плача......

Не знам дали трябва.
Или може би е съвсем естествено да тъжим, когато нещо ни напусне.
Съжалявам, че ви занимавам с мен, папагалката ми умря тази нощ. Как ще отида на работа, как ще се усмихвам на децата. Дали птиците умират по-спокойно? Дали душите им отлитат или и те умират в самота като хората......Да беше болна, щях да съм подготвена психически, но тя...нама значение.

Ужасно съжелявам миличка! Аз имам кученце, което вече е много старо и не мога да повярвам, че някога ще си отиде, че ще се събудя някоя сутрин и тя няма да дойде да ме поздрави...

Любимая, таких как ты, не было, нет и не надо...

в такива моменти си мисля с още колко неща има да се разделяме и още колко има да плачем...

ше ти изпратя една силна мисъл усмихната до ушите - кажи когато ти се отрази на лицето

Когато си обичал/обичаШ нещо, то е оставило нещо хубаво и скъпо в теб,което никога и никой не може да ти го отнеме или умре...
Пази го и се усмихни на спомена.
Всеки ще умре, НО..докато това стане /МУ /се радвай живо, за да остане такова и след смъртта.
Животът не са дните ,които са минали , а тези ,които остават./и като спомен/
Така че..помни си любовта и я топли в сърцето си, но винаги има и нещо друго, което пак ще обичаш, не по същия начин, но..може и ПО-..Просто имай обичта си в теб и я насочи към нещо ново.
А днес може да си купиш цвете/ в саксия,живо/...красота, продължение на папагалката ти.
Знам,че съвети може всеки да дава и сега ти е безкрайно тъжно и не ти се слуша нищо , и не ти се иска да си силна..
Затова не ме слушай,поплачи си, потъжи си..всеки има нужда от това...
И..когато ти олекне, и си решиш,че живота продължава...пак се върни към смисъла на казаното от мен..Разбира се ,ако поискаш.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

По моему... той вече е на свобода... прекарал е живота си в клетка (затвор) и едва ли е знаел за света около него... приемни, че е отишъл на по хубаво място. И друго... папагалката не е била твоя.

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

В папагалчият рай.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Ти имаш кученце... сигурна ли си че е твое? В нас имаме котки, живял съм с котки, но никога не са били мои.


Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Влюбила се е в някой врабец, кацнал на прозореца, и като е отлетял, тя...

Мое си е- вече тринадесет години си го гледам. Живее с цялото ми семейство естествено и всички я обичаме, но между нас двете има изключителна връзка и предимно аз се грижа за нея. Тя от своя страна се грижи за мен- когато ми е тъжно и плача /в което и време на денонощието да е/ е способна да прави с часове магарии /скача, върти се, прави разни маймунжалъци/ до момента, в който се усмихна.

Любимая, таких как ты, не было, нет и не надо...

Мдаа...много си прав.Лошото е,че тези неща не помагат много в мъката,дори и да си ги осъзнал.

Спомням си,че като се разделих с кучето си щях да умра(във всякакъв смисъл).То не умря,просто видях,че да държиш немска овчарка в апартамент е мъчително и за двете страни.И въпреки че,решението да я подаря на някакъв овчар в едно селце беше изцяло мое(и знаех,че там тя ще живее много по-добре)пак не ми ставаше по-леко и не ми пречеше да ходя с червени и подути очи месеци наред.

Не е твое, това че живеете заедно не значи че е твое. Не може нечий живот да е твои, кучето е живо, носи душа, нали така? То си е личност за това не казвай, че е твое. За някой пръстен, маса, стол може да казваш, че са твои, но не и за жив организъм.

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

птиците умират сами, като хората да...
вътре в теб тя обаче ще живее вечно, можеш да избереш да не я забравяш...

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

ма ти си станал много романтичен...?

