kak se reshavate

dano da ne me razpunete na krust obache me interesuva: kak se reshavate da imate detca ako samite vie imate alergii, ossobenno v sluchaite s dvama alergichni roditeli? I oshte poveche ne vi li e strah da riskuvate da imate vtoro ako purvoto e s alergia?
Az predi da rodia niamah i ideia che imame alergii. Sinut mi se rodi s takava, okazva se che i az imam , a puk i v semeistvoto na mujut mi (mujut mi niama).
Togava ne go znaeh i se reshih na dete. Obache sega taka i ne se reshavam na vtoro. Strah me e prosto.
Kajete mi ne vi li beshe strah. az li preuvelichavam, kakvo li?

Моето дете засега не е развило алергия пък и двамата родители сме алергични-така че не е казано че непремено всяко дете което имаш ще е алергично. Освен това има семейства с много по сериозни наследствени заболявания , които се решават да рискуват да имат деца - в крайна сметка детето ти е с нормално психично развитие, при правилно лечение и предпазване то води нормален живот и се развива добре- ти какво искаш - идеално здравичко детенце дето нищо му няма не боледува не страда- няма такова нещо - засега е само по филмите

Ох, тази тема не ми се започва, защото ми се реве от нея. И съм ревала не един път, че имам дете, което е алергично заради мен. Обаче знаеш ли, може детето ти да е алергично и без ти да си. а може и да не е, както моето 2-рото. Всичко е въпрос на късмет и на психическа настройка.
Ако реша да си мисля, че искайки да имам дете съм егоист, защото може да го обрека на такава тежка съдба - мога да се побъркам! Затова гледам да мисля положително. Ето родила съм и едно здраво и усмихнато момиченце. А момченцето ми въпреки алергията едно мноог будно и умно дете, което има право да е тук, нали?
Много лоша тема, не ми се пише по нея, че сълзите ми са в очите вече

не само преувеличаваш, ами според мен направо не знаеш какво говориш.
Айде сега никой да не ражда деца, щото знаеш ли колко от децата с увреждания са такива без наследствена обусловеност например?
Нима според теб алергията е болест за умиране? Та хиляди хора с алергии си водят съвсем, ама съвсем нормален начин на живот!

Ох, не знам не ми се пише повече, извинявай, не исках да прозвуча грубо. Ама ако така се разсъждава за всичко, то си е направо житейска философия - да не правим така, защото ако стане иначе..

Иначе аз и мъжът ми нямаме алергии, а бебето ни има и ако знаеш само колко си го обичаме и с какво нетърпение чакам да мине малко време та да си родим още едно, а защо не и двечки

sujaliavam che te naraniavam. zatova se chdih niakolko dni da ia pusna li ili ne, obache v kraina smetka tozi vupros mnogo me interesuva. i az kato teb se chuvstvam vinovna, i to pri polojenie che ne znaeh che imame alergii.
postoianno si mislia che ako znaeh navreme pone mojeh da vnimavam kakvo iam ili da vzema niakakvi drugi merki...
ta zatova me e strah da imam vtoro, nepredskazuemostta na alergiite me plashi. Tova che poniakoga niamash ideia otkude idvat, vupreki che si napravil vsichko vuzmojno...
gadna istoria

ne me razbirai nepravilno, ne sudia nikogo. po-skoro se opitvam da pomogna na sebe si da prevuzmogna tozi strah.
Alergiata v povecheto sluchai ne e bolka za umirane, no nikoga ne se znae v kakva posoka moje da se razvie i tova nai-veche me pritesniava.
Ako da rechem znam che deteto mi ima eczema na vratleto si i s krem se opravia shte go prejiveem niakuk si. Obache poniakoga bez da sme promeniali nishto zapochva da se razprostraniava i na drugi mesta.
da ne govorim che ima veroiatnost da prerastne v astma.
Neizvestnostta me plashi. Az po princip sum si dosta chernogleda i se nadiavah che ako go spodelia s vas moje da pouspokoia malko.
I otnovo kazvam ne sudia nikogo, prosto spodeliam ...

