Очакването

Днес, отново ставайки рано, рано за работа осъзнах как безвъзвратно живея за очакването.... След поредното мърморене Не ми се ходи в офиса, задължителния душ и всичко останало, което правим, за да очароваме света след като затворим вратата след себе си...разбрах колко ужасно е всичко. Винаги чакам нещо - сега чакам почивните дни, след това ще чакам 24 май, после чакам лятото, после..... и така все пренебрегвам днешния ден и отправям взор към бъдещето с надеждата да преживея нещо много по-хубаво и вълнуващо. Не, че ежедневието ми няма такива неща, просто май си затварям очите за това.
Как е при вас? Но чесно и откровенно, а не това, което ви се иска.... защото всеки мечтае да изживее страхотното настояще, но на колко от нас се случва... Какво значи да живееш в очакване.... не е ли то част от щастието на живота
Мисля си днес да променя малко нещата и да си забраня да чакам почивните дни

Аз мъчително чакам мига, когато ще остана без заеми, та да мога после още по-мъчително да спестя някой лев за моренцето... ако ходя. После мъчително ще се чудя защо пак съм без пари, и накрая мъчително ще дочакам коледа със/без тринайста заплата, а накрая ще черпя за следващия рожден ден със следващия заем... така е.

Не е ли прекалено кошмарно да живееш в очакване.....

Ми, ще видим кога ще ми писне и ще направя нещо по въпроса.

какво ще направиш

Ами живей за момента бе Моти-Смоти
И ще видиш колко по добре ще се чувстваш
Уставяй си хубави спомени, помисли си какво обичаш и ти е приятно да правиш и го прави.


Шампион,Непобедим

което знаеш или очакваш да е хубаво...
Просто си гледай живота и докато чакаш да става още по-добро и интересно се забавлявай ,пробвай нови неща...
А иначе самият път към каквото чакаш там е хубавото и полезното..така е и с празниците..
Ние,хората сме търсещи своите награди и стимули същества, а очакването е стимул.
И аз съм така, с очакванията,защото никога не ми стига хубавото, мечтите,представата за НАЙ..., но...се стремя да живея и докато чакам..Често успявам..Дори и да не го съзнавам в конкретния момент, но изживяното ми помага да стъпя на ново очакване, като със самото изживяване ме е направило щастлива,че имам още сили да се надявам.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Ще тегля една майна на всичко и ще правя каквото си знам, в каквото вярвам, и ще рискувам повече... пък каквото излезе

очакването... на хубавото и на края на лошото :-).
Чакам почивните дни, чакам най-близкия празник - мой или на приятел, чакам телефонно обаждане от хубав човек, чакам срещата с някой, на когото държа, чакам оценка за работата си, чакам някой да си дойде отдалеч, чакам... дори Годо . Няма значение какво - важното е да имам планове, да се надявам на нещо, така се чувствам жива. И това не е статично чакане просто нещо да стане, ами ежедневна борба :-)
Колкото до тук и сега - старая се чакането да е забавно и пълноценно. Все пак трябва да има баланс .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Ама ти очакваш неща,които са сигурни,че ще дойдат.А питаш ли ме мен...1999 очаквах 2000,за да видя края на света с тайната надежда,че като се преродя след няколко века ще имам спомени и ще се хваля на новоизлюпените хора,получи амнезия преди собственото им прераждане.

После заочаквах AC/DC да дойдат в България,понеже един приятел ми пусна тая лъжовна муха в главата.Още ги чакам...дано доживея.

Сега остана да чакам само септември да бъде май.В буквалния смисъл.

Всъщност аз горе написах,че чакаш сигурно работи,но не е вярно.Дори утрешния ден и изгрева на слънцето не са сигурни.

бедното...

Именно за гледането на живота става дума.... живееш си и мислиш - хъм ето в събота ще си живея по-добре, после.... ето ще си живея през лятото на морето.... и така и докато все чакаш нещо да си живееш...
Е, да като дойде събота ще бъде по-добре от сряда например, но на това очакване ли сме обречени

това му е гадното. представи си, че утре не дойде, а ти си чакала, чакала нещо.... ужас

Аз затова избягвам да си представям...въображението ми е способно да роди ужасяващи перспективи за утрешния ден.

Ми..както си го направиш.Затова си го прави най-приятното чакане...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Генерално погледнато, годината ми минава на два етапа - в очакване на Р.Д. и в очакване на Коледа. И двете събития са си празници, и в двата случая получавам подаръци. Ако се замисля почти във всеки месец има по един повод, който да очаквам. Седмицата ми тече от неделя до петък - в неделя започвам да мисля за петък. И така живота си тече, дните си минават...Имало е и случаи, когато съм очаквала с нетърпение да дойде вечерта, защото тогава ще видя някой. Пускайки ICQ-то очаквам даден ник да е онлайн... Найстина глупаво е да искаш минутите, часовете или дните да минават по-бързо, заради нещо или някой, защото тези мигове никога не ще се върнат при теб, но човек нехае за пътя, който извървява, и който винаги има край. Единствения изход е да уравновесява нещата. Например, когато очаквам да замина на море и мечтая денят да дойде по-скоро, за да не ми се струва, че минутите едвам изтичат, приемам че събитието ще настъпи след сесията. А тя винаги е идвала мноооого скоро. Този пример е в минало време, между другото...

Приятелите ми обичаха да се шегуват с мен - на 1 януари сутринта сядаме на масата и първият ми въпрос е къде ще ходим на море, а пък на връщане от морето първият ми въпрос винаги беше къде ще празнуваме Нова Година - та така съм си свел очакванията до минимум:)))))))))
Виж рожденния ден вече не си го чакам, нещо не ме кефи последно време - особено като се има предвид, че скоро ще трябва да премина в друга стая

аз пък не ги чакам непосредствените дни, но те - пак идват. и пак така...

освен ако не се измисли различен ден, сам дали ще се появи? Случая може да създаде много по-добър ден отколкото ние ще си измислим, но първо няма да е зле да почне човек да си следва интуициите и да се измъкне... да си помогне сам, че да му помогне и случая,

иначе първоначалната идея за измисляне изцяло на ден е по-скоро скучна - ако не се намеси истинската случайност , не е същото...

като с мен, днес

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

странно.............. май всички живеят в очакване
прочетох нещо много хубаво днес на Марк Твен - Най-ниЗшето животно - става въпрос за човешката природа............... много е хубаво, ако ви попадне не го пропускайте