Настроение

На Петя Дубарова

Светлини замерват ме в лицето.
Витрините се смеят с стъклен смях.
Дъжд вали. Изповядва небето.
Отмива от земята всеки грях.
И аз вървя-пречистена и нова,
дъждът-прокоба лее се над мен
и чувствам се порасла и готова
за моя зрял, най-първи ден.
А вятърът се смее в свойте шепи
и мракът син подава ми ръка,
под мене шепнат улиците слепи
и искам да вървя безкрай така.

Бургас, преди половин живот

Това тя ли го е писала или ти?

-----------------------------------------
"Мисленето е отрова..."
Тони Шумахер

посветено е на Петя, повлияно е от поезията и, писала съм го преди 15 години, на 25 април беше рожденият и ден, та в нейна памет го пуснах