Колко часа според вас е нормално да..

Колко часа според вас е нормално да прекарвате в активни занимания с бебето/детето?
Опитвам се да оставям Калин в кошара за игра, понеже съм много натоварена в момента и имам и да уча, но за съжаление не се получава. Той се занимава около 15-20 мин максимум сам с нещо, после застава на ръба на кошарата и започва да виси и реве, докато не го взема. Не че като го взема спира да реве съвсем :-) Неееее Но аз практически не мога да го занимавам по цял ден. Не знам, чудя се колко време е нормално да прекарвате в занимания с книжки, песнички, учене на разни неща или просто игра?
Като седна да чета и той висне и ме гледа и мрънка непрекъснато нито аз мога да се концентрирам, нито той си играе и се изнервя. да, мога д го пусна да пълзи и т.н. но за целта трябва да го наблюдавам, защото има опасни неща, които могат да го наранят, а като седна да чета не е най-удачното време, понеже цялото ми внимание тогава е на друго място.
Просто не искам аз да го ощетявам, нито пък да не мога да свърша нищо друго.
И се хванах примерно днес, че се чувствам ужасно виновна, че не се знаимавам с него, а съм го "зарязала" в кошарата докато върша нещо друго и ми се струва,че това не е нормално.
Споделете вие по колко часа ефективно отдавате на децата си?

Според мен сме им нужни през цялото време докато са будни.Явно усещат,че вниманието ни е другаде и започват да мрънкат.Възприемам го като 1 вид ревност.Моят разбойник дори не дава да седя пред компютъра,но ако сме двамата на земята може сам да се занимава дълго време.Единствено когато заспи мога да свърша нещо.

Ох направо ревнуват от книжките и учебниците. Аз от време на време се опитвам да правя граматически упражнения по френски и да уча нови думи(че иначе сьвсем ще забравя френския) . Опитвах как ли не накрая легнах в леглото и сложих Валя до мен с играчките. Тя допьлзя и почна яростно да ми яде учебниците и речниците. Ако пьк я оставя на друго място и се опитам да чета реве. Ако гледам телевизия не реве- седи си кротко и си играе. Явно книжките ги имат за сьперници, а телевизора не.
Получава се да се чете само когато спи детето.
От компютьра сьщо не ревнива засега.

Цвета е непрекъснато около мен, макар че не винаги се занимавам активно с нея. Сега пиша на 1/2 прозорец, а на другата 1/2 тя си гледа филмче. Ако я оставя умишлено някъде, уж да не ми се пречка, настава ужас - писъци, сълзи. А като я взема после, се вкопчва яко в мен и не пуска. Усещат си, че са изоставени, явно. За това се опитвам да я забаламосам с нещо, което й е интересно, а аз тайничко си върша моята работа. Е, честичко ме прекъсва, но поне и двете сме спокойни. Опитай максимална част от ученето да оставиш за когато спи, а през другото време да вършиш работата, с която и той може да се ангажира - да слагате дрехи в пералнята, да готвиш, а той да си играе с тенджерите и т.н. Или го научи да четете заедно - той неговоте, ти твоите. При нас обаче не стана, тя винаги иска да види с какво се занимавам. А като види, че няма картинки, директно ми я затваря:)


It's time for summertime!

Точно така са...ако съм до него ще стои поне час да си прави строителя или да си бута напред-назад колата,което за мен е адски безмислено,а за него крайно забавно.Но ако стана и отида в другата стая започва да плаче истерично на секундата.Ето защо е толкова добре да има на кой да го остави човек поне за 2 часа да си видя моята работа,но нямам този късмет.Сега вече гледам,че му е инересно като си пускам прахосмукачка,или като ме гледа как мия чинии,лъжем се че и той глади дрехите с мама....станала съм толкова изобретателна само мир да има.А за часовете.....нямам никакво време за него като съм вкъщи....вечно има има нещо за вършене естествено и той се изнервя с тази все бързаща и припряна мама,затова напоследък зарязвам всичко,паля колата и навън

Все съм се чудила как вие майките,които си гледате децата вкъщи успявате и да сте в нета,при мен това би било невъзможно.Ето една от тайните...1/2 прозорец...хитро!!!

Не мога да кажа точно колко време се занимавам със Злати ,но със сигурност не мога да го оставя сам в стаята за повече от няколко минути. Ако не се занимавам с него ,то го наблюдавам да не свърши някоя беля Той в кошарата не е седял повече от 5 мин,откакто е седнал стабилно е на пода. Сега е винаги след мен. Работа из къщи я върша колкото мога с него заедно ,останалото като спи. Но ако трябва да чета ,както е при теб - само когато спи.

В момента сме на същия хал! Аз уча за държавни изпити и не мога де занимавам по цял ден с Мартин. В кошарата си стои само когато спи - през останалото време е абсурд! Явно му липсват занимавките с мен, аз почти нямам време да си играем, а то милото само пълзи след мен като кученце и ми серадва и ми пляска.От няколко дни е ад - не иска да спи, дори и да е капнал от умора, никога не е искал да го носим, но сега по-цял ден трябва да ми е в ръцете. Мрънка, плаче истерично - не е бил такъв и ми е много мъчно и съвестно, ама като трябва и да завърша все пак....Май никак не ти помогнах, но си излях мъката поне...

