професионална помощ

Здравейте приятели!
Може би вече сте обсъждали подобна тема, но тъй като съм нова бих искала да ви попитам отново.
Ситуацията е следната: наскоро се разведох и детето остана при мен. Тя е на 4 годинки. В работата ми е доста натоварено и се налага да работя до късно, поради което досега не съм имала възможност да отделям достатъчно внимание на моето момиченце. Но сега трябва да се грижа изцяло за нея. Проблема е че тя си "отмъщава" на мен за всичко, държи се безобразно, изнервя ме, въпреки че аз се опитвам да разговарям с нея, да и обяснявам и да и отделям цялото си внимание. Явно изживява нещата по свой си начин и аз хиляди пъти се упреквам че не съм достатъчно добра майка, което допълнително ме депресира и отчайва. Въпреки цялото ми желание да се справя, усещам че ситуацията ми се изплъзва, Моля ви, ако имате контакт на детски психолог да ми препоръчате такъв. Предварително благодаря!

нито с психиатри. Само ми се струва, че детето ти не е доволно от промяната на начино си наживот. Не знам, де! Само така си мисля. Когато се разведох сина ми беше 7 годишен. Търчеше, горкичкия, да ми помага да си местя багажа, да си подреждам новата къща, викаше ми:

- Тате, недей да плачеш, бре, всичко ще се оправи. Успокой се! И мен не ме мисли, ще се оправя накок си.

Е, и сега какво, 10 години по-късно???

Познай!

е, със сигурност не е доволна, въпроса е, че не успявам да се справя с нея, постоянно ми създава проблеми за всякакви неща, просто за да ме дразни. Понякога не успявам да съм добрия родител, който се грижи за всичко, да не говорим, че бившия ми съпруг постоянно я настройва срещу мен и и пълни главицата с глупости. Затова реших че проблема е за детски психолог.

Препоръчвам Камелия Ханчева, асистент в СУ. Тел.: 098 30 13 96

Не бъдете суеверни! Това носи нещастие!

Това е информация за лична бележка. Недейте да поствате телефони в нета, особено пък ако не са ваши.
А и едва ли Камелия е съгласна.

А моите телефони стоят в Интерент повече от година и досега не съм имала проблеми.

Ами телефонните указатели?

Не бъдете суеверни! Това носи нещастие!

Ти да не си жена ми? Стига с тия дивотии бе! Като си наясно ,че детето не се кефи на ситуацията ,що си въобразяваш ,че психолог ще я кефи повече! Не бъркай в мозъка на дребосъчето! Пък това дето баща и и пълни главата с глупости са най големите глупости! Ако си мислиш да я лъжеш само ще влошиш всичко! Кажи и истината! Кажи и ,че не е хубаво да си няма майка или баща! И ако не можеш да се справиш дай я на баща и! Аз лично нямам нищо против детето да си е при мене! И без друго почти сам си я гледах ,щото жена ми много се кефеше на гурбета! И не си мисли ,че на 4 годинки нищо не разбират или не помнят! Искаш детето да приема за нормално неща с които ще се сблъсква поне до 20 години!? фак мамаму
Знаеш ли като отиде в детската градина ,после в училище и дори на детската площадка за какво си говорият децата!???! Иди някои ден с нея!!! Аз съм ходил хиляди пъти! Послушай ги! Огледай се колко татковци или цели семейства са там!!! Другите дечица си викат: мама и тате ме заведоха едикъдеси ,или ми купиха едиквоси , а нашите деца казват :тати винаги е на работа , а и мама също затова съм с баба или съм сама! Знаеш ли какво е когато всички деца ги викат за обед или вечеря а само теб никой не те вика! И да ти е супер готино като идеш на гости при друго дете ,щото у дома никой не те бръсне за слива понеже всички са уморени или ги НЯМА , а там при другото дете има ЦЯЛО ИСТИНСКО СЕМЕЙСТВО! После става и по зле! Знам го от опит! Майка ми е разведена откакто се знам! Психар ще и търси.... Ти си за психар май... Консултирай се! Бас хващам ,че не си дете на разведени!
Да бе ,травмиран съм! Знам го тва. И за тва не искам да се развеждам ,ама не са ме питали! А сега!? Майната ви! И майната и на майка ми! И съм и го казвал 10 000 пъти! И ще и го повтарям! Нека реве! Да е мислила като е решавала личните си проблеми! Те не бяха мои проблеми! И сега не са на детето ми проблеми! За това няма да я водя на психар! Да иде тоя дето си има проблеми! ксдйх , Ако е голям скапаняк бившия ти , що си се женила за него!? А той като и пълни главата , какво си мисли? Че тя ще те накара да се съберете ли? Кажи на детето! Не на мен! Ама в прав текст! Баща ти е скапаняк , и ТИ никога няма да ме накараш да се върна при него!
Аз и го казах ,на дъщеря ми де! Сега е наясно! За това те изнервя!
Ей , ма голям скапаняк съм а? Ми да, то при такива родители...

