Моето раждане

Със специални благодарности към д-р Таня Янакиева и д-р Валентина Григорова....

На 19.04. постъпих в "Св.София" без да зная кога ще ме оперират - същият ден или на следващият.
Ако напиша, че не ме беше страх - ще излъжа. Бях се ошашавила доста здраво, не мигнах цяла нощ / както и предните два, три/, та в този смисъл мисълта ми е, че кое поред раждане ти е - няма значение. Стресът все си е голям, страха и той.
Та така - сутринта с чантето там. Не след дълго се разбра, че на следващият ден ще бъде операцията - отдъхнах си.
Настаниха ме в патологията на 6 етаж - бях в единична ВИП стая / както и по-късно след операцията, на 2 ият етаж където се преместих/.
От мига на самото ми приемане се радвах на особено внимание от страна на целият персонал на болницата. Всички - от санитарките, до лекарите, бяха изключително мили и грижовни.
Същият ден ми направиха нужните изследвания - кръв, урина, тонове, консултации с анестезиолог, с интернист.
Следобяда се отдадох на ядене като за последно и психо подготовка
Бях първа в списъка с операциите за 20 април. Трябваше да ме събудят в 6 часа за подготовка.
Къде ти ! Цяла нощ се бях ококорила като сомнамбул и през час си поглеждах часовника.... В 5 часа вече си бях взела душ, гримирала и стегнала торбата... Стоя и чакам
След обичайните процедури в 8 часа започна операцията.

Със съпругът ми много държахме и той да присъства, но за жалост се оказа доста трудно да му се осигури достъпа при секцио. Има регламент само за нормалните раждания.
Но в крайна сметка той беше там, зад едно стъкло до опрерационната маса присъстваше и мисълта за това ми даваше кураж и сили.
Самата операция беше тежка за мен. По-трудно я понесох от първият път. Родих със спинална упойка, която е с пъти по добра от широко рекламираната свети лазарска комбинирана епидурална със спинална. Поне за мен. Пусна ме два-три часа след приключване на операцията, а не като първият път след 13-14 часа и то с кански болки след това и яко драйфане.
Без да навлизам в подробности, за да не стресирам бъдещите майки, ще кажа само, че най-мъчително ми беше треперенето - по време и след операцията / добре, че заспах веднага/. Ами всъщност друго неприятно нямаше. Едното му пусто треперене. Ама какво треперене падна само...... Не искам да си спомням.... Нооо - преживява се!
И си заслужава !!!
Престоят ми в реанимацията беше малко повече от 24 часа. Няма нищо страшно. Аз не скучаех цял ден, защото леглото ми беше точно срещу операционната, която пък беше със широко разтворени двери. Тъй, че гледах, беше ми интересно. Мине, не мине и се чуе - Ляяя, Ляяя !
В деня в който аз родих повлякох крак и след мен имаше 11 секциа. За нормалните хич и незнам. Но в края на деня една акушерка каза че в момента в родилно имало 50 бебета!!! Не мога да знам дали са само от 20ти или е имало и от другите дни, но така или иначе бройката беше впечатлителна.
Сега си давам сметка, че всъщност съм един много щастлив човек, защото успях по стечение на обстоятелствата да чуя първите изплаквания на толкова много бебета и да видя как ги отнасят - малки топчести кълбенца, голи голенички, толкова много нови животи.....
През определени интервали от време ни биеха обезболяващи инжекции, мисля че общо три на брой, от които аз отказах едната, защото не ме болеше нищо, независимо, че упойката си беше отишла.
На следващият ден вече бях в самостоятелна стая. Няма изпадам в детайлизиране на престоя си от тук натам.
С две думи - единичният ВИП е прекрасен/ преди две години този във Св.Лазар беше доста по-зле/, грижите и отношението на всички както вече написах - също. Това с което се гордеят в Св.Лазар - хотелски условия и добро обслужване, не е само техен преоритет се оказва. От там насетне те нямат нищо и са на светлинни години от Св.София. И като персонал, и като специалисти и като възможност за всякакви изследвания и бърза реакция във всякакви случаи, линейки, детско отделение и т.н.......

Малкото ми момченце е добре, радва се на добро здраве, много прилича на Денис, когато беше новороден. Храни се добре, изцяло на кърма е и вече наддава.

