Привързаност???

Как реагират дечицата ви, когато вие с тати решите да излезете и да се позабавлявате?? Със съпруга ми бяхме на гости на приятели, бабата и дядото гледаха Макс. Досега не е реагирал много по-различно от обикновеното, когато ни няма, но този път е било кошмар- повече от час адски рев- нищо не помагало........обадиха ми се по телефона и ние с тати се прибрахме(бяхме на близо). В момента, в който Макс ни видя, започна да се усмихва и да протяга ръчички към мен....взех го, след малко го нахраних и заспа в ръцете ми толкова тежко, че не мръдна, когато го сложих в леглото му. Искам само да допълня, че много е свикнал с майка ми и баща ми, не би могло да е от това. Разкажете и вие? Сигурно сте имали не един подобен случай...?

[линк]

Имахме подобен случай в събота. Бяхме на сватба, оревал е всичко. Когато се прибрах да го храня, само като ми чу гласът и кротна.

Иначе сестра ми беше много тежък случай в това отношение. Като я пратиха на градина, тя първия ден по някое време си събрала багажа и без да я види никой се изнизала да си ходи в къщи при мама

Here I am - on the road again...

Ами неведнъж вече ни се случва номерът с адския рев... особено покрай отбиването. И без това страхът от раздяла е в разгара си (на 15 месеца сме) и през седмицата след отбиването беше страшно. Но ще мине.

И ние имахме същия проблем - признаваше само мен и никой друг! Въпреки че живеем със свекър ми и свекърва ми и е свикнал с тях, една вечер и мен така ме извикаха по спешност от гости. Стоил плакал, плакал "Мама, тати" и като ни видя, край, ухили се и после си играхме още един час! Скоро не ни е правил такива номера, но знае човек какво се мъти в малката му главичка! Аз го отдавам на това, че сигурно нещо не му е било добре, а в такива моменти търси единствено мен! А откакто тръгнах на работа, като че ли осъзна, че дори и да ме няма в момента, ще се върна пак при него. Само дето по цял ден повтарял "Мама тати тънга няма!" ("Мама и тати ги няма тука!"). Понякога се разтройвал като гледа наши снимки, но бързо му минавало!

[линк]

Защото на мен точно така ми се струва, че стана. Моника ходи на ясла 5 дена. И още от първия ден се промени. Искаше да стои все при мен. Когато я дам при баба й не иска да стои там и все пита: "къде е мойта майка" "искам при мама". Така ми се радва, гушка ме, целува ме...Аз умирам от кеф, обаче и малко се плаша. Защото тя сега не е ходила цяла седмица и все едно всичко започва отново. А през това време я водих да играе с децата в една детска сладкарничка и там забелязах, че последните дни през 2 мнути идва да се гушка за малко при мен и после пак отива. А преди да тръгне на ясла не беше така. Имам чувството, че се страхува да не изчезна.... Когато и спомена за яслата, казва, че неиска да ходи. А утре трябва да я заведа вече. Незнам какво да правя. Имам чувството, че сега ще е още по трудно... А тя и преди там само плачеше...

Странното е, че я записах на ясла точно за да стане по-самостоятелна, а то май стана точно обратното.

да може.
при Марти имаше същия ефект. Когато тръгна на ясла той действително се привърза към мен. нали го гледаше жена от 6 м. до 2 г. и 6 м. и някак си не ме приемаше много "насериозно"

другият проблем според мен е късното тръгване на ясла. тогава ми казаха учителките, че след 2 години повечето деца много трудно се адаптират към яслата. оптималната възраст била от 1 г. до 1 г. 6-8 месеца.

освен това зависи от детето. марти така и не свикна с яслата, а в детската градина плачеше всяка сутрин цяла година. чувствах се като великия инквизиотр имах чувстовото че никога няма да спре да плаче. истински ад. сега за радост обожва да ходи там и се сърди когато е болен и изпуска часовете по рисуване.

май не те успокоих особено
дано по бързо да се адаптира твоята хубавица !

за съжаление и аз подушвам подобно развитие:(

А Марти ходеше ли на ясла или го спря? Защото усещам как ме връхлитат разни такива идеи... Мисля си да изчакам известно време, но ако няма шанс да свикне, да се откажа. Така или иначе идва време за градина и тя тъкмо ще свикне и ще трябва да стои 6 месеца в къщи, защото декемри става на 3, от яслата няма да могат да я задържат повече, а за детската едва ли ще ми одобрят молбата за този прием..:(

от т. 591 нататък.
Може да ти е полезно.
Ако го нямаш, ще го препиша.
Цвета последните седмици преди празниците бе ужасна. Точно тогава работех по доста часове извън къщи, не че преди не се е случвало, но за пръв път реагира толкова драматично. Когато си бях в къщи, бе непрекъснато в ръцете ми, щом излезех от стаята, изпадаше в истерия. Иначе докато ме е нямало е била кротка...
Сега по празниците и заради варицелата, сме непрекъснато заедно. По-спокойно и щастлво дете няма.
Явно минават през някакви такива периоди и трябва да подхождаме с разбиране и да си имаме едно на ум.


It's time for summertime!

pri nas beshe mnogo trudno zashtoto az si gledah Denis sama maika mi beshe izvan Balgaria i sega kato se varna parvite niakolko dena izobshto ne iskashe da sedi s neia no sega veche e po dobre i uspiavame da se izmaknem s maja mi

bebe Denislav-18.06.03

Егати колко е неприятно така.:-(
Силвия никаква такава любов не демонстрира, дай и да купонясва с дечурлигата, да е сита и наспана и няма никакви проблеми аз/или баща и/ къде сме! Е! От известно време като я взема вечер от яслата и както си ходи кротка току изкрещи на някой невинен/посмял да я погледне/ на улицата ' Това е мойта мама Даня!!!!' и толкова.
Като бебе нямаше и на кой да я оставям, ама после нали ползвах детегледачки/2 броя/ за отвреме на време. Нямаше време да свиква с тях, щото я гледаха почасово и не всеки ден и пак не ревеше.... И на майка ми и сестра ми я оставях и пак нищо!
Бейб, коя е тази сладкарничка с възможност за игра?

той тръгна точно на 2 г. и 5 месеца на ясла. ходи 10 дена и се разболя. кофти антибиотик - повръщане и 7 дена в болница за обезводняване + бактериална инфекция. после ходи 1 месец и пак боледува 1 месец (много тежко, макар и без болница). за щастие свеки беше във лятна вакнция и го гледа 3 месеца докато тръгне на д.градина. тръгна точно на 3 год. аз исках да отложа с 1/2 год. заради болестите, но директорката ми обясни, че не може да му пази място при наличие на толкова много кандидати.така че си тръгна от самото начало. слава богу с хомеопатията боледуваше, но поносимо. и така си откара ревейки всяка сутрин до 4 г. вече 1/2 год. ходи с песен сутрин.

и в крайна сметка не знам какво да те посъветвам.
явно си е до дете. ако има кой да я гледа може би по-добре да си изчака 1 гдо. в къщи вместо да се мъчите. знам ли.