Всичко свърши

Това е фразата, която съм повторила 10-15 пъти, докато излизах от упойка. Редовните посетители на клуба са запознати с щастливата история за успешната инсеминация от първия път. На 9 март ми казаха "честито", на 9 април, Разпети петък, беше кюртажът. На 7 април отидох на лекар и финалът на двуседмичното ми "дискретно тъмно кървене" беше, че сърдечната дейност на бебето е спряла. Беше станало съвсем скоро, бебето си отговаряше на девета седмица, тъкмо бях влязла в десета. Никой не може да каже точно защо. Казваха ми да се радвам, по-добре така, отколкото да родя болно дете. Но сега казват, че вероятно няма да се открие генетичен проблем. Изпратиха материал за ген. изследвания, след 20 дни ще излязат резултатите. Всичко е изглеждало добре, плацентата е била много свежа и добре закрепена. Имаше опасност от повторен кюртаж, още има задържана кръв, но се надявам да се оправя, поне физически. Сега ще ми изследват хормона на бременността да се уверят, че не е останало нещо.
Момичета, задачате вече ми се струва много трудна. Първо, не мога да забременея нормално. После, има съмнения за двурога матка, която можела да бъде причина за повтарящи се спонтанни аборти. Може и тя да е причина за случилото се, но може и да не е. Но аз не изхвърлих бебето. То си умря, без да обясни защо не иска да живее в мен. Говорят ми за цветна снимка в бъдеще за потвърждение и евентуално за операция. Но аз не съм склонна. Има много случаи на износени бебета с двурога матка. А пък такава операция можела да остави жената без деца.
Вчера ми се обади една приятелка да ме пита какво е станало. Каза, че предполагала, че ми е много гадно, но продължението беше, че й закъснява с 15 дни, че не са правили бебе, даже са се пазили, но вероятно щяла да ме замести през ноември, т.е. като няма да раждам аз, ще бъде тя. Вече съм спокойна, че родилните домове няма да са празни без мен през ноември.
Не знам как да продължа да живея, как ще се върна на работа и ще продължа мъчителното си ежедневие. Дано имате повече късмет от мен. Но се оказва, че дори дългоочакваният положителен тест не е окончателна победа над жестоката съдба. Наистина злото никога не спи и само чака да поизправиш глава, за да ти я отсече.

Мила Патси,
много съжалявам за това, което ти се е случило!
Знам, че няма да мога да те утеша, че в момента ти се струва, че нищо хубаво никога няма да ти се случи.Единственото, което мога да си позволя да те помоля, е да тъгуваш, да се ядосваш, да се вбесяваш дори на обстоятелствата и дори на хора като приятелката ти, толкова време, колкото ти е необходимо, но след това се вземи в ръце, и продължавай да се бориш за детенцето ти! Не се отказвай!
Прегръщам те!

Мила Патси,
искрено ти съчувствам за това, което се е случило и те разбирам напълно защото и аз изживях същото през 2001 г. искам да ти дам кураж и да ти кажа-не се отчайвай, поплачи си, но не се отказвай! Щом един път се е случило, ще стане пак. просто трябва да повярваш!

Мила,напълно споделям мнението на clover!Дръж се и дано никога вече да не изпитваш подобни страдания,както и никое от момичетата.Не е честно,толкова много момичета мечтаят да станат майки,а не могат и се измъчват страшно много,а покрай мен за 1 седмица 2 мои познати направиха аборт(напълно съзнателно).Беше ми адски мъчно когато разбрах че са се отказали от това,за което аз и много други момичета мечтаем,минаваме през какви ли не изпитания....Не е честно..Но няма начин,живота продължава!Само не трябва да се отчайваме.Пожелавам ти много сили

Patsi, и аз и clover знаем прекрасно как се чувстваш - няма думи, които могат да ти намалят яда в момента... даже бих казала напротив - повечето думи биха го засилили... Най-гадното е, че толкова силно го искаш, а докторите ти казват 6 месеца да не се и опитваш да го правиш (поне при мен беше така). След първия ми спонтанен аборт всяка нощ се будех и плачех в продължение на часове... и така седмица-две... После остава самосъжалението и безсилието Струваше ми се, че аз съм най-голямата нещастница на този свят. Когато забременях за втори път бях вече сигурна, че нищо лошо няма да ми се случи - но съдбата си знае ... втори спонтанен аборт... След него дори не плаках... такова безразличие към живота не беше ме обземало никога... Постоянно виждах бременни жени наоколо и това ме дразнеше адски много, но човекът е така устроен, че се свиква и се примирява с това, което му поднася живота... Е, сега съм отново бременна - в началото дори не можах да се зарадвам като хората - и досега тръпна в страх...
Мога да ти кажа само, че времето минава... не бих казала, че лекува, но минава и тогава отново се зареждаш с надежда и сили...
Искрено ти желая да не усетиш времето, когато ще настъпи така желаната за теб УСПЕШНА бременност

Едва ли ще мога да те успокоя Просто искам да ти кажа, че съжалявам за загубата ти и ти съчувствам. Такова преживяване е ужас за всяка жена Едва ли ще е лесно да го превъзмогнеш. Но пък кой знае може би така е трябвало да се случи, може би желаното детенце чака по-подходящ момент.
И аз съм съгласна с Кловер - карай се, викай и си излея мъката и яда, та ако ще и да е тук, но само не го задържай в себе си. И най-важното не обвинявай себе си за нищо.

