букет

Сутрин рано пак поглеждам
слънцето да зърна,
неговия лъч гальовен
с мисъл да прегърна.
Вятърко с косите ми да си играе,
облачета бели две да си омае.
Във небето синьо пеят чудни птички
момини сълзици свели са главички.
Тебе либе аз да срешна си мечтая,
днес съм в пролетна премяна.
В тази утрин златна
цял букет от люляк съм набрала
целуни ме либе мое,щом ще бъдем двама.
Ех,че пролет.. луда... млада..

Усмивка и от мен Тереза!
Прекрасно е!