За прошката...

Чета ви и не мога да повярвам на глупостите които сте надрънкали тук.Вие никога ли не сте прощавали нищо на никого?Ако не намерите сили да простите на себе си няма как да простите и на друг.А ако не можете да простите на друг то сте осъдени на вечна самота.Аз казах.Хау

Прав си приятел, напълно съм съгласен с теб. Повечето хора тук са с токлова силно изразено его, че думата "прошка" за тях е мръсна. А иначе всички се правят на много велики, дават си вид, че не им пука, а пък се крият зад гръмки фрази и могъщи формулировки.

Ами да взема и аз да се провикна. Не всяка простъпка изисква прошка. Прошката опира до много неща - принципи, мироглед, вида на прегрешението, повторяемост на прегрешението, темперамент. Аз лично докато ти дам прошка, т.е. да забравя и да не натяквам, ще ти се ще никога да не си ми я искал и така фино ще те унижавам, че няма да можеш да реагираш, ами само ще злобееш. Ясно съм казала, че ако хвана мъжа си в изневяра ще му изневеря не веднъж, ами 5 пъти, докато се кротна. Ако се стигне до развод има два варианта или той взема детето и забравя, че съм му майка и се гледат някак, или аз вземам детето и той забравя, че му е баща и ние се гледаме някакак. Крайно, но напред-назад, висене в дома ми и напомняне за себе си няма да толерирам. Трябва да мога да си подредя живота без неговата непрестанна наемеса. Не всяко нещо е драма, но има неща, на които държа.

Аз пък съм чувала, че който прощава не го чака нищо добро

Аз поне не познавам такива. Винаги има какво да се прощава.
Аз съм ЗА прошката. Но добре обмислена и и премерена. Понякога се налага да изгубим битката, за да спечелим войната.
Мога да прощавам, но мога и да искам!!!

Въпросът е обаче да ли ти дават

Не знам дали обичаш мъжа си, но от написаното оставам с чувството, че не ти пука особено за него...с нищо не е единствен за теб и винаги можеш да го смениш с друг при това лесно. Поздравявам те за чудесното самочувствие и за неизчерпаемата ти енергия да имаш контрол над връзката ви...дано успееш!!
Обаче за децата - грешиш! Колкото и да те бива в контрола - трудно ще пречупиш едно дете да се откаже от единия си родител и изобщо да не го вижда...Трудно - в смисъл, че детето ще плати определена цена при това ще я плати заради теб - за да имаш ти душевния комфорт, на който си свикнала.

/ разбира се пиша това в само в случай че казусът е истински, а не поредната изцепка на футболистите!/

Qui scribit, bis legit.

Питай тия, на които им се налага, да ми прощават

Минавам за силен характер. Държа на съпруга си, но съм била от всички страни на барикадата, познавам доста от номерата и проблемите и се опитвам да запазя сабе си и като цяло да предпазя семейството си. Все пак аз и съпругът ми сме два независими индивида. Обичам го, но се подготвям и за удар в гърба. Трябва да оцелея в този момент! В любовта няма забранени средства.

Добре казано. Но е факт, че не всеки може да прости, нито всеки може да поиска прошка. Точно заради подобен егоцентризъм се случва да страдат трети лица (най-често децата).

... забранени средства - липсата на любов.

Какво представлява туй нящо "прошката", че не се сещам.....
Да си прибереш курвара в къщи и да се правиш, че не забелязваш бъдещите му прояви ли.
Аз лично слава богу го нямам тоя проблем де, ама се чудя така като чета?

... не е ли извън любовта? Как тогава може да е средство в нея?

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Става дума за опазването й и за запазване на семейството. Шантажът е позволен.

И нищо повече.
Това което ще получиш използвайки методи близки до шантажа , НЕ е любов!!!
Може би ще запазиш брака си,залагайки на страха и контрола, но ще прокъсаш жизнената тъкан на самата ви връзка.

Хората са различни, наистина...но аз лично не бих живяла с мъж, който да се налага АЗ да контролирам...
Истинският зрял мъж /който има чувства към мен / - сам се контролира.

Qui scribit, bis legit.

По-добре първото не го прави. Да оставиме настрана моралната гледна точка, ами от чисто практически съображения. Винаги се връща.

