Аналогии (n+2) Левски!

Почвам с най-важното доказателство. Скоро прочетох
едно от писмата на Толкин до К.С.Луис и ми хрумна
нещо. Части от писмото:
"...In the process of shaping some of the
characters in Middle Earth I came to a state of deep
considerations and thoughts about the origins of these
characters. They seemed so vivid and real in my mind
and I came to the natural conclusion that they were
inspired by certain books I've read or stories I've
heard as a child which stayed with me on a
subconscious level....I have to admit some of the
characters were put together piece by piece while
others came together as one, as a whole much easier in
a purely inherent way- images of strong and courageous men finding glory without seeking it, giving their lives to a cause without hope of reward or recognition...so I made an assumption (and
it grows stronger in me with the passing days) that
these characters were inspired by some mythological
and real historical heroes which exist in
literature and mostly in folklore and which have
always been the pride and idols for whole nations all
around Europe- from the mighty warriors of the
Northern cultures to the fearless rebels hidden in the
shadows of the East not far from us in time...as
their sacrifice, their honor and the belief in them
have always moved me..."

А сега малко Дж.Р.Р.Толкин из "Властелинът на
Пръстените":
"..., колкото повече години минавали, толкова
по-често бродел сам*. Тежки и дълги били пътищата му,
на вид станал суров, когато не се усмихвал, и все пак
в очите на хората бил достоен за преклонение... Защото
бродел в най-различни одежди и се прославил с разни
имена**..., а в часа на победата изчезвал от взора на
хората***... и се отправял самотен..., за да опознае
сърцата на добри и лоши люде... И накрая станал
най-храбър сред простосмъртните****..., а лумнел ли
пламъкът в очите му, малцина устоявали пред него.
Лицето му било печално и сурово заради съдбата, що го
чакала, и все пак в душата му се таяла надежда и от
нея понякога се раждало веселие както извор бликва от
скалата*****..."

На кого ви напомня? Аналогията между Скиталеца Арагорн
и Левски е явна. И като си има предвид интереса на
Толкин към историята на Балканските народи, за който
се споменава на много места, нищо друго не остава освен
да се замисли човек. Разбира се, явни са и различията
между двамата, но все Професорът е искал да създаде
своя си митология, а не да копира едно към едно
героите си. Например кралският произход на Арагорн е в
абсолютен контраст със същността на Левски. И все пак
си мисля, че има много допирни точки между
Бързоход и Левски. Сега няколко цитата от български автори- със звездичките горе и долу съм отбелязал някои от приликите.

Иван Вазов за Васил Левски из "Епопея на забравените":
"...скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново...
...Той беше скиталец...
...Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас...
...Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар*.
Тая заран млад е, довечера стар...
...Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън..."

и т.н., за да не пиша цялото стихотворение.

**- все едно за Левски е писано.
*****- за прословутото веселие "като извор от скалата" на Левски знаем от много места. Пример- писмата на Ботев (до К. Тулешков).

Захари Стоянов казва в книгата си за Левски:
”Не бил Левски от лекомислените хора, от ония, които обичат да тържествуват и при най-малките победи***”
“Неустрашим човек е бил той. Неговата решителност и дързостта му са баснословни.****”

Още малко от същата книга:
"Обикновено има такива случаи, щото калните и низки
твари против волята си са принудени някога да
благоговеят пред смелите и необикновени таланти,
когато тия последните излязат напреде им във всичкото
си величие.
На мен след този цитат ми изниква Арагорн на Шлемово
Усое:
С тъй велика мощ и кралско досойнство се разкри
Арагорн, изправен сам над разрушените порти пред
вражеските пълища, че мнозина от дивите мъже
замлъкнаха и се озърнаха през рамо към долината, а
някои боязливо погледнаха към небето..."

Има и десетки други аналогии- аз давам една много
дребна част от тях. Знаем, че бащата на Левски умира
млад, че Апостолът е пеел много хубаво, че е бил добър
ездач. За абзаца от Приложенията на "Властелинът...",
който написах най-отгоре няма смисъл да казвам- всичко
важи и за Левски.
А Толкин, за да прикрие "заемката" е променил героя от
рус в чернокос, слял го е с герой с кралски произход,
направил го е пушач, изобщо добре го е замаскирал. А и не е нужно да е взет едно към едно. Достатъчно е само настроението на отдаден на каузата човек, което носи Бързоход, неговата саможертва и почти отшелнически живот и неговите скиталчества да са повлияни от нашия герой! А за тези две фрази какво мислите? Саможертва в името на обичните им народи. Приликата е огромна:


-Ако спечеля, печеля за цял народ- ако загубя,
губя само мене си!


"Onen i-Estel Edain, u-chebin estel anim!"


И преди да ме убиете с камъни да ви кажа, че всъщност писмото на Толкин сам си го измислих (само него- другите цитати са истински) колкото да ви накарам да ми прочетете поста нататък. Та всичко като замисъл е една приятна (надявам се) шега, въпреки че и аз не съм сигурен кога се шегувах?

Imagine...!

ох. като видях заглавието и си помислих, че става дума за футбол с оркски глави или нещо подобно...

Понякога опитвам да крещя
със бурята, препускаща из здрача,
поглъщаща бездънните недра...

Стряскаш Скиталците с тия "писма", а?
И като отворихме дума за Скиталци... Aз съвсем сериозно бих ти препоръчала да хвърлиш един поглед на The Wanderer from The Exeter Book.

мисля, че се досещам къде е ключът от палатката - в сивите очи!

Левски е бил зеленоок, но по-късно навсякъде е описван упорито със сиви очи.
Защо ли? Защото сивите очи са класическа характеристика на героя...

Както и много други неща. Безбрачието, скитничеството и въобще изпълнения с безкрайни опасности живот, опобения произход. Те всички си приличат, ужасно си приличат защото всъщност са изляти по един калъп. Калъпът на ИЗБРАНИЯ.

Както Арагорн, така и Левски са литературни образи изградени от автори - при Левски основно от Вазов, който е изиграл ролята на отличен ПиАр. Националният ни герой е доста различен от ниското русоляво момче с доста агресивен характер ...

Така ми се струва на мен ... м-дам

Копче, копче, мило копче ... ти ми гащите държиш

Бе това може да е за една друга тема, ама мисля си - я сложете на Левски дълга черна коса...
Фея? Какво ще кажеш,а?

Аз моя Арагорн си го намерих...

All dead, all dead
But in hope I breath...

Е, Strider, радвам се, че поне някой съм стреснал (още повече дунеданец, което не е хич лесно)- май че това беше идеята.
Мерси за The Wanderer- ще му хвърля един поглед. Е, няма да мога да го прочета в оригинал :), а преводи има няколко и не знам кой е най-добър, но ще ги прегледам.

Северус, даваш ми идея! Сега сядам да пиша за аналогии между всепомитащата Роханска конница и унищожителната Синя Лавина (забележи, че и двете действат в последните минути на битката ).

Грах, Левски, че е и литературен герой има нещо вярно, но е и много грешен подход да се каже само това... ъммда, разбра ме... Избива ме на патриотизъм и спирам, за да не се оплета...

Imagine...!

е сега ако откриеш и аналогия между Сюлейман паша и Кралят-чародей (lost in translation) определено ще приема че паралела между войната за пръстена и руско-турската "освободителна" е явен.

блех...тва е заразно :)

...а черните османски орди са всъщност харадримите, докато роханците са прабългарската конница...

Майтапа настрана, попадали са ми разни изследвания (да му се не види късата ми памет-не мога да се сетя точно за източниците), показващи че Толкин е силно повлиян в творчество си за Средната земя от келтски, тракийски, скандинавски легенди и митове, както и от различни религиозни култове...
като се правят и аналогии с различни митични герои или реално съществували личности...

Има ли живот, има и надежда, значи трябва да се подкрепим

Ръш, ако продължаваме да я караме така, току виж след около седмица (на 6ти) празнуваме... св. Турин.

Мдааа, а Омуниго Темиле как би паснал на Еомер...

TANSTAAFL

Хахахаха...ше ма затрийш,бе Скитал!
Ама не е лоша идеята - "гергьовско агне" вече ще звучи "турамбарско агне" :)

извинявам се, че ще поофтопя, но изведнъж си спомних едно стихче на Анна Ахматова за сивоокия крал ... едно от любимите ми

Слава тебе безысходная боль!
Умер вчера сероглазый король.

Вечер осенний был душен и ал
Муж мой вернувшись спокойно сказал:

"Знаеш с охоты его принесли.
тело у старого дуба нашли.
...

А за окном шелестят тополя
"Нет на земле твоего короля..."

Въздъх...

Копче, копче, мило копче ... ти ми гащите държиш

Тцъ
казва се "Гергьо...аа искам да кажа Турамбарско драконовско (или Глаурунгско ако щете) задушено


Има ли живот, има и надежда, значи трябва да се подкрепим

Брей, разби ме!!! Свети Турин! Ами да- ще ударим едно празненство, а Аданедел ще черпи!
А като ще променяме празниците на 3-ти Март вместо Освобождението на България ще честваме Победата при Рогоскал.

Imagine...!

Скъпи приятели,

Щастие ме накача, че имаме удоволствието да си похортуваме отвреме навреме.
Въпреки че никога не така достатъчно, както би могло да се предположи, че ни се иска.

Изхождайки от тез две несъмнено вярни изявления, а също така и от факта, че сме тук за да се обогатяваме и ограбваме взаимно, би ли се приело за допустимо да помоля, ако е възможно, и когато е възможно, но все пак в обозрими граници, да ни обогатите с познанието що е това "The Wanderer from The Exeter Book" и защо е повод за интерес и радост даже.

Като, с оглед на вашата мотивация, желая да ви уверя, че това ще е дело благо и време_спестяващо, и би ни позволило поне да отидем да си направим достатъчно кафе, с помощта на което очакването на вашите отговори ще бъде в голяма степен по-поносимо.



Оставайки в притихнало очакване,
се автоприпознавам като най-изчервен Рох

Обичай съдбата си

Рох, твоят стил е неподражаем и аз няма да правя жалки безплодни опити да отговарям в същия дух.

Та така, на въпроса:

1. Определение за The Exeter Book: Manuscript volume of Old English religious and secular poetry, of various dates of composition, compiled c.975 and given to Exeter Cathedral by Bishop Leofric (d. 1072).
2. Снимка на въпросната книга, понастоящем намираща с в библиотеката на катедралата Сейнт Питър в Екзитър:

3. Част от книгата - елегия, наречена "The Wanderer" (eдин от многото преводи):

Oft a solitary mortal wisheth for grace,
his Maker's mercy, though sick at heart
he must long traverse the watery ways,
with his hands must stir the rime-cold sea,
and tread the paths of exile. Fate is full stubborn!'
So spake a wanderer, mindful of miseries,
of hostile slaughters, of dear kinsmen's fall :-
'Oft must I alone each early morn
bewail my woes; there is none now living
to whom I dare openly reveal
mine inmost thoughts. Verily know I,
it is a noble virtue in a man
to bind fast the mind's enclosure,
to guard his treasure-chamber, whatever he may think.
A weary mind cannot resist fate,
nor can a sad soul afford help:
wherefore they who yearn for glory oft bind fast
in their bosoms a troubled heart.
So must I often bind in fetters
my soul's thoughts, miserably wretched,
deprived of country, far from my noble kin,
since the day, now long ago, when earth's darkness
covered my bounteous friend, and I went abject thence,
stricken with winters, over the frozen waves;
and sought I the hall of some giver of treasure,
some place, far or near, where one I might find,
who in the mead-hall would show me love,
would comfort me in my friendlessness,
and cheer me with delights. He knoweth who trieth,
how dire is care as comrade
to him who has few trusty friends.
His portion is the exile's track, not twisted gold;
a body chilled with frost, nought of earth's bliss;
he remembers the retainers and the receipt of treasure,
how in is youth his generous lord
regaled him at the feast; but all delight has fallen away!
For this knows he who must long forego
the wise counsels of his dear lord and friend,
that often when sorrow and sleep, both together,
bind him, poor solitary wretch,
it seems to him in fancy as though he clasps
and kisses his great lord, and on his knees lays
hand an head, e'en as when erewhile,
in former days, he shared the gift-stool's bounty.
Then wakes again the friendless wight,
sees before him the fallow ways,
sea-birds bathing and spreading their wings,
falling hoar-frost and snow mingled with hail.
Then the wounds of his heart become the heavier,
in grief for the loved one; his sorrow is renewed,
when the memory of kinsmen passes through his mind;
he greets them with snatches of song, he scans them eagerly,
comrades of heroes: soon they swim away;
the sailor-souls do not bring thither
many old familiar songs; his grief is renewed,
who must too often send forth
his weary spirit o'er the frozen waves.
Verily I cannot imagine, as I survey this world,
why my mind should not be saddened,
when I fully consider the life of earls,
how they have suddenly resigned their halls,
brave-hearted fellows! So day by day
this Middle-earth declines and falls,
for mortal cannot grow wise until he gain
his years' portion in the world. A wise man must be patient;
he must not be too passionate, not too hasty of speech,
not too timid a warrior, neither too rash,
not too afeared, nor too exultant, nor too greedy of money,
never too ready to boast ere he know full well.
A man must pause when he utters a boast,
until, for all his magnaminity, he really know
whither his his heart's meditation will tend.
A wise man must grasp how ghastly it will be,
when all the wealth of this world stands waste,
even as now throughout this Middle-earth
many a wall stands wind-beaten,
overed with rime, the hedges uprooted.
The guest-halls crumbles; the masters lie
bereft of joy; the warrior-band has falled,
once so stately at the rampart; war siezed some
and carried them on their way hence; one a bird bore off
over the deep sea; another the grey wolf
apportioned unto death; a third a sad-faced lord
imprisoned within an earth-cave.
Thus did the Creator of men lay waste this abode,
until, deprived of the noise of its inhabitants,
the ancient buildings of the giants stood empty.
Wherefore he who reflects well, with wise contemplation,
on this walled place and this dark life,
sagacious of spirit, oft calls back to mind
many a fatal fight, and breaks forth in these words:-
'Where is gone the horse? Where is gone the hero?* Where has gone the giver of treasure?
Where are gone the seats of the feast? Where are the joys of the hall?
Ah, thou bright cup! Ah, thou mailed warrior!
Ah, the prince's pride! how has the time passed away,
has darkened 'neath the veil of night, as if it had not been!
Where once loved warriors trod, now stands
a wondrous high wall, glistening with worm-shapes;
the might of the spears, slaughter-loving weapons,
has swept off the nobles, -- theirs was a glorious fate, --
but storms lash the rocky slopes,
and falling snow-drift binds the earth,
all winter's terror when night's wan shadow
comes darkling, and summons from the north
fierce hail-storms, to the grievance of men.
All the realm of earth is full of hardships;
fate's decree changes the world beneath the heavens.
Here wealth passes away, here friend passes away,
here man passes away, here woman passes away,
all this earth's structure becomes empty.'
So spake the wise of heart; he sat apart in thought.
Worthy is he who keeps his faith; a man must never too rashly
divulge his bosom's grief, unless he knows beforehand
Well is it with him who seeks grace,
solace of the Father in Heaven, with whom resteth all our security!
_________________________________
*Аналогия с песента на Арагорн за Рохан от "Двете Кули" "Where now the horse and the rider? Where is the horn that was blowing?".


Ами това е. :)) Доста дългичко стана, ама не можах да се въздържа. Много ме радва тоя Wanderer. А тук има снимка на страница от книгата точно с тоя текст.
Май попрекалих с изчерпателния отговор.
(Черпя ви за търпението със скиталческия химн "Wherever I May Roam" :)))