за ангелите
30 отговора
583 прегледа
за ангелите
моля ви много да ми посочите материали за ангелите, цитати на български от светите отци и т.н.
ще съм благодарен поне да ми посочите тема, където темата е обсъждана.
а също четох във форума на Църковен Вестник че имало книга за гръцка монахиния Гавриила, която напуснала тоя свят през 90-те. Твърдяла, че общува с ангела си хранител и много други, имаше само една нейна реплика цитирана, но ми се стори вярна. Та ще съм благодарен ако някой ми каже името на книгата, автор, издателство. Бих питал автора на онова мнение, но в момента странно що ма нямам достъп до форума, а ми спешно трябват спешно материали по темата.
ще съм благодарен поне да ми посочите тема, където темата е обсъждана.
а също четох във форума на Църковен Вестник че имало книга за гръцка монахиния Гавриила, която напуснала тоя свят през 90-те. Твърдяла, че общува с ангела си хранител и много други, имаше само една нейна реплика цитирана, но ми се стори вярна. Та ще съм благодарен ако някой ми каже името на книгата, автор, издателство. Бих питал автора на онова мнение, но в момента странно що ма нямам достъп до форума, а ми спешно трябват спешно материали по темата.
в отговор на Heart_of_angel
#2
Re: за ангелите
"Днес ние ще продължим – макар и най-общо –
с описанието на другите Същества от духовните Йерархии,
за които вчера само загатнахме.
Това са онези Същества, които са разположени непоередствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала,
или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи.
В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
Тези Същества, които се намират, така да се каже,
между човека и другите духовни Същеетва,
простиращи влиянията си до Юпитер, Марс и така нататък,
влизат, естествено, в много по-близки отношения със земния човек.
Най-напред ние имаме Ангелите, или Ангелои.
Те вече са постигнали своята "човешка" степен през епохата на Старата Луна и общо взето,
днес те са толкова напреднали в своето развитие,
колкото ще бъде и човекът през епохата на Бъдещия Юпитер.
Те стоят една степен над човека.
Каква е всъщност задачата на тези духовни Същества?
Ние ще отговорим на този въпрос,
ако още веднъж насочим нашето внимание към човека и неговото развитие на Земята.
Човекът напредва в своето развитие,
минавайки от едно въплъщение в друго въплъщение.
С оглед на сегашните особености на човешкото развитие,
ние бихме могли да го проследим назад до Атлантската епоха,
макар че началото му започва в Лемурийската епоха.
И това развитие, минаващо през верига от поредни инкарнации,
ще продължи до края на Земното развитие,
когато за човешкото същество ще се утвърдят съвсем други еволюционни форми.
Вие добре знаете, че онова,
което ние наричаме "вечна същност" на човека,
индивидуалността, напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
Обаче Вие знаете и друго:
днес повечето хора изобщо нямат спомени от предишните си инкарнации;
и по-точно казано,
те все още не си спомнят абсолютно нищо от предишните си инкарнации.
Само онези, които са постигнали известна степен на ясновидство,
могат да хвърлят поглед назад към своите предишни инкарнации.
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек,
който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения,
ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло,
проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество?
Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество,
и поради обстоятелството,
че стои с една степен над него,
то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация в друга инкарнация.
Добре запомнете,че те не са онези Същества,
които подреждат Кармата – на тях ще се спрем допълнително,
а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата,
докато човекът все още не може да върши това сам.
И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите.
Така че можем да кажем: над всеки човек,
докато той минава през своите инкарнации,
непрекъснато бди едно духовно Същество,
което има съзнание за тези инкарнации.
И благодарение на него онзи човек,
който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания,
все пак запазва възможността да пита своя Ангел.
Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението.
Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата,
стоящи една степен над човека,
непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката,
която свързва една инкарнация с друга инкарнация. "
Рудолф Щайнер
с описанието на другите Същества от духовните Йерархии,
за които вчера само загатнахме.
Това са онези Същества, които са разположени непоередствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала,
или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи.
В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
Тези Същества, които се намират, така да се каже,
между човека и другите духовни Същеетва,
простиращи влиянията си до Юпитер, Марс и така нататък,
влизат, естествено, в много по-близки отношения със земния човек.
Най-напред ние имаме Ангелите, или Ангелои.
