Карлуково

Исках да споделя огромното удоволствие, което изпитах от екскурзията този уикенд в околностите на Карлуково. Със сигурност повечето сте били там, на мен обаче ми беше за първи път и ... не знам... невероятно беше...красота...спокойствие...пролет...прохлада... и всички тези прекрасни места...много силно ми въздействаха!
Ами хванахме бързия влак (сега като се замисля не се сещам коя му беше крайната дестинация) в 7:15 в събота и направихме прекачване на Зверино на пътническия влак пак тръгващ от София, но час по-рано. Около 10 ч. бяхме на гара Карлуково и оттам направо към пещерния дом кацнал на десния бряг на Искъра. До там се стига за 30-тина минути по асфалт от гарата (това всъщност е шосето идващо от с.Карлуково, а също обслужващо една кариера наблизо; на самата гара се намира и нещо като като каменомелачница или не знам и аз как му се вика на това, прави каменните блокове на чакъл и издава зверски шум) или за 15-тина минути по една бая стръмна пътечка тръгваща съвсем от релсите в основата на рида, на който е и дома. Там ни чакаше хижаря, който нахвърляно ни ориентира в района, разказа някоя и друга болежка и ни настани май в най-екзотичната стая в дома, доколкото може да има такава в тази огромна сграда, строена през ‘81-ва. Погледната откъм релсите изглежда доста сладурашко, сгушена в скалите, но веднъж като влезеш се вижда колко огромна и празна е сградата, носеща духа на годините между 45-та и 89-та. Мен лично доста ме подтисна, натъжиха ме също и двете безумно гладни кучета вързани наблизо...
Но нищо, природата компенсира това кратко умърлушване със силните емоции, които ни беше приготвила. Първа на ред беше Проходната пещера, висока 48 метра според хижаря, съвсем близо до пещерния дом. Ами невероятна, какво да кажа! Рай за катерачите предполагам (Иво, ) аз не знаех какво да очаквам и всичко ме изуми. Тези изваяни очи или окна (както се оказа, че им викат пещерняците) на скалния й таван!!! Всичко попивах и още се вълнувам сега като пиша. На излизане от другия край на Проходната, разбира се влязохме и в Темната дупка, но фенерчетата ни бяха слаби и не успяме да видим много, езерцето само и една тясна пропастна дупка. Направихме няколко снимки и се отправихме по предварително дадени ни указания от пещерняци към пещерата Банковица, която се намира на 100-200 м точно срещу изхода на Проходната в една падина и едва забелязваща се горичка. Тя е интересна с входа си, който представлява 24-метров отвес и при дъждовно време се образува водопад. Там се засякохме с други туристи, май бяха студенти в София, пак правихме снимки, после обядвахме в “пещерата” Цър-пърчовица. По това време стана и много приятно топло и едва не се разтопихме край огъня, но нямаше за кога. Напънахме се, нагърбихме раниците и се насочихме пак към пещерния дом, но този път минахме над Проходната, откъдето окната приличаха на кратери.
Следващата цел беше скалата Провъртеник и едноименната хижа насреща й, разделени от Искъра. Хижата е на 3 км, да речем, от пещерния дом, на десния бряг на Искъра в посока гара Риселец. Там някъде на същия скален венец, на който е и скалата Провъртеник, видяхме от далече, от пътя за хижата, скалната черква Св.Григорий и веднага си я поставихме за цел ;))) На хижата пак се снимахме и пленени от дивата красота насреща ни - величествените скали начело с Провъртеник - решихме да се озовем в подножието им, на левия бряг на реката, т.е. да направим ляв обратен завой и да се върнем на пещерния дом над г.Карлуково. Та от х.Провъртеник тръгнахме по коларски път по течението на реката докато не стигнахме след 10-тина минути до моста, по който минава и железопътната линия. Пресякохме реката, вече бяхме на левия й бряг, и в обратна посока, вече по левия й бряг преминахме през голяма орехова градина, хапнахме орехи, които не знам как бяхме оцеляли зимата, и след това се включихме по силно обраслата със свежа пролетна растителност стара железопътна линия, която минава съвсем в подножието на рида, на който е скалата Провъртеник. Не с много усилия си проправяхме път и се наслаждавахме на надвисналите над нас скали. В един момент се оказа, че сме подминали черквата Св.Григорий и трябваше да се върнем малко, но никъде нямаше пътека за нея. Обаче просто не можехме да я пропуснем и направо нагоре от линията през храсти, дървета и скрити под шумата каменни свлачища половината група се добрахме до очевидно пътека водеща до скалния параклис. Другата част от групата не устоя на изкушението и ни настигна. На невероятно място е тази черква, просто не мога да го опиша... много е особено усещането... откриват се прекрасни гледки към Искъра и околностите на х.Провъртеник...беше вече към привечер и залязващото слънце с мека топлина обливаше скалните отвеси...ех, Боже, много хубаво беше!
Пак правихме снимки, разбира се. С дружни усилия един от спътниците ми и аз успяхме да влезем в самата църква, която е изградена в скална ниша на три метра височина. Преди се е качвало по дървена стълба, но сега беше останала само едната греда, та по нея и с подбутвания оттук оттам се озовахме горе. В църквата има един запазен стенопис и две малки арки издълбани в скалата. Обаче не знам от коя година е... Както и да е, на мястото имаше книга за посетители, която беше започната през 1993г. Последно бяха идвали на 03.04.04 г. от Бургас и от Малко Търново май. На връщане трябваше да слезем пак на железопътната линия, понеже си бяхме оставили раниците там, поне установихме, че има все пак пътечка до черквата. Откъде почва не се разбра, но очевидно минаваше и покрай останалите скални ниши в посока г.Карлуково. Май там някъде трябва да има други две скални черкви, св.Марина и св.Безсребреници, но от тях почти нищо не било останало (според хижаря на пещерния дом), а и нямахме време, вече бяхме закъсняли за Карлуковския манастир, където ни чакаха. Манастирът се намира в двора на сегашната болница за психично болни и от него всъщност е останала само църквата св.Успение Богородично от 1602г. Много интересни и ценни стенописи има вътре. Разведе ни служител на болницата и ни разказа доста неща, включително, че наскоро е правен ремонт на покрива, за да не тече и е стабилизирано състоянието й поне засега. От манастира се отправихме към подслона ни за вечерта, пещерния дом. Стаята ни беше екзотична, както казах, заради едната й стена, която беше самата скала, в която беше вградена сградата.
На сутринта посоката беше Реселец, за съжаление за с.Карлуково и църквата в него нямахме време. За Реселец вървяхме повечето време по новата железопътна линия по течението на реката. Подминахме разположените високо Риселешки кукли и около 2 км преди селото поехме по рибарска пътечка по левия бряг. Църквата в с.Реселец св.Георги от 1895г. е много хубава, насред един голям зелен двор с цъфнали люляци, чешмичка, пейка и масичка. Снимки отново и напред към водопада, последен в програмата. Той се намира на километър от селото на река Белилка. Красив 10-метров водопад, намиращ се всъщност на скален мост, тъй като може да се мине под него, като тунел е. Ще се повторя за кой ли път, но много красиво беше! На р. Ръчене, близо до х. Реселец, има и каньон с друг водопад, но просто не остана време. От необслужваната гара Реселец, близо до селото, хванахме влака до Мездра, там бира или айрян по избор плюс картофки и пак на влака за София.
Страхотно изживяване и екскурзия беше! Бих го повторила и потретила, още повече, че останаха непосетени места.
Леле, много дълго стана, дано да не съм ви доскучала