Операцията ми беше направена както вече написах от д-р Янакиева и д-р Григорова. И на двете съм изключително благодарна за професионализма, за перфектният вече незабележим шев, за ежедневната грижа след операцията и за майчинското им отношение към мен. Наистина очакванията ми бяха надминати във всяко едно отношение.

С голяма носталгия си тръгнах от болницата. Беше ми мъчно за всичко и всички. Успях да се сприятеля с почти целият персонал който дежуреше през моята седмица и когато ме изписваха изпитвах голяма тъга
Все още изпитвам тъга и към липсващият ми корем / тук да не ми се смеете/
И след първото ми секцио чувството което ме беше завладяло беше на огромна празнина, сега е същото..... Чувствам се изпразнена от съдържание....
Наблюдавам го мъничкият как спинка и мисълта, че преди една седмица ми е бил в корема, вътре на скрито..и колко съм се опитвала да си го представя ...какъв е, как ли пък изглежда, а дали ще прилича на братчето си, дали ще бъде здрав! И сега - ето го тук, до мен. Толкова е нереално всичко това........И така преходно.
Бременността е най-прекрасното събитие в живота на една жена / поне в моят/. Чийто завършек е увенчан с нещо така съвършенно, почти свръх естествено - цял един нов живот. Истинска магия !

Глупавата ми след родилна депресия ми докарва мисли от типа на това дали това не ми беше за последен път, дали някога ще мога отново да изживея цялото това вълнение, щастие да износя и родя нов човек...
Ух, спирам !

Не знам какво написах, сега ще се върна назад, май съм отвикнала през времето на моето остъствие да творя в клуба
За финал искам да пожелая на всички онези от вас, които четете това нещо и на които ви предстои да родите, да ви пожелая да се отпуснете и с пълно и ясно съзнание да се отдадете на този миг.
Защото той е своеобразен и неповторим.
Носи със себе си ужасно много положителни емоции и затова ви желая от все сърце да ги изживеете пълноценно и с лека душа. Защото болката и неудобството са нещо твърде незначително и твърде мимолетно, за да им позволявате да помрачат това събитие в живота ви.

Пускам лед мъничко и снимките /проблеми с Webshots и липса на време/, но искам да предупредя, че има няколко от операционната маса. Нищо страшно не се вижда, но все пак, ако някоя се страхува - да не ги отваря.

Ох Додо толкова ме развълнува с разказа ти, че си поплаках. Върна ме назад с шест месеца и изживях отново тази неописуема магия на даването на нов живот. На живота на твое собствено дете, твоя плът....
Пожелавам ти бързо възтановяване и много щастливи моменти с твойте вече така много мъже.
Чакам с нетърпение снимките.

Още веднъж поздравления, додо... Дочаках да прочета разказа ти, аз влизам утре и мен така ме е шубе и няма да спя цяла нощ, ама... няма начин. Колкото и да ти говорят, че няма страшно и да се убеждаваш, че е така - пак си се притесняваш. Значи може още на другия ден след приема да пристъпят към действия:)) Е и аз чакам снимките, много искам да ги видя:))

И най-дългият път започва от първата крачка...

Честито! Да сте живи и здрави!

P.S.Треперенето по време на операцията е ужасно!

Честито и най-сърдечни пожелания за много здраве,безпроблемно отглеждане и ежедневни радости на теб и бебчо.Аз се чувствах по същия начин изпразнена от съдържание като родих и останах без корем,но животът ти в същото време е напълно променен и осмислен.

Така увлекателно си го написала,че ми се прииска пак да съм бременна и пак да гушкам едно малко човече, а си мислех че тези ми мераци ще дойдат по-късно.Надявам се ще се осъществи и това,но не сега!
Да ти е жив и здрав малкият Ерик и двамата с баткото много да те слушат и радват!!!

Здравей Додо...
аз все още не съм родила...термина ми е на 7/09 и точно събирах информация: къде да раждам, при кой и т.н.
Искам да ти пожелая всичко най-най хубаво на теб и малкото....да сте здрави и винаги усмихнати...това, което си написала много , ама много ме развълнува и съм сигурна, е...поне ще се опитам като му дойде времето да съм спокойна....

Моля те, когато имаш време...би ли ми дала повече информация за лекарите и условията в болницата....?

Предварително ти благодаря
и много целувки

А на другите....

