ТалантИ

Много пъти съм си мислила...
Добреее,труд...постига се всяко нещо с желание, заинатяване , упоритост, предизвикан от някого, най-вече от себе си и...ТРУД!!Евала!Моето уважение...
НО...чистият талант какво е ..Тези,докоснати от него, докоснати от различните му и много проявление, тези,заченати в и с творческото начало...,създаващите души, тези,които по-малко или повече го съзнават,използват,развиват...Таланта.
Те щастливи ли са ?Те ценят ли това,което имат,повече от тези,които полагат неистови усилия да достигнат до резултати..И често вторите първи успяват,хъсът към жадуваната красота не ги убива , а ги прави по -силни и често посяват семенце, от което се ражда хубавост, но..стига ли това?
Аз имам такова наблюдение:
Тези,които имат талант не го ценят достатъчно...те го приемат за даденост, не му се радват като богатство,често дори им тежи...Често страдат и от синдрома на Салиери-достатъчно талантлив за да осъзнае своята посредственост...Тези,които имат по-малко от всички таланти са най-нещастни, ако са и наказани с перфекционизъм...Нещастни радетели за съвършенство!!!Достатъчно наясно ,че това е невъзможно в този свят!!!А и разкъсвани от всички посоки,от всички светлини на един талант към друг, че към трети...къде по-напред да огрееш в себе си?Тези, които просто имат нещо, за което не са се борили , не са страдали над опитите си да творят красота , а просто я могат, просто я умеят...те не са щастливи от рожбичките си...или по -точно..блесва бърза искрица радост, стане ти топличко за малко, усмихнеш се на някое вдъхновенийце и....пак те поеме животът, със сивотата си...Разкъсаният талант е безкрайно тъжна картина,пропилян в своята неконцентрираност.И често повехнал от собствено неудовлетворение закърнява...С помощта на всякакви извинения...Грехота!!!!!
Тези,които се борят с труд да постигнат творческото и естествената елегантност, красота и финост на творбата...по-щастливи ли са от докоснатите с крило ,надарени мързели?
Те постигат резултати и изпитват страданието и радостта по пътя на красотата, по пътя на развитието , НО...дали резултатите са дарба?Плавни ли са те или грапаво сгобени пак са съвършени?
Зависи-кой ще ги оценява,кой ще ги вижда, чува , одобрява ,приема...До къде ще доведе резултатът и кого..Ще подеме ли друг въгленчето, за да лумне пламъче?
Всеки сам си е най-жестокия съдник...
И за талантливите , и за работливите, и за уважаващите себе си перфекционизмът е най-голямото наказание,но и най -финия филтър..Дори ако те прави безкрайно нещастен и наказан да не умреш щастлив и доволен от себе си...пак си заслужава да поправяш, развиваш, създаваш красотата към Красота.
Та...трудът талант ли е?
Кое нещастие :дар-талант/И или труд,желание,хъс към красота предпочитате и ви застига,дори и да не го предпочитате?
Изобщо..говорете ми...аз талантливо ви слушам..

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Ми стара истина - много работа, без капчица талант не може да роди красота.
Талант всеки има, дори и да е дребничък, мъничък, безгласен, при такъв талант е въпрос да намериш момента, в който твоята тема в живота (по един израз на тонди) да съвпадне с темата на твореното от теб... тогава може да се прояви дори онова мъничко, което го имаш... дори ще се прояви с по-ярка красота от тази на "талантливите", сигурна съм в това. Изстрадано. Силно. Това се усеща от възприемащите. Но темата с възприемането, оценяването е много по-обширна... Перфекционизма за съжаление е болен опит да извлечеш от таланта си повече отколкото той може да ти даде, вместо да му се радваш такъв какъвто е и в моментите-фойерверки ... Наскоро даже си обсъждахме нещо с един съклубар, и смятам да се съглася с него, че перфекционизма е липса на спонтанност, поглед обърнат назад, вглъбен, самозатворен, затворен... затвор-ен. Аз за себе си мога да кажа, че рядко изнасилвам талант-а/-ите си - когато го направя, спокойно хвърлям резултата в кошчето. Хваща ме яд малко само, но то е само за момент.

Ми... според мен всеки един човек има в себе си потенциала да развие всички таланти на света Някои вече имат едни таланти развити до някаква степен, други пък имат други таланти, но важното е че всички потенциално можем всичко Същото е и с човешките качества според мен. Примерно някои хора се учат с години на състрадание. А малкия например никога не е бил учен на подобно нещо от мен, а едва проходил и преди да проговори, вече много ясно демонстрираше това качество и винаги на място. При него това качество е развито, но той ще има да развива други. И така

Иначе, наистина е жалко да забравим да се радваме на това което вече имаме

Също така обаче, смятам че на неразвитите качества и таланти, трябва да се набляга не по-малко отколкото на вече развитите в една или друга степен. Просто би било жалко, да развиваме само една страна от потенциала си, а друга да занемарим

оф два пъти го повторих това жалко сега станаха три

А какво е талантът без емпатия и експресивност? Според мен - неразбрана/ненасочена енергия... (енергия, не енергия;)... дали можем да нарисуваме картина ако не различаваме цветовете?