това за "скапаняка" си прав, добре че не съм жена ти, дори и вече бивша!

с това не съм съгласна. какво общо има детето с нашите отношения че да му обясняваме че другия родител е еди какъв си. хайде не така грубо, ми те си имат един татко и една майка. това е. каквито - такива. нека сами си съставят мнение когато са готови за това. не трябва да се настройват така децата. от това само ще страдат още повече и ще остане по-дълбока рана.
дори и бившия ми да е последния мухльо на света аз не бих искала детето ми да го смята за такъв. защото за едно дете е важно да вижда родителите си като най-най. и това трябва да се уважава. поне до един момент, когато то ще е достатъчно зряло да види нещата и да прецени как да се отнася към ситуацията.

аз ще ти дойда на крака, да изясним няколко въпроса.

Каква според тебе е задачата на психолога - да "кефи" детето, или да му бърка в мозъка? Не си познал и за двете.

Психологът е човек, който знае, че във всяко семейство (включително в неговото собствено) има проблеми и може да помага на хората да ги решават или поне да ги понасят по-лесно. Той не поставя етикети - "ти си скапаняк", "ти си еди-какъв-си", а търси начина да се прекъсне порочния кръг. Нито пък смята, че детето с един родител е винаги ощетено, а детето с двама - винаги си има всичко.

А на всичкото отгоре, психологът повече от другите смята, че имаш право да напишеш този постинг, да излееш яда си и да напсуваш който ти е крив.

Айде, със здраве! 2-3 дни няма да отговарям, отивам на конференция на психари.

Не бъдете суеверни! Това носи нещастие!

Съгласен съм изцяло с тебе. Децата имат една майка и един татко. Може да са всякакви, но те са си техни. Когато порастнат..... Напълно подкрепям становището ти.

За съжаление често се случва негативизма в родителите един спрямо друг да се прехвърля и към децата. Това е обяснимо, но няма оправдание за него.

е да, обяснимо е, но също така е недопустимо.
и когато хората осъзнаят това, може и да не се получават такива травми.

не си живял в "истинско" семейство, дето е истинско само когато имат гости.

Имах една приятелка от детинство така и никога нямаше да й повярвам, ако не бяха синините по нея (и по майка й).
Веднъж я чух да й крещи: "Няма ли да се разведеш най-сетне с тоя, че да си отдъхна и аз." Бяхме пубертетчета вече и някак си се усещаше...
Биеше ги, като се напиеше. И нея, и майка й и брат й.

Та недей така да бързаш да съдиш отвън... не можеш да знаеш какво е щяло да бъде, ако си живял и с баща си. Има хора, дето пощръкляват, когато дразнителя е край тях, а иначе са добри и мили, ако са в друга обстановка.


груууууух :)))

И един с един не са еднакви, ама някои много си приличат.

Аз, какво??? До ден днешен баща ми и майка ми се водят семейни. Да ама само се водят. Хора по на 70 години съскат като усойници, всеки си е в стаята, катинари си сложили, ако длучайно се срещнат в коридора, си обръщат главите настрани, за да демонстрират неприязънта си един към друг. Амиии, да ти пикая на такова семейство.

От 5-ти клас си реших въпроса. Като ги видех заедно ми беше пределно ясно какво ще последва - караници, скандали, писъци, крясъци, шамари, юмруци, кръв, ревове...

Бягах далеч. Въобще не забелязваха, че ме няма...

Ай, да му и сиктир на такова семейство и възпитание. Много ми беше мъчно, защото ги обичах и двамата, после изстинах и ми станаха безразлични.

Найш кво си мисля...

... понякога развода е по-доброто решение. За всички. Подчертавам - ПОНЯКОГА.
Ще ми се едно време моите родители просто да бяха се развели... Или да бяха решили проблемите си. Някак.
Не им се сърдя.
Ще ми се да вярвам, че съм им простила. Но никога няма да забравя...

Ами ти, това ли искаш да чуеш от дъщеря си след 20-ина години?

