dedicated to ...

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворена за нас.
Истина е, че не знаем какво имаме, докато не го загубим,
но е истина и, че незнаем какво можем да имаме докато не го получим.

Важно е не само какво казва човек, но и какво мисли и защо го мисли.
От всеки, комуто е дадено много, много и ще се иска.
Не е нужно да имаш най-доброто от всичко, за да си щастлив.
Просто направи колкото можеш повече добро, докато вървиш по своя път.

Не се стремете към красота, тя може да ви измами,
Стремете се към това, което ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да превърнете мрачната нощ в светъл ден.

Когато вратата на щастието се ОТВОРИ се ЗАТВАРЯ друга, но често НЕгледаме много дълго към Отворената врата и ВИЖДАМЕ другата, ЗАтворена за нас.
Истина е, че ЗНАЕМ какво НЯмаме, докато не го ПРИДОБИЕМ,
но е истина и, че Знаем какво можем да имаме докато ГО получим.

НЕ Е Важно само какво казва човек, но и какво мисли и защо го мисли.
От всеки, комуто НЕ е дадено много, много и ще се иска.
Нужно Е да имаш най-доброто от всичко, за да си щастлив.
Просто направи колкото можеш повече добро, докато вървиш по своя път.

Стремете към красота, тя може да НЕ ви измами,
Стремете се към това, което ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да превърнете ЯСНАТА нощ в светъл ден.



ПОРАДИ ТОВА ЧЕ НЯМА АВТОРСКИ ПРАВА СИ ПОЗВОЛОХ ЛЕКА РЕДАКЦИЯ И ЕДИН ДРУГ ПОГЛЕД ЗА НЕЩАТА

Малей ... какви са тези поповни песни и напявания ...

Винаги се стремя, към това, което никой не ми диктува.
Т.е. не обичам някой да ми нарежда.

Затова явно Питонската контра.

Ми това е положението.

Когато вратата на щастието се ОТКРЕХНЕ се ИЗПЪЛВАМЕ С друга ЖИТЕЙСКА НАГЛАСА, но често ХИПНОТИЗИРАНО ВТРЕНЧЕНИ към ОТКРЕХнатаТА врата не виждаме, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ИМА И другИ, отворенИ за нас.
Истина е, че знаем какво иСКАМЕ, НО ДОСТА ЧЕСТО НЕ МОЖЕМ ДА СИ ОБЯСНИМ "ЗАЩО".
доРИ ДА СМЕ го загубиЛИ, ПРЕДИ ДА Е БИЛО НАШЕ, истина Е, че знаем какво Е БЕЗ НЕГО И БОЛЕЗНАНАТА МУ ЛИПСА НИ ГНЕТИ.
Важно е И ТОВА, кОЕТО казва човек, КАКТО И какво мисли и защо го мисли, ЗАЩОТО ДУМИТЕ РАНЯВАТ И ЛЕКУВАТ ДУШАТА.
ВРАТАТА НА ЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОТВОРИ ЗА ТЕБ, НЕЗАВИСИМО КАКВО СИ ДАЛ И КАКВО МОЖЕШ ДА ДАДЕШ. ЛЮБОВТА, ПРИЯТЕЛСТВОТО И ЩАСТИЕТО НЕ СЕ ПОСТИГАТ СЪС СДЕЛКИ ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЕ ПЕЧЕЛЯТ И ГУБЯТ.
НЕ ОТ всеки, комуто е дадено много, много се иска. ЩАСТИЕТО Е И УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ДА ДАВАШ.
В СТРЕМЕЖА СИ към красота, НЕ ЗАБРАВЯЙ ЗА НЕЙНАТА ПРЕХОДНОСТ.
СтремИ се към това, което ТЕ кара да се усмихВАШ, ДОРИ една усмивка да НЕ преврЪЩА мрачната нощ в светъл ден.

Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.