Те вече са постигнали своята "човешка" степен през епохата на Старата Луна и общо взето,
днес те са толкова напреднали в своето развитие,
колкото ще бъде и човекът през епохата на Бъдещия Юпитер.
Те стоят една степен над човека.
Каква е всъщност задачата на тези духовни Същества?
Ние ще отговорим на този въпрос,
ако още веднъж насочим нашето внимание към човека и неговото развитие на Земята.
Човекът напредва в своето развитие,
минавайки от едно въплъщение в друго въплъщение.
С оглед на сегашните особености на човешкото развитие,
ние бихме могли да го проследим назад до Атлантската епоха,
макар че началото му започва в Лемурийската епоха.
И това развитие, минаващо през верига от поредни инкарнации,
ще продължи до края на Земното развитие,
когато за човешкото същество ще се утвърдят съвсем други еволюционни форми.
Вие добре знаете, че онова,
което ние наричаме "вечна същност" на човека,
индивидуалността, напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
Обаче Вие знаете и друго:
днес повечето хора изобщо нямат спомени от предишните си инкарнации;
и по-точно казано,
те все още не си спомнят абсолютно нищо от предишните си инкарнации.
Само онези, които са постигнали известна степен на ясновидство,
могат да хвърлят поглед назад към своите предишни инкарнации.
И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек,
който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения,
ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло,
проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество?
Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество,
и поради обстоятелството,
че стои с една степен над него,
то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация в друга инкарнация.
Добре запомнете,че те не са онези Същества,
които подреждат Кармата – на тях ще се спрем допълнително,
а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата,
докато човекът все още не може да върши това сам.
И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите.
Така че можем да кажем: над всеки човек,
докато той минава през своите инкарнации,
непрекъснато бди едно духовно Същество,
което има съзнание за тези инкарнации.
И благодарение на него онзи човек,
който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания,
все пак запазва възможността да пита своя Ангел.
Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението.
Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата,
стоящи една степен над човека,
непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката,
която свързва една инкарнация с друга инкарнация. "
Рудолф Щайнер
в отговор на Heart_of_angel
#4
Re: за ангелите
О НЕБЕСНОЙ ИЕРАРХИИ - Святой Дионисий Ареопагит
Дионисий Ареопагит
Re: за ангелите
Ангелите,, хмм Аз пък искам да питам за караконджолите, таласъмите и другите същества обитаващи църковните сгради.
Много ме интересува те на чии сили служат. Щот ако Бог е добър как може да допусне да същесвуват подобни създания плашещи дъртите бабички и девствените клисари дяволски изчадия. Интересно ми щото който знае какви статуи има по катедралата "Нотр Дам/н/". хехе
VITA BREVIS ARS LONGA
Много ме интересува те на чии сили служат. Щот ако Бог е добър как може да допусне да същесвуват подобни създания плашещи дъртите бабички и девствените клисари дяволски изчадия. Интересно ми щото който знае какви статуи има по катедралата "Нотр Дам/н/". хехе
VITA BREVIS ARS LONGA
в отговор на Heart_of_angel
#10
Re: за ангелите
ИКОНОГРАФИЯ АНГЕЛОВ
Ангелы (с греч. – вестник) – существа, одаренные бессмертием, свободой воли, высокими способностями и могуществом. Ангелы – бесплотные духи и поэтому для людей невидимые. Тем не менее имеется развитая иконография ангельских чинов. Как изобразить то, что недоступно нашему физическому зрению? Возможно ли это сделать живописными средствами? Ответ однозначен: да.
Изображение ангелов на иконах – набор символов, которые передают не внешний вид, а идею ангелов как посланцев Божиих: крылья – символ быстроты и всепроникновенности; посох – символ посланничества; зерцало (сфера в руке с изображением креста или аббревиатуры имени Спасителя) – символ дара предвидения, которым наделил ангелов Бог; тороки (развевающиеся ленты в волосах) – символ особого слушания Бога и послушания воле Его; облик прекрасного юноши – символ совершенства. Возникает вопрос: правомочна ли именно такая изобразительная символика и есть ли для нее основания? Ответ дает Священное Писание.
Святой Дионисий Ареопагит, внимательно изучив все места Ветхого и Нового Заветов, где есть упоминание об ангелах, их явлениях людям, и обобщив все эти сведения в книге "О небесной иерархии", выделяет девять ангельских чинов: серафимы, херувимы, престолы как отмеченные наибольшей близостью к Богу; далее – господства, силы, власти и, обращенные непосредственно к человеку, – начала, архангелы и ангелы.
