакаш кога ще ти мине, че да продължиш да живееш като преди. Опитай се полека-лека да се насилваш да вършиш нещо, то няма да ти се върши, но просто почни. И приказвай, приказвай с някого за това, така ще можеш да отлееш малко. Кураж, ще мине, сигурна съм!

По-добре сам, отколкото зле придружен!

важно е да си приятел със себе си...

от любовта не може да се откажеш, но от живот с някого - да.
виж от живот със себе си няма защо да се отказваш , това че се отказваш от живот с някой друг не е причина и логическа връзка да почнеш наред... ти си важната, а поради всичко това изглежда и човек който е интересно да бъде намерен...

успех

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

ако наистина е депресия всякаквите съвети, които ще ти дадат тук (както предполагам), няма да свършат работа. щото психотерапията, а най-паче опитите да се справиш като "се стегнеш" и тем подобни доникъде няма да доведат.

без антидепресанти не става.

IMAGINE...

Мисля, че те разбирам. В момента ти е трудно да откриеш смисъл дори и в приятните (доскоро) за теб неща. Вероятно вече си опитала да отвлечеш вниманието си с любимо четиво...и някъде още на третия ред, някоя дума, реплика, описана реакция,...са провокирали уж невинна асоциция, която те е върнала в изходното положение, от което си пожелала да избягаш...Любима музика? Още по-зле - имаш чувството че се задушаваш, всичко ти напомня за въпросната личност, за липсата, за горчивината от изгубеното...Съветите да потърсиш радост в обикновените неща около теб, те изпълват с раздразнение...
Но помисли - дали не си допуснала да бъдеш "обсебена" от личността на другия до степен, че си загубила връзката с Аз-а си, дали доброволно не си проектирала собствения си "център" в човека отсреща, като неусетно си се лишила от опорни точки вътре в самата себе си?
Поразрови се в представата си за собствената си личност? Дали пък няма да откриеш нещо, което си искала да направиш (макар и още в детството си), но си се страхувала и си го потискала с години...Дали пък няма да си спомниш за някой порив, на който тогава не си обърнала достатъчно внимание...
Опитай се да го направиш сега. Единствено заради себе си. Дори и да ти изглежда несериозно. Направи си подарък, като угодиш на подобна "детска прищявка".
Чувстваш се необичана. Ами започни да се обичаш. Единственият човек, който е в състояние да те обича и разбира безрезервно си самата ти. Заеми се да опознаеш и обикнеш този човек, ухажвай го...Не е лесно, но ако посветиш времето си, ако пренасочиш енергията си към това, постепенно ще се почувстваш по-добре.
На първо време започни да се усмихваш в огледалото (ама не реви и не се самосъжалявай). В началото е трудно. Постоянствай. После започни да се усмихваш по-често на хората около теб...и виж какво ще стане.
Експериментирай със съвършено непознати за теб неща. Ако никога не си слушала jazz, пробвай, може да ти хареса. Ако се чудиш какво толкова им харесват на "Linkin park" - купи си CD и провери..........

И моля те, игнорирай всяка мисъл, че не ти се живее.

Мисля, че си права, Джейн. Депресиата би могла да бъде и много сериозна диагноза. Но аз, в случая, приех това повече като "невинно" заглавие на постинг. Интуитивно си помислих, че става дума за зов за помощ по повод любовно разочарование, апатия и пр. Дано да не съм сгрешила.
Пък и кой би се надявал на нещо повече точно тук? Нали става дума за най-обикновена взаимопомощ на ниво "обмяна на житейски опит".

не ми се прави нищо, но "бутам" ежедневието, ама без капка желание...
е, зна4и не съм 4ак толкоз зле...
но ме е страх да не потъна още пове4е, понеже то е като вълни - изведнъж се влошава и светът ми изглежда адски безсмилсен и самотен. моят свят, де...

е, там е работата, 4е даже и желание нямам да "излизам" от това състояние, защото не мога да "видя" друго възможно състояние, сигурно зву4и отка4ено,а ма просто не мога да си представя 4е мога отново да съм щастлива...

Спокойно,изобЩо не зву4иШ отка4ено
На всеки от нас може да се слу4и да изпадне в объркване.
ЗаЩо си сигурна ,4е състоянието,в което си е ДЕПРЕСИЯ?
ЗнаеШ ли ,4е е сериозна диагноза,която се поставя от специалист?