Не водят ли и "изнасиленият", и неуправляемия талант до кошчето? Макар че, като се замислиш, що добри неща са ли били извадени точно от там...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

А къде оставяш късмета и обстоятелствата, които не можеш да контролираш, за постигане на Всичко

така е...
ТалантИ всеки има..,Талант е и да изживееш живота си ползотворно и с кеф...Въпросът с ползването и развитието на таланта е дали го осъзнаваш, искаш ли да го осъзнаеш или нарочно го криеш/ и от себе си/ и защо..Идеята е да гледаш много дълбоко в себе си/до колкото ти позволява вътъкът и силата в теб да виждаш и нивото за съзнаване на това ,което виждаш/, за да можеш да избираш какво и кога да развиваш, оставиш или просто ,че е загубена кауза и си просто ампутиран тотално от всяка светлина там..Оставяш/макар че не е в твоя власт/ поне на първо време друг да открива топлата вода на таланта си в тази насока, която е в момента губене на време.От това може и да спечели цялото човечество..А и можеш да се възползваш от развитието на таланта на друг за да развиеш таланта си или поне си го осветлиш, а и база за сравнение..Всъщност всеки гледа и вижда сам за и в себе си..Твоят личен ,вътрешен фойерверк не може да заискри пред другите, ти се топлиш първи на огъня и красотата му...Често остава така,твое право е дали ще го оставиш така или ще създадеш плодове, на които другите ще се радват и от които ще се хранят.
Опознаването на себе си и почвата в теб помага и за преценката ти за качеството и количеството енергия, която ще употребиш за развиване на нещо,в което не си толкова добър, или няма да ти донесе удоволствие ,дори и да станеш добър, въпреки ,че всички трябва да си покрием програмата на душата и да и разкажем играта отвсякъде,независимо искаме ли или не -труд,бой/хии/,,страдание, извод от това,успех,извод от това, а като основа талант или сътворяване на Талант от таланта...и независимо дали ще бъдем единствени по рода си в някоя област..душата трябва да е пробвала, трябва да е попадала в различни ситуации....и да се наблюдава и опознава отстрани..
Та..познаваш ли себе си по-добре,ще осъзнаеш и къде,кога и колко енергия да отделиш за развитие на таланта си ,или за работа върху евентуалната си ампутация,или за работа върху уникалните ти ,красиви крака, на които обаче извайваш релеф,или върху присаждането на нов крайник, или поне за проба да вървиш с един крак ,но да си по-силен в ръцете..Пробваш,опипваш, преценяваш мярката ,силата и средствата ...за развитие на себе си , а защо не и на човечеството...
С една дума-Трябва да не се отказваме да развиваме себе си цялостно,дори и да не ни е приятно,дори и да нямаме усет,че има смисъл, дори и да е трудно...Защото апетитът идва с яденето...със задобряването откриваме и таланта си и докъде ЕВЕНТУАЛНО! може да ни доведе той..Просто трябва да сме сто процента раздадени и концентрирани в процеса на развитие и осъзнаването му и експериментиране с резултатите за по-добри резултати..Бавно става, но ..пък трябва да гоним върховете си...
Също така трябва да не изоставяме даденото ни ,защото наистина е грехота да го оставим да му ръждясат крайниците...
Май е най-добре да се стремим хармонично да развиваме личността си, но....колко от нас го правят?Примерно аз от математика не разбирам и не ми доставя удоволствие...нищо не правя по въпроса и няма и да правя..Вероятно трябва, но аз ще насоча енергия там ,където ми е по-приятно,отдава ми се и съм добра,защото така сме устроени хората..А и в момента математиката не ми е нужна, както примерно правото ,което не ми доставя удоволствие, но тази материя ,която ми трябва си я гоня и се интересувам/която в момента ми трябва/
А перфекционизмът често е и оправдание за мързел...Но и желание да си най-добър и уникален в нещо, което знаеш, че си добър и ти доставя удоволствие..Тоест-желание за душевен оргазъм и достигане на Нирвана ,желание да откриеш Истината поне в тази /хехе/ тема.Но..едно е перфекционизъм като професионализъм-изпипваш и полагаш труд за изглаждане и филигранна точност,друго е капризен перфекционизъм с желание за наготовост.В единият случай-цял живот работиш по таланта си да постигнеш нещо голямо, във вторият-просто слабо и пораженчески отпускаш крила.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

А освен това е така и ,че е ЖАЛКО!,неблагодарно и грехота...
Но и зависи какво наричаш таланти...
Виж отговорът ми до Хела...там съм доста обстойна...Ти засягаш повече живеенето като талант..и изводите за избори от живеенето.То си е точно така.
Но аз исках да наблегна върху дарбите, върху творческото, върху красотата..,върху хуманитарните дадености за радване от и на...
Това ,което си казала го мисля и аз и то точно така...важи за всички видове и проявления на таланта.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

от своето,чуждото и световното кошче си е също Талант!

