За Елрод

Това което знаем или не знам за него ...

Четейки Властелина и Хобит той е представен като една съвършена, непоклатима в убежденията си личност. Водач, цар, "бащица" за мнозина, той сякаш винаги е бил такъв и времето не е имало значение за него.

Но ако се погледне в миналото му, то съвсем не е толкова безоблачно е еднозначно. Той е отгледан практически от убийците на родителите му, губи брат си, който избира да бъде човек, губи съпругата си и може би единственият си приятел за който се сещам, че може да му е бил такъв - Гил-Галад. Синовете му са доста странни, дъщеря му се омъжва за човек и всъщност заминавайки за Валинор той се разделя със семейството си.

В ранните си години той е в компанията на личности като Галандриел, Кирдан и Гил-Галад, които са по-възрастни и по-могъщи от него и все пак той успява да намери своето място в света.

Чудя се, от къде черпи сила да устоява на всичките превратности на времето, какво го е мотивирало, оформяло характера му при толкова сложни обстоятелства. Кого е мразил, кого обичал, как е успял да се превърне в толкова ключова фигура и за елфи и за хора.

Of all the things I loved and lost I miss my mind the most. Ozzy Ozborne

т.е. за Елронд става дума нали?
да, всички въпроси, които споменаваш, ми стоят и на мен, демек чудя се и аз за всички тези неща, малко unreal идва Eлронд, не са описани кой знае колко от чувствата и мислите му...
но това, което ме изненада изначално, и за което не можах да намеря обяснение докрая е как точно и защо се привързва толкова към убийците на родителите си... така че ще ми е доста интересно да прочета всякакви версии

Ето описанието от Хобит:
"Благороден, красив като елфически владетел, силен като воин, мъдър като вълшебник, почитан, както се почита един крал на джуджетата, и благ като лятото."

Т.е. нещо като съчетание на най-доброто от повечето "раси" или "видове разумни същества"

Темата е наистина интересна.
Може би Елронд е бил нещо като стоик : His chief /на стоика/ characteristic is ataraxy, a calm passionless mastery of all emotions, and independence of all circumstances.He therefore lives a consistent, harmonious life, in conformity with the perfect order of the universe. He discovers this order by knowledge or wisdom.
Казвам нещо като стоик, защото съм далеч от мисълта да му приписвам някакво философско течение и т.н. Но все някакъв характер е имал, а хората имат свои си механизми за справяне със света. Може би това да е бил един от неговите до някаква степен.

Необходимото Ми Зло

да, описанието му страда от липса на всякаква конкретност, поне за мен, образно е, очертва контури, но не и детайли...

но хрумвало ли ти е, че той може просто да е страшен хитрец ... да е един ужасно умен конформист, който ловко маневрира и винаги намира как да оцелее и да извади практическа полза от нещата. Не е ли един вид винаги оцеляващ?

Първо, той и брат му оцеляват най-вече заради него и след това Маглор и Маедрос дори го отглеждат. Погледни нещата от тяхната страна. Защо не са ги харизили на някой друг? Изведнъж избили бащински чувства? Защо не ...

После избира да бъде елф ... защо ли?

А бракът му с дъщерята на Галандриел - не е ли един много умен брак от който той е извадил един отличен дивидент - един вид окончателно признание на неговата сложна расова принадлежност, която предполагам винаги му е доставяла душевен досконфорт.

Смъртта на Келебримбор ... Елрод воюва ли воюва със Саурон...
После Гил-галад...
Исилдур ...
Накрая пак друг се набутва в мелето - Гандалф, докато Елронд мъдро съветва дъщеря си в Ломидол. Колко героично.

Не казвам, че гореописаното е истина, но какво пречи да е? Защо да гледаме на Елрод така или иначе. Къде са мотивите му? Къде е неговата истинска личност скрита под тежките фрази и големите прилагателни. Иска ми се да извадя Елронд от калъпа, в който веизменно е приеман - никой никога не го коментира или поставя под съмнение. Нима е толкова съвършен?