Усмихвайте се повече, за да е по-весел живота

Много добре те разбирам... защото и аз преживях същото преди три месеца При теб дори е било още по-тежко - с инсеминацията и всички усилия, които сте положили... Това усещане изобщо не може да се опише - наистина ти се струва, че никой не те разбира... а ако ти съчувстват, става още по-зле
Най-ужасното беше, че причините не са ясни - както е станало и при теб... Оказа се, че имам миома, но като че ли лекарят не смята, че тя е причината. Така или иначе... колкото и да ти повтарят, че "такива неща се случват" - от това не изглежда по-нормално
Тогава и на мен ми се струваше, че всичко е свършило... направо не си представях как ще живея по-нататък, не исках да виждам никого и изобщо да говоря по въпроса... въобще - пълна изолация, както бяха писали в e-therapy Още на другия ден след кюртажа отидох на работа... правех всичко, което се искаше от мен, но се движех изцяло на автопилот
Само че... всъщност ние сме много по-издръжливи, отколкото си мислим Дори такова нещо се забравя... или по-точно, забравя се усещането за нещо непоправимо и ужасът, който си преживяла.
Сега сигурно ти звучи невъзможно... И аз не вярвах, но при мен се доказа на практика Сигурна съм, че само след няколко месеца ще си спомняш за ужасното преживяване само като факт... без черните мисли и чувства. Повярвай ми... така става

Луд умора няма

Много ми е трудно в такива моменти да успокоявам, защото знам , че каквото и да кажа болката от преживяното остава.Поплачи си, разкрещи се, ако трябва излей болката от теб, но след това се замисли, че живота, колкото и не справедлив продължава, ти трябва да го продължиш, за да намериш там някъде твоето дългоочаквано щастие, защото то те чака, а ти заслужаваш да го намериш
Всички в този клуб знаем своята цел ,/а ние не се отказваме лесно/ и ще я постигнем, защото продължаваме да се борим и направим живота си пълноценен.

Искам само да ти кажа, че много съжалявам друго ... дали има смисъл да пиша, а и момичетата са казали всичко. Опитай се да не задържаш в болката в себе си, тя трябва да се излее, за да можеш скоро отново да продължиш напред.

Шантав!

Мила Патси,
Едва ли ще намеря думи с които да успея да намаля поне малко болката ти……
Искам обаче да ти кажа, че съм съпричастна с твоето страдание……

Наистина е толкова несправедливо всичко ……

Психолозите съветват, че е най-добре да се говори, така по-лесно се предодолява трудното…
Не задържай в себе си всичките отровни чувства дето са те обсебили…. Може би е добре да им се оставиш и те да побушуват…..

Не че това ще върне времето назад…..
Не че ще намериш отговор на всичките `Защо?` на които никой не би могъл да отговори…
Отдай се на яда който те е обзел…. И не се обвинявай… ти не си виновна за случилото се…..

Не ти стига сякъш мъката от загубтата… ами точно тогава ще се намери приятелка която, вместо да те успокои, да ти бръкне с пръст в раната…..

И аз самата много често си мисля че живота си прави гаргара с всички нас….едно след едно…. Проблем след проблем….. толкова е трудно всичко….. вместо да се доближаваме до целта….. ние сякъш се отдалечаваме от нея…..

Знам, че ти няма да се откажеш така лесно ….
Прегръщам те!

бъди силна. знам и дста по срашни истории все с щастилив края. не губи надежда. желая ти скорошно възстановяване и много късмет

Съжалявам, мила, за това, което е трябвало да понесеш и което едва ли ще забравиш скоро.
Но искам да ти кажа, НЕ ВСИЧКО е свършило. Да, загубила си бебето-ужасно е и сега си мислиш, че едва ли ще го преживееш. Но нещата ПРОДЪЛЖАВАТ. Не губи надежда. Говоря от опит, преживях същото преди 2 год. и се затворих в себе си. Не преви тази грешка, а споделяй за това с хора, които наистина ще те разберат, утешат и помогнат (например клубчето е прекрасно място за това).... и зарежи онази "приятелка". Сега вероятно чувстваш огромна празнота, но дано съвсем скоро намериш сили да продължиш борбата.
Стискам ти палци за успех!

''JIVOTAT NI E TVARDE KRATAK,TA VAV KAVGI,MARMORENE I VOI DA GO HABIM.6TE MRAKNE SKORO.TI VARVI NATATAK-TSELTA PRESLEDVAI!I NEKA GOSPOD TE BLAGOSLOVI.''Ne se ot4aivai ne se ostavjai na depresijta da te zastigne.I az prejivjh spontanen abort sle in vitro predi 2 mesetsa. Ne spirah da pla4a i ne iskah da vijdam nikoi.Sega ve4e sam spokoina i prodajavam kam ...2-ri opit.Pak do togava se nadjvam na 4UDO-da zabremenej predi in vitroto.Ne gubi NADEJDA skapa.Tj umira posledna.