Когато няма нито една врата към щастието, пробий стената с подръчни материали, може и с глава, и си я направи. Това занимание отнема толкова сили и енергия, че няма да ти остане време за оглеждане за други врати, които може и да са чужди, да ти се привиждат, защото много ти се иска да има отворена врата към щастието. Дори да има, тя често е затворена - или не е толкова лесно да бъде намерена. Все пак, когато пробиваш врата в стената, имай едно наум, че можеш да разрушиш нечие щастие, затова бъди достатъчно мъдър да избереш правилната стена.
Никога не се меси в чуждото щастие /и нещастие/, никога не смятай, че знаеш какво трябва другиму, за да бъде щастлив.
Краденото щастие носи само нещастие, щастието, което искаш да имаш на всяка цена, може да ти струва твърде скъпо.
Именно затова е толкова трудно да си истински, а не измислено щастлив.


Лъжа е, че винаги знаем какво имаме, докато го притежаваме. Истината е да се помолим поне за това да го усетим и оценим със сърцето си и въпреки незнанието си да не го изгубим. Защото няма нищо по-жалко от глупец, който оценява това, което е имал или е могъл да има, когато го е изгубил. Не можем да имаме нищо стойностно за нас, докато смятаме, че трябва да го получим на всяка цена, да ни бъде дадено, та дори и с цената на чуждото нещастие.


Не е толкова важно какво казва човек, но е съществено, какво мисли и защо го мисли, макар че това си е негова работа и наистина е твърде важно, но още по-голямо значение има това което прави. Защото за един човек в крайна сметка се съди по делата му. Дори той самият съди за себе си преди всичко по делата си.

Комуто е дадено много, от него наистина много се иска. Но това не означава, че се иска малко от онези, на които е дадено малко. Пък и това, че на някой човек му е дадено много, не означава, че същото не може да му бъде отнето. Затова даденото си е дадено, но друго си е да си го направиш добре сам. И тогава ще даваш много, но когато ти го поискаш и не на всеки, който пожелае да му бъде дадено.

Не е нужно да имаш смятаното от другите за най-добро от всичко, за да си щастлив. Но не е зле да си наясно какво искаш, за да ти просветне какво ще те направи щастлив. А когато имаш онова, което за теб е най-добро, тогава си щастлив, без значение дали твоето щастие е всичко най-добро според останалите.

Просто не прави необмислено добро, докато вървиш по своя път, и това ще е достатъчно. Защото понякога е по-ценно да се възпреш от правенето на добро, за да не те намрази онзи, комуто си го сторил, когато следващия път му се наложи да се пребори със същата мъчнотия, заради твоята добрина.
Иначе прави добрини, но с мяра, тогава, когато усетиш че трябва да го сториш със сърцето си.
Твърде е важно да не правиш злини - за другите, пък и за теб е далеч по-съществено това, да не причиняваш зло. Не случайно е казано: "направи добро - и
го хвърли в морето".

Стремете се към красота, но не бъдете нейни роби, радвайте й се безкористно - и тя ще ви възнагради. Вярно, тя може и да ви измами, но какво от това, няма да е нито първата, нито последната. Поне ще го стори красиво:)

Не се стремете се към това, което ви кара да се усмихнете, просто се усмихвайте и не се вземайте твърде насериозно, защото ще погрознеете. За да се сдобиете с красота, която не е измамна, е нужна само една усмивка. Примирете се с това, че нощта е тъмна, мрачна, а денят - светъл. Не се опитвайте да превръщате мрачната нощ в светъл ден, не се месете в естествения ход на нещата. Дори да не се примирите, това е положението.

Просто се радвайте на живота, приемайте го без страх - без да му поставяте условия и да го вмествате в рамки.
и т. н., и т. н.
Хубава тема.

nice try, така да се каже
Авторските права не знам чии са, не са мои. Доколкото ми е известно, в БГ принципът на авторското право е, че защитава реализацията, а не идеята, така че редакция на текст без присвояване на авторско име не би трябвало да е нарушение - другите думи правят текста друг. Дали различен и колко оригинален е друг въпрос, който няма да коментирам

Интересно. Аз тази контра не я схванах като контра. Даже ми се струва, че lady Love Expert реагира по-остро, отколкото набедената "Питонска контра"
Позволих си да споделя мисли. Изборът да ги прочете и реагира е личен за всеки. Разбира се. Само не виждам нищо нареждащо, диктуващо, натрапващо се в темата ми, а пък ти къде видя нещо такова?
Ще ти споделя още, че лично не се чувствам нито отговорна, нито засегната за чуждите комплекси. И аз като теб ама хич не обичам да ми се нарежда, да ми се диктува какво да правя. Даже смятам, че добре си отстоявам самостоятелността. И не се притеснявам и не приемам лично споделеното от други, ако не е директно отнесено до мен
Ми това е положението.
[целувки със сърчица] - много е сладно

ааа с това аз лично не мога да съглася, че "една сълза прави същият този ден празен и безсмислен"
Не и празен и безсмилен, за мен де.