Consciousness expresses itself through creation.

Много се радвам, че ти е харесало Карлуково. Всъщност там е раят за пещерняците, не катерачите. Многото пещери предлагат безкрайни преживявания. Сградата на Пещерния дом беше разкошна по времето на социализма, после направо бе умряла, а сега е добре, че все пак се стопанисва. Както обичам да казвам - от единия край на линията са едните луди ( лудницата ) , от другия другите - пещерняците. Определението разбира се е условно.

Да се учим от миналото, живеем с настоящето и мислим за бъдещото !!!

Здравей butterflai,

радвам се да видя пътепис от теб в клуба. Поздравления !!!
Продължаваи в същия дух да споделящ интересни преживявания с нас.

П.П.

наистина Карлуково е рай .... за пештерняци, катерачи, туристи ....


Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Mиcлeщ, малка корекциика
На Карлуково има и доста места за катерене (повечето мися са спортни маршрути) .... повечето висока категория. За съжаление нямам по подроба информация.

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

ще си позволя да допълня разказа ти с една снимчица на "окното" .

Предполагам много хора си го спомнят от филма "Време разделно"





Поздрави

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Бях така развълнувана от цялата екскурзия, че исках да кажа на всички и затова "дръзнах" да споделя и напиша нещо.
Дано да е възбудило инетерес у тeзи, които не са ходили още по тия места
If, ти си бил там, така ли? Ама не си се катерил или...?!?! Сподели

Consciousness expresses itself through creation.

Можеш ли да дадеш някакъв телефон за връзка с хижаря на пещерния дом, ако го имаш записан?

... От вратата ми почва пътека...

Да бях отдавна, а и като студент много често минавах от там с влака

тогава още не се занимавах с катерене ... не че сега ще мога да изкатеря нещо там ... но ако се организираме от клуба бих се пробвал на някой тур :)

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

048777454 - Syikov
tova e poslednoto koeto imam. Ne sam se obajdal oba4e ot 3-4 meseca. triabva da e aktualen :)))

..::DBCC::..
We love dark beer and dark caves

Ето двата телефона на пещерния дом, които записах: 0697/37-26 и 048 777 454 - Съйков.
х. Провъртеник беше затворена, но през стъклото се виждаше закачена бележка с тел. номер на хижаря (0889 81 24 79 - Любен Боцов) плюс негова снимка, да не го обърка някой в навалицата

Consciousness expresses itself through creation.

