Cudna e promislata Bozja

Teodosij Gologanov, (1846-1926) Skopski egzarhiski mitropolit mu pisuva pismo na arhimandritot Dionisij vo Sofija:

Do Negovoto Vseprepodobie, G. Dionisij
Sofija

Skopje, 22 Juni 1891 g.

Predrag mi vo Hrista brate,

Cudna e promislata Bozja, a uste se pocudni patistata negovi. Hristos propovedase ljubov megu lugeto i za nea otide na Krst, a nie lugeto, vo imeto na taa Hristova ljubov, so negoviot najsvet simbol – Krstot, sirime megu lugeto najgolema omraza i gi potisnuvame duhovno i nacionalno ubeduvajki gi deka dobro im cinime. Taka i nasata sveta Egzarhija na celo so blazeniot Egzarh Josif I pravi sevozmozno da go ubedi kutriot makedonski narod deka mu go misli dobroto, deka se grizi za negovata segasnost i idnina i deka saka da go izvadi od temninata na nacionalnoto neosoznavanje i od nego da sozdade sveti bugari. A ne treba mnogu da te ubeduvam, premil brate vo Hrista, deka svetata nasa Egzarhija so svojata crkovna i prosvetna dejnost tuka vo Makedonija vrsi vsusnost najmizerna zadaca, mu go odzema imeto na eden narod i go zamenuva so drugo, mu go odzema majciniot jazik i go zamenuva so tug, za da obezbedi na svojata vlada i svoite bugarski corbadjii da si ja prosirat trgovijata i na tuga teritorija. A kako ova ti ke go nareces, Dragi brate, ako ne novo ropstvo, postrasno od turskoto. Turcite zemaat imoti i zivoti na rajata no ne posegnuvaat vrz negoviot duh. Tie go unistuvaat teloto, no duhot go pocituvaat. A nasata sveta Egzarhija go ubiva ova drugoto, postojanoto. Toa li e bratski i hristijanski odnos?...”
I ova ti go pisav za da ne te cudi moeto poranesno pismo vo koe ti go iznesov moeto mislenje deka nie duhovnicite po poteklo Makedonci treba da se zdruzime i da go kreneme nasiot narod da se razbudi, da gi otfrli tuginskite upravi, da gi otfrli i Patrijarsijata i Egzarhijata i da se obedini duhovno vo kriloto na Ohridskata Arhiepiskopija, negovata vistinska majka crkva. Ne e li krajno vreme da se zapre nacionalnoto dvizenje na eden ist narod samo poradi toa sto edni ja priznavaat patrijarsijata, a drugi egzarhijata, dodeka tretiot mu se poklonuva na muhamed. Ne e li krajno vreme da sopre omrazata megu brat i brat? A kako toa moze da se stori ako ne preku svoja narodna crkva, preku Ohridskata Arhiepiskopija. Jas ke bidam iskren dragi brate vo Hrista i otvoreno ke ti recam: nie Makedoncite nemame tolku maka od Turcite, otkolku od Grcite, Bugarite i Srbite, koi kako orli na mrsa se vpustija vo ovaa nasa mnogustradalna zemja i sakaat da ja rascerecat...
”Centralen drzaven istoriceskij arhiv - Sofija, 176, op. 1, arh. Ed. 595, l. 5-42”

Време е да пише сега на СПЦ

Boris Sarafov vodac na Ilindenskoto vostanie:


"Vo Srbija i vo Bugarija se uste ne ja sfakjaat ogromnata vaznost za avtonomijata na Makedonija i zatoa se borat za da dokazat deka vo Makedonija ziveat Bugari i Srbi. Nie Makedoncite ne sme ni Bugari ni Srbi, nie sme samo Makedonci i nie sakame sloboda za nas i za nasata Makedonija..."

"Sarafov raboti na toa Makedonija da dobie politicka samostojnost. Fakt e deka postoi izvesna razlika pomedju makedonskiot dijalekt i jazikot sto se zboruva vo Srbija ili vo Bugarija, poradi sto postoi zelba dijaletkot na ovaa provincija samostojno da se razviva. Vo taa smisla Sarafov ja dade devizata: Makedonija na Makedoncite!... Ako Sarafov seriozno misli za samostojnosta na Makedonija, nie mozeme samo da mu pozelame srekja vo negovite potfati vo idninata...Ako toj se zalaga negovata tatkovina da dobie avtonomija i ako pritoa gi odbiva velikobugarskite i velikosrpskite baranja, togas toj ja zasluzuva moralnata poddrska od Avstro-Ungarija..."

Дописка за църковния събор на българите в Цариград, поместена във сръбския вестник “Jeдинство”. В него са участвали и представителите на българите от Нишката и Пиротско-нишавската епархии.

Ето какво пише вестник “Jeдинство”:
7.V.1871 година
“Цариград, 7 май. Смятаме, че ще бъде интересно да съобщим на вашите читатели имената на онези български представители, които след 450 години се събраха на 15 март 1871 г. в столицата на някогашната византийска слава и величие, за да се посъветват братски как да уредят своята църква, която допреди десетина години беше заплашена да изпадне в плен на фанариотите; тя и днес страда навсякъде в нещастна Македония.
Представителите, чиито имена ще ви посоча по-долу, навярно на вашите читатели ще се сторят, че са твърде малко, като се има предвид статистиката на българския народ. Това е така, но не трябва да се учудвате, защото нашите братя българи се събраха и измежду многото, които бяха дошли, избраха 32 от най-добрите и за да не излагат на големи разходи общините, решиха всеки един от тях да представлява от 3 до 5 общини. Всички тези лица са преди на делото, някои между тях вече са се отличили на книжовното поле, други на учителското, а има и такива, които най-много са работили за изгонването на фанариотите. Аз ще ви съобщя имената им с изключение на царските комисари и владици: представители на Охридската епархия – Манойло Кюркчи; Битолска епархия – Тодор Кусев; Верешка епархия – Константин Шулев; Скопска епархия – иконом поп Гутов…. Нишка епархия – архимандрит Виктор; Пиротско-нишавска епархия – Коста Даскалов; Видинска епархия – Никола Първанов…”

ИЗТОЧНИК
1. вестник “Jединство”, Белград, брой 102, 19.V.1871 година.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА СЪРБОХЪРВАТСКИ)

Дописка до в. "Раденик" във връзка с българо-гръцката разпра в Охрид и Сяр.

