da jivee....In vitro-to

Питам се какво са првили нашите баби навремето - когато медицината не е била толкова напред. Сигурно са ронили крокодилски сълзи над бебешки пеленки, приготвени за бъдещия наследник, който обече не се е появявал.
Днес обаче ние имаме ако не стотици, то поне десетки начини да забременеем.

Моята история е показателна за това. Ожених се на 20 (в момента съм на 27) и започна епопеята за бебе. Около една година опити и нищо. Последва цветна снимка, на която се виждаха две напълно запушени тръби. Моят доктор ми предложи....или директно in vitro....или пластика на тръби, за да се види какво е положението ми след като ме отворят. .....Оказа се плачевно....много сраствания....драли са ме като теле. ....Това мина - след операцията докторите казаха една година секс за бебе...ако не стане започваме in vitro. Правихме опити ..някъде по средата на тая година имаше още една цветна снимка..тръбите имаха пропускливост. Бебо обаче не ставаше и не ставаше....секса започна да става като задължение. ...Годината почти измина и ние с мъжа ми казхаме майната му ...щом е речено in vitro, значи in vitro. Но започна едно кръвотечение при мен почти цял месец...по няколко капки, а истинския ми мензис не идва. Направих си тест.....и чудо....Две черти.....голяма радост, но за кратко. Отвам при моя доктор....и на екрана се вижда бебе, ама в едната тръба, а не в матката. Добре че беше в първите седмици та го махнаха с лапароскопия и не ме рязаха пак.
След тази бременност беше ясно, че започваме с in vitro-то. Първият опит беше през пролетта на 2002г - нищо не стана. В края на годината направихме втори опит ...и чудото стана...първо двете черти...после една нормална (лека) бременност и супер леко раждане (със секцио).
Сега всеки ден се събуждам с усмивката на моята почти 9- месечна дъщеря...да ни е жива и здрава.
Благодаря на д-р Йорданов и целия екип от отделението за лечение на стерилитета в "Св. София".
Дори с мъжа ми се надяваме след някоя друга година да опитаме да имаме още едно дете..........Оптимисти

Хубаво е когато нещата имат щастлив край

Хей, браво! Четсита дъщеричка! Я кажи колко ти струваше всичко!
Мира

Един грам практика е равен на хиляди тонове теория....

Здравей,
Много се радвам, че си успяла. И мен най-много ме е страх, че след пластиката може нищо да не стане, а може и по-лошо да бъде-извънматочна. Сега моята дилема е дали да се подложа на пластика(Втора, преди 7 години ми правиха, заради нея съм в това положение, една напълно запушена тръба и една полу-запушена). Или направао да прибегна до ин витрото.
Я ми кажи преди да ти направят инвитрото махнаха ли ти запушените тръби. На мен вече няколко доктора ми казват, че запушените тръби пречат на ин витрото

Самото in vitro около 2000лв. (2002г.), а с лекарствата и инжекциите след положителния тест сигурно още 1000-1500

И двете ми тръби са си на мястото. Извънматочната ми бременност я прекъснаха чрез лапароскопия и не са ме отваряли.
Не мисля, че за забременяването има значение дали са ти махнати тръбите. По-скоро при оперативната интервенция могат да изчистят сраствания, които могат да доведат до патологии....така мисля. Така че отварянето все пак има някакъв смисъл....
Посъветвай се и с други специалисти.

Браво! Да ти е живо и здраво детенцето! Благодаря за постинга ти - това дава много кураж тук! :)

Колко е хубаво да чуеш нещо толкова добро като финал в нашия клуб!
Честито!

Само хубави мигове с дъщеричката да имате!
Това бившата "Тина Киркова" ли е?

желая ти много щастие ..ти направо ме обнадежди ...
къде и при кой лекар ти беше ин витрото ??

Би ли ми казала какъв режим спазваше след трансфера и най-вече след като се установи, че си бременна? Знам, че някои лекари препоръчват да се лежи и да не се извършват никакви движания, поради голям риск от спонтанен аборт, но при други ин-витро екипи, режимът е по-свободен, т.е. казват, че подобна бременност протича като нормалната?? Как беше при теб?
Дай Боже повече хора като теб, които да се хвалят за успешно завършили ин-витро процедури!!!
Пожелавам си го на себе си и на всички, на които това им предстои!

Здравейте,
Относно болницата - да това е бившата "Тина Киркова".
Относно ражима - общо взето първите три месеца основно лежах (тогава е и най-критично, независимо от начина на забременяване), но след това не съм се спряла. Вършех си всичко-даже и големи ремонти правихме. Всичко протича като при нормална бременност.