Of all the things I loved and lost I miss my mind the most. Ozzy Ozborne

Колко интересна тема!
Не се бях замисляла за това. Веднага ми хрумва сравнението с другия елфически владетел от Третата епоха - Келеборн. Той си расте кротко в сянката на Тингол (според Силмарилионската версия), всичко му е наред и единствената особеност в иначе безличния му характер е омразата към джуджетата, която му остава след унищожаването на Дориат. Тоест първия стрес, на който е подложен, се оказва непреодолим, и после трябва жена му да му налива ум в главата и да прави съюзи с тежконогите. При Елронд имаме точно обратното - от малък е подложен на какви ли не стресове и драми, в резултат на което като възрастен успява да преживее загубата на брат, жена, дъщеря,да мине покрай войни и пръстени без да му стане нещо и без да загуби присъствие на духа, изчаквайки предпазливо хода на събитията, за да може да вземе най-мъдрото решение. Явно тези, които живота очуква от рано, се оказват по-пригодни за него. Поне аз така си го обяснявам.
Маглор и Маедрос явно избиват гузна съвест, едва ли е трябвало някой да им свири на тънките струни (аз си ги обичам, между другото) А тяхната съдба не е ли чудесен пример за храненика им докъде може да доведе прибързаността? Едва ли след това може да бъде обвиняван, че залита към другата крайност...
За душевния дискомфорт... де да знам... освен човешката кръв има и маярска все пак, което никой друг елф няма да си позволи да пренебрегне.

Българинът още не може да възприеме кюфтето от Макдоналдс като израз на върховната култура

Как да ви кажа - аз винаги съм харесвала Елронд. И наистина не съм се замисляла за това какъв всъщност е. Мъдър - да, това е ясно; неземен - да, макар и по един много "земен" начин*; целеустремен… Никога обаче не съм го смятала за нереален или нелогичен. Просто е един герой, когото обичам.

Поради много причини.
Първо идва мъдростта му. Все към нея гледам, май. Затова си обичам Мъдрите Герои (във всичко). Елронд толкова години е събирал от нея, толкова опит е придобил, през толкова премеждия е преминал, че мъдростта идва логично като негово качество.

Вярно, Галадриел, Келеборн, КОй-Беше-Там-Още (:лоша памет:) са живели далеч по-дълго и са преминали през повече епохи, пълни със събития. Ако го погледнем (по принцип) през погледа на старите, те смятат младите за неопитни и глупави, за такива, в които няма смисъл да се вслушваш - нямат какво да ти кажат, което вече да не знаеш.

НО Елронд по някакъв начин успява да се "вмести" при Мъдрите. И не въпреки младостта си, а заради опита и мъдростта си, мисля аз. Защото просто няма друг начин да го приемат така, както го приемат - като един от тях, от Мъдрите. Как Елронд би влязъл в Белия Съвет, ако не беше наистина важен за него?

Заради Вилия, биха казали някои. Но и пръстена не би му бил поверен, ако не е бил достоен, нали?

Както на Гандалф, така и на Елронд елфическия пръстен дава сили. Дава му сили не само да продължи, както е при вълшебника, а по-скоро надежда, че Сянката ще отмине, без да го засегне. Не че тази надежда го заслепява или го прави малодушен, изчакващ! След многото войни, които е водил, след всичката смърт, на която се е нагледал, Елронд се опитва да поправи злините, сторени от Сянката. Това само по себе си е Добро дело. И смело, ако мога да твърдя. Защото ако не е той - да вдъхва надежда, да приютява гонените от Врага, да "изцелява раните на света" - в какво би се превърнала Средната земя? Вярно, не мога да кажа, че Средната земя се крепи на раменете (или пръстена) му, но поне мисля, че без него нямаше да е същото - и щеше да бъде много по-мрачно.

Все пак - смелостта и доблестта не се измерват само в това колко врагове си победил, колко битки си водил - а в това на колко души си помогнал, какво си създал или обогатил.

Това, че не е написано много за него, дава размах на въображението - защото ако кажеш за някой от главните герои нещо, с което някой не е съгласен, той веднага ще ти намери опровержение. Докато за тези, за които е писано по-малко, това не важи. Можеш да си измислиш или прекрасна личност, или "спотайващ се сметкаджия и страхливец".

