Цигарата и нощта ...

Умирам за цигара. Искам като се погледна отстрани да се видя седнала спокойно на собствения си диван, краката вдигнати на табуретката, чашата с вино до ръката ми ... а между пръстите небрежно стисната димяща цигара ... и бледосивкав дим излизащ от полуотворените ми устни... Спокойна картинка, нали? Аз и цигарата ... и изобщо нищо не намеква за самота.
Какво е самотата. Това не е липсата на хора, на близки хора, на приятели ... това е липсата на един единствен човек. Най-важния. Онзи, който придава смисъл и който черпи от смисъла. Заради когото има смисъл да си смислена. И да се държиш лекомислено. И да не мислиш. Незнайно защо, аз съм орисана именно когато обичам и се твърди, че съм обичана, да съм най-самотна.
И в такива моменти умирам за цигарата, онази цигара, единствената и неповторимата, която запалена в най-самотния момент разваля магията на самотата и ми прави компания.
Не се подлъгвайте, не съм отказала се пушачка. Всъщност, никога не съм пушила и ненавиждам миризмата на тютюн, вкуса на целувките от устата на пушач, цигарения дим и пръснатата тук таме пепел. Малкото тинейджърски опити да пропуша (защото така беше модерно навремето ... ех) завършваха трагикомично. В общи линии - мазало.
Страстта ми към цигарите се дължи на гледката на чакащи хора, на които са вързали тенекия, и те изглеждат толкова ужасно нещастни и самотни. После бъркат в джоб или чантичка и вадят спасителната цигара. Тази, която присветва в мрака вместо очите на любимия човек. Тази, която заема мястото на целувките върху самотните устни. Тази, чиято миризма убива липсата на аромата на желаното тяло.
Цигарата е като робиня, която изпълнява желание .. като обект на власт, в момент на отчаяно и крайно безсилие. Когато присвиеш очи и погледнеш през цигарения дим ... предметите смекчават очертанията си, светът се размазва ... и някак си липсата на най-желаното присъствие се отдалечава в пространството и времето ... до момента на изхвърлянето на фаса.
Дори можеш да оправдаеш поредните 5 минути, които ще изчакаш, въпреки че знаеш колко е безнадеждно, с цигарата, която дими между пръстите ти. Можеш да намериш смисъл в няколкото крачки до будката в съседство с мястото на срещата, за да купиш нова кутия, въпреки че само ти си знаеш, че в старата има още 2-3 цигари. А направиш ли тези толкова трудни няколко крачки, после можеш спокойно да обърнеш гръб и да си тръгнеш.
Е да, цигарата все в един момент се стопява между пръстите. Тогава светът изпъква в болезнена цветност и контраст. И самотата като проститутка ти помахва с пръст. Но пък ... винаги можеш да запалиш нова .. и нова. И да отлагаш момента на празнота ... празнота в ръцете, в очите .. в душата.

Умирам за една цигара. Точно в този момент.

Не съм си и представяла, че за това пуша

А и нещо много не ми харесва да пуша в стая, която не се проветрява постоянно.

Не съм чела по-точно описание на собствените си мисли и чувства.

Не зная какво ме тегли към будката за цигари, във всеки случай не е отчужданието или самотата. Питаш ме дали ме е страх да си го призная. Глупости! Ако беше така, щях да си го кажа първом на себе си! Просто кафето ми не върви без тях.
Нощем избягвам да споделям работата си дори и с цигарите, иначе ще почна да им робувам.

Имаш ли огънче?

Не бъди самотна. Ама и не пропушвай заради това.
Чак като пуснах темата, забелязах колко ужасно прилича на реклама за цигари. И то от една заклета непушачка... :)))

Имам :))
Винаги си нося ... в случай, че стане катаклизъм или катастрофа и аз съм единствената оцеляла сред руините ... за да мога да си запаля огън :)))

И аз не съм си представяла, че затова пушиш. А защо пушиш всъщност?

Ма както и да е .. ти какво правиш когато ти е конфузно самотно?

Когато ми е "конфузно и самотно" - цигарата ми гурчи, а опитам ли се да пуша през сълзи - може и да падна някъде. Ако искам да се усмихна - намирам на кой и за какво - много по добро лекарство, отколкото цигарата

[линк]



Опитай се да погледнеш от този ъгъл на нещата.

I'm Wanting

защо човек трябва да търси успокоение в нещо друго като то е вътре в него ?


You shall not pass ...

учудващо добре прозвуча
от теб?
хм...чудеса, чудесааа...



I'm Wanting

ха ха ха
все пак и аз съм човек, макар и на половина


You shall not pass ...

...ма онази,която някой до мен ми я пали))))

нали: презерватив, огънче, една цигара бял "Дафидов", бутилка "Абсолют", пакетче кафе "Елит",
човек никога не знае какво ще му потрябва да необитаем остров ;) или след катаклизъм за успокоение на нервата

това особено ми хареса

чак се размечтах

еххх...