Иконографический канон предусматривает изображения только тех ангельских чинов, описания которых есть в Священном Писании, как, например, в книге пророка Иезекииля и в Откровении святого Иоанна Богослова.
Исходя из этих текстов и сложилась иконография следующих ангельских чинов: серафимы изображаются шестикрылыми, херувимы – четырехкрылыми, престолы – в виде колес со множеством глаз на ободьях – ...и плеща их исполнена очес... (Иез. 1, 18). (Изображения высших ангельских чинов представлены на иконе "Спас в силах". Изображения ангелов можно увидеть и на иконах Божией Матери, а также на иконах двунадесятых праздников. – Авт.)
Изображения архангелов занимают особое место и в храмовой росписи, и на переносных иконах, и в иконостасе.
Фигуры архангелов Михаила и Гавриила, ангелов-хранителей изображаются и в полный рост, и по пояс, и оплечно.
ангелите и другите Йерархии
Тук трябва да се уточни,
че посочените девет йерархии
не са част от йерархията на ангелите,
а са девет различни йерархии, девет "царства",
девет групи Висши Същества,
намиращи се на различни степени на еволюция,
притежаващи различни степени на съзнанието,
от които Йерархията на Ангелите е една група,
стояща на най-низше стъпало по отношение на останалите,
а от друга страна, стояща едно стъпало над Йерархията на хората.
Да се каже, че Серафимите, Херувимите и т.н. са
ангелски чинове (същества)
е подобно на това, да се каже,
че хората и животните са "растителни" същества.
Фактически, тук на Земята ние виждаме с нашите
физически очи 4 "царства":
минералното, растителното, животинското и човешкото.
Освен тях с развитието на Земята и човечеството
са свързани 9 Висши "царства" (Йерархии),
които са невидими за нашите физически очи,
но стават видими за хората, разкрили
Духовните си очи,
а именно Йерархиите на
серафимите, херувимите, престолите, стоящи най-близо до Бога;
господствата, силите, властите
и, стоящите най-близо до човека –
началата (Архаите), архангелите и ангелите.
че посочените девет йерархии
не са част от йерархията на ангелите,
а са девет различни йерархии, девет "царства",
девет групи Висши Същества,
намиращи се на различни степени на еволюция,
притежаващи различни степени на съзнанието,
от които Йерархията на Ангелите е една група,
стояща на най-низше стъпало по отношение на останалите,
а от друга страна, стояща едно стъпало над Йерархията на хората.
Да се каже, че Серафимите, Херувимите и т.н. са
ангелски чинове (същества)
е подобно на това, да се каже,
че хората и животните са "растителни" същества.
Фактически, тук на Земята ние виждаме с нашите
физически очи 4 "царства":
минералното, растителното, животинското и човешкото.
Освен тях с развитието на Земята и човечеството
са свързани 9 Висши "царства" (Йерархии),
които са невидими за нашите физически очи,
но стават видими за хората, разкрили
Духовните си очи,
а именно Йерархиите на
серафимите, херувимите, престолите, стоящи най-близо до Бога;
господствата, силите, властите
и, стоящите най-близо до човека –
началата (Архаите), архангелите и ангелите.
Редактирано от Mish-o на
в отговор на Heart_of_angel
#12
за архангелите: Р. Щайнер
"Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни Същества,
до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня,
както ги наричаме още в нашите антропософски среди.
Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност,
а имат една по-мащабна задача:
те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности,
каквито са например народите, расите и така нататък.
В рамките на нашето земно развитие Архангелите имат задачата да свържат отделната човешка душа с това, което ние наричаме Народностна Душа.
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание,
Народностните Души са нещо съвсем различно,
отколкото за абстрактните умове на тези,
които движат днешната наука и изобщо цялото образование.
И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора,
и понеже физическите очи виждат само техните външни форми,
за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго,
освен празни понятия,
имащи за цел да дадат една по-обща представа за това,
което иначе наричаме "народ".
За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа.
Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света,
Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност.
В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангели.
Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата."
до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня,
както ги наричаме още в нашите антропософски среди.
Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност,
а имат една по-мащабна задача:
те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности,
каквито са например народите, расите и така нататък.