Много съжалявам
Аз като малък имах два бесни хамстера (Фред и Барни) и много си ги обичах:)Една сутрин,като ставах за училище видях,че са се сгушили в ъгъла на аквариума и не шаватпрез нощта са умрели.

Два дена ривах и на училище не ходих,толкова ми беше мъчно,че родителите ми веднага взеха котенце,за да забравя любимите ми хамстери.И като всяко хлапе бързо се привързах към новия домашен любимец:)
Кръстих го батко Шанса,защото само за една седмица два пъти пада от терасата на апартамента и един път се загуби по стълбите на блока:(
(разбира се,оцеляваше:)
Всички много го обичаха и глезеха,но виждах,че коте в апартамент не може да се гледа.Животинчето все искаше да излезе навън и винаги при отворена входна врата си 'палеше кашона'.
Много ме болеше да го гледам как иска да излезе на свобода,а всичко го спирахазатова го подарих на баба ми,която живее в къща с голям двор (на село).
Изключително трудно ми беше да се разделя с котето,но знаех,че го правя за негово добро.Природата е естествената му среда,а не четирите стени между които бе затворено.
От тогава си нямам домашен любимец,защото не мога да затворя в апартамент котка или куче.А и много лесно се привързвам към животните,а раздялата я понасям тежко.

Щастието събира приятелите, нещастието ги сортира

И аз така.След кучето пробвах с риби,ама не ги заобичах нещо както трябва.Ми...нито можеш да ги гушнеш нито нищо.Плуват само и гледат тъпо.И в крайна сметка се отказах от животни в къщи,точно заради привързването и болезнените раздели.

Да, не беше моя, беще на семейството. Когато човек каже "моят мъж, моята баба, моето куче" и т.н., съвсем естествено е, че не ги отъждествява с предмети. За предметите не ми е мъчно.
Между другото има няколко варианта: да се родиш в клетка, да се родиш сред природата и после да живееш в клетка, да живееш сред природата. Не мога да пусна папагал роден в клетка, ей така, за да не му мине живота затворен. Нали веднъж около половин ден изкараха в междублоковото пространство/имах две Корели/, та ги гонихме като побъркани. Как си ги хванахме ние си знаем, много е дълго за обяснение...
Твоят въпрос, по-скоро мнение, ме навежда на друга мисъл-трябва ли човек, който се е родил абсолютен инвалид, недоразвит умствено, или който е станал такъв, да бъде подложен на ефтаназия или само защото се е родил или е станал, нищо не може да се направи. Това изречение се появи така:... той вече е на свобода... прекарал е живота си в клетка (затвор) и едва ли е знаел за света около него->при човека подобна ситуация->това по-горе.

Много ви благодаря за подкрепата, мисля че вече се окопитвам. Една приятелка вчера ми се обади, за да ми съобщи една много тъжна новина, и въпреки че за нея беше трудно ми каза:" Пожелай й само хубави неща и да си лети спокойна и щастлива, мисли позитивно "
Какво да ви кажа? Някои хора са 100% човечни, ако можех да я номинирам за клуба, щях да го направя !

Въпроса ми бе точно за папагалката, а не за описания пример с човека... става много сложно. Аз никога няма да имам някакво животно затворено в клетка, независимо каде се е родило. Прото понякога трябва да се поставим на тяхното място... Кои сме за да ограничаваме живота на някой?
Самата свобода почти винаги се е олицетворявала с полета на птиците, най-вече с орела (май тй бе).


Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Не, не си ме засегнала, просто се опитвам да ти обясня, че същество носеща душа не може да бъде на някой. Може би така ти се иска да е, но не... то те приема като част от глутницата, така е с кучатата. Виж, може да твърдиш че е твое, но аз никога няма да го приема, като имам котки какво? Мой ли са? Не не са мой. Ние се грижим за тези животни (домашни любимци) защото искаме да ни обичат... да ни слушат... и т.н.
Не е твоя!!!
А ти на кой си?

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.