Според мен си на грешна посока на разсъждение, защото много по- фатално би било ако имаш дете с вродено увреждане на черния дроб или с левкемия да не дава господ. Като се замислиш ще видиш че страховете ти са неоснователни - в крайна сметка с адекватно лечение/както вече казах/ може да се предотврати влошаването на алергията пък и лечението на астмата вече е много добро . А пък да живееш с чувство за вина че детето ти е болно - просто недей - направила си всичко за неговото здраве грижила си се да родиш здраво дете, останалото не зависи от теб.

Отърси се от черногледството ! Можеш да причиниш много по-страшни неща на детето си от алергия ( макар че "причиниш" в случая е силно неподходяща дума). Аз съм много позитивен човек и такава логика ми е абсолютно непонятна, наистина - децата са огромно щастие и любов и всяка мисъл, свързана с тях е слънчева. Не можеш да прекараш цяла бременност пък и после де само с мислите за най-лошото, което може да се случи. Както казах алергиите далеч не са най-страшното - аз повече се страхувам от хората, които ще срещне детето ми. А да се обвиняваш, че си виновен е излишно и безсмислено, а и съвсем ненужно на детето - със сигурност не му трябва родител с чувство за вина. Аз знам и се надявам детето ми да израстне здраво, ще направя всичко възможно да му покажа че живота е хубав, да го науча да му се наслаждава и се надявам да успея

Точно така е!
Оптимизъм ни трябва, здрави нерви и мноооого любов!

Ако всички започнат да мислят по този начин, просто човешкия род ще изчезне.

Защо не се замислиш, колко други недобри неща предаваме генно на децата си. И колко хубави неща също! Като чета веднага си представям лицата на геройте от филма Гатака. не може да не сте го гледали. Филм за генетично чистите и генетично обременените - отхвърлени от каймака на обществото. ПРОСТО УЖАС!!!!

Но извода от филма е в полза на нормалното развитие, а не на генетичното пречистване.



А ако искаш да имаш второ дете, какво ти пречи да вземеш малко предпазни средства? Посъветвай се със специалисти. Лошото е, че все по-малко и по-малко стават - тези специалистите.
А ако нещо повече те интересува по темата, обади ми се с бележка. Има неща, които не ми се иска да коментирам на всеослушание.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Да, превенцията е много важна. Но понякога помага, друг път - не. Важното е да не се отчайваме!
Мисля, че тук можеш да обсъждаш всичко на всеослушание, поне се надявам

А "Гатака" е страхоте филм! Един от любимите ми!

Мъж ми е с атопичен дерматит от дете. няма да ви казвам колко ме е страх....

S alergi4na astma sum.
V nikakuv slu4ai ne se 4uvstavm nepulnocenen 4ovek.
Daje naprotiv.
Opitvam se da gledam vedro na jivota.
I vupreki 4e zaboliavaneto moje bi e tejko, gledam da ne zanimavam mnogo oklonite sus "stradaniata" si.
Mnogo po-lo6o ot astmata e 4ernogledstvoto ti.
Vnimavai da ne go predade6 na deteto si.
Ot tova to 6te strada mnogo pove4e, otkolkoto ot alergiata si.

Много съм съгласна с теб!

И аз съм съгласна, разумът това диктува... ама и мен ме е страх

Огнян

Недей да се притесняваш толкова!

Моите родители са били изключително здрави хора като млади. Сега и двамата (на 60 години) страдат от редица алергии като при мама ми те са особено тежки, а тя има и особено състояние на имунната система, което у държи все нащрек за какво яде, лекарства, вещества и т.н.

Аз реагирам много силно абсолютно безконтролно и необяснимо в разни моменти към разни нещо - никога храни, но лекарства. При мен алергиите започват от 6 месечна възраст и никога не са спирали.

Сестра ми е 6 години по-малка от мен. Тя няма нищоооо! Все едно е от друго семейство .