В рамките на нашето земно развитие Архангелите имат задачата да свържат отделната човешка душа с това, което ние наричаме Народностна Душа.
Защото за онзи, който се стреми към духовно познание,
Народностните Души са нещо съвсем различно,
отколкото за абстрактните умове на тези,
които движат днешната наука и изобщо цялото образование.
И понеже в дадена територия, примерно в Германия, Франция или Италия, живеят толкова и толкова хора,
и понеже физическите очи виждат само техните външни форми,
за тези абстрактни умове, "Народностна Душа" и "Народностен Дух" не са нищо друго,
освен празни понятия,
имащи за цел да дадат една по-обща представа за това,
което иначе наричаме "народ".
За тях единствено реален е отделният човек, а не Народностната Душа.
Но за онзи, който има поглед в духовния живот на света,
Народностна Душа или Народностният Дух са една несъмнена реалност.
В Народностните Души пулсира онова, което ние наричаме Духове на Огъня, или Архангели.
Те слагат ред в отношенията между индивида и голямата човешка общност, каквато е например народът или расата."
в отговор на Heart_of_angel
#14
Висшите йерархии в древността: Р. Щайнер
"... в предатлантските епохи, т.е. преди онази природна катастрофа,
която наричаме "Потоп", когато по-голямата част от хората,
надарени със старото, сумрачно ясновидство,
поглеждаха към небесните простори, към света на духовните Йерархии, те виждаха нещата по съвсем друг начин, различен от този,
който се утвърди през следатлантските епохи,
когато старото ясновидство постепенно изчезна и по-голямата част от хората проникваха във физическото пространство единствено с помощта на физическите очи.
Ето защо, преди Атлантската катастрофа не би имало никакъв смисъл да се говори за
небесните тела по онзи начин, към който се придържат днешните хора.
Ясновиждащият поглед се отправяше към небесните простори и там той виждаше не някакви "тела", а духовни световe!
През онези времена не би имало никакъв смисъл да се говори за Меркурий, Нептун или Сатурн така,
както прави това нашата астрономия;
защото нашата астрономия говори за мировото пространство и неговото съдържание по такъв начин,
че тя регистрира единствено сетивните възприятия на физическите очи.
Обаче през Атлантската епоха това не беше така,
защото древното ясновиждащо човечество,
поглеждайки в мировото пространство,
съвсем не виждаше някакви светещи и ограничени във физическия свят небесни тела.
Това, което днес виждат физическите очи, е само
външният израз на определени духовни процеси,
които са били достъпни за древното човечество;
Когато днес физическото око погледне през телескопа към мястото,
където се намира Юпитер, там то вижда едно физическо небесно тяло, заобиколено от своите Луни.
Но какво виждаше човекът от древната Атлантска епоха,
когато той насочваше своя ясновиждащ поглед към същото място,
което днешният човек изследва с помощта на своите физически очи?
Той би видял примерно това,
което Вие възприемате в една мъглива есенна вечер,
когато гледате към уличните лампи.
В този случай ние виждаме едно светло кълбо с цветен ореол около него.
По същия начин древният атлантец би видял не физическата звезда Юпитер, а нещо,
което дори и днес е свързано с Юпитер;
т.е. би видял аурата на Юпитер, сбора от онези духовни Същества,
чийто видим израз е физическият Юпитер.
Ето как духовното око на древния атлантец се рееше из мировите пространства и навсякъде се сблъскваше с определени духовни процеси и Същества.
Да, през епохата преди Атлантската катастрофа ние би трябва ло да говорим също
за такива духовни възприятия, понеже тогава –
когато физическото око все още не беше отворено както днес –
би било безсмислено да говорим за физически звезди.
Атлантецът отправяше поглед към мировото пространство и там той виждаше определени
духовни Същества, определени духовни Йерархии.
За да проследим по-нататъшното развитие,
нека отново да се върнем на нашето сравнение.
Ето, сега ние се намираме в една гъста мьгла и
не можем да различим отделните светлини.
Всичко е като обгърнато от мъглив ореол.
После мъглата се разсейва и отделните светлини стават ясни и физически видими.
Ореолът обаче изчезва и става невидим. –
Разбира се, тук описваме само един физически процес,
който ни служи за сравнение.
Обаче при древния атлантец нещата стояха така,
че когато поглеждаше Юпитер, той виждаше именно ореола, аурата!
