kakvo mislite?

Ako imate vuzmojnosta da jiveete (ili veche ste) v chujbina bihte li ostanali (ili vurnali) v Bulgaria za da otgledate detenceto si. Znam, che ima strashno mnogo faktori, ot koito zavisi reshenieto ni v edna takava situacia, no ako vsichko drugo se ignorira i se pomisli samo vurhu vuzpitanieto i otglejdaneto na deteto vi kak bihte postupili?...bihte go vuzpitali kato bulgarche i tova da e purviqt ezik,koito bi nauchil, ili podobavashtiq (kudeto se namirate).
Shte sum blagodarna ako spodelite mnenieto si
zdrave i shtastie na bebocite

I couldn't repair my brakes, so I made my horn louder

След като си решил да живееш за постоянно в друга държава, значи нещо не ти харесва в Родината, или пък смяташ, че на новото място ще ти е по-добре.
Ако е така, какъв е смисъла да се връщаш, за да "отгледаш" детето си?
За да научи български? Езика ще го научи, ако имат желание родителите да се занимават с детето.
Наши близки не са се прибирали от 10 години в България, и двете им деца са родени и израстнали в Щатите. Голямата знае български много по-добре от връстниците си в България (че и от много българи ненапускали държавата)! Но пък лятната й ваканция, е училище по български с баща й!
Е, имам приятелки, чийто деца знаят по 5 думи на български. Бабите тръгнаха да учат коя немски, коя италиански, за да могат да говорят с внуците си. Мисля, че е срамно да имаш дете на 10 години а да не може да проведе един разговор на български!

Много хубава тема бих казала първо...
Наистина накара ме да се замисля много дълбко,но стигнах до извода ,че винаги съм знаела отговора !!! Още с решението си да замина в друга държава и да живея там предопределям съдбата на детето си като гражданин на тази държава,с друг език,обичаи и нрави !!! Аз също съм дете от смесен брак,но съм родена в Бългрия и съм я възприела като родина,и празнувам българските празници и винаги ще се чувствам българка независимо къде съм и какъв език говоря...
Не казвам,че съм върла патриотка...напротив-ако бях щях да живея в България,въпреки трудностите и не лекия живот !!!Всеки има право на избор и сам определя пътя си...
Детето ми ще знае всичко за България,ще се постарая да го науча и на език и на обичаи,ще го водя там не само за да види баба и дядо,но и да разбере къде са корените му...това е много важно за изграждането на личноста !!!
Мисля,че дори и да не са в България,и дори и да учат чужди езици и т.н. децата ни ще носят българското в себе си,защото то ще е в кръвта им...
Всичко е в нашите ръце-на родителите...и от нас зависи възпитанието на децата ни и дали ще обичат страната и езика...

И аз мисля 4е вси4ко си зависи от родителите. Аз съм омъжена за 4ужденец, в момента живеем в България, но в един момент ще заживеем и в 4ужбина, и за мен ще е обидно като 4овек и провал като майка, ако детето ми или децата ми няма да могат да говорят български.Това озна4ава да предам себе си и да загубя уважението на съпруга ми,който е горд 4е е женен за българка.
Така 4е , тук дилема няма - естествено е 4е децата ни ще говорят и другият език, ще знаят и другите оби4аи и традиции, но не бива да допускаме да се забрави май4еният език.
Дано имате подкрепата на мъжете си,както аз, за да могат децата да растат достойни представители и на двамата родители

аз съм избрала и живея в друга държава.
малкото ми дете в момента проговаря, и аз му говоря на български/ много често обаче и на още два езика/, като той ми отговаря на холандски.
разбира обаче и български- отвори, затвори, донеси, вземи, дръж и т.н./.
гоелмият ми син говори български, но не осмисля значението на доста думи и например употребата на метафорични изрази, пословици, поговорки и други/като бъзикам се, хлопа му дъската и подобни/ не ги разбира.
а на въпроса ти конкретно- не, не бих се върнала, защото тук е моя живот и няма как да си го подредя отново в Бг, няма да имам съпруга си например до мен, той не би напуснал никога Холандия, за да ме последва в Бг. А той е фактор, който не мога да игнорирам.
относно възпитание като българче - е, едва ли ще рецитира екзалтирано "Аз съм българче", на мен лично ми стига да чете и разбира матерния си език.
относно първия език, който би научил, моят опит показва, че езиците се учат едновременно.

