Какво е Бог?

Може ли да ви попитам, да си кажете мнението какво е Бог?
Защото тук си говорите за разни преживявания. Но първо трябва да се знае какво е Бог.

Смяташ ли , че ума е способен да даде отговор на този въпрос?

A kato izleze6 izvan tqloto, bez um li si?
Kak togava mu vqrva6, a sega- ne?

Излизането от тялото няма връзка с въпроса който си задала... По време на излъчване, аз съм с ума си, със същия ум с който съм и през деня...

Умът е ограничен от границите, които ние сами сме поставили... мислиш ли ,че някой може да опише нещо което е извън тези граници , когато той самия е в тях?
Това няма да е абсолютно точно , това е само субективния поглед на човек , който се опитва да опише абсолютното ... мисля , че не е възможно ,освен ако не се задоволиш с някаква мъничка представа , но тя пак ще бъде ограничена от границите на този който я измисля.

Значи единствената полза от това упражнение за излизане извън тяло е, че осъзнаваш, че ти не си само тялото. Но ума си е същия.
Това осъзнаване може да имаш и докато си в тяло. В другия случай се подлагаш на излишни опасности.
Исинското осъзнаване на Бог можеш да имаш само когато си в земно тяло.

Ти си права, че "Това осьзнаване можеш да имаш и докато си в тялото".

Що се отнася до следващото ти твьрдение, че

"Истинското осъзнаване на Бог можеш да имаш само когато си в земно тяло",

за да сме сигурни в него, трябва да видим всички вьзможни опитности, които можем да имаме извьн тялото, а това не е лесна работа, нали?

И си сьщо напьлно права, когато казваш, че като мислиш, ти си вече извьн тялото си. Това е така и когато спиш.
Така че фактически всички ние имаме такива опитности извьн тялото.

Обаче основният ти вьпрос е много труден за отговор.
И наистина, както пише mountainlake, при него има голям проблем:
защото Бог е безкраен, а нашето сьзнание е ограничено.

Подобно на това, както в училище учениците учат числата
1, 2, 3, и т.н. и обикновено нямат големи проблеми да си ги представят, да ги разберат тези числа.
Обаче в горните класове се стига до т.нар. число "безкрайност",
което го означават с една такава "легнала осмица",
за което е доста трудно да се получи каквато и да е, освен смьтна представа.
И "действията", които се вьвеждат с това число са странни:
например
безкрайност + число = безкрайност
безкрайност * число = + или - безкрайност

Единствено нулата има странности от подобен вид,
и интересно е, че там сьщо имаме подобни проблеми да осьзнаем,
например кои са най-малките градивни части на материята.

Интересно сравнение дава Йогананда в своята книга "Автобиографията на един йога". Той казва: ти се опитваш да разбереш Бог чрез твоето сьзнание, обаче това е подобно на това да побереш един океан в една чаша.
Трябва да разшириш сьзнанието си (своята чаша), за да можеш да вьзприемеш необятния Бог (океана).

И това е една важна задача за духовно тьрсещия.
А докато постигне тази достойна цел, която ще му даде
невьобразима Радост, Щастие и Любов,
остава му да тьрси проявленията на Божественото
в нашия свят, да ги изучава, разбира врьзката им с духовното,
изгражда понятия за духовния свят и
разширява своето сьзнание.

Излизането извън тялото не е упражнение при мен , а последица от начин на живот...В това състояние, можеш да разбереш много неща, но както казах това е съвсем друга тема. Винаги има опасности... нима докато пресичаш улицата си на сигурно място ,или ако стане земетресение... опасностите са и на физически и на етерен и на астрален и на ментален план, няма значение къде си...

Бог не може да се осъзнае, може да видим или усетим само негово проявление.

.
.
.
.
Бог Е.
.
.
.
.
.

Защо реши, че първо трябва да се знае какво е бог?

Все едно като почнеш училище в първи клас с цел да завършиш висша математика, първо трябва да знаеш какво точно е тя, пък после да мислиш дали да почваш изобщо училище.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