благодаря за съветите, да, сигурно след време вси4ко ще изглежда разли4но, ама сега ми е толкова тъжно, все едно въпросният 4овек е бил и е целият мой свят...

хей, Кръг, не знам дали съм интересен за намиране 4овек, заради тези мои несподелени 4увства сега така съм обобщила нещата, 4е вис4ко е само 4ерно, т.е. аз в о4ите на другите се виждам толкова ненужна, абе тези 4увства предполагам 4е не са истината, но като ги 4увствам и ми е трудно да се дистанцирам. Т.е. да си кажа - да , 4увствам 4е не ми се живее, но истината е 4е животът продължава и е хубав (дали?!!!), 4увствам 4е не мога да бъда щастлива без 4овека в когото съм влюбена, и следователно никога няма да бъда щастлива , ох, абе кофти работа.
И ей това е, 4е ми е трудно да съм пиятел на себе си, даже май се мразя
и аз не знам....

и аз не знам какво е, може би не е баш клини4но изразена депресия, но определено има много тъга, безнадаждност, липса на желание за каквото и да е ( но огладнявам и ожаднявам 4ат-пат) и светът и живота ми ми изглеждат ужасно и безнадеждно.
Оба4е не искам да пия антидепресанти не знам защо, но хи4 не искам...но ми е хрумвало да изпия МНОГО антидепресанти, ама няма да го правя, надявам се...

благодаря за съветите, надявам се да събера някакси сили да пробвам нещо
да, май аз изгубих себе си в това влюбване...
и сега ме няма

мдаа, изпозлвах думата "депресия" не в клини4ния смисъл май, а по-скоро както се изпозлва от обикновените хора, нещо като синоним на от4аяние, ама много голямо

Прочетох всичко, което си писала до този момент.
Причината винаги има значение.
А възможно е това и да не е единствената причина.
Ти много точно описваш състоянието си, не е нужно сега да свиваш всичко до "отчаяние, ама много голямо".

Виж, много пъти тук е говорено за депресия.

Симптоми на силна депресия

Не всички депресирани хора имат всички тези симптоми или пък може да ги имат, но не в еднаква степен. Ако човек има 4 или повече от тези симптоми и ако нищо не може да ги накара да изчезнат, и продължават повече от две седмици, трябва да се потърси помощта на доктор или психиатър.

Постоянно тъжно или "празно" настроение

Чувствате се обезнадежден, безпомощен, неструващ нищо, песимистичен и/или виновен

Злоупотреба с алкохол/ лекарства

Умора или загуба на интерес в обичайни дейности, включително секс

Смущения в храненето и спането

Раздразнителност, повече плачене, безпокойство и пристъпи на паника
..............................

има още и ако това те интригува, ако искаш да разбереш повече кликни долу
[линк]

Не се притеснявай да споделиш каквото и да е.
Само че в интернет лечението не върви добре, даже е невъзможно.
Тук можем само да си говорим.

благодаря ти за отговра

като става въпрос за продължителност на симптомите се има пред вид те да са непрекъснати, нали?
понеже при мен фона е от4ание, на който фон от време на време нещата се влошават...., но се притесних по едно време, де.
Което сигурно е хубаво - 4увство за самосъхранение, може би?!

ами и преди ти казах - логика в чист вид... уж нелогичното се харесва и така натам, обаче като се озове човек сред проблемите започва да се стяга, да се връща несъзнателно към разни базови схеми на мислене където се концентрира в най-важното, за да не загуби поне това което е важно, и стига до тази схема да приравнява магията на любовта и на всичко случило се преди с логиката на настоящето и оцеляването -"и следователно никога няма да..." си писала, обаче това ти го казва стегналия се разум който реагира без замисляне е по автоматично с базова логика минава всяка една мисъл...

трудно ще забравиш отново базовите схеми и ще се отпуснеш да живееш нормален, магически и живот където може да видиш и нещо извън схемите и не-роботизирано...

трябва да имаш очите и желанието да търсиш обаче,
иначе ако ще се съзтезаваме с логика се постегни и се приготви още по-добре да срещнеш сериозните логици /като мен/

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Cuddly, здравей!
Надявам се, че днес си по-добре от вчера. Намерила си енергия, за да отговориш на всеки един поотделно. Това ми изглежда обнадеждаващо, независимо дали е проява на куртоазия или просто - убиване на време.
One step at a time!