Благодаря ти.
Мен тази дума "щастие" винаги ме е смущавала повече или по-малко. Първо заради това, че е повече или по-малко неуловима, не е нощо конкретно и точно. И освен това някакси не мога да го свържа с нещо трайно във времето. Просто ако да кажем, човек е щастлив в определен момент, то после идва друг момент и така да се запази щастието в много следващи моменти ми се струва някак... ограничаващо Като някакво застиване, все едно всичко да спре до определено място и край. Даже и да е възможно не ми харесва като идея да няма никак промяна, движение. А пък ако има промяна, нещата са различни и значи и щастието е различно и тогава то не е същото онова щастие отпреди, а някое друго. Някакво такова ми се замотава и въобще ...
Според мен човек е в състояние да усети стойностното, ако не е прекалено голям егоист, защото тогава толкова прекалено се занимава със себе си, че и да има способност да забелязва истинските неща, ги пропуска, защото насочва вниманието си в погрешна посока. Или може би не точно погрешна, но неточна като приоритет. Някак си губи периферното зрение, докато се занимава единствено със себе си.
Ти пишеш, че тамата е хубава, а пък аз виждам тук толкова много теми и жалко, че нямам време да ти пиша повече, а и не очаквах в един отговор толкова много, но ти благодаря!
Аз наистина се раздвам на живота, е понякога по-малко от друг път, но не е страшно даже когато е страшно, защото винаги има после

е може да съм се объркал там с враттите коя се отваря коя се затваря
замотах се там и аз
ми на 180 градуса беше опита да се види картината
оргиналност - не
но различен беше идеята.

Ами и аз го схванах така като завъртане на 180 градуса и определено ми хареса идеята честно

Една сълза и цял опропастен ден?! Немислимо прахосничество Ами ако е от радост? Нещо което ми направи впечатление в сигнатурата ти - и насън ли трябва да се лети прегърнати? Добре че Уфи не се мярка насам че щеше да ме изяде за втория въпрос - а дяволите как летят? Питам само

Hа 2 метра пред мен ходи табелка "Внимание гад! Хапе!"

Мисля че и мен винаги ме е смущавала, може би защото съм забелязала някаква странна зависимост - онова, което е изречено с думи измества реалността, някакво нейно състояние. Знам, че звучи ъъъ, малко странно. Ще използвам по-обикновен пример за илюстрация. Много хора избягват да отговарят "Добре съм" в отговор на въпроса "Как си?" Защото са забелязали - може би именно поради това, че въпросът "как си" е съсредоточил вниманието им върху това, че след позитивния отговор започват да валят някакви дребни или недотам дребни неприятности. Та многото разговори за щастие не генерират щастие, може би защото самото дефиниране на нещо толкова неуловимо ограничава усещането за свобода и пълно изживяване на мига.
Значи, може би по-точната дума е "пълнота".
Както и да е.
Що се отнася до егоизма. Това е направо бездънна тема. Да, разбирам твоята гледна точка, права си. Но ми се иска да добавя нещо, поне за мен, съществено.
Ако човек не цени и не обича достатъчно себе си, ако не е един непатологичен, хармоничен егоист, тогава и той, и всички около него НЕ живеят в по-голяма пълнота. Човек трябва да е максимално центриран, разбирай - концентриран в себе си, за да направи за себе си, и за своето обкръжение максималното.
Както и да е. Темата ти е много хубава, защото даде тласък на мисълта и въображението.
Драго ми беше.


Много, наистина много ми хареса това: не е страшно даже когато е страшно, защото винаги има после

Страхотно е!