Всъщност най-много си играем вечер между 6 и 9 - той и тогава е най-щур де и така или иначе няма как да свърша нещо през това време.Иначе по цял ден е на пода и аз естествено с едното око все него гледам, понеже колкото и да сме обезопасили той пак спява да свърши някоя магария!

Аз сега трябва да пиша дипломна работа, останаха ми и последните изпити, котио никак не са леки...имам 2-3 седмици...за всичките неща и това е само за изпитите.
Толкова съм изморена, че той като легне да спи...направо не мога да дойда на себе си. Оттам нататък почвам да готвя, чистя, пера...случва се да сядам да чета в 12-1 часа вечерта. Което можете да си представите колко е е ефективно.Да не говорим, че нямам по 1 месец за подготовка за изпит, а 6 дни..което при тоя график хич не е много. Буквално заспивам над учебниците. Да не говорим, че от сума време не съм излизала никъде, или не съм направила нещо за себе си.

Имам позната,която ползва жена за гледане 2-3 часа на ден.Води детето следобед на разхока или го занимава у дома.Мислила ли си за този вариант?Доколкото знам тарифата 1лв на час и за 2-3 седмици може да си осигуриш няколко часа за учене.
А за шетането из къщата пробвай заедно с Калин.Ще му е забавно да му обесняваш какво правиш.Да му покажеш как се поставят капаците на тенджерите, дори как ври манджата на котлон и каквото ти друго ти хрумне..При нас хит са готварските прибори(без остри предмети).
Успех на изпита!

АМи..мислила съм, ама да ти кажа не съм сигурна..
Никога не съм ползвала външен човек нито за домакинство, нито за нещо друго..и малко се притеснявам... С толкова лоши хора се сблъсках напоследък., че направо ме е страх да пускам някой в къщи. А не познавам никой, който да ми препоръча. Има ли такава агенция във Варна?

Незнам.Не ми се е налагало,но и мен ме притеснява това чужди хора да влизат у дома.Въпреки ,че е много удобно да има на кого да оставиш детето за малко или пък да ти помогне за по-неприятната домакинска работа.Пусни бележка на danii, доколкото си спомням тя имаше такава инфомация.

Мерси, ще попитам. Е, той сега тати ни се връща..и съвсем няма да е както до сега..да съм 24/7 дето се казва с Калин, но все пак, хубаво е да го имам предвид.

същата работа - а днес спа само 40 минутки - и пак рев; аз уча до 3 сутринта, той в 5 се събужда Изтръпнал ми е мозъка от преумора
А почвам вече да си изпускам нервите - и то става един гаден омагьосан кръг...

Какво да кажа...освен, че идеално те разбирам...

Ами аз моята Ленка я оставям да се занимава сама. Пускам я в стаята, в която съм (обезопасила съм къщата сравнително) и тя кога си играе сама, кога идва при мен, кога тормози кучето... Общо взето тя е на свободен режим, винаги засмяна и щастлива.

работа и бебе.
Днес имах работа за не повече от 15 минутки, обаче бях притисната във времето. Решавам, ще я върша, докато тя яде. Обикновено това толкова й концентрира вниманието, че не досажда. Обаче малкото дяволче усети къде ми е вниманието и реши, че така не може. Първо разсипа кутията какао на дивана, после разля млякото на пода. Да беше без да иска, случва се, ама тя нарочно обърна чашата право надолу. Аз вече бях издивяла тотално - крещя й, тя реве, та се къса, хванала ме в клинч и не пуска. Резултатът - тя нещастна, а аз закъсняла.
После уж си играем на една игра - тя се прави, че пада, а аз я хващам преди да падне. Обаче умът ми в мойта си задачка и как съм се справила. И в един момент просто я изтървах. А как гадно се пада по лице, когато си се засилил да падаш, а някой ти е хванал ръцете...Разби си устната и брадата само, слава богу. Ама се побърках като видях устата й цялата пълна с кръв.
Та, не се прави така! Когато си играете с детето, не мислете за работата. А когато си я вършите, не оставяйте детето да се почувства изоставено.


It's time for summertime!

Направо ме отчая....

Не се отчайвайте. Наистина е трудно и понякога изнервящо да се опитваш да свършиш някаква работа докато си гледаш детето. Но става в края на краищата. Мисля че единствената тайна на успеха е думата БАВНО. С бързане не става. Даже се получават сакатлъци и се хабят нерви.

Макар че понякога да свършиш нещо бавно или не навреме е почти като да не го свършиш, но това е цената да се радваме на децата си. Не е за хвалба, но ето аз правя дипломната си работа от миналото лято. Наистина много бавно върви, когато децата са си вкъщи, пък сега и с бебето....Надявам се юнската сесия най-накрая да я защитя, че ми писна да ми виси на главата.

Проблема е, че аз искам да я защитя дипломната с дипломантите от предни години през юни...т.е преди нормалната си дата септември месец.
Оф, дано да успея...че сума неща ми зависят от това. Още малко да избутам..ей тоя изпит дето ми е сегав събота по финанси на предприятието да го взема, другите два са лесни. Ама ....
Ами ще стискаме зъби, няма как..