help

ei maika mi se kara postoiano s tatkomi i se rasdeliha to maika mi go isgoni
a reve 4e go nema kvo da napravia 4e ve4e mi omrazna da mi se oplakva

Намери й приятел
А сега сериозно.Ще й мине.Жените са малко по-чувствителни на тази тема.

Просто се опитай да разбереш първо защо е постъпила така. Второ, имай търпението да я изслушаш и и кажи твоето мнение по въпроса. Може би, ако има твоята подкрепа ще се съгласи и да разговаря с татко ти евентуално той да се върне. Но, ако това не стане по някаква причина, ще се наложи да свикнете с новите обстоятелства. Ти си имаш твоите приятели, тя за известно време ще се изолира вероятно защото нейните приятели са и семейни приятели. Това ще я потисне още повече и ще търси опора в тебе. Ти трябва да имаш готовност да и я дадеш, въпреки че това ще те натовари. Не зная на колко години си, но всеки, малък или голям, може по свой начин да помогне на другия до себе си, стига да иска. Нужна е много обич и ангелско търпение. Все пак една майка може да има много деца, но едно дете има само една майка. Кураж, ще ти се наложи да пораснеш много бързо.

може да успокои майка си.Сега само трябва да промени това 4e ve4e mi omrazna da mi se oplakva и да осъзнае че тя се оплаква защото е нещастна а за да изгони баща му сигурно е имало сериозна причина.Причината той може и да я знае но може и да не я знае.Това обаче няма да направи майка му по-малко нещастна.Това което аз бих го посъветвал да направи сега е да се опита да бъде опора на майка си докато отмине кризата за което ще му се наложи да загърби приятелите си за известно време.Това от друга страна ще му покаже кои от приятелите му са му истински приятели и кои не.
Във всеки случай следващите месеци ще бъдат тежки за него но ако се захване с желание да помогне на майка си може да намери нещо ново в отношенията с нея.При правилен подход това ще му бъде само от полза въпреки неприятните емоции.От мен също кураж, търпение и успех.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Много си прав в това, което казваш, но ние сме от порасналите. Какво да прави едно дете, което също е в криза от всичко което се случва около него, а може би и от самата си възраст. Няма подробности по случая, кой крив, кой прав, но винаги и двамата са поне по малко криви. Но и двамата са му родители. По силата на обстоятелствата, а не по негово желание, то се оказва в единия лагер. Очаква се от него да постъпи като голям човек, разумен, всеопрощаващ. И то вероятно ще го стори. Но нито ти, нито аз му казахме, че може би и другият има нужда от подкрепа. Не натоварваме ли прекалено много едно дете със собствените си проблеми, ние родителите?

без това да го натовари повече отколкото най-вероятно може да понесе в момента без да отнесе травми.Просто факта че остава да живее с майка си (личното ми мнение е че до една определена степен на съзряване момчетата имат нужда повече от майките си) определя еднозначно кого трябва да подкрепи.Ако подкрепи майка си с нужния такт и чувствителност той би могъл да и спести много болка и обратното... ако почне да се лигави и да проявява претенции за щяло и нещяло той може да я съсипе в момента.Второто е крайно нежелателно поне според мен.
Сега трябва да бягам че окъснях.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

ei mersi 6a se opitam da go napravia

За съжаление, си права. Родителите не си дават сметка понякога колко товарят децата си.
Детето не трябва да взима страна. И двамата са му родители, който и да е прав/крив, това са отношения между тях. То може да ги подкрепя и толкова. И да не позволява да се оказва в ролята на родител, а те - на деца!!!

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Когато бях ж 7ми клас имах един приятел. Седяхме на един чин , но имахме различни интереси. Докато един ден след даскало ,ритахме мач и после решихме да ходим на плуване. Тогава станахме приятели и започнахме да си ходим на гости. У нас естествено си играехме двамата , обикноено шах ,табла, карти и т.н защото само двама кво друго да играят!? Обаче у тях играехме белот с майка му и татко му. До тук нишо особено ,обаче тоя пич ми сподели веднъж ,че неговите родители са били разведени! Направо ми разби тактиката като каза ,че той ги е събрал! Не занм какво им е наговорил и на двамата ,но те са си останали заедно! Ти си достатъчно голям за да имаш мнение по всички семейни въпроси ,така че моят съвет е да си поговориш и с двамата като с върастни хора и сам да се разбереш с тях ,могат ли да бъдат това което са искали и какво им пречи да продължът! Ти може да си малкото камъче което обръща колата! Помисли ,и постъпи като мъж /за да пишеш тук значи си достатъчно голям/! Възможно е да нямат втори шанс!! Но ти трябва да им го дадеш! Успех!

maika mi ne iska te da se sabirat to i tatkomi ne iska ama problema ne v tva a tova
4e si maikami govori si4ko na men i mi se oplakva a as ne miga da Я rasbera 6toto
tя go nakara da se maxne a sega reve 4e si bila izgubila vremeto s nego

... а на колко си години все пак?

Има голямо значение. И за това, което някой от нас може да ти даде като съвет, и за начина, по който да реагираш на поведението на майка си.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

na 14

освен да я посъветваш да не си губи свободното вече време в оплакване, а да си гледа живота, че след някоя друга годинка ще съжалява и за това пропуснато време.

Да обвиняваш някой, че си си губил времето с него е... безсмислено. Как ще си пропилееш живота си решаваш ти и това е твое право, не може друг да носи вина за това :)


груууууух :)))

Не можеш да направиш много, за да я успокоиш. Каквото и да й кажвеш, тя явно преминава през труден период и й трябва време.

Но не забравяй да и казваш, че я обичаш и че това няма да се промени никога. Че обичаш и баща си и че те са родителите ти, независимо дали са заедно или не.

За съжаление не мога много акъл да ти дам, аз самата не се справих много успешно навремето със същата тая ситуация. Зависи майка ти какъв човек е, но можеш да опиташ да отклониш вниманието й от настоящия проблем.
Сподели й нещо от училище, за приятелите ти. Ако трябва, измисли си нещо.

Изслушвай я донякъде, но не я приучвай да разчита само на теб за това.
Спомени й да се обади на някоя приятелка и да поговори И с нея.

Успех ти желая. И кураж. Труден момент е явно, но ще отмине. Времето лекува всичко.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Виж сега, понякога и възрастните хора са объркани. Явно майка ти е в такъв момент. Тогава човек започва да се самосъжалява и говори какво ли не. Дори да е така както казва, вече го е загубила това време и то няма да се върне. А и не е верно, че го е загубила, защото ти си налице. Ами вземи и я попитай дали ако плаче ще си го върне, изгубеното време, де. Кажи и, че си там, че си до нея, че полека-лека острият период ще премине, и че все някак ще устроите живота си. Кажи и, че макар да ти е трудно да разбереш всичко, ти е мъчно за нея, но че и ти също изживяваш нещата и имаш нужда от нейната подкрепа. Това ще я накара да се стегне и да почне да върши нещо, а почне ли да действа, нещата ще се пооправят. Пиши как вървят работите.

sega 6te se probvam da napravia si4ko koeto me posavetvaxte mersi na si4ki
skoro 6a pi6a kvo stava

я прати майка си при нас, на сладки приказки :)

Направи й една дир-ска регистрация и й покажи как се влиза и как се пише и я остави да си поплаче и да се пооплаква малко онлайн. До месец ще й мине, обещавам ти

ама после ще се карате кой да седне на компа...


груууууух :)))

Просто кажи на майка си, че не си е изгубила времето с него, защото ако не е била с него нямаше да те има теб.