Признание.
34 отговора
1930 прегледа
Признание.
Ти влезе тихо,в разбитата къща на моята душа....Беше нощ...самотен бях...Говорех със звездите,и нощният вятър...Споделяхме си тайни...и призрачните сенки ми протягаха ръка...Исках с тях да тръгна,и да не оставам сам отново...Исках...какво ли?..Бях изгубил чувство за всичко ценно в този свят.Бях гол а не забелязвах....бях замръзнал,а мислех че огън ме иагаря...бях сам а мислех сенките за верните другари...Исках да кажа на някого ОБИЧАМ...Исках да докосна топла длан...Толкова ли много беше?..Тогава не го разбирах-бях самотен,а не знаех...само призраците бяха винаги със мен...
Но сега съм жив отново...
Благодаря ти за топлата ти длан,за нежните слова,
и за красивата усмивка..
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
Но сега съм жив отново...
Благодаря ти за топлата ти длан,за нежните слова,
и за красивата усмивка..
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
в отговор на the Goddess
#7
Понякога..
Вървим във този свят сами.
До нас минават сенки,опитващи се
да ни спънат.
Отминаваме ги със вдигнат поглед.
Не ще ни спрат,не ще отнемат
със свойта злоба,нищо
чисто което носим през живота...
Ще се усмихнем и ще продължим...
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
До нас минават сенки,опитващи се
да ни спънат.
Отминаваме ги със вдигнат поглед.
Не ще ни спрат,не ще отнемат
със свойта злоба,нищо
чисто което носим през живота...
Ще се усмихнем и ще продължим...
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
Re: Признание.
Искам да ти кажа ,че гали душата и ти отговарям със стихотворение на Пепа Николова.
Почукай на сърцето ми - ще ти отворя.
На поглед питащ ще ти отговоря.
Или ще помълчим замислени в тъмата,
загледани във пътя на луната.
Той свети ярък над море заспало,
притихнало, в съня си натежало.
И мидите, от пясъка покрити
заслушват се във мислите ни скрити.
На лунната пътека над морето
звездите се оглеждат от небето.
И сякаш времето е спряло
в притихналото морско огледало.
Загледани във пътя на луната
замислени мълчим във тъмнината.
Звездите от небето се изливат,
с надежда златна ни покриват
Почукай на сърцето ми - ще ти отворя.
На поглед питащ ще ти отговоря.
Или ще помълчим замислени в тъмата,
загледани във пътя на луната.
Той свети ярък над море заспало,
притихнало, в съня си натежало.
И мидите, от пясъка покрити
заслушват се във мислите ни скрити.
На лунната пътека над морето
звездите се оглеждат от небето.
И сякаш времето е спряло
в притихналото морско огледало.
Загледани във пътя на луната
замислени мълчим във тъмнината.
Звездите от небето се изливат,
с надежда златна ни покриват
в отговор на Измpъзнaлa
#11
Re: Признание.
Намерих я когато не очаквах.
Намерих я когато бях толкова самотен.
Намерих я..помогна ми съдбата,
а всъщност май че тя ме срещна първа.
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
Намерих я когато бях толкова самотен.
Намерих я..помогна ми съдбата,
а всъщност май че тя ме срещна първа.
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
Re: Признание.
Много красиви думи, сигурно жената за която са предназначени ги заслужава напълно.............., но защо ли си мисля, че не си и ги казал лично на нея самата.................?Може би тя ще се почувства още по-щастлива от твоите признания? А това за един човек, който обича друг човек означава много, по-точно казано означава ВСИЧКО!
Re: Нали ще...
Приятелче обясни там. Говорят си глупости. И аз говоря глупости. Може нарочно да го правя. Без да разбирам дори себе си. Има и такива положения Biss-че, приятелче. Нищо не е такова, каквото изглежда. Сашето също. Животът е странно животно. И аз не съм го виждал... Хич не ми и трябва.
в отговор на the Goddess
#19
Re: Понякога..
Да почти всичко.Много рядко ползвам цитати и тогава го казвам
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.
Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.