Ето какво пише сръбския вестник "Раденик":
5.VII.1973 година
"Съобщават ни от Охрид, че между българи и гърци се е завързала жестока борба. От всичко, което се случи до сега, се вижда, че българите ще излязат победители. В Сяр е станал истински бунт. Народът в никакъв случай не желае да приеме гръцки владици и ги проклина. Говори се, че жителите от няколко доспатски села са изгонили дяконите на владиката, които били изпратени от Сяр да събират от народа владишки данък. Серският владика, като се научил за това отишъл самият той заедно с няколко заптии да "просвети" непросветения народ. Обаче непокорните славяни се надигнали и замеряли владиката с камъни."

ИЗТОЧНИК
1. вестник "Раденик", Белград, брой 80, 5.VIII.1873 г.
/ОРИГИНАЛЪТ Е НА СЪРБОХЪРВАТСКИ/


В “Сербске народне новине” се съобщава за революционни брожения в Западна България.

Ето какво пише в “Сербске новине”:

“…Смъртта на султан Махмуд и пророчествата, които са се разнасяли по Турско през 1840-те години са предизвикали голямо движение в България, Румелия и Македония – с една дума, навсякъде, където живеят българи (Има се предвид Нишкото въстание /1841 г. Ал. М.)… На всички сърби е било строго забранено да се вмесват в българското въстание; на границата била поставена войска и всякакво съобщение с българите било прекъснато. Това спасило турците, които изгорили 150 села между Ниш и София и след няколко сражения разпръснали главните сили на зле въоръжените въстанници…”

ИЗТОЧНИК
1. вестник “Сербске народне новине”, Пеща, брой 27, 6. IV. 1844 година.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА СЪРБОХЪРВАТСКИ)


В “Србски дневник” за фанариотските злоупотреби и за решимостта на българите да извоюват църковна независимост.

Ето какво пише в “Србски дневник”:
7.VI.1860 година.
“От България. 7 юни… В Аджар българите също така са чествували св. Кирил и Методий. В Пирот на 29 май – неделя – са изхвърлили името на фанариотския владика и вместо него са споменали името на султана и епископ Иларион (Иларион Макариополски Ал. М.). Учудващо е за всички българи, че за подобно нещо няма съобщение в Скопие, Враня, Видин и от още няколко големи български краища…

ИЗТОЧНИК
1. вестник “Србски дневник”, Нови Сад, брой 50, 26.VI.1860 година.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА СЪРБОХЪРВАТСКИ)

Вестник "Србски дневник" съобщава, че българите в Охрид ликуват по повод скъсването с Цариградската патриаршия и въвеждането на български език при богослуженията.

Ето какво пише вестник "Србски дневник":

9.VII. 1860 година

"От България. 9 юли. Великденските събития в българската църква в Цариград навсякъде са предизвикали повече или по-малко впечатление. Няма български родолюбец, комуто сърцето да не е затрептяло от радост, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и дълбок сън и че искат своя йерархия. В Охрид, старата столица на българските патриарси, българите са били възхитени, като чули за постъпката на цариградските си сънародници. Обаче тамошният фанариот Милетий удари на камък и тъкмо поради това принуди народа още повече да обича българската йерархия и не помагат никакви оплаквания на битолския валия."

ИЗТОЧНИК:
1. вестник "Србски дневник, Нови Сад, брой 59, 28.VII.1860 година.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА СЪРБОХЪРВАТСКИ ЕЗИК)

но не те ли смущава фактът, че подкрепа за "македонците не са нито българи нито сърби" идва от Австро-Унгария. Великите сили (а по това време АУ е била Велика сила) винаги са използвали РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ. Много по-лесно се управляват страни, които нещо спорят, нещо се карат помежду си, нещо делят и чрез насърчаване на противоречията се печели "приятел" измежду тях за да се настрои против другите.
Ами съвсем естествено е австроунгарците да не подкрепят едно съюзяване между българи, македонци и сърби, защото при това положение те ще станат по-силни (последните де: БГ, МК и СР). И историята показва че едно такова разединяване поне досега е било правено успешно. Например със сърбите едва се гледаме.

надали някой фиром е чувал за сръбско-австрийския договор от 1879 (мисля беше). в него основната договорка е сърбите да не гледат към босна и херцеговина (която влиза в орбитата на австро-унгария, а 1908 е и анексирана) а на юг към македония. предполагам австрийците са имали сърбия за нещо като южна колония, която впоследствие може да им осигури солун. горе-долу от този момент започват да се появяват разни хабсбургски гъзоблизци, които започват да фантазират за 'македонски славяни' (също като цвиикь). но и на хабсбургите им видяха сметката преку нокь 1919 и измислената им империя отиде в нищото (да не кажа нещо по-грубо ).

империите, въпреки, че от гледна точка на един живот изглеждат вечни, съвсем не са нещо много дълготрайно