i az nadali 6te ti kaja ne6to po-razli4no ot gore, no kogato maikata e bylgarka i e normalna deteto po4ti vinagi znae materniq ezik. v na6eto semeistvo vypreki, 4e sme myni4ki az govorq samo i edinstveno na bylgarski s bebo, a na6iq tati samo e edinstveno nemski, vypreki 4e i dvamata znaem maternite si ezici. taka se nadqvame deteto da raste znaeki i u4eiki perfektno dvata ezika.
a za tradiciite pak vsi4ko zavisi ot jenata. tq e tazi, koqto pravi dom, u?t, obstanovka i t.n. Naprimer vsi4ko, koeto ot baba sym nau4ila za koleda i velikden se pravi v na6ata ky6ta, kadq na koleda, 4eta molitva, pravq postni qdeneta i t.n. mislq 4e kydeto i da si na toq svqt ako iska6 da syhrani6 i predade6 tradiciite na tvoq narod moje6 da go napravi6.

помисли къде ще може да получи по-добро образование и къде ще живее в по-добра среда...

останалото не мисля, че е толкоз различно тук и в чужбина...

[линк]

Аз определено не бих могла да осигуря едно по-щастливо и спокойно детство на детето си в Б-я отколкото то има тук.Във всяко едно отношение е по-добре където е в момента.Много е вероятно ако постъпех така да ме осъди за постъпката ми и решението ми след години.

Бидейки тук,то пак бива възпитавано като българче понеже аз съм таз,която прекарва денят с него,която го изгражда като човек,която му говори на български и му чете български книжки-малкото които имаме засега,и слушае златните български песнички естествено редом с местните нърсери раимс ,песни и герои.Нищо по различно от това ,което бихме правили в Б-я,
което правят мамите там.

Аз живеех и учих в чужбина,но предпочетох да си дойда.За мен не съществува по-хубаво място,това е моят свят.Тук създадохме семейството си,тук родих детето си.Тук и сега сме щастливи.Има една хубава италианска поговорка-върви,където те води сърцето.Е,моето сърце ме доведе отново в България и сега, връщайки се назад във времето,знам че съм направила най-добрия избор за себе си,защото никога и никъде не съм се чувствала толкова щастлива.

Az ne sam mnogo saglasna 4e e 4ak pak sramno. Da,no po princip. Mnogo iskam 6terka mi da moje da provede edin istinski razgovor na BG, no kak da stane tova kogato v u-6te u4at angliiski, afrikanski i zulu ZADALJITELNO! To gorkoto se pribira v 17:00 grohnalo i zapo4vame s doma6nite. V 20:00 ve4e e zaspalo predi da uspeq da mu sloja dori da qde. I mene izob6to pak ne me e sram 4e barka rodovete ili pak slovoreda na dumite ili pak iztarsva ne6to ot roda "Za6to si lo6a na men?"

Do skoro

Здравей Jastmina,

Това наистина е сложен въпрос и за всеки има индивидуален отговор. Ние със съпругът ми сме направили своя избор и за щастие имаме разбирателство по въпроса - твърдо планираме да се приберем в България. Решихме го много преди да забременея и бавно работим по плановете си за прибиране. Аз живея тук от 12 години, но не искам децата ми да израстнат извън родината си. Колкото и да ги учим на език, порядки, обичаи и нрави, ние като родители ще бъдем единствените източници на тази информация и децата няма да станат нищо повече от американчета които говорят български език и имат малко по-висока обща култура. Виждала съм този процес толкова много пъти, дори и родителите с най-добри намерения не могат да попречат на това развитие. Децата протестират, отговарят на друг език когато им се говори на български, срамуват се и искат да бъдат като приятелчетата си. Да не говорим че лятото при баба и дядо в България няма да им даде усещането за родина и принадлежност.

Ние сме решили след няколко години да се приберем и да оставим децата ни да бъдат българчета в естествената си среда. Живот и здраве те ще имат двойни гражданства и когато пораснат могат сами да направят своя избор къде искат да живеят.

Пак подчертавам, че това са строго индивидуални решения и за всеки отговора е различен. Поздрави на всички.

Аз съм голяма патриотка и за нищо на света не бих напуснала България. Мъжът ми има брат в САЩ, който от 14 г. живее в Ню Йорк и преди да се оженим планираше да замине при него. Аз, обаче, поставих условие, че си оставаме тук, ако иска да сме заедно и той прие.
Не знам, какво би било с децата, но братът на мъжа ми не е женен и твърди, че би си взел само българка.
А що се отнася до моето дете - гордея се, че е едно хубаво българче и ми е приятна мисълта, че е носителка на древните балкански гени.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

сложна работа.