Да, проблемите на родителите не са проблеми на децата. Това е така, и когато се развеждат, и когато не се.
За съжаление в голям брой случаи децата плащат грешките на родителите си. И ги плащат цял живот.
___
Що се касае до психолозите, по мое мнение - само при наличие на сериозни проблеми в поведението на детето. Иначе, мисля си, това ще влоши нещата. Не съм психолог, не знам, просто разсъждавам...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

А може би има нужда от мама, какво ще кажеш??? Или от татко??? Не знам, аз съм малко с предубеждение към психолозите. Може би точно за това имам нужда аз самия от психолог. Всъщност не знам дали имам нужда от психолог, психоаналитик, психотерапевт или .... не, мисля че не съм за психиатър. Обаче ако можете ми кажете каква е разликата между психолог и проповедник от някоя секта??? Разликата може би е, че последния прави нещата FREE. Само едно си знам, моята бивша четеше доста книги по психология. Започна да следва психология, започна да ходи на някакви групи по психотренинг и т.н. и т.н. Непрекъснато ми опяваше как всеки имал проблеми в детството си и опитваше да ми бъде психотерапевт. Такааа, имаме си чудесно момченце. И какво се случва с момченцето ни един хубав ден: Обажда ми се милото на работа и започваме да си говорим. Казва ми, че е сам и че мама я няма вкъщи. Добре, нищо особено. Всеки си оставя детето за 10 минути и отива до пазара. Продължаваме да си говорим, при което той ми казва, тате омръзна ми да стоя сам. Естествен въпрос от моя страна - от кога си сам??? Детето ми казва от обяд. Часът е 16:30. Аз си вдигам чукалата и отивам вкъщи. Вземам детето и излизаме, като оставям бележка на бившата. Около 20:30, тя ми звъни и ми задава въпроса - Как се отзова детето при теб. Аз бях напълно спокоен. Прибрах детето след около половин час. Детето прибирайки се веднага започна да удря майка си, при което ми бе зададен от бившата въпроса какво е ставало докато е бил с теб? Обясних и, че нищо особено. След това бившата ме попита - Кога го взе? и ми каза че тя го е оставила в интернет-клуба и му е платила за 3ч. Не издържах. Тръгнах си и и обясних, чи при повторен такъв случай, вместо бележка в къщи ще намери служители на полицията и на агенция за закрила на детето. На следващия ден, след хиляди увещания успях да взема детето и да го закарам на другия край на България при родителите и. В момента ме обвинява, че закарвайки го там му действам зле на психиката. А сега, кажете, кой има нужда, аз, майка му или детето и от какво - психолог, психотерапевт, психоаналитик или психиатър?????

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Ей за т'ва става дума! Кофти е при живи родители да си седиш САМ!

скапаняци сме си! Ми ти като си отворена къде дрема като го правихте детето!!? И друго искам да ти кажа! Станахме скапаняци след 5-10 години! Преди не бяхме! И що си мислиш мама му стара ,че като зарежеш един скапаняк ще попаднеш на принца от приказките?!? То е ясно , всички си имаме недостатъците ,никой не е перфектен, и е номера в това , да не виждаш само черно-бялото!
Аз лично станах скапаняк , след като се появи любовника! Оказва се , че май и той е скапаняк щото жена ми не заживя с него! И детето естествено не го понася ,нито пък на него му е добре дошло това дете! И така от скапаняк на скапаняк докато един ден детето порасне и каже "Стига с тия простотии ,бе мамо , седни си на гъза до един скапаняк и престани щото ми се подиграват вече!" Е то и скапаняците ще са кът тогава ама нейсе!
Ми успех с намирането на принца ,сапунке! Ама да имаш едно на ум! Може да е скапан принц!
п.п. Е то не е казано ,че като съм скапаняк за тебе и за жена ми няма да съм принц за друга!
И все пак - едно на ум!

Идвй , бира има за всички! Само не знам на кой ще помогнеш ,ако не можеш да помогнеш на себе си!!?Психологът е човек, който знае, че във всяко семейство (включително в неговото собствено) има проблеми и може да помага на хората да ги решават или поне да ги понасят по-лесно.

само не разбрах защо трябва да търся друг скапаняк, аз не съм се развела, за да търся, а защото не мога да живея с него повече, както каза никой не е идеален.
И не мога да разбера- аз поисках някакъв контакт, а вместо това получавам разсъждения за живота, Благодаря на всички, но май изместихте темата. Все пак ви благодаря отново!