В аурата той виждаше духовните Същества,
които в една от своите еволюционни степени принадлежаха именно на Юпитер.
Обаче човечеството напредваше към степента на ясното физическо виждане.
Но така или иначе, аурата остана.
Хората не можеха вече да я възприемат,
но за сметка на това физическото ядро на аурата ставаше все по-ясно и по-ясно,
като в същото време изчезна именно това,
което е неотменна част от видимата физическа материя.
Древните свещени Мистерии обаче опазиха знанието за духовната същност на звездите,
знанието за онези свръхсетивни Същества,
чиято арена на действие са физически видимите звезди.
Това знание беше достъпно и за Ришите.
В епохата, когато хората разполагаха единствено със своите физически възприятия,
свещените Риши продължаваха да говорят за духовната атмосфера,
за духовните обитатели на кръжащите в пространството небесни тела.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време.
В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества,
бродещи около небесните тела.
Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните
Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят. Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий –
те не произнасяха точно тази дума,
но нека да предположим това за по-голяма нагледност –,
имаха ли те предвид физическата планета Меркурий?
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий,
също нямаха предвид тази физическа планета,
а цялото войнство от духовни Същества,
което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий.
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий,
учениците всъщност се обръщаха към духовните светове,
към духовните Същества.
Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи:
Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн,
посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества.
И който днес си служи със същите думи,
за да посочи съответното небесно тяло,
той назовава само най-грубата част от онова,
което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н.
Главното и същественото му убягват напълно.
Когато древният посветен казваше "Луна",
с тази дума той пораждаше представата за един голям,
обширен духовен свят.
И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната,
той беше наясно:
Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии!
Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия,
хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато
поглеждаха към физическата Луна,
те механично я означаваха с древното име "Луна".
И така една дума се употребява за две съвсем различни неща,
които макар и да си принадлежат,
пораждат коренно противоположни представи.
Със своите термини Меркурий, Слънце, Марс и т.н.,
духовното направление обозначава нещо съвсем различно,
отколкото материалното направление,
макар и то да си служи със същите понятия.
Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция двете направления все повече се раздалечават.
С тези думи, които днес хората използуват,
за да обозначат физическите небесни тела,
древните посветени се обръщаха към духовните светове,
към определени области от духовните светове.
А под тези думи външният свят,
включително и нашата днешна митология –
аз нарочно си служа с този израз –,
наричаща себе си модерна астрономия,
влага чисто материален смисъл;
и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете,
че тя действително цени модерните митологии,
включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия,
а се занимава единствено с механическо то движение на физическите небесни тела.
Обаче за този, който разбира нещата,
тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена фаза,
характерна за всички митологии.
Една права линия свързва това,
което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите,
това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии,
това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието,
с онази превъзходна и достойна за удивление митология,
основана от Коперник, Кеплер и Галилей.
Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното:
Да, в миналото са живеели хора,
които са намерили достатъчно основания,
за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса,
а около него – да си представят елипсите на различните планети,
всяка от които се върти около собствената си ос;
тези хора са изградили своята космическа система,
както впрочем е ставало и много пъти в миналото.
Обаче днес – така ще се произнесат бъдещите поколения –
всичко това не представлява нищо друго, освен приказки и легенди. –
И наистина, наближава времето –
въпреки че съвременните хора се отнасят с пренебрежение към
древните митологии и се кълнат в правилността на своите собствени теории –
когато, колкото и невероятно да им се струва,
ще се говори за една "коперниканска митология".
Но всичко това би могло да ни подскаже как зад едни и същи думи често пъти се крият съвсем различни неща."
Рудолф Щайнер, "Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят"
в отговор на Heart_of_angel
#15
Дионисий Аеропагита за Духовните Йерархии: Щайнер
"И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива.
Само че в екзотеричен (външен) смисъл тя ставаше все по-неразбираема,
защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации.
И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост,
човечеството трябваше да бъде подсетено,
и то с остри, безпощадни думи,
че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят,
все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо.
Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита,
(един от членовете на атинския аеропаг, привлечен към. Християнството от Павел (Деяния на апостолите 17, 34). Около 500 г. сл.Хр. под негово име в Сирия се появяват християнско-неоплатоническите съчинения "За църковните Йерархии")
проповядваше в Атина следното:
Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция,
тя открива, че в пространствения свят има не само материя,
че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. –
И тогава той прибягваше до такива думи,
които звучаха съвсем различно,
защото ако би употребил старите названия,
хората щяха да извлекат от тях само материалното.