мила Патси, ужасно съжалявам. дано това е последното лошо нещо и последното препятствие пред така желаното бебче.

Patsi,

Mnogo sagaliavam za tova prez koeto si preminala, no iskreno viarvam che tova e nai tamnoto vreme ot noshta tochno predi da izgree slanceto.
Az pregiviah sashtoto samo predi 2 meseca i znam kolko trudno e da se spravish s bolkata. Az oshte ne sam se spravila napalno no mislia che nai trudnoto mina. Reshih che edinstvenia nachin da uspeia e da opitam otnovo i poeh po tozi pat. Zabavliavam se i se vigdam s priateli napuk na vsichko losho a drugoto sam ostavila v racete na gospod.
V cialoto tova neshtastie az otkrih dve dobri neshta: Parvoto e che razbrah kolko mnogo hora me obichat i se sdobih s novi i dobri priateli, a vtoroto e che razbrah kolko silen covek sam vsashnost, zashtoto pregiviah tova koeto misleh che niama da moga.
Nadiavam se che shte "izpluvash na povarhnosta" skoro i che tova shte bade malkata krachka koiato te delli ot cialoto shtastie na sveta.

Gelaia ti mnogo, mnogo shtastie,
Mary

Здравей Патси,
искам и аз да ти кажа, че много съжалявам за случилото се. Може би е нужно просто повече време...и много кураж, за да продължиш да се бориш и да не се отчайваш. Може би е много лесно да се каже от страни...но все пак... Не се затваряй в себе си-не мисля, че ще ти помогне. Имаш нужда от подкрепата и любовта на твоите близки хора, които те подкрепя и рабират
Аз имам малко по-различен случай от твоя. Направих аборт на 05.04. Не беше спонтанен. Имах направена рентгенова снимка точно на тазовата област в края на първия месец-не знаех, че съм бременна все още. Та лекарите се съмняваха за увреждания и ме посъветваха да го махна . Чух различни мнения...но не събрах смелост да го задържа. След аборта ми казаха и на мен за съмнения за двурога матка. Решила съм да направя цветна снимка. Но малко по-нататък...абортът беше скоро, а и още даже не ми е спряло кървенето . Искам да проверя обаче има ли такъв проблем и каква е степента на двурогост евентуално. Казаха ми и на мен за операция...мисля по въпроса, но първо е важен резултата. Аз направих абортът в началото на 3 месец и до тогава нямах никакви проблеми и кървене. Може би в по-напреднала бременност ...не се е знаело какво ще се случи. Никога няма да разбера дали съм взела правилно решение. Отплеснах се...Исках да ти кажа, ако имаш желание ще се радвам ако поддържаме връзка ...та да се преборим с проблемите.
Много кураж още веднъж и горе главата-ще стане, ще имаш скоро щастието да държиш малко мило същество в ръцете си
Сърдечни поздрави.

Боже, миличка, не мога да повярвам просто. Това не е честно просто. Толкова много съжалявам. В този момент е излишно каквото и да ти кажа, нищо не може да облекчи мъката. И на мен ми е много мъчно, Patsi. Ти си толкова мил и хубав човек, че не мога за пореден път да разбера ЗАЩО СЕ СЛУЧВАТ ЛОШИТЕ НЕЩА НА ДОБРИТЕ ХОРА, БОЖЕ???
Изкренно ти съчувствам и ти желая повече късмет в бъдеще. Ще се наредят нещата рано или късно, ти само трябва да вярваш.
Целувки, скъпичка, и горе главата!

...да е трудно. Мила, за съжаление доста сме минали по тоя път! Спомням си, че също си повтарях: "Всичко свърши..." и не можех да спра да плача. Мъж ми каза, че са ми текли сълзи, още упоена, когато са ме извеждали от операционната... И сега ми се пълнят очите, макар че минаха година и 3 месеца. Спомням си, че предния ден мойта най-добра приятелка роди второто си дете... Спомням си как и аз непрекъснато виждах бременни и бебета - навсякъде, не можех да се начудя как са толкова много... И неуместните въпроси когато се запознаваш с нови хора "А вие имате ли деца???" Отшумява болкта, предполагам и другите са ти писали, не че ще забравиш, поне аз не съм... Но трябва да гледаме напред, колкото и да е трудно! Ако позволиш и едни съвет: и на мен ми казаха, 6 месеца да спрем опитите /аз бях в 11-та седмица/, но по всеобщо мнение са достатъчни и 3! Ако мога да върна времете, не бих чакала 6, след тях и хормоните ми се разлудуваха... било нормално?!? Ха! Оправяй се бързо, не само физически, най-вече психически! Дано имаш хора около теб, които те поддржат!

Кураж и не губи надежда!Ще видиш,че ще има светлина в тунела!
Успех!

Съжелявам мила Патси за случилото се ............
От цялото си сърце ти желая това да е последното лошо нещо, което ти се случва ... от тук нататък да не се отървеш от хубави неща ...........
Поздрави
Яна