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Права си, но и Грешиш...
Според мен Чистият талант свободен и неподвластен...Талант за талант..той диша сам по себе си ,свободен и живеещ за да създава независимо от никой,независимо от настроение,независимо от нищо...Чиста красота и съзидателна сила!!!Само трябва да я усетиш и ТИ да и се подчиниш...просто да си оръдие на това,което бушува в теб..То те владее и те изпълва и е там за да се прояви по всяко време и всякак..ако не в една форма,то в друга...
Другото..това,за което пишеш и си права е просто талант.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Всичко?
Късметът и обстоятелствата са оправдание...
А и зависи накъде си тръгнала и какво искаш да постигнеш...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

ама аз и тях имам предвид

Талантът е пламък, искра. Или го имаш, или го нямаш. Ако го нямаш, не можеш да го запалиш само с труд, ако ще и цял живот да се блъскаш. Талантът е наличие на идея, на много идеи. Трудът с талант е творчество. Трудът без талант - занаятчийство.
Можеш да унищожиш талант, също както можеш да угасиш пламък. Можеш да го доразвиваш. За околните е дарба, за самия теб - проклятие, защото не можеш да избягаш от него. А ако все пак успееш да го потиснеш - обричаш се на нещастие.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

това май беше ...пантеизъм?

"перфекционизмът ... -желание за душевен оргазъм и достигане на Нирвана ,желание да откриеш Истината поне в тази /хехе/ тема"

Истината или я имаш или я нямаш, когато я нямаш, и си несигурен в себе си - си по-склонен към перфекционизъм. Перфекционизмът има малко общо с развиването на таланта, можеш да развиваш и без да си перфекционист... представи си - искам да имам глас като на Павароти. За мен той е пърфект. И кво - да стана перфекционистка? Абсурдно, нали?

Омешваш несъвместими неща - перфекционизмът и несигурността са взаимноизключващи се :) Перфекционизъм ~ перфектна имитация на Павароти. Несигурност ~ няма оценка на сътвореното/направеното... и не знаеш дали си постигнал нещо или не...
Когато истински искаш нещо, дали не искаш да се получи възможно най-добре?

Ми незнам...за мен таланта е дарба.И ако не притежаваш дори и частица от нея и всичкия труд на земята да хвърлиш,пак няма да постигнеш желаното.
Говоря така крайно,защото имам собствен пример:Аз не мога да рисувам.Но познавам художник,който е способен да нарисува и мислите ми без да съм ги облякла в думи дори.Възхищавам му се съвсем искрено,обожавам това,което рисува!Много пъти съм искала да мога поне една четвърт от неговите творби да изобразя...Но,уви...ако ще и с години да не пусна четката...може би ще успея да запълня платното,но никога няма да е същото.Защото освен дарбата,той е вложил и нещо от себе си.А аз не притежавам,неговото себе си.

Няма значение дали е талант или плод на упорит труд,трябва да удовлетворява най-напред създалият го,защото какъв е смисъла да се изнасилваш душевно.Въпреки че,всичко е малко относително.Ако имам нещо като даденост едва ли ще му се радвам толкова,отколкото,ако се трудя упорито и накрая го постигна.

Противореча си,но така ги чувствам и виждам нещата.

Не е така - перфекционизмът е страх, че не правиш нещата както трябва, несигурност един вид. Ако си сигурен в себе си си доволен дори и ако това, което правиш не е най-доброто, но ти знаеш, че не е най-доброто, и можеш да продължиш да развиваш... докато достигнеш СВОЯ връх... перфекционистът е нещастен при всеки неуспех, неперфекциониста си казва - нищо, следващия път ще се опитам да стане по-добре. Това исках да кажа.

"Когато истински искаш нещо, дали не искаш да се получи възможно най-добре?" - да, възможно-то най-добре

Дракулке, ти си щастлива жена. Благородно ти завиждам, че мислиш така.... късметът и негативните (а може и позитивни) обстоятелства са оправдание....
Дано никога не осъзнаеш, че много неща не са в нашите ръце....

Не :) Най-характерните черти на перфекционистите са гоненето на идеала, (неаргументираната) вяра, че го достигнат, и отрицанието на вси други ценности... т.е. сляпата увереност и сигурност. Това което класифицираш като перфекционизъм, е ниско самочувствие... което си е яка пречка за вси дарби и таланти...
Всички са нещастни при своя неуспех - и перфекционистите, и не~ само че едните казват "ще опитам", другите - "ще го направя по-добре"?