Ришите, например,
говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гьрци и римляни,
когато те обсъждаха променливия свят на
Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн.
Дионисий Аеропагита, ученикът на апостол Павел,
имаше предвид същите свръхсетивни области,
както и древните Риши;
и той ясно подчертаваше,
че тук става дума за чисто духовни области,
и той прибягваше до такива изрази,
за които беше напълно сигурен,
че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл:
ето защо той говореше за
Ангели, Архангели, Архаи,
Власти, Сили, Господарства,
Престоли, Херувими, Серафими.
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова,
което някогашното човечество знаеше много добре.
Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на
Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно:
дори и в единия случай да се говори за Луната,
а в другия случай да се говори за Ангелите,
тук става дума за едно и също!
И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий,
а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят:
това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера,
те щяха да знаят:
това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти,
те щяха да знаят:
тези две думи означават един и същ свят!
Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят:
сега ние се издигаме в областта на Силите!
Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това,
което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства.
А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
Обаче повечето хора изгубиха този вид познание,
те просто не можеха да упражнават този вид познание.
И така, от една страна възникна една наука,
която все повече и повече затъваше в материалното,
запазвайки за него древните названия,
които в миналото имаха чисто духовен смисъл.
От друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите,
Архангелите и т.н.,
въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества.
Да, ние виждаме как първичната Мъдрост
проникна чрез Дионисий Аеропагита в школата,
основана от апостол Павел,
и как тук нещата се свеждаха само до
навлизането на древната духовност в живота на една нова епоха.
И задачата на модерната Духовна наука, антропософията,
се състои в това да възстанови връзките,
които трябва да свързват Духа и материята,
духовните Йерархии и Земята.
Обаче за онези, които не знаят откъде идват представите,
с които си служим в условията на външния сетивен свят,
е невъзможно да разберат другата,
духовната страна на човешкото познание. "
в отговор на Heart_of_angel
#16
за Началата: Р. Щайнер
"Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества,
които наричаме Духове на Личността, Начала или Архаи.
Те стоят с една степен над Архангелите и, общо взето,
ръководят земния живот на целия човешки род;
следвайки вълните на времето,
в точно определен момент те се променят и, така да се каже,
придобиват ново духовно тяло.
Всички Вие добре познавате нещо,
което за абстрактните умове си остава едно празно понятие,
но за този, който вижда в духовната действителност,
то означава една несъмнена реалност;
става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори
с тон на явно отвращение: Дух на Времето.
Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията,
със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството.
Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали:
какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа!
Духът на Времето обхваща нещо,
което се проектира над отделния народ, над отделната раса.
Духът на една епоха не се ограничава в рамките на този или онзи народ.
И това, което ние наричаме Дух на Времето,
е фактически духовното тяло на един или друг Архаи.
Тъкмо на тези Духове на Времето,
респективно Духове на Личността, следва да приписваме факта,
че в определени епохи се появяват точно определени личности.
Несъмнено, Вие разбирате,
че понякога земните задачи трябва да се решават от тази или онази историческа личност.
Защото в планетарното развитие на Земята би настъпил истински хаос,
ако съответната епоха изисква раждането на Лутер или Карл Beлики,
а те – поради някаква случайност – се родят в някоя друга епоха.
Ето защо всичко трябва да бъде съобразено с цялостната еволюция на човечеството,
така че в конкретната историческа епоха да се инкарнират онези души,
от които се нуждае цялото човечество.
Точно тази е задачата на Архаите, Началата или Духовете на Личността."
в отговор на Heart_of_angel
#17
за Властите според езотеричното християнство
"Издигайки се над Архаите, ние навлизаме в сферата на други свръхсетивни Същества,
така наречените Власти, или Ексузиаи (Елохими),
които вчера нарекохме Духове на Формата.
Тяхната мисия надхвърля планетарното тяло на Земята.
И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи,
нека да си припомним още веднъж следното.
В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния:
Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята,
става под ръководството на определена категория духовни Същества.
Ангелите ръководят живота на отделните хора,
Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности,
а Духовете на Личността имат грижата за всичко,
което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се
стигне до времето,
когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен,
че едва ли ще принадлежи на Земята.
Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго:
сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние
към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под
ръководството на определени духовни Същества.
Да, трябва да има такива духовни Същества,
чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие,
и когато то приключи,
човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя,
(възприет от Р. Щайнер индийски термин за "почивните периоди" между две
планетарни въплъщения,
когато цялото творение преминава в чисто духовно състояние,
в един вид "сън".
Именно през периодите на Пралайя духовните Йерархии разгръщат своята най-висша активност)
за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение,
Бъдещия Юпитер.
И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата.
Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре,
днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу.
И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества,
които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно
планетарно състояние в друго."
Р. Щайнер, "Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят"
в отговор на Heart_of_angel
#18
Висшите Йерархии и системите наПтоломей и Коперник
"Сега се налага да прибавим още нещо за природата на тези Същества и
тяхното местоположение в Космоса.
В Духовната наука и в нейното днешно продължение, антропософията,
както и изобщо в Мистерийната мъдрост,
за различните Същества от духовните Йерархии се говори по един и същ начин.
Вчера ние видяхме, че орбитата на днешния Сатурн бележи границата,
до която се простираха Престолите,
Юпитер бележи границата на Господствата,
и Марс бележи границата, до която се простираха влиянията на Динамис, или Силите.
Нека сега да вникнем в пространствената характеристика на тези Същества и
да опишем мястото, което те заемат в рамките на нашата Слънчева система.
Тук ние ще се докоснем до нещо, което може би ще изглежда странно дори и
за онези от Вас, които вече са запознати с антропософията,
но въпреки това то отговаря на истината.
Виждате ли, днешното образование втълпява на хората следното:
в мрачното Средновековие, преди идването на Коперник,
меродавна е била така наречената Птоломеева система.
Тогава хората вярвали, че Земята стои в центъра на Слънчевата система,
а планетите – както изглежда на пръв поглед – се въртят около Земята.
Едва след Коперник, така смятат повечето хора, човечеството разбра нещо,
което нашите предшественици не са знаели, а именно,
че в центъра стои Слънцето, и че планетите се движат в елипси не около
Земята, а около Слънцето.
Прекрасно!
Обаче към подобно описание на нашата Слънчева система,
ако трябва да сме искрени и честни, би следвало да добавим още нещо.
До Коперник хората са познавали само определени траектории на небесните
тела и според тях те са изградили представата си за нашата Слънчева система;
а това, което Коперник прави, съвсем не означава,
че той взема един стол и сяда в центъра на мировото пространство,
за да наблюдава как планетите кръжат около Слънцето в своите
кръгове или елипси;
Коперник прави друго: той прави поредица от изчисления и те дават по-
добро обяснение на това, което виждаме, отколкото предишните изчисления.
Коперниковата мирова система не е нищо друго, освен резултат на мисълта.
Нека за момент да се абстрахираме от възгледите на Птоломей.
Да приемем, че Слънцето се намира в центъра и да изчислим къде трябва да
стоят отделните планети,
а после да проверим дали това съвпада със сетивното наблюдение.
Разбира се, при чисто физическото наблюдение нещата съвпадат напълно.
И наистина, на тази основа бяха изградени различни теории за Слънчевата система,
една от които е теорията на Кант-Лаплас.
И сега ние опираме до нещо, което е свързано с някои по-късни
астрономически открития и което, от научна гледна точка,
не е съвсем честно.
Накратко: след време чисто сетивното наблюдение откри две нови планети,
Уран и Нептун.
Какво означават те за нашата Слънчева система ще обсъдим по-късно.
Но когато разглеждат Кант-Лапласовата теория, хората трябва да са наясно:
тези две планети, Уран и Нептун, здраво объркаха сметката на нейните откриватели.
Ако приемем Кант-Лапласовата система, Уран и Нептун, заедно с техните Луни,
би трябвало да се движат също както и другите планети,
респективно нашата Земя със своята Луна.
Обаче те не правят това; сред тези "външни" и открити по-късно планети има една,
която се движи твърде странно.
Ако Кант-Лапласовата система отговаря на истината,
тогава относно тази планета би трявало да се намери "някой",
който да промени нейната ос с цели 90 градуса,
защото нейната орбита се различава от орбитите на другите планети.