Тъй де, така мисля аз.
­­­­­­­­­­­­_________________
*Тъй като не съм сигурна дали ще разберете за "земната неземност" (и аз не бих, всъщност, ако не си го бях измислила сама), ще се опитам да ви го обясня. Истински неземна е Арвен (например), не Елронд. У нея всичко е като че ли излязло от някоя легенда, от някой мит. Като в приказките. Тя е красива, мъдра, от "неземен" произход. Да, ще речете, но и за Елронд важи същото. Но не "неземен" е първото, което ни хрумва за него, нали? Може и да е такъв, но това не е толкова очевидно, както в случая с Арвен. Просто не бих го определила точно така, щом прочета за него… Той е доста по-земен от повечето елфи и това го прави толкова привлекателен като личност.

- Дали ми се разсърди?
- Едва ли. Далеч по-лесно е да го нараниш...

А не ви ли се струва, че Кирдан, Елронд и Гил-Галад са като братя, имам в предвид, като разкронения на един и същи образ?
Даже като се опитвам да си ги представя визуално, те ми се сливат в едно, като не броим брадата на Кирдан.

Вчера се замислих за Кирдан и това, което знаем за него и установих, че Кирдан първо, че е Първороден /единственият такъв останал на Средната земя/ и второ, че не участва в конфликти - той си превозва пътници до Аман и толкова.

Да ви напомня за някой? Мен ми навява асоциации с Херон, който превозваше душите на мъртвите през Стикс - той си ги вози и хич не му дреме какво става нито от едната нито от другата страна. Разбира се Кирдан, не е същия случай, но настина той не живее реално нито в Арда, нито в Аман. Той просто ги свързва.

Сообщение Outlook Express: "Переместить "НОЛДОР" в папку "Исходящие"?"

Така си е.Той е абсолютен непукист,хич не му дреме за някакъв си Саурон , но въпреки , това доста време пазеше огнения пръстен, е преди да го даде на Гандалф , де.А пък аз нямам брада.Хе-хе!!ГРАХ-ГРАХ!!!Поздрави от Варна!!!

Разиел

Тц, не мога да се съглася.

Все пак са изминали ЕПОХИ, през които Кирдан е една от ключовите фигури в социалния живот на Арда.

Нормално е и той да се е поуморил, което го прави по-малко активен, но не и бездействен. Все пак има негови представители на Съвета на Елронд.



"Закуската е в основата на цивилизацията."

За Крирдан де :)

За това, че "не участва в конфликти - той си превозва пътници до Аман и толкова".


Ако искаш цитати, с удоволствие при първа възможност ще дам.
(Задега ще карам на спомени, че не мога да насмогна.)


Но Кирдан си се бие съвсем истински, но на своя територия, която е предимно бреговете.
Това след като е изтласкан към тях (така, че да няма накъде да отстъпва вече, освен в морето). С бой. Когато въоръжението им още не е можело да се сравнява даже с това на вразите. Това е някъде по времето на смъртта на първия Денетор (елфическия).


После се бие предимно защитавайки Фалас, и правейки разни набези на юг. (На това десант ли му се вика - ходят, ходят с кораби, и току слязат, посбият се?)


Посе брани Балар. И земята - по устието на Сирион. Това не става само с призива на котарака Леополд.

И така нататък.

Участва и в Последния съюз, участва в обсадата на Барад-дур.



Изобщо, впечатлението, че си седи само и превозва пътници, вероятно се насажда от това, че действа предимно по брега/крайбрежието (моряк все пак), и не се среща на всяка крачка със синовете на Феанор.


Наред с всичко друго, той сума епохи успява да запази чисти подстъпите към (после-известния като) Правия път.


Малко разхвърляно го казах, но поне очертава какво имам предвид :)

Обичай съдбата си

Елрод и Галандриел? Нарочно ли бъркаш имената?
И не съм съгласна, че губи семейството си! Губи само дъщеря си, но това заради личния й избор и обичта й! Заминавайки за Валинор, той отива де-факто при съпругата си Келебриан... а и Гандалф му е бил приятел и помощник в борбата срещу Саурон...