С опити да дефинираме Бог до никъде няма да стигнем. Безсмислено е да се говори за това при условие, че нямаме идея дори за какво/кого говорим. Ако не познаваме нещо, дори не сме сигурни в името му, то тогава всеки разговор за това нещо ще е разговор за нещо друго и реално няма да говорим по темата, която ни вълнува. Пример: Ти не познаваш Петър, но си чувал, че има нещо, което се нарича така, не знаеш дали това е човек, животно, насекомо или елф. Как тогава можеш изобщо да говориш за Петър. Щом не го познаваш може да се окаже, че дори и името му не е Петър, а Стефан да речем, тоест тогава не си говорил по темата. Освен това, може ли човек да говори за качествата на нещо, което не познава? Щом като описваш някакви характеристики трябва да се допусне, че все пак го познаваш, но частично и искаш да го опознаеш напълно, но какво означава да опознаеш нещо напълно? Никога не може да знаеш дали си опознал нещо напълно, защото ти все още не знаеш дали изобщо опознаваш нещото, което се стремиш да опознаеш. Ако задам въпросът "Какво е Бог?", при условие, че знам, че той/тя/то е безкраен, въпросът е безмислен. Нали вече си допуснал, че е безкраен. Какво още искаш да научиш и как ще разбереш, че изобщо си го научил. Единственият начин е да решиш, че има някакви други характеристики и в крайна сметка, при условие, че не знаеш дали търсиш Бог на правилното място, може да се окаже, че всички епитети, с които го наричаш нямат адресат. Отнасят се не за Бог, а за нещо друго. Но никога не можеш да си сигурна, затова и казваш, че е всичко и е безкраен и с това приключваш! Що се отнася до разширяването на съзнанието, за да се разбере нещо, което предварително си допуснал, че притежава характеристиката безкрайност, то отговорът ще бъде - Ако разшириш безкрайно съзнанието си, то ще постигнеш Бог и то по такъв начин, че ти самият ще отговаряш на характеристиката за Бог, която сам си създал. Въпросът е къде е Бог тогава, ако ти имаш неговите характеристики или ще излезе, че Бог е решил да търси себе си, защото не е знаел "Какво е Бог" и в последствие намирайки себе си, разбира, че не е трябвало да търси нищо, защото самият той е Бог. Ако ти станеш безкраен обаче и си във всичко, то тогава възможно ли е и други хора да постигнат Бог? Може ли да има много Богове или всичко е едно, но понеже сме непробудени Богове и не го знаем? Това е противоречие с приетата за даденост характеристика на Бог да бъде всезнаещ. Тоест Бог не е този, който си задава въпроса "Аз ли съм Бог?" . Това е нещо, което не знае отговорът и е нужно да го търси. Излиза, че в момента, в който опознаеш Бог няма да има никакви въпроси! Защото ще бъдеш сравним с "всезнаещото". От тази гледна точка това е началото и краят! Идеята, че човешкото същество е способно да възприеми всички аспекти на божествената природа е чиста проба наивност.
Защото, както казах и пак ще повторя, за да възприемеш безкрайността в нейната цялост, трябва да бъдеш безкраен! Ако пък познаваш аспектите на божествената природа и ги дефинираш като : всезнание, всесила и вездесъщност, то какво търсиш! Ти вече си разграничил аспектите или може искаш да ги почувстваш лично, тоест искаш да бъдеш Бог!

Започнах мнението си с тезата, че е безсмислено да се говори за Бог, а аз самият написах не просто трактат, а безсмислен трактат

vaprosite sa savsem na miasto,
kato izleze6 ot tialoto si ne moje6 da misli6...
niama za kakvo i s kakvo.

"BOG" e aktivno sastoianie na Duha, nito deistvie, nito bezdeistvie

Е, добре. Тогава въпроса е:
Кой е създал тоя свят и теб самия и защо?
Или ако не "кой" - как се появява и съществува света?
-Много прости въпроси, нали? И няма никакъв Бог...

"Кой е създал тоя свят и теб самия и защо? "

От къде следва изискването светът да е създаден (и то от някого)?

Не помня кой създаде света, дори не си спомням как бях създаден аз! Що за странни въпроси?!?!

Има ли значение как е създаден света? Ако знаеш как е създаден света това по какъв начин ще промени света такъв какъвто е сега? Ти примерно може да знаеш как е създаден, но дали и другите хора ще узнаят и дори и да им кажеш дали ще ти повярват? Изобщо каквото и да кажеш за създаването му не може да бъде оборено. Светът беше създаден! Създаден по такъв начин, че да не можем да разберем

Ха! Не как, а кой го създаде и не само света, но и мен и защо?
Това е най-метафизичният въпрос задаван в този форум

Това, което съм сега, не е това, което бях, в момента на създаденето ми! Аз бях създаден и се родих, но от тогава се развивам и оформям като това, което представлявам сега. Всичко, което ще ми се случи и ми се е случило може да е отговор на въпроса защо бях създаден. Ако отговориш защо някой е създаден е все едно да отговориш на въпроса "Какво ще се случи утре".
А дали дори родителите ни знаят защо са ни създали? Може би техният отговор ще помогне да си отговорим на този въпрос!

"Ха! Не как, а кой го създаде и не само света, но и мен и защо? "

Това са коренно различни въпроси. Поне поради тази причина, че ти си част от света и причините създали теб не са причините създали света. Всъщност въпросът е точно в тези причини: има ли ги или ги няма. И ако ги няма, с какво по-лош става света, който не е създаван, а просто си съществува.

"Ако отговориш защо някой е създаден е все едно да отговориш на въпроса "Какво ще се случи утре". "

За целта на създаването трябва да питаш родителите си :) Но едва ли от тази информация ще си извадиш заключение какво ще се случи утре.

"Ако знаеш как е създаден света това по какъв начин ще промени света такъв какъвто е сега? "

Ами любопитството, което е присъщо на хората, ги кара с благородни подбуди да изучават нещо с цел евентуално да го подобрят. Макар че първата, пак съвсем човешка реакция е, преди да го подобрят, да го пробват колко е здраво. Затова не се съмнявай, че ако някога човек разбере как е създаден светът и притежава достатъчна мощ, веднага би опитал дали може да бъде унищожен, пък после (ако има после) ще мисли за доброто на света :))

"Светът беше създаден! "

Твърде категорично твърдение.

prostete, no mnogo ste ograni4eni vsi4ki!
ima taka nare4enite Prosvetleni hora, koito imat otgovo ri na tiq vaprosi
trqbva samo malko da se poraztarsite i da pro4etete

Някой ги е титуловал че са "посветени" или те самите така смятат? :)