Благодаря ви butterfly и kenoby за инфото. Тази пещера с очите наистина е страшно впечатляваща!

... От вратата ми почва пътека...

Здравей и поздравления за района и добрите описания!

Още от преди 5 г., когато до средата на втори курс редовно пътувах с влак през дефилето поне два пъти месечно, съм й вдигнал мерника на тази част от БГ и винаги с нетърпение поглеждам от влака към Провъртеник и към кацналия на скалите над релските пещерен дом.
От СТД "Академик" Свищов ходиха мои приятели за два дена, но аз тогава бях ангажиран - дали бяха някакви изпити или май скитах някъде из Балкана, не мога да си спомня със сигурност в момента.
От това тяхно начинание чух много добри отзиви както и имах възможност да се насладя на няколко красиви снимки, което пък още повече засили желанието ми да акостирам някои път натам. Още повече, че и за района на Реселец (Веселец ), чувам от няколко места препоръки.

Подтикнат от хубавия ти пътепис най-сетне реших, че времето да се мръдне натам е дошло и според разработения график трябваше да пристигнем вчера вечерта и днешния ден да го отделим за разглеждане. Бях си принтирал подробни разписания на влаковете както и твоите описания и въобще добър проекто-маршрут се получи.
В събота минахме през Згориградската екопътека, завършваща с водопада Боров камък, висок някъде към 80-90 м. и после покрай бившия рудник Плакалница излезнахме на билото и от там се спуснахме през Очиндол на Елисейна, където към 16:30 бяхме на гарата.
За съжаление от малката ни групичка от 6 човека, 4-ма имаха ангажименти за днес и трябваше да се прибират за София. Въпреки че ние с Антония бяхме подготвени за нощувка с палатка и спални чували, нея я заболя едното коляно при спускането, а и времето нещо се мръщеше, пък и аз имах някои и други задължения за днес в София. Присъединихме се към останалите и ако тях не ги беше домързяло много, както и ако нямахме контузен в групата щяхме да спрем за почти 3 часа на гара Бов, за да отскочим до водопада Скакля, но уви, времето е пред нас ...

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Yogi, тоя Боров камък в моите спомени не е 80-90 м. Аз си мисля за 30-40 метра :)) сега не ми се рови в сайта на Враца за да видя колко е висок. Интересното е че височината я няма и в пътеводителя на Врачанска планина от Вътков

Слави, както се казва на страха очите са големи. Явно така се е получило и при мен, когато в събота се надвесих над скалата откъдето пада водопада. .
Мерси за уместната корекция защото така информацията ми е по-достоверна.

Ето едно описание на Згориградската екопътека, където се споменава за височина от около 50 м. на Боров камък.

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

И на мен не ми се рови в справочниците. Прочетох това описание. Добре е направено, но има и някои неточности. Това ме кара да се съмнявам и във дадената височина. Моята преценка от събота е около 70м. Очаквам с интерес точните данни.

Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!

Веско последният пътк ато се чудех за една скала по родният ми край, отидох и я измерих. Даже до колкото помня има една много удобна скала от която мога да се провеся и да пусна някакъв конец :)

Слави, интересно, че тези дни и аз си мислих колко му е да се пусне едно въже, примерно 60 или 80 метра отгоре и по него да се прецени височината на водопада. Ще си вземем и ролетка за по-прецизни отчети.
Действително не се задълбах на място да се опитам по-точно да преценя височината, но определено бе очевидно, че си имаме работа с пръскало по-високо от Сувчарското (, което както приехме на доверие височината дадена от Краси е 52 м. ). Също така цитираната първоначално от мен височина я чухме от един човек горе на платото, който беше добре запознат с района. Както се казва истината е може би по средата и бате Веско ще излезе най-близо до нея. Търсете въже!

Безименният връх над х. Козя стена вече се казва "Котето"

Да из си мисля че Веско ще е прав, пък и на мен не ми се случва за първи път да смъквам височината на водопад :))

Ааа, благодаря!
Радвам се, че поустингът ми е станал част от повода да тръгнете натам
Иначе, мисля, че е малко един ден за района. Хубаво е два, дори три дена, че да има време човек да отскочи до Реселец и тамошните каньон и водопади.

Приятни бъдещи набези в околностите

Consciousness expresses itself through creation.

В една статия във в-к Ехо за водопадите във Врачанска планина (общо 176) пише, че Боров камък е висок 66 метра.
Между другото същата статия ни заведе миналия уикенд на два от тези 176 водопада - Скоко над Елисейна и Бигора на р.Златица над Зверино. Вярно, че не са първенци по височина, но са много интересни, различни и красиви, разбира се

Consciousness expresses itself through creation.