Повярвай ми, зная какво говоря!

грешка и прошка де... май са ви кухи фрази на повечето тук (че и там и навсякъде).

Безгрешни хора няма, вярно е това. Само че едно е да сбъркаш в нещо без да си го желал умишлено, друго е да си знаеш, че правиш нещо лошо и да се надяваш да не те хванат. И като те разобличат - колко съжаляваме... от страх, да не се наложи да си понесем последствията.

Ако автобуса спре внезапно и аз те настъпя без да искам, естествено ще ти се извиня (т.е. изразявам съжаление, че ти причинявам болка без да съм го желала). Само че с това не ти искам прошка. Къде ми е грешката тук, за да искам прошка?

Ако както си пътуваме един до друг в автобуса изведнъж реша, че нещо си ми крив и злобно си забия острия ток в мазола ти - това вече е умишлено. Дали съм го премислила, преди да го направя или е било спонтанно, няма никакво значение. Извинението ми няма да е искрено, а продиктувано от общественото положение в автобуса - заплаха с линч примерно :)
На теб пък това, че ти искам прошка няма да ти премахне болката и обидата, че ти газят по краката.

Значи като погледна назад в годините, излиза, че няма за какво да си прощавам - умишлено не съм причинила зло на никого. Дори и острите думи, за които толкова ме ядат тук, ги премислям по няколко пъти, преди да избера в каква форма да ги напиша... точно заради това да съм сигурна, че няма за какво да си прощавам (защото вярвам, че съм била права). Т.е. да не прозвучат като обида, а като нещо, върху което да се замислим.
Ооо нееее... наистина безгрешни хора няма, само дето истината е относителна. Аз вярвам искрено в моята истина и много малко хора са успявали да ми разклатят вярата с аргументи и факти. Родителите ми от време на време. Един приятел... при това без думичка да каже. Просто бях заета със себе си, когато трябваше да съм на линия...

Вечната самота е химера, да знаеш :) Може само в собствената ти глава да се случи и то ако позволиш :)
Хората вярват повече на тези, които не прощават лесно... може би защото са по-склонни да се замислят, преди да те настъпят злобно по мазола ли, знам ли :)

Аре, аз ще търча да готвя, че пак гости :) Проклетата вечна самота, а? ;))))
На тва му се вика да имаш мазохисти за приятели - не щеш да им прощаваш грешките, пък те не бягат, разбираш ли ;) И не се притесняват, че не искаш прошка за нещо си от тях.


груууууух :)))

между искане и даване на ПРОШКА за осъзната грешка и
искане и приемане на ИЗВИНЕНИЕ за неволна грешка е съществено и много на място в този спор!

Qui scribit, bis legit.

много години от живота ми минаха без да мога да давам истински прошка...

това се промени, когато осъзнах две неща.
първо, че не ми е работа да съдя хората.
и второ, че освен всички права, с които разполагаме едно основно право е и това да грешим. и коя съм аз, че да лишавам другите от възможността да правят грешки.
поне за себе си знам, че не бих искала да съм перфектна, полирана, съвършена до блясък. бррррр, даже звучи скучно. и така, от известно време насам аз се старая да прощавам колкото се може повече. и това в никакъв случай не значи, че съм принизила критериите си за общуване, нито, че позволявам да ми се качват на главата. по-скоро означава, че отказвам да превръщам проблема на някой друг в мой собствен. стига ми болката, която неизбежно съпътства случката нуждаеща се от опрощение.
и така - аз се заемам с лекуването на тази болка и с намирането на сили да продължа по някакъв начин напред. а дали ще се запазят отношенията ми с този, на когото прощавам или не е въпрос на конкретен случай и не подлежи на обощение.

..ти приятел ,штото не знаеш к'ви ги пишеш! Ако аз мога да простя, ако аз искам да простя ,но няма на кого? Защото никой не е искал прошка от мен! И обратно , ако искам прошка , дори за нещо което не съм направил? Но нама кои да ми даде!? Е к'ва стана тя? Никои на никого няма за какво да прощава! Е а ти прощавам на тебе , а ако се чувстваш огорчен моля и ти да ми простиш! Наздраве , ако ма уважаваш !? И да ма прощаваш!