Да, тези две планети значително се различават от останалите планети на
нашата Слънчева система.
По-късно ние отново ще разгледаме съотношенията между тези планети и
нашата Слънчева система, а сега само ще отбележим следното:
в лицето на Коперниковата система ние имаме просто един сбор от изчисления, една хипотетична предпоставка,
която напълно отклонява човека от познанието за духовните връзки между нещата,
от наблюдението на това, което лежи в духовната основа на външните
процеси и събития.
А старата Птоломеева система не беше просто физическа система;
тя все още се опираше на духовния поглед, на духовното наблюдение, според което планетите са маркировъчните знаци, отбелязващи сферите,
до които се простират действията на Съществата от висшите Йерархии.
И ако искаме да се съобразим с тези сфери на действие,
тогава нашата Слънчева система би трябвало да изглежда по съвсем друг начин."
Р. Щайнер
в отговор на Heart_of_angel
#19
За духовете
Хилядолетия хората наричапа тези същности духове - добри, недотам добри, а някои и откровено кофти...
После християните измислиха името ангели... Не мислите ли, че ни крадете? да не си въобразявате, че "вашите" ангели са нещо друго, само защото вашите книжки го казват? Излезте от душните си църкви, отидете в гората, в планината, и там ще видите истинската същност на Силите над нас!
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
После християните измислиха името ангели... Не мислите ли, че ни крадете? да не си въобразявате, че "вашите" ангели са нещо друго, само защото вашите книжки го казват? Излезте от душните си църкви, отидете в гората, в планината, и там ще видите истинската същност на Силите над нас!
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
в отговор на Heart_of_angel
#20
Р. Щайнер за духовните йерархии
Лекция от 12. Април 1909, предиобед, Дюселдорф
Този лекционен цикъл ще ни въведе в
по-висшите области
на духовния живот,
ще ни издигне не само над физическия пространствен свят на Земята,
където, бих казал, сме отседнали,
но и ще ни пренесе в духовните светове,
откъдето води своето начало самият физически пространствен свят.
И тъкмо един такъв лекционен цикъл ще Ви покаже,
че цялото познание, цялата мъдрост – общо взето – се свежда до това,
да разреши голямата, най-голямата от всички загадки:
загадката на човешкото същество.
А за да разберем човешкото същество, ние трябва значително
да разширим представите си за нещата в заобикалящия ни свят.
Впрочем, необходимо е всеки,
който възнамерява да изслуша този лекционен цикъл,
вече да разполага с някои от основните духовнонаучни понятия
и аз смятам, че – в общи линии – това условие е
предварително изпълнено от всички присъствуващи.
Може би за проследяването на цикъла е необходим
един изключително висок полет на Духа,
макар че ще положа всички усилия,
да направя основната ни тема възможно най-достъпна и разбираема.
Когато се опитваме да говорим за това,
което наричаме духовни Йерархии,
ние всъщност насочваме нашите душевни очи
към онези висши Същества,
чието Битие се намира над Земята.
С нашите физически очи ние можем да обхванем
само четирите природни царства:
минералното, растителното, животинското и човешкото.
Над човека се простира царството на невидимите Същества,
и благодарение на свръхсетивното познание – доколкото
то е по силите му – човекът може
да се издигне до онези сили и Същества,
които в свръхсетивния, в невидимия свят
са едно продължение на четирите природни царства.
Това познание и изследванията в тази област,
както всички Вие добре знаете,
не са нещо, което се появява за пръв път в нашата епоха;
винаги е съществувала – ако можем така да я наречем – една
първична мирова Мъдрост.
Защото всичко онова, което човекът натрупва като опит и познание,
като понятия и идеи, като имагинации, инспирации и интуиции
в резултат на своето ясновидство,
вече е "минало" през изживяванията и през съдържанието
на висшите Същества.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем:
Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника,
и едва после той може да изработи часовника.
Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря,
а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите,
според които часовникарят е изработил своя часовник.
Сега другият човек проследява идеите на часовникаря.
Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът – с оглед
на сегашната си еволюционна степен – към първичната
Мъдрост на висшите Същества.
Всички имагинации, инспирации, интуиции,
всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят,
вече са били тяхно притежание.
Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи;
и издигайки се до ясновидството,
той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите,
чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
Нека да обобщим:
Мъдростта, за която стана дума,
е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят.
Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
Р. Щайнер