Моето дете е българче (мама и тако са българи) и мама говори на български

Първия еzик който ще научи, ще е българския. ( ако може да се каже първи, zащото май и 2та ги учи едновременно )

В България не бих живяла, zащото имам проблеми с таткото, който е там т.е. няма нищо общо със страната.

Другото е че аz самата не съм била от дълго време там и се сещаш от къде трябва да zапочна, ако мисля да живея в България.

Извинявай Клер, но темата изобщо няма нищо общо с това че ти си патриотка и си родила в BG. И крайно време е като не си компетентна по някой въпрос просто да си премълчиш, защото хабер понятие си нямаш как се справяме с два езика с децата си.

с впечатление, че авторката пита за избора къде да си гледаш децата, а не за езиците и за това колко е трудно на някои да си гледат децата в чужбина

аз все повече клоня към гледане в България, както някой беше писал по-нагоре - сърцето си ми е там.

какво значи "да си отгледам детето в българия"? щом по една или друга причина сме решили да живеем в друга държава, и децата ни ще живеят в нея. не разбирам защо раждането на дете може да е причина за промяна на мястото на живеене... а то български може да научи и без да живее в българия, както и италиански - без да живее в италия.

zdrawei Jastmina,
nie sme v chujbina. Pitash dali shte se wurna da si otgledam deteto ... razbira se che ne ... v BUlgaria jivota stava wse po - zle ... sujaliavam naistina che govoria taka , no e tragichno... naistina tragichno i jalko... kolkoto puti sme se pribrali winagi ima neshto s koeto da se susdawat problemi,bilo to lekari(koito gledat samo parite da ti vzemat dori i v chastnite kliniki) ,bilo to magazini( da mi se prodawat stari stoki i bebeshka hrana s iztekul srok na godnost ), bilo to da se razhojdame iz park i da chuesh kak njakoia jena kreshti po detetto si ili da go bie ili da doide njakoi kum teb i da ti kaje neshto ot sorta ce ako ne mu dadesh neshto sa jadene shte te ubie...ili da sme na put s kolata po zentura i da izleze njakoi si i da ti izvadi pistolet i da ti kaje zashto ne sme go bili pusnali da mine pri polojenie ce nie sme bili s predimstvo..ami... ... ami kak da se wurna, s tova li ste otglejdam deteto si ... wsichko tova ni se e sluchvalo... da ne izbrojawam poweche nesta...naistina si idwame kum bulgaria s goliamo udovolstwie( idwame si chesto ), no samo sled wtorata sedmiza weche iskash da si hodish,sled kato se sbluskash s kakwo li ne...
Pitash sushto kak shte e s ezika.. nashta dushteria mi shte si znae rodniat ezik i duma da ne stava che shte go izostavim,problema obache e che do 5 godishna vuzrasz tja shte govori meshano dwata ezika,po prostata prichina che v jaslata se govori samo na chujdiat ezik,njakoi den v gradinata ... sled 5 god. vuzrast weche ezizite se razdeliat...
A tova che edno dete e w chujbina,neznachi che njama da go vuzpitawash po bukgarski , wsicho tova si sawisi oot roditelite... imam bulgarski semeistva dosta poznati,koito govoriat s dezata si na wsichki ezizi no ne i na bulgarski... dezata im ne znaiat dumichka na bulgarski...
sujaliavam,che izgovorih tezi neshta, nadali na njakoi shte mu haresat...no mi e tolkova muchno....

absolutno za da se varnem v BG, v momenta sam bremenna i jivot i zdrave sme reshili da rodim tuk, za da vzeme deteto grajdanstvo, i samo da napravi izbor sled vreme.
ne bih jelala deteto mi da uchi v amerikansko u4ilishte (nivoto e mnogo nisko), da iade hrana palna s hormoni, i da bade manipulirano (s promit mozak).

не мисля ,че за едно дете има значение държавата в която е отгледано всичко зависи от родителите и от средата,в крайна сметка всеки сам си избира къде да живее когато детето е отгледано в с любов и себеотдайност в крайна сметка мястото е без значение,родолюбец патриот не е равно непременно на живот в българия познавам много семейства които живеят в българия и не се интересуват от традиции не са посетили местата с които е свързана историята на България и тогава живуркането в България е ли родолюбиеа познавам и други семейства извън страната които живо се интересуват от живота тук и не забравят корените си