Леко бременеене на всички

радвам се че този път преживяванията ти са били толкова положителни!
Аз съм на същото мнение за "Света София" - дано тази ти тема помогне на майчетата които се колебаят къде да родят. Това наистина е перфектна болница откъм персонал, оборудване и битови условия.
Хайде давай снимкитеееее

как ме разплака само
Все едно пак го изживях... ама същото
Няма пък да ни е за последно, ОБЕЩАЙ!

Додо, много красиво си го описала това невероятно преживяване, страшно ме развълнува и ме разплака! Желая на теб и твоите двама юнака, както и на таткото много здраве, спокойствие и щастливи моменти! Много се радвам за вас и чаках доста да видя снимките, но вече-ура-ти си си на линия и отново сред форумистите

I feel good

Додо, прекрасно е!много хубаво си го написала!Още веднъж честито и бъдете бъдете щастливи!

За това че си задминал товарно магаре, няма да получиш лавров венец.

Още веднъж - ЧЕСТИТО! Да ти растът здрави, умни и щастливи слънчавите момчета. Батко Денис как се отнася към бебето? Помагат ли с таткото? А мъничкия нов член на семейството ви спинка ли през ноща или вече проявява характер? Чакам снимките с голямо нетърпение...

Вики 04/10/03

Честито!!!!!!!

Много здраве, късмет, усмивки и слънчеви дни на малкия Ерик!

На мама - бързо възстановяване.

Още веднъж ЧЕСТИТО!
Пожелавам ти всички членове на порастналото семейство да се нагодят възможно най-бързо към променената обстановка!
Да сте живи и здрави!
Целуни ги братчетата от мен

Огнян

Додо, разказът ти ме развълнува толкова много, че на два пъти се разплаках
Моето раждане тепърва предстои(аз съм от августинките) и това, което прочетох ми беше много полезно като информация. Аз също съм се спряла на "Св.София". Радвам се, че имаш толкова добри впечатления.

Честито, да сте живи и здрави цялото семейство. Чакам снимките с нетърпение

Честито!! Да ти е живо и здраво детенцето!!
Имаш страхотен талант като разказваш. Толкова вьлнуващо беше като четох че се просьлзих. Наистина раждането е най-хубавото нещео което може ад случи на една жена.
Прекрасно е че екипа е бил толкова добьр и внимателен. А това че са се родили 50 деца за един ден е голяма радост а и да се чустваш сьпричастен е страхотно.
Желая ти бьрзо вьзстановяване и да нямаш следродилна депресия!!

Mного ме развълнува! Толкова познато... Такава носталгия ми донесе. И без това днес ми е едни много емоционален ден и сега и това... Знаеш, че ми забраниха да мисля за 3-то, голям рев, после поомекнаха... Та много добре те разбирам. И аз бях срещу операционната и гледах вързопчетата сладки малки.
За моята депресия много помогна грозният шеф - отврат, при това - разминат от първия, така че имам 2 наблизо
А и носталгията по корема... Особено като имаш предвид, че по различни причини, нои двата пъти не можах да видя бебето си до следващият ден (поне). Няма го в корема ми, няма го и до мен...

Както и да е. Отколоних се много, но така съпреживях всичко, не можеш да си представиш!

Нацункай малкото ангелче, да ви е живо и здраво и много да ви радва!
Още веднъж поздравления за успешното кърмене!! Само така!!!! Радвам се много, че наддава добре и всичко е наред с вас!

Ами 4естито и на двама ви
Само не каза как се казва малкиат беб4о...нали се 4удеше за именце
Радвам се 4е вси4ко е минало добре и добре дошла отново в клуба, ве4е като многодетна мама

Еййййй ЧЕСТИТО:)) колко е хубаво,че си имаш един малък здрав бебок:))) Пожелавам ви всичко най най в живота, а на бебока безгрижно детство :))да слуша майка си и да "ядосва" татко си хиих:))) аз съм в 6- месец за първи път бременна умирам от страх при мисълта, че ме чака раждане:))но ще мине все някога:))
Целувки

Не позволявай,не се поддавай,не се предавай до край се бори и почтен бъди!

Мила Додо, честито отново!
Така хубаво си го описала това раждане, че на всеки ще му се прииска да повтори!!!
А ти не бъди тъжна - като виждам колко силно го желаеш и как силно го преживяваш очаквам след 2 години пак да гледам твои снимки с коремче!

Хайде давай да гледаме!