Недей да се влияеш. Всяка алергия си има противодействие и това не трябва да те спира да имаш други дечица. При много по-сериозни заболявания двойките не се отказват, пък ти за едни алергии. Приятелката ми има таласамия, която е приела от майка си. Това е тенно заболяване, което се предава почти винаги на поколението, но нито за миг не се замисли дали да си има детенце. Сега малката точно и е време да й вземат вече кръв (селд 1 годинка), за да се види какво е при нея поразяването на еритроцитите. Приеми го като съдба и действай с усмивка!

Знаеш ли, мъжът когото обичам, страда от доста изострена чуствителност, но някакси хич не ме притеснява това. Дори и в комбинация с моите алергии. Ако детето ми наследи гениалния му талант на художник, нека вземе всичките му здравословни усложнения. С радост ще се боря с тях.

Знаеш ли, мъжът когото обичам, страда от доста изострена чуствителност, но някакси хич не ме притеснява това. Дори и в комбинация с моите алергии. Ако детето ми наследи гениалния му талант на художник, нека вземе всичките му здравословни усложнения. С радост ще се боря с тях.

Аз също - в тежка форма. Раните и обривите изчезват около 15-тата година окончателно. Оттогава съм имала само едно петно на 18 години, докато бобедувах от морбили.

Тялото надраства тази болест. Аз съм 45 килограма, но съм спортувала цял живот непрекъснато, ходя на море всяка година и не се давам.

Само остава чуствителността към вещества. Трябва винаги да се внимава с лекарствата. Но не се плаши от тази болест. Не е чак проблем. Моята беше като буря, но отмина . А при сестра ми няма и следа!!!!

Мога да ти кажа какво спазваха моите родители като правило:
1. морето + носехме си бидончета с вода и мажехме обривите през зимата - страшно помага за завяхването
2. само дрехи от естествени материи, но сега вече всичко си нося от години
3. никакви ваксинации - освен детския паралич нямах НИЩО до 25 годишна възраст - мама ми беше "изнасилила" докторите в Исул (и то едно време) да дадат бележка за малкото училище, а в гимназията просто подписвах декларация, че отказвам д ами се сложи. Прекарала съм варицела, скарлатина и морбили без някакви разлики от другите деца. 2001 година (на 28 години) си сложих дифтерия-тетанус и рубеола, защото много пътуван на изток, а там е свърталище на какво ли не
4. антибиотици сведени до абсолятен минимум

Да, атопичетата не се "обикновени" деца, но са си съвсем ок . Не се плаши.
Освен това в крайна сметка не е задължително да се предаде на детето.

Аз също - в тежка форма. Раните и обривите изчезват около 15-тата година окончателно. Оттогава съм имала само едно петно на 18 години, докато бобедувах от морбили.

Тялото надраства тази болест. Аз съм 45 килограма, но съм спортувала цял живот непрекъснато, ходя на море всяка година и не се давам.

Само остава чуствителността към вещества. Трябва винаги да се внимава с лекарствата. Но не се плаши от тази болест. Не е чак проблем. Моята беше като буря, но отмина . А при сестра ми няма и следа!!!!

Мога да ти кажа какво спазваха моите родители като правило:
1. морето + носехме си бидончета с вода и мажехме обривите през зимата - страшно помага за завяхването
2. само дрехи от естествени материи, но сега вече всичко си нося от години
3. никакви ваксинации - освен детския паралич нямах НИЩО до 25 годишна възраст - мама ми беше "изнасилила" докторите в Исул (и то едно време) да дадат бележка за малкото училище, а в гимназията просто подписвах декларация, че отказвам д ами се сложи. Прекарала съм варицела, скарлатина и морбили без някакви разлики от другите деца. 2001 година (на 28 години) си сложих дифтерия-тетанус и рубеола, защото много пътуван на изток, а там е свърталище на какво ли не
4. антибиотици сведени до абсолятен минимум

Да, атопичетата не се "обикновени" деца, но са си съвсем ок . Не се плаши.
Освен това в крайна сметка не е задължително да се предаде на детето.