Забранения плод

Някога...
Когато бях малък...Стрясках се от забраните на обществото,на родителите си.
После непрекъснато се стремях да премахам бариерите и най-малките пречки
между мен и останалите.
Но винаги остана стремежът да откъсна "забранения плод"...
Кое е НАЙ-ЖЕЛАНОТОи в същото време недостижимо нещо в живота,
явяващо се като ЗАБРАНЕНИЯ ПЛОД.
Някога змията накарала Ева да опита от забранения плод.
Тя разбрала нещо и веднага го предложила на Адам...
Затова ,че престъпили забраната,направили грехопадение и били изгонени...
Случвало се е...
Искали сте и сте опитвали от плода на греха и Вие...

P.S.BBS: Таговете в заглавията не работят :)

За кой от всичките грехове намекваш?

Аз че съм грешен е от ясно по-ясно. На възкресение няма да ти казвам колко пъти ми изгасна свеща...

Знам че си атеист/невярващ/.
Аз просто питам кое от "забранените"неща искаш да си вземеш!
Как чувстваш "грехопадението"...

Всички сме грешни. Не бъркай морския бриз с предупреждението от Горе :)

"се стремях да премахам бариерите"

и аз тъй. Обаче май се престарах. Няма забранен плод. Опитвал съм всичко, което съм пожелал. Още не съм изгонен от рая. Не че се хваля. Малко се притеснявам. Но и се надявам.

Никак не го чувствам.

Аз просто питам кое от "забранените"неща искаш да си вземеш!

Aми от всичко по много!

Когато научих за забранения плод загубих свободата си. Защото се сремях към забраненото. А не към това което искам. Когато престана да ми пука какво е забранено и какво не станах наистина свободен.

Страхотно казано!!! И усещам нещата така.

Много точно изразено. Благодаря

Ми то атеистите са си също толкова вярващи, колкото и вярващите...

Тва ми звучи като древнокитайска поговорка или мъдрост. А наистина ли е така?

Иначе и на мен ми харесва :)

Абсолютно. И са също толкова досадно правоверни. Аз затова съм агностик, щото атеистите ме дразнят също толкова колкото и пламенните последователи на разни идоли.

Имаше стихотворение което казваше това което съм написал в проза ама не мога го намери. Не си спомням източника.

Сега ще издам една лична тайна. Предупреждавам, че е лична инфо и ако я видя някъде другаде извън форума, ще я трия... хихихи. Глупости.

Та все пак: да ви кажа, в какво вярвам.

Начи, тва е малко странна история...

Вярвам в това, че на всеки след смъртта ще му се случи това, в което вярва.

Например, християните ще идат в християнския рай или ад, мюсулманите - съответно там дето ги чакат 1000 девици или квото са си заслужили... За атеистите - пълен и безкраен мрак... Нещо такова.

А аз с моите вярвания... май ще съм на постоянно екскурзионно летуване из всички тия интересни места. За по ден, месец или век... Де да знам.

За тия дето не вярват тогава какво -- сигурно никъде няма да отидат?

Бтв, това също ми напомня на Пратчет, и там има нещо подобно.

Именно - някои отиват никъде, други - някъде... кой в каквото вярва и за каквото се е борил и заслужил.

Не казвам, че е правилна теория. Просто ми се струва такава. Нещо като шперц, който отваря всички врати, обяснява всичко, напасва всички теории...

Знам, че само така ми се струва. Сигурно има сериозни аргументи против. Затова си я пазих за себе си...

Аз за сега фокусирам на живота. Като умра ... тогава ще му мисля ако има с какво. Гледам да не извършвам прегрешения от рода на удрянето на стари бабички с вестник по главата, та да се опазя от ада по възможност.

Гледам да не извършвам прегрешения от рода на удрянето на стари бабички с вестник по главата, та да се опазя от ада по възможност.


Значи все пак се замисляш :)

Всъщност ако във вестника не е скрита оловна тръба, прегрешението не ми се струва чак толкова сериозно.

Силно зависи от вида на вестника - представа си нямаш какви последствия може да причини един петъчен "Труд".


My heart is so damn free.

99-a grija mi e