отк(О)с
8 отговора
253 прегледа
в отговор на Чeшиpcka koтka
#2
Re: отк(Ъ)с
Миризмите оказват чувствително въздействие върху нервната система – твърди Йоханес Мюлер, писател от ХVII век. – Те я подготвят за всякакви приятни усещания, на нея съобщават за тревогите или вълненията, които неизменно съпътстват силните емоции. На тях се дължи упражняването на силно влияние върху онези органи, където се поражда възможно най-възхитителното удоволствие, което човешката природа е способна да улови.”
Значението на обонянието при любовните сигнали е отбелязано още от Аристотел, три века преди раждането на Христос. В римско време ароматичните бани и масажите, при които използвали всякакви благовонни масла, съставлявали типична прелюдия към същинския любовен акт. По време на империята ароматичните вещества цибет и амбра били прочути сред изтънчените римски любовчии, които използвали ароматните треви за парфюмиране на дъха си. Ценността на ванилията в качеството й на афродизиак се доказва от факта, че наименованието на тази подправка произлиза всъщност от умалителния вариант на латинската дума “вагина”.
Обонятелната сетивност при човека не само се обостря при преживяване на силни емоции, но притежава още изключителна чувствителност. Рецепторите, разположени в носната кухина, са в състояние да различат наличието на субстанция, наречена етил-меркаптон, появяваща се в разваленото месо и количества по-малки от 400-билионна част от грама.
Всеки индивид притежава собствена миризма, с уникалност, сравнима с отпечатъците от пръсти. Това се дължи на действието на определени бактерии в условията на мастна субстанция или т.нар. себум, секретирана от мастните жлези на кожата. Поради значителното количество мастни киселини, произвеждани от тялото, и индивидуалните различия в киселинността или алкалността на кожата и нейната температура, абсолютно невъзможно е двама индивида да имат една и съща миризма.
Окончателният “миризлив подпис” се оформя от тези мастни секреции, вероятно примесени с миризмите от храна, питие, парфюми и дезодоранти, дезодорант за след бръснене, цигарен дим и миризми, поети от околната среда.
Възможно ли е телесната миризма да бъде нарочно използвана като средство, засилващо силата на привличане? Парфюмерийната индустрия определено е повярвала в подобна възможност, дори са се появили някои анекдотични лабораторни доказателства в подкрепа на едно такова твърдение. Например германският сексолог Ричард Крафт-Ебинг описва следното: “Един похотлив млад селянин сподели с мене, че е успял да прелъсти без особени усилия значителен брой от ухажваните от него момичета, като по време на танците избърсвал подмишниците си с кърпичка, с която по-късно избърсвал и лицето на партньорката си в танца.”
аз обаче съм днес целия в Синьо
М
и
н
а
в
а
щ
Значението на обонянието при любовните сигнали е отбелязано още от Аристотел, три века преди раждането на Христос. В римско време ароматичните бани и масажите, при които използвали всякакви благовонни масла, съставлявали типична прелюдия към същинския любовен акт. По време на империята ароматичните вещества цибет и амбра били прочути сред изтънчените римски любовчии, които използвали ароматните треви за парфюмиране на дъха си. Ценността на ванилията в качеството й на афродизиак се доказва от факта, че наименованието на тази подправка произлиза всъщност от умалителния вариант на латинската дума “вагина”.
Обонятелната сетивност при човека не само се обостря при преживяване на силни емоции, но притежава още изключителна чувствителност. Рецепторите, разположени в носната кухина, са в състояние да различат наличието на субстанция, наречена етил-меркаптон, появяваща се в разваленото месо и количества по-малки от 400-билионна част от грама.
Всеки индивид притежава собствена миризма, с уникалност, сравнима с отпечатъците от пръсти. Това се дължи на действието на определени бактерии в условията на мастна субстанция или т.нар. себум, секретирана от мастните жлези на кожата. Поради значителното количество мастни киселини, произвеждани от тялото, и индивидуалните различия в киселинността или алкалността на кожата и нейната температура, абсолютно невъзможно е двама индивида да имат една и съща миризма.
Окончателният “миризлив подпис” се оформя от тези мастни секреции, вероятно примесени с миризмите от храна, питие, парфюми и дезодоранти, дезодорант за след бръснене, цигарен дим и миризми, поети от околната среда.
Възможно ли е телесната миризма да бъде нарочно използвана като средство, засилващо силата на привличане? Парфюмерийната индустрия определено е повярвала в подобна възможност, дори са се появили някои анекдотични лабораторни доказателства в подкрепа на едно такова твърдение. Например германският сексолог Ричард Крафт-Ебинг описва следното: “Един похотлив млад селянин сподели с мене, че е успял да прелъсти без особени усилия значителен брой от ухажваните от него момичета, като по време на танците избърсвал подмишниците си с кърпичка, с която по-късно избърсвал и лицето на партньорката си в танца.”
аз обаче съм днес целия в Синьо
М
и
н
а
в
а
щ
в отговор на Чeшиpcka koтka
#3
Re: отк(О)с
добро хайку:)
Destroy the myths you have to, if wise to be you want.
Destroy the myths you have to, if wise to be you want.
Представих си ако бях целта 
в отговор на Чeшиpcka koтka
#7
Re: отк(О)с
Препрочитам си го от няколко дни. Синьо.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.