Алхимия

Феникс със криле от пламък,
кацнал е на моята стена
Дълбае с човка букви в камъка
приказка за странник --
-- в собствената си страна.

Тъмна кула. Спектрален глас.
Сърцето на часовника умира
винаги в дванайстия час.
След поредния пътен знак --
-- Времето подслон намира.

Неуместна внезапна усмивка -
Бегъл посредник на моите чувства,
трептяща във хоризонталната развивка.
Ръцете ми треперят, отровата разливам, --
-- защото е безвкусна.

Ах, тази Алис!
Oчите й - Aurora Borealis,
в стилът на "Капещ космос"...

I have other places to go,... things to destroy,... stuff to steal...

Странно...хубаво

ах, този дивак сред демони,
с Алхимията не се церемони...

Сънувах Северно сияние.
Сънувах нечии очи,
но дъжд, нарочно --
-- или' по невнимание
разбърка моите следи
с песен за удавените риби.
Напразно - Феникса лети!
...в порой от капещ космос.

I have other places to